Как да повишим сигурността на полетите ?

Първите крачки са направени и всяко добро летище организира ефективна охрана на терминалите, районът и паркингите, самолетите, пътниците и багажите.
Пътниците свикнаха и започна следващата промяна - в политиката на авиокомпаниите. Low-Cost компаниите научиха милиони пътници по света да пътуват различно. Клиентите им спестяват пари от билета, но плащат допълнително за багаж, храна, напитки и пътуват по-дълго до летищата и като цяло губят повече време за пътуването си. Промяната в организацията на полети стана сравнително бърза и лека. Интернет и медии помогнаха на пътуващите да научат повече за полетите и видовете обслужване.

Каква е следващата промяна ?
Туризмът е най-застрашеният бизнес !
Векът на тероризма ще промени туризма...
Изчезналият самолет на МА уплаши пътници не толкова заради случилото се, а заради хипотезите, които интернет показа. До този момент нямаше толкова пълна информация за възможните причини за смърт при пътуване със самолет.

Според мен, като човек, който пътува често със самолет, е време авиокомпаниите да спрат предлагане на храна и напитки при полети с продължителност до 4 - 5 часа. Сервиране на храна и напитки спира експерти, които биха били полезни на всеки екипаж. Малко добре образовани и опитни хора биха искали да бъдат „небесни сервитьори”.
Скоро в самолетите ще има интернет и няма да има нужда да се храним за да забравим, че сме на километри от Земята…
Ако не се сервира храна и напитки ще спестят пари, а дори може да се печелят пари от рекламни кампании, които ще забавляват пътниците за да минава по-бързо времето.
Ако екипажът не е длъжен да сервира и събира боклука ще бъдат назначавани експерти в зависимост от дестинацията и пасажерите.
Парамедик, експерт сигурност, гост – лектори, аниматори, интересни хора от страната домакин и т.н.

Храната и напитките, които сервират авиокомпаниите може би ще останат за пътници в 1-ва класа. Във всеки самолет трябва да има и специални трайни пакетирани храни за пасажери, които се налага да хапнат нещо заради здравословна криза.

Всеки, който пътува редовно по света е виждал пътници, които си носят любимата храна, съобразена с навиците, здравето, религията, културата и бюджета си. Все повече пътници публикуват опита си и ценни съвети как да приготвите храна и напитки за себе си и близките си при полет до 6 часа.
Ако се поровите в интернет ще намерите съвети и „тайни” семейни рецепти за подготвяне на вкусна храна за полети.
Милиони пътници изпробват рецепти и публикуват своите начини за съхранение на домашна храна за полети до 6 часа.  
Може да намерите съвети кои храни биха били опасни за околните пътници ако са алергични и как да почистите плота преди и след хранене с домашна храна.  Хора, които често пътуват с децата си организират пикник на борда.

Заслужава ли си да рискувате живота си заради табличка с храна и напитка ?
Нека авиокомпаниите инвестират в нашата сигурност, а не парите ни да отиват като печалба за кетеринг компании.

Вярвам, че в България има хора, които следят промените във въздушният транспорт и подготвят нова порода охранители и митничари, които да разбират от храна и да могат да проверяват храните, които скоро ще носят заминаващите пътници.
Вярвам, че има експерти, които мислят за поставяне на специални контейнери, където пътниците да изхвърлят опаковките от домашната им храна и останалата храна за да не бъде вкарвана в България.
Интернет променя живота ни все по-бързо. Идеите се публикуват лесно, често има и снимки или видео, което улеснява разпространението им. Важно е авиокомпаниите и митничарите да следят какво става в Мрежата, защото милиарди хора по света искат да преживеят това, което четат в интернет.

Подходящи продукти за домашна храна по време на полет :
леко запечен хляб, сирене, което не е миризливо, печен ориз / ще издържи 6 часа /,

Неподходящи продукти и храни, която ще бъде неприемлива за съседите в самолета :
чесън, подправки, ядки или храни, които предизвикват алергии, силно миризливи сирена,

Помислете и за опаковката на храната, плик за боклука, плик за течностите, малки бутилки за кафе, сок, сос.
Трябва да предвидите малко повече храна овкусители защото митничарите имат право да ви накарат да опитате храната или напитките за да докажете, че не са нито отровни, нито опасни.


Вижте снимките и си представете колко е важно високо в небето да има около вас подготвени експерти, а не сервитьори и чистачи.
Авиокомпаниите трябва да се грижат за все по-сложните машини вместо да създават индустрия за производство, съхранение, доставка и унищожаване на храна за пътници.
Представете си колко гориво изразходва екипажа за да съхранява храната и напитките.
Представяте ли си колко пари изгарят за сандвича и за чая ви?

