STREET CHEFS са на ул. Парчевич 58-60, отворено е от 9.00 до 21.00 часа, а голямата изненада е, че за клиентите има и места за паркиране. #Sofia#streetphotography,
В София има хиляди скутери и мотори. Бул. Витоша е Синя зона и Кметството на София би трябвало да осигури паркоместа и за гражданите, които живеят на две колела.
Ремонтът на Пешеходната зона скоро ще приключи и е странно, че Кметството не обявява намеренията си за паркиране на скутери и мотори. Няма и достатъчно стойки за велосипеди.
Трябва да е ясно, че край пешеходната зона има нужда от модерни паркоместа . #Sofia, #streetphotography,
Защо едните плащат, а другите не плащат ?Интересно ми е защо архитектите, които иначе критикуват главния
архитект, не са предвидили платени паркоместа за скутери и мотори.
Интересно е и защо протестиращите срещу Синя зона не искат да има паркоместа за скутери и мотори.
Защо толкова бавно стават нещата в България ?
Кметството на София инвестира милиони в ремонти, но се оказа, че няма
КОЙ да помисли как да се пази настилката на бул. "Витоша" - пешеходна
зона.
МВР се прави, че това не е тяхна работа!
Цяла България се е вторачила в диодите на цар Самуил, но никой не се
учудва, че голям камион се движи върху скъпите плочки.
КОЙ е виновен ?
Как се казва чиновникът, който трябва да напомни на общинарите, че
камионите ще потрошат плочките?
МВР трябва да охранява това място от саботажи.
Трябва да е ясно, че ако водач на тежък камион бъде заловен да преминава по скъпата настилка ще бъде съден, а не глобен !!!
Гурме анализ на една постна епоха
Книгата на Албена Шкодрова "Соц гурме" е топлият и домашен
поглед към социализма, от който хладната историческа наука имаше нужда
Малко
българи знаят, че преди 1989-та година имаше Червен рецептурник – за готвачи и
Син рецептурник - за сладкари. Сравнително лесно можеше да се сдобиете с Червен
рецептурник, но много, много трудно ще се снабдите със Синия рецептурник – за сладкари.
Защо ? Създателите на Репресивната икономика са знаели, че бедните хора обичат сладко.
Бедните, уморените и угнетени хора давят мъката си в алкохол и захар. Важно е
да се следи какво сладко яде народа за да се формира ниска култура на хранене и
да не се допуска важни за износ към СССР продукти да се хабят в България.
Какво Ви казвам ? Сладкарската индустрия определя кухнята на една страна, а не обратното !
Всички лидери на Интернационала са живели в Свободна Европа и са разбрали тази
зависимост. Всеки бъдещ лидер е виждал как туристите се стараят да опитат
характерните за местните хора десерти, знаейки, че не могат да опитат всички
характерни ястия.
Затова сладкарите в България са част от номенклатурата. Те не създават връзка
между ТКЗС и Пазара, а са добре печелещи държавни служители, които PRокарват
„Линията на Партията”.
Синият рецептурник е направен така, че да води българските сладкари за носа и
да спира всяка надежда за развитие на бранша. Сладкарят не може да избира
продуктите, а работи с това, което му разреши Държавата да влага в Захарницата. ...
Ееее- от лавката на Рубин си купувах / като тинейджърка/ шоколад "Крава"- най- голямата им разфасовка за 4.80 лв. След като изядох 1 такъв шоколад на едно ядене, 2 години след това не исках да погледна никакъв шоколад Как не съм получила тогава хипергликемия- не знам
Албена Шкодрова:
"По време на практиката се озовах в ресторант "Рубин" на площад "Света
Неделя", тогава "Ленин". И готвачът ни показва как се прави гъбена супа –
смайваща рецепта! Първо се карамелизира захар, за да се получи хубав
кафяв цвят. Добавя се вода и брашно, за стане каша, в която се накълцват
онези неоновозелени консервирани гъби. Абсолютен фалшификат!" http://www.capital.bg/light/tema/2014/12/04/2431836_gurme_analiz_na_edna_postna_epoha/
Е какво му е специалното на "Рубин"? - цитат на коментар #6 от “Кирето”
Кире, ресторант "Рубин" беше институция. Там не можеше да влезе всеки.
Портиерът на входа дядо Боби ти показваше, че всички маси са "резерве" и
те отпращаше по живо по здраво. Готвачът се казваше Васо. Сервитьорите
бяха само мъже, завършили специални курсове за сервиране. Генчо, Асен и
Боби. Който е посещавал навремето ресторанта, би следвало да ги познава.
