Такси, такси ! За къде сте ? Може ли да продължа после ?
1. Леките таксита.
В София бяха разделени на класи като най-долната класа бяха бивши шофьори на рейсове и тролеи. За тези, които не знаят, в столицата имаше задължително софийско жителство и всеки, който искаше децата му да станат софиянци можеше да подпише робски договор като шофьор в Градски транспорт и да получи софийско жителство, а след изтичане на дългосрочния договор имаше шанс да стане таксиметров шофьор. По-амбициозните шофьори от градски транспорт спестяваха пари за подкуп и се уреждаха. Тези, които имаха връзки в родното си място пак имаха шанс да станат таксиметрови шофьори.
Шанс, защото освен пари таксиметровите шофьори се запознаваха с хора с влияние и вече можеха да им предложат подкуп за да се снабдят с жилище, детска градина, добро училище и дори с оправдателна присъда.
Такситата, които бяха с шофьори идващи от Градски транспорт се познаваха от километри, защото не разбираха какво точно работят. Те шофираха такситата с много висока скорост и не можеха да спират навреме за да вземат още клиенти. Постоянните клиенти ги ползваха само когато нямат време да изчакат шофьор – гражданин.
Тази класа таксиметрови шофьори нямаше нужда от много пари и не се стараеха да печелят още и още. Те си оставаха служители на Градски транспорт, но вече като таксиджии.
По-горната класа таксиметрови шофьори бяха хора с връзки, дошли от провинцията и станали софийски жители чрез жените си. Тези, които ги уреждаха им разказваха как могат да печелят повече и да си построят триетажна къща в провинцията само за няколко години. Те работеха малко по-добре. Повечето от тях работеха нощно време с държавната кола като частно такси. Горните класи таксиметрови шофьори рядко работеха нощем, защото трябваше да бъдат отпочинали и внимателни, а имаха и семейства.
Следващите няколко класи таксиметрови шофьори предлагаха през по-голяма част от работното си време Частни таксиметрови услуги. За тези таксиметрови шофьори нямаше опасност да бъдат наказани за „нетрудови доходи”.
Новите коли бяха само за шофьори с връзки и шофьори даващи подкупи - месечни такси на шефовете си или на началници от някое министерство.
Ако някой извърши тежка катастрофа можеше да се спаси като стане доносник. В тази група имаше шофьори, които пиеха по време на работа и затова ставаха интересни за ДС.
Следващата Класа бяха таксиметрови шофьори, които работеха постоянно за Системата - БНТ, БНР и Киноцентър Бояна. Те работеха с нови лади комби.
Стотина таксиметрови шофьори имаха държавни автомолили, с които осъществяваха частни таксиметрови услуги от висока класа. Това бяха любезни шофьори, лоялни към хората, които са ги назначили и даващи всеки месец такса за защита. Месечните такси, които тези шофьори даваха им осигуряваха защита и запазване от тежестта да бъдат накарани да бъдат доносници.
Ако вече сте таксиметров шофьор в Системата е време да бъдете щастлив.
Возите само готини хора, няма нужда от борба на пиацата за бакшиш, няма проблеми с КАТ, милиция и кварталници. Важно е да не пиете по време на работа, да не заспивате на волана и да не разказвате как и колко пари печелите.
Киното и телевизията бяха Принцове на Българската икономика.
В бюджета на всеки български игрален или документален филм и всяко предаване или репортаж на Телевизията имаше бюджет за таксиметров превоз.
Работещите в Пропагандата не ползваха претъпкани рейсове, тролеи и трамваи…
Такситата минаваха по къщите на артистите и ги водеха на снимачната площадка. С таксита се пазаруваше за екипите. С таксита се събираше реквизит. С таксита се организираше всичко. След края на снимките артистите се возеха до дома им или където пожелаят.
В Системата няма плащане в брой. Всичко е с фактура.
Да, но по фактура се изписваше много повече километри от изминатите.
Шофьорите от Системата имаха километри, които трябваше да се изминат. В този момент ставаха Частни таксита и започваха да работят с качеството на всяко европейско такси. В зависимост от километрите, които трябва да изминат и уговорката за следващия ден шофьорите организираха частния си таксиметров бизнес. Ако има повече километри се пътуваше в провинцията. Ако имате по-малко километри, но повече време се пътуваше с проститутки по адреси. Ако няма постоянен клиент за деня се работи по улиците на София.
Тези шофьори караха бавно, внимателно, избираха клиентите и спираха точно пред клиента за да демонстрират уважение. Те слушаха приятна музика и питаха дали може да взимат още клиенти. Така за едни километри те взимаха поне по две чисти плащания. Чисти, защото колата е държавна и всички разходи са платени с фактурата, чрез която работят.
Ако километрите са много, но в деня няма работа и останат километри, които трябва да се „навъртят” се „качваха на шейната”.
Шейната е термин за превъртане на километража на таксито. Таксито се повдига с два крика и се застопорява здраво. Тих двигател върти колелата докато се извърти километража до необходимата цифра, според фактурата.
Партията знаеше, директорите на Клона знаеха, МВР знаеше, ДС знаеше.