По време на буря сервитьорка ли искате да има до вас и близките ви или експерт с опит ?

Ако имате идея, моля споделете я !


Владимир Йосифов

Как да повишим сигурността на полетите?

Последна промяна в 13:00 на 03 апр 2015, 2212 прочитания, 45 коментара

---

ChronicleBG сподели връзка:

Alaska Airlines "принтира" палачинки

Летищните салони предлагат място за почивка, избягване от тълпата, докато чакате своя полет и пътниците са готови на всичко, за да се чувстват комфортно - дори и да заплатят повече за тези удобства.

---

Пътен знак в София, Европа

Този пътен знак е на входа на Лозенец Офис Център Експо 2000.

Владимир Йосифов

Бързи кредити | Сивата история на България | Разказ 10/50

Преди 1989-та година нямаше опция за „бързи кредити”от банки или фирми.
Никой не знаеше какво е лизинг и как се ползва. Хората бяха бедни. Много бедни. Всички бяха бедни. По селата семействата разчитаха на заеми от роднини. Селата бяха с по-голямо население и хората взимаха заем от близките си.  Лихвите в ДСК не бяха големи и голяма част от селяните „кътаха” парите си някъде в къщата. Престъпността беше много по-малка и населението беше спокойно.

Познавам „бързите кредити” в София.
Ще разкажа как столичани „връзваха двата края”. Наблюдавал съм родителите на приятели си и приятели на родителите ми. Някои имаха семеен бюджет, а други само внимаваха да не надскочат с много месечните си доходи.
Ние получавахме наем на всяко 5-то число и всяко 12 число на месеца. Тези наеми преминаваха в ръцете на поне четири семейства за да издържат до аванс или до заплата. За нас наемите бяха пари за плащане на сметки и нямаше значение, че ги давахме на приятели.
Всеки от приятелите знае кой кога взима аванс и заплата и всеки може да вземе за няколко дни пари за да оживее до заплата. Само смъртта може да попречи на взелия заем от приятел да не го върне. Доверието беше важно за всеки, който взима заем от приятел или колега.
Повечето от приятелите ни бяха хора без помощ от  роднини на село. Старите софиянци се справяха по-трудно защото плащаха всичко в брой. Новите граждани имаха помощ от родители и баби и получаваха от тях храни, нафта, ракия, вино, плодове за сладка и сокове. Тези семейства се справяха по-добре и много от тях помагаха на приятели, които нямаха помощ от никъде.
През онези години нямаше значение кой е член на Партията и кой не е.
Всеки, който можеше да помогне на някой приятел, съсед или колега – помагаше. За 25 години живот при социализма не съм чул за кражба на заем от човек. Да, така биха казали тогава – КРАЖБА.
Имаше много кражби от ДСК. За едно френско парфюмче можеше да се получи служебна бележка, че нямате задължения и срещу още едно парфюмче се взимаше кредит от ДСК.
Така правеха българи, които се готвеха да избягат в чужбина.
Вярно е, че имаше и кражби от поръчители, но това не бяха практика.
Идиоти има при всеки строй.

Преди 1989-та година имаше Х00 000 избягали в чужбина българи. За разлика от сега те не можеха да изпращат валута на близките си така, както е през 2014-та година. Беше много сложно.
Избягалите българи изпращаха колети с продукти и дрехи, за да не харчат близките им заплатите си за лекарства, кафе, козметика, дрехи, обувки, подаръци.
Българите невъзвръщенци изпращаха и валута, чрез пътуващи към България познати. Чичо ми всеки път носеше пари за роднини на избягали българи, живеещи във Виена.
Познавам арменско семейство, живеещо в Бургас, които пренасяха пари от Москва към арменци в Бургас.
Всеки, който имаше приятел с роднини в чужбина можеше да разчита на заем за няколко дни. Роднините на избягали в чужбина имаха годишен бюджет, което им помагаше да дават пари на заем. БЕЗ лихва. Тогава никой не можеше да си представи да вземе лихва за парите, които дава на приятел или колега.
Виждал съм списък за събиране на заем за купуване на автомобил. В лявата страна са имената на приятели и колеги, които дават колкото могат да отделят, а в дясната страна на листа е записано кога ще трябва да се върнат парите. Всеки от записаните беше дал от 50 до 100 лева.
Доверието беше нещо, което днес не може да се обясни с познатите ни думи.

Партията одобряваше бързи кредити от Взаимо-Спомагателната Каса.
ВСК беше удобен начин да се купи нещо в домакинството, да се плати ремонт на жилище или на кола.
Всеки работещ в предприятието плащаше членски внос и в зависимост от събраните пари  можеше да вземе без-лихвен заем. Колегите се разбираха кой, кога, за какво, колко, за колко време ще вземе заем от ВСК. Много удобен вариант.
За съжаление след 1989-та година този лесен вариант беше прекратен.