Дизайнът на ресторанта беше правен от италианци. В дъното
имаше голям кръгъл аквариум. Страхотен ресторант със страхотно
обслужване. Съжалявам, че не го запазиха. Там са ме водили приятели.
Навремето бях безработен скулптор, но тези които ме водеха, не си знаеха
парите - шприцаджии и производители към ЦКС и АПК "Средец". Тогава не
им казваха бизнесмени а по социалистическите закони се водеха за
"стопански престъпници". Понякога влизаше и Васо Черепа, тогава дребен
чейнчаджия около Шератон. Както каза един тарикат по-късно, когато дойде
демокрацията: "Вчерашни келеши станаха милионери. И обраното..".
За този павилион за кафе не знам какво общо е имал с "Рубин",
но ресторантът по соцвремето беше добър, с хубава кухня. Имаше и музика
на живо, даже съм слушала там Стефка Оникян по времето, когато никой още
не беше чувал за нея, но тя пак си беше толкова добра певица.
„За да спасиш давещия се, не е достатъчно да му подадеш ръка, трябва и той да ти подаде своята.”
Не е бил лусозен ресторант ,а семеен. - цитат на коментар #13 от “hodounski”
Тогава понятието луксозен ресторант, едва ли е съществувало. Един
ресторант е бил ресторант. Нито повече, нито по-малко.. Дори министър
председателят Богдан Филов се е отбивал без охрана с приятели в
"Гамбринус".
До коментар [#8] от "hodounski":
На ъгъла беше магазин Добруджа като малък си спомням продаваха тестени
изделия и хубав хляб. После беше млечен бар и се събираха много
глухонеми
За пръв път пих кока-кола в Студентска среща, зад Ялта.- цитат на коментар #16 от “eli.quinn”
А аз за първи път пих Кока-Кола в Млечния бар на Славейков. Или
Млекото, както му викахме. Лошото е, че не съхраняваме такива култови
места. Чувал съм, не знам доколко е вярно, че в Париж се пази в
автентичен вид една от кръчмите в които е влизал Наполеон, заедно с
масата и стола, на който е седял, оградени с въженце. Няма го и
"Бамбука" до Народния театър. Поне него да бяха опазили!
После беше млечен бар и се събираха много глухонеми - цитат на коментар #17 от “shileto”
И художникът Стоян Венев си пиеше често кафето там. Това беше, преди
"Рубин". И Шератон го нямаше още. Нито статуята на Ленин, срещу него, на
мястото на днешната Св. София/премъдра и нецеломъдрена/. Както беше
написал Радой Ралин:
Преди "Рубин"беше "Отечество". - цитат на коментар #19 от “Sabbath”
А сега, де! Нямам спомен за това. Рубин си го откриха като Рубин.
Ресторант Добруджа на Ходоунски не го помня, защото съм бил във влюбения
поглед на баща си, по онова време. Кога е било това "Отечество", през
кой период?
Някой май , бърка нещо ...) Това отпред си беше нещо като градинка ..Навътре в сградата имаше Кафе- аперитив- - "Цветарника" му казвахме :)
Един от малкото в София -- Пиеш едно на барчето- имаше и високи
столчета и алкохол , освен кафе ..Там си чукахме и срещи ..Ресторантът -
не беше интересен ..Соц произведение - на 'изкуството " :))
Няма го и "Бамбука" до Народния театър. Поне него да бяха опазили! ..)
.....
Ами, ако бях на мястото на наследниците на барона Гендович- ПОНЕ ТОВА щях да запазя - "Бамбука"...) Неква банка е май сега ..
Никой не обясни на гендовичите - че за ТЯХНАТА реституция - има принос и ...'Бамбука " ..) Нищо, че беше пълно и с ченгета ...)
Ресторантът - не беше интересен ..Соц произведение - на 'изкуството " - цитат на коментар #25 от “BIG AL”
Ти май въобще не си влизал вътре. Ресторантът е правен от италиански
дизайнери от водеща фирма в бранша, която имаше представителство в
Интерпред. Беше уникален с неговите полу-кръгли сепарета, аквариума и
интимното осветление вечер. Но да, гроздето е кисело и не струва..
Нищо, че беше пълно и с ченгета - цитат на коментар #26 от “BIG AL”
То навсякъде беше пълно с ченгета. В "Рубин", също.. Но в Бамбука беше
пълно и с артисти от Народния театър. Както и в Славянска беседа, където
Живко Гарванов удряше по 1-2 водки на бара, преди да излезе на сцената.
