Владимир Йосифов, телефон: +359895417497 : Бързи кредити | Сивата история на България

Преди 1989-та година нямаше опция за „бързи кредити”от банки или фирми.
Никой не знаеше какво е лизинг и как се ползва. Хората бяха бедни. Много бедни. Всички бяха бедни. По селата семействата разчитаха на заеми от роднини. Селата бяха с по-голямо население и хората взимаха заем от близките си. Лихвите в ДСК не бяха големи и голяма част от селяните „кътаха” парите си някъде в къщата. Престъпността беше много по-малка и населението беше спокойно.

Познавам „бързите кредити” в София.
Ще разкажа как столичани „връзваха двата края”. Наблюдавал съм родителите на приятели си и приятели на родителите ми. Някои имаха семеен бюджет, а други само внимаваха да не надскочат с много месечните си доходи.
Ние получавахме наем на всяко 5-то число и всяко 12 число на месеца. Тези наеми преминаваха в ръцете на поне четири семейства за да издържат до аванс или до заплата. За нас наемите бяха пари за плащане на сметки и нямаше значение, че ги давахме на приятели.
Всеки от приятелите знае кой кога взима аванс и заплата и всеки може да вземе за няколко дни пари за да оживее до заплата. Само смъртта може да попречи на взелия заем от приятел да не го върне. Доверието беше важно за всеки, който взима заем от приятел или колега.
Повечето от приятелите ни бяха хора без помощ от роднини на село. Старите софиянци се справяха по-трудно защото плащаха всичко в брой. Новите граждани имаха помощ от родители и баби и получаваха от тях храни, нафта, ракия, вино, плодове за сладка и сокове. Тези семейства се справяха по-добре и много от тях помагаха на приятели, които нямаха помощ от никъде.
През онези години нямаше значение кой е член на Партията и кой не е.
Всеки, който можеше да помогне на някой приятел, съсед или колега – помагаше. За 25 години живот при социализма не съм чул за кражба на заем от човек. Да, така биха казали тогава – КРАЖБА.
Имаше много кражби от ДСК. За едно френско парфюмче можеше да се получи служебна бележка, че нямате задължения и срещу още едно парфюмче се взимаше кредит от ДСК.
Така правеха българи, които се готвеха да избягат в чужбина.
Вярно е, че имаше и кражби от поръчители, но това не бяха практика.
Идиоти има при всеки строй.

Преди 1989-та година имаше Х00 000 избягали в чужбина българи. За разлика от сега те не можеха да изпращат валута на близките си така, както е през 2014-та година. Беше много сложно.
Избягалите българи изпращаха колети с продукти и дрехи, за да не харчат близките им заплатите си за лекарства, кафе, козметика, дрехи, обувки, подаръци.
Българите невъзвръщенци изпращаха и валута, чрез пътуващи към България познати. Чичо ми всеки път носеше пари за роднини на избягали българи, живеещи във Виена.
Познавам арменско семейство, живеещо в Бургас, които пренасяха пари от Москва към арменци в Бургас.
Всеки, който имаше приятел с роднини в чужбина можеше да разчита на заем за няколко дни. Роднините на избягали в чужбина имаха годишен бюджет, което им помагаше да дават пари на заем. БЕЗ лихва. Тогава никой не можеше да си представи да вземе лихва за парите, които дава на приятел или колега.
Виждал съм списък за събиране на заем за купуване на автомобил. В лявата страна са имената на приятели и колеги, които дават колкото могат да отделят, а в дясната страна на листа е записано кога ще трябва да се върнат парите. Всеки от записаните беше дал от 50 до 100 лева.
Доверието беше нещо, което днес не може да се обясни с познатите ни думи.

Партията одобряваше бързи кредити от Взаимо-Спомагателната Каса.
ВСК беше удобен начин да се купи нещо в домакинството, да се плати ремонт на жилище или на кола.
Всеки работещ в предприятието плащаше членски внос и в зависимост от събраните пари можеше да вземе без-лихвен заем. Колегите се разбираха кой, кога, за какво, колко, за колко време ще вземе заем от ВСК. Много удобен вариант.
За съжаление след 1989-та година този лесен вариант беше прекратен.

Преди 1989-та година заем се взимаше от реален човек. Това задължаваше взелият заем да го върне на човека, който му у помогнал. Хората бяха отговорни защото знаеха колко са важни парите за този, който им е доверил парите си.
След 1989-та година заемите станаха кредити и не се взимат от хората, които са вложили парите си в банка, а от някаква непозната лелка на гишето. Парите станаха анонимни и чужди. Вече не са на човек, който познаваме и който ни харесва и ни вярва. Парите са на Банката.
Ха, кой знае на кого е тази банка ? Щом Никой не познавате от банката защо да се притеснявате и да не вземете толкова, колкото може ? Нали няма да ги връщате …
След 1989-та година никой не се потруди да обяснява на населението, че частните банки управляват парите на хората около нас и ако някой открадне чрез заем пари от частна банка не краде от Държавата, а от съседи, приятели, роднини, колеги – все добри хора, които са вярвали, че заем ще взимат само тези, които знаят как ще им го върнат.

Преди капитализма българите си вярваха.
Затова е толкова страшно да узнаят колко доносници е имало около тях и как хора на които са вярвали са ги предавали на ДС. Въпросът е, че дори доносниците връщаха заемите си. Кражба на пари чрез заем беше рядкост.
Какво се случи ? Защо в Прехода от социализъм към капитализъм българите загубиха доверието си ? Кой е виновен ?
Защо отговорни леви лидери на мнение не помагаха на другарите си да разберат как ще се отрази промяната в живота им ?
Защо десни лидери на мнение не помагаха на десни политици да говорят с данъкоплатците ?
Не е добре да се оправдаваме с външна сила, защото няма чужда държава, която да може да направи толкова бели ако не е подкрепяна с мълчанието на интелигенцията и лидерите на Нацията.

Сивата история на България е моя измислица и малко от това, което четете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2014-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Надявам се, че още българи ще разкажат на младите какво са преживяли и ...
защо България е бедна страна от Третия свят.