Преди 1989-та година заем се взимаше от реален човек. Това задължаваше взелият заем да го върне на човека, който му у помогнал. Хората бяха отговорни защото знаеха колко са важни парите за този, който им е доверил парите си.
След 1989-та година заемите станаха кредити и не се взимат от хората, които са вложили парите си в банка, а от някаква непозната лелка на гишето. Парите станаха анонимни и чужди. Вече не са на човек, който познаваме и който ни харесва и ни вярва. Парите са на Банката.
Ха, кой знае на кого е тази банка ? Щом Никой не познавате от банката защо да се притеснявате и да не вземете толкова, колкото може ? Нали няма да ги връщате …
След 1989-та година никой не се потруди да обяснява на населението, че частните банки управляват парите на хората около нас и ако някой открадне чрез заем пари от частна банка не краде от Държавата, а от съседи, приятели, роднини, колеги – все добри хора, които са вярвали, че заем ще взимат само тези, които знаят как ще им го върнат.

Преди капитализма българите си вярваха.
Затова е толкова страшно да узнаят колко доносници е имало около тях и как хора на които са вярвали са ги предавали на ДС. Въпросът е, че дори доносниците връщаха заемите си.  Кражба на пари чрез заем беше рядкост.
Какво се случи ? Защо в Прехода от социализъм към капитализъм българите загубиха доверието си ? Кой е виновен ?
Защо отговорни леви лидери на мнение не помагаха на другарите си да разберат как ще се отрази промяната в живота им ?
Защо десни лидери на мнение не помагаха на десни политици да говорят с данъкоплатците ?
Не е добре да се оправдаваме с външна сила, защото няма чужда държава, която да може да направи толкова бели ако не е подкрепяна с мълчанието на интелигенцията и лидерите на Нацията.


Сивата история на България е моя измислица и малко от това, което четете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2014-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Надявам се, че още българи ще разкажат на младите какво са преживяли и ...
защо България е бедна страна от Третия свят.

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие| Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години.
Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

#общество, #БКП, #социализъм, #България, #история, #истина, #сива, #разказ, #ВладимирЙосифов,

Да почистим България PRеди изборите !

Кметството на София харчи парите ни за ненужни ремонти на градинки, но не почиства междублоковите пространства в Лозенец. Столичани от Лозенец плащат високи данък имот и такса смет, които Кметството дава на PRавителството за да строи предизборно водопроводи и канали в села на стотици километри от нашите апартаменти.
Защо ?
Нали всеки ден говорим за солидарност, социалност и доброта ?
Защо тези които дават парите за PRедизборни кампании не гласуват и тънат в боклуци,
а онези, които PRодават гласа си не плащат данъци и се радват на събраните от нас пари ?
Кои са солидарните ?
НИЕ или ТЕ ?
Ние сме глупаците, които плащат, а те са солидарни и отмъкват парите ни ...
Вижте снимките:

Ако някой от Кметството иска да знае къде са направени снимките да види тук


Вижте ул. Мала планина, София на по-голяма карта

Ако някой от Кметството дойде тук ще види, че от години до алеята лежи открадната от Гробище мраморна плоча със запазени имената на починалия и снимка.
Надгробна плоча !!!
Тук не е почиствано от години.
Всички ние плащаме редовно данъците си, такса смет, сметките си за парно, сметките си за вода, сметките си за ток, не крадем метали, не искаме субсидии за тютюна, не искаме шадраванче или плаж ...
Искаме добро качество на живот, а не граНдоустройство с бетонобъркОчи .

ИСКАМ ОБЩИНАТА ДА ПОЧИСТИ ВЕДНАГА  !!!

Владимир Йосифов

Дъждовна сутрин по булевард Витоша

Владимир Йосифов

PRомяна на предназначението

България е в криза. Нацията застарява, което означава, че в следващите години само увеличаване на туризма може да гарантира успех на бизнеса с храни и напитки. Бизнесът иска опростяване на разрешителните режими за малкия бизнес, което ще намали корупцията, необходимостта от допълнителни пари за наемане на скъпоплатени адвокати и експерти при  откриване на магазин или заведение.

Важно е Кметствата да помагат на предприемачите !
Също така е важно предприемачите да имат спокойствие да развиват бизнес плана си. За да се развива семейният бизнес Кметствата трябва да принуждават наемодателите да отдават дългосрочно имотите си - магазини и заведения.
Помислете, моля, помислете, свободията унищожава малкия бизнес.