До коментар [#30] от "dombi":
Аз искам да се върнат култови заведения като Сив кон, Деветте магарета и
Куция пес. За по читавите хора , Феята, Варшава и Берлин
Аз искам да се върнат култови
заведения като Сив кон, Деветте магарета и Куция пес. За по читавите
хора , Феята, Варшава и Берлин - цитат на коментар #31 от “shileto”
Но да, гроздето е кисело и не струва.. :)
....................
Кисело казваш ..)
Е , аз и баща ми винаги си плащахме сметките ..Не съм искал шпричаджийте да ни черпят :
Знам ги и тях - известните ..Минало време ...)
Носталгично, за стара София. Може и книга да напишеш, давам ти идея. - цитат на коментар #36 от “Тsonkooo”
Благодаря за идеята, но книга едва ли ще напиша. Нямам талант. Добър
съм в ръцете и това ми е призванието. Но ако реставрират заведенията от
младостта ми, с удоволствие бих станал нещо като екскурзовод там. Стига
някой да го интересува..
Знам ги и тях - известните ..Минало време - цитат на коментар #38 от “BIG AL”
Мен, тези хора ме направиха антикомунист. Хора способни, инженери и
иноватори, които социализмът ги държеше за гушата и рискуваха всеки един
момент да влязат в затвора за по 20-25 години, за нерегламентирана
стопанска дейност. За теб може да са отрепки, за мен не са.
за нерегламентирана стопанска дейност.- цитат на коментар #41 от “dombi”
Приятел,
бяха им намерили и на тях цаката да работят за благото на "човека от
народа" - така наречената Шир потреба .Даже си имаха цяла Стопанска
дирекция местна промишленост към ЦКС на Дондуков .
И към него имаше един куп ПП (промишлени предприятия).
Аз доста години бях нач.на инструменталния цех на ПП "Люлин" в Банкя (
като млад пожарникар ми е идвал на проверки. . . . . .), а това бе
най-голямото подобно в София , та ги знам много от така наречените
"бригадири", които подсигуряваха работа на родата си като шприцьори,
пресьори, стругари и т.н.
Но пък се изкарваха добри пари . . . . .
Но снимката на линка, не е автентична- цитат на коментар #43 от “dombi”
Не знам какво имаш предвид с "не е автентична" ?
Тя е от Гуглето на стрийт вю и от съвремието.
Където сега е градинката и плочника имаше сгради .
И от ул.Св.София и от Позитано сградите бяха до Витошка ,
който по онова време се казваше бул.Сталин ! ! !
Кога е било това "Отечество", през кой период?- цитат на коментар #22 от “dombi”
Хлебарница "Отечество" беше през 60-те години и началото на 70-те.
Роден съм на 2 преки оттам и ме пращаха за хляб. Там въртеше и 5-цата.
За "Рубин" си напълно прав.
Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
по онова време се казваше бул.Сталин ! ! ! - цитат на коментар #46 от “Чардо”
Точно така. Витошка беше Сталин, а на павираното островче на площад
Ленин /днес Св. Неделя/, където беше спирката на трамваите, имаше
павилионче количка, което продаваше сладолед във фунийка. Зимно време
минаваха шейни с коне, които стоварваха кюмур. Тогава ТЕЦ нямаше.
А ти какво знаеш за историята на този ресторант, разкажи. - цитат на коментар #45 от “Тsonkooo”
Знам му последната модификация.
Преди да бъде луксозното заведение Рубин , не си спомням към коя организация работеше старото заведение.
Но последния му вариант , за който колегата Домби казва , че е е правен от италианци е вЕрно !
Но и Рубин , Червено знаме бяха към поделението на ЦКС - ГКС (градски кооперативен съюз).
Даже и в двата ресторанта работеха доста време италиански екипи в
кухнята , за да въведат италианска кухня в заведенията на ЦКС .
В Червено знаме бачкаше Пиеро Морати , който по онова време имаше 7
заведения в Италия (брат му е Масимо Морати-доскорошен собственик на
Интер! ).
Та Пиеро (връстник ми е ) се ожени за Галя , а пък с майка й бяхме дълги години . . . .
С Пиеро и до сега поддържаме връзка , даже Туингото което карам вече 10-та година , бе старата кола на Галя
Хлебарница "Отечество" беше през 60-те години и началото на 70-те. Роден съм на 2 преки оттам и ме пращаха за хляб. - цитат на коментар #47 от “grand funk railroad”
където беше спирката на трамваите,- цитат на коментар #49 от “dombi”
5-цата от Македония завиваше у лево към Възраждане и последната й
спирка бе пред хлебарницата (най-популярното место за чакалък, после
стана аптеката на Витошка и Патриарха).