В центъра на София има хиляди магазини и заведения които за 20 години по няколко пъти смениха предназначението от магазин в заведение и обратно. Всеки път се извършват скъпи ремонти. При всяко преустройство и смяна на предназначението се сменя персонала.
Това е унищожително и за предприемачите, и за пазара на работна ръка.
Никой не коментира, че в Европа голяма част от магазините се преотдават с опитния персонал, без да се сменя предназначението на имота, дори се купува фирмата за да се експлоатира доброто име.
Българите, които се изселват в чужбина знаят, че ако си намерят работа в добър магазин ще работят в него и след 5, и след 10 години. Затова могат да наемат дългосрочно удобно жилище, избират добра детска градина и училище за децата си. Сигурни са, че заведението, където работят, ще бъде на същото място, ако бизнеса върви. В Европа никой не се страхува, че наемодателят ще затвори работещо кафене за да направи магазин за „маркови дрехи”.

Кметствата в Европа въвеждат твърди мерки за натиск и принуждават предприемачи и наемодатели да планират дългосрочни договори за наем и възможности за спокойно развитие на бизнеса.
Кметствата в Европа се грижат за малкия бизнес защото искат сигурни постъпления от данъци. Програмите за развитие на градове и села в Европа са дългосрочни и само спокоен и предвидим малък бизнес им осигурява постъпления от данъци, такси, паркоместа, услуги и … глоби.

Защо в Европа всичко е подредено и организирано в дългосрочен план ?
Защото в Европа кметове стават децата на бакали и ресторантьори! Те знаят, че родителите им са били наематели на един магазин през целия си живот. Те знаят, че месарите на тяхната улица са наематели на кухнята и витрините повече от  17 години…
Българските кметове са деца на философи и адвокати и никога не са виждали магазин или заведение отвътре. Те не знаят защо е нужен малък бизнес. Те се интересуват само от бетонобъркОчи, които да пльоснат в центъра и да вземат заеми за асфалтиране. Те не се интересуват от приходите от данъци защото взимат кредити за да усвоят комисионни от банките  „спонсори”.
Затова малкият бизнес в България се развива на тласъци.
Български предприемачи влагат парите си в подкрепа на партията, за която са гласували, а не защото вярват, че инвестицията им ще бъде добра и успешна през следващите 20-50-100 години.

Президентът на България и вицепрезидента изхранват огромен екип, който изследва Световния мир, вместо да се грижи за малкия бизнес.
Всички експерти от екипа на Президентството са деца на философи и инженери. Те не знаят какво е малък бизнес и затова говорят, говорят, говорят за МАКРО бизнес.
Те не разбират, че това е причината за PRяко недоволство от Президента и ВицеPRезидента.

Президентът трябва да предложи на Нацията справедлив дългосрочен PRоект !
PRоект, който да задължи собствениците на добри имоти да поемат отговорност за бедните българи, които изхранват семействата си работейки в магазина или заведението, което шефовете им наемат.
Стига пране на пари !
Време е да се работи !
Всеки, който иска да наеме заведение трябва да бъде сигурен, че ще работи поне 10-15 години необезпокояван от никой, ако спазва правилата и плаща наема.
Само така може да има развитие на малкия бизнес. Магазините за храни и заведенията имат нужда от дългосрочен договор за да наемат опитни работници, да сключват договори с производители на плодове, зеленчуци, меса, подправки, опаковки и … да „отглеждат” лоялни клиенти.

Кметствата трябва да променят правилата и да издават само дългосрочни разрешителни за промяна на предназначението. Това ще гарантира сигурен доход на наемодателите и ще помогне на наемателите да прогнозират бизнеса си в дългосрочен план.
Тази малка промяна ще има огромен ефект защото и собственици, и наематели, и работници ще мислят преди да си стиснат ръцете, а кметовете ще трябва да заработят заплатата и комисионните, които получават.

Г-н Президент, Дясната политика е дългосрочна.
Г-жо Вицепрезидент, лявата политика е бърза соц.иална промяна.
Социална помощ може да има само там, където има дългосрочни приходи от данъци.

Г-н Президент, моля, попитайте екипа си къде е готвачът на Българското посолство в Париж по време на Стефан Тафров. Нека екипът Ви разпита и Ви докладва защо един уникален български готвач не работи в Родна България.
Г-н Плевнелиев, поне 1 000 000 българи чакат да започнете промяна в живота тук и сега.
Вие сте първият български президент, който е предприемач и е живял в Европа.
Преди Вас президенти бяха философ, адвокат и историк.
Хора, които и при най-добро желание не можеха да подобрят живота ни защото не знаеха как.

 Там искат да живеят децата ни. Защото животът в Европа е дългосрочен !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Вие, г-н Плевнелиев, знаете как, но дали ще искате да подкрепите малкия бизнес в България ?
Дали бихте искали да останете в историята като Президентът или като PRезидент Плевнелиев?

Пожелавам Ви добро здраве и успех !

Владимир Йосифов