След това 5-цата празна се стоварваше на самия площад за първа спирка .
Бе една постройка боядисана в отровно зелено като старите трамваи, в
която от тръби имаше направена серпентина за чакащите 5-цата . Тази
спирка нямаше нищо общо със спирките на 1-цата и 2-та , други трамваи
нямаше !
Имам спомен че под тази вече несъществуваща вече спирка , бяха открили
катакомби , каквито има сега под Св.София на Московска .
А помниш ли, че тогава от пл.Ленин в 00.55 часа тръгваха всички последни трамваи към крайните квартали
А такситата бяха много кът !
Не знам чия е сградата.Дядо ми е бил наемател ,затова се е отървал само
със затвор ,а не лагер.Национализирали са цялото оборудване ,а в мазето
е имало изба.
А помниш ли, че тогава от пл.Ленин в 00.55 часа тръгваха всички последни трамваи към крайните квартали
А такситата бяха много кът ! - цитат на коментар #55 от “Чардо”
Помня, но не ми се е налагало да ги ползвам. Аз живеех на Дондуков.
Затвор заради това, че е имал ресторант под наем?! А затвор не е ли
по-тежка присъда от лагер. Това, което знам от книгите и филмите за това
време, в лагер са изпращали тези, които не могат да осъдят, в съда
трябват доказателства и свидетели.
Аз живеех на Дондуков. - цитат на коментар #57 от “dombi”
От 1949-на Лагера я
в блоковите жилища на Завод 12 (татко бачкаше там от 1935 до
пенсионирането си 1975-та и той беше матричар и аз му наследих занаята),
сега бл24 и бл25.
Иначе съм родом от Драз маала -=- Козлодуй и Раковска
Оставили са го да работи от 44 до 47г. в ресторанта ,обаче офейците са
го наклеветили ,че е богат и яде месо.Затова затвор и враг на
народа.Баща ми и леля ми не са имали право да учат в унивеситет.
враг на народа.- цитат на коментар #60 от “hodounski”
Пазя едно писмо от 1952-ра в оригинал от директора на Завод 12 дои баща
ми , че в нарушение е позволил в държавното жилище да живее ""сина на
враг на народа"" !
А това бе вуйчо ми - Г.Парцалев студент по медицина . Не му стигна 1 семестър да се дипломира , но си бе роден артист.
Та се принудихме и вуйчо се изнесе под наем на ул.ген.Паренсов.И цял живот не му дадоха соф.жителство!
И когато почина на 31.10.89-та ДВА дена висях пред кабинета на
тогавашния кмет плевенчанина Стефан Нинов да разреши погребението му в
София ! ! !
Заради това не можеше да си купи ни жилище , ни кола , че нямаше соф.жителство !
жалко че и сега не живееш там. - цитат на коментар #65 от “Тsonkooo”
Там бяхме в 1 стая под наем, чУшмата бе в двора тогава .
А на Лагера бяхме в самостоятелен апартамент 52 м2 :спалня ,
хол,кухня,антре, баня/тоалетна , таван и мазе-който доста години
по-късно изкупих .
А сега вече девета година съм в Дома за стари хора Сливен стая 223
И ми е ГОТ !
ЗАПОВЯДАЙТЕ !
написал ли е нещо? - цитат на коментар #67 от “Тsonkooo”
НЕ ! - за съжаление !
А тия които разказват разни спомени за него си фантазират до небивалици !
Начело е Калоянчев - постоянен и единствен партиен секретар на Сатирата от откриването й!, който го умори от завист.
Той не дойде НИ един път на свиждане в Прав.болница ни първия , ни
втория път ! А смътния акт аз и зет ни арх.Георги Натов го взехме
сутринта в понеделник на 31.10.89-та - НЕ Калоянчев! На него никой
нямаше да му го даде , защото акта се даваше само на роднини !
Един (Ирко) даже си монтира неговата глава на мястото на моята при
опелото в църквата и публикува снимката като доказателство, че е бил до
главата на вуйчо !
Но на снимката си личи отлично моята дясна ръка с която държа свещта
-=- средния ми пръст е отрязан над основната фаланга 1964-та и се вижда
празното място , че и пръстена ми с инициалите ВЧ на безименния . . . .
До коментар [#70] от "Алф":
+1
Пиша Алф .
Сивата история на България / Разкази 1/ 50
Публикувал съм 21
Все още има живи хора и може да добавят и да коментират разказите ми .
Някои от коментиращите тук са ме виждали и в началото на Прехода, и преди 1989-та година ...