Такава беше Системата. Важно беше Народа да не знае какво става и да не разбира как живее Сивата класа. По света имаше Средна класа, а в Народна република България имаше Сива класа.
Следващата Класа бяха Лукс такситата – с нови автомобили „Волга”.
„Гаражът на лукса” беше срещу Министерство на земеделието. За волгите трябваше още по-големи връзки защото те освен БНТ, БНР, Киностудио Бояна и СТФ Екран обслужваха големи държавни фирми, които имаха нужда от представителни лимузини, които се отличават от служебните коли.
Таксиметровият апарат на Лукса беше скрит и возещите се чужденци не разбираха, че това е такси, а предполагаха, че това е личната кола с шофьор на мениджъра с който преговарят…
Превозът с Луксозните таксита – Волга се плащаха с фактура.
Отново шофьорите получаваха фактура с много повече километри и можеше да ги навъртят с клиенти като частни таксита. Частната практика на таксиметровите шофьори от лукса беше по-сложна защото не можеше да се движат из града като таксита за Народа.
Преди да имам паспорт един -два пъти в месеца плащах на шофьори от "Лукса" да ми показват град София и да ми разказват как живее столицата.
Шофьорите на „Лукса” бяха създали контингент от редовни клиенти.
Сивата класа ползваше волгите от лукса когато искаха да „замаят” някой клиент или пътуваха из провинцията. Цената в лукса беше доста по-висока от тези на таксита - лади, но постоянните клиенти имаха отстъпка защото така по-лесно се усвояваха парите от платените вече с фактура километри. „Лукса”, както ги наричаха, осигуряваха спокойствие извън София защото нямаше катаджия, който да спре за проверка волга с перденца на задните стъкла. С тези таксита сивите хора вечеряха в Стария град или в Сандански и се връщаха без никой да знае какво се е случило.
Държавата имаше нужда от Сивата класа и затова не ги пускаше да избягат в чужбина. За да им даде мотивация да работят им позволяваше да живеят като Сива номенклатура…
Върхът на таксиметровите услуги бяха мерцедеси „японки”.
Те работеха с чужденци и стояха пред големите столични хотели. Тези шофьори бяха интелигентни хора с приятна визия. Владееха добре поне два езика и осигуряваха отлично обслужване, приближаващо се до европейска частна практика. Шофьорите си купуваха класическа и рок музика от някое Сиво студио за музика.
Японките трябваше да работят само с гости на престижните хотели. Но, постоянните им клиенти бяха и стотици Сиви хора, които са препоръчани от някой стар клиент. От японките можеше да се купи музика. Бармани на нощни заведения можеха да купят нощем подходяща музика от шофьорите на такси – японки.
Няколко пъти съм купувал касетки с рок музика от японките…
Сиви хора, певици и певци, артисти, интелигентни спортисти, елитни проститутки, партийци с ново гадже, всякакви хора, които имаха пари и искаха анонимност ползваха върха на такситата в София. Ако човек е кротък и не прави анти-социалистически коментари може да приеме, че няма да бъде „сготвен” защото постоянните клиенти са малко и шофьорите на японки не доносничеха на ДС за клиенти от Сивата класа.
Връзките на тези шофьори бяха необятни. Те не говореха много и не можеше да се направи анализ на доходите, както беше с предишната класа.
Всеки служител на МВР беше наясно, че е опасно да тормози шофьори на такси от горните две класи. Служителите на МВР и КАТ чуваха за случаи на потулени дела за катастрофи и дори за потулени смъртни случаи при катастрофи.
През онези години партийците бяха с дълга политическа кариера и ако направиш услуга на уважаван големец животът става луксозен. Познавам шофьор, който беше спасил сина на зам. министър и Емил беше абониран за нова волга в Гаража на лукса. Нямаше човек, който да го изгони от там. След голям скандал го наказаха да „боядисва оградата” за 30 дни, в което време волгата му беше на основен ремонт за да не я кара друг шофьор.
В леките таксита след 1976-та имаше и частни коли.
Няколко човека с постоянна клиентела от сиви хора обикаляха София и работеха като таксита. Първо частно такси работеше с червен Москвич 12. Шофьорът гледаше пътя и говореше за адреса и цената. Навигаторът избираше клиентите и гарантираше, че в колата не влизат опасни хора. Виждал съм няколко такива двойки. Ако навигаторът не сбърка и не заговори ченге или агент на ДС нямаше как да бъдат хванати и наказани.
Бях навигатор 3 години / като ученик /. Опитът с хора като дете ми позволяваше да избера подходяща двойка безпогрешно. Да, може би съм пропускал клиенти, които съм приел за рискови, но нямаше значение, защото имаше много чакащи клиенти, а сивите хора се разпознавахме, както съм обяснил в предишни разкази.
2. Товарни таксита
Това е сериозен малък бизнес. Няма никакво значение, че камионите бяха държавни.
Клон 5 беше нарицателно за работа с висока корупция и високи доходи. За всички.
И тук имаше класи.
Извън класацията са нафтаджиите. За да работиш като нафтаджия се налага да имаш много близък човек - висш офицер от МВР. Всеки работен ден човекът ти трябва да се обажда в къщи и ако член от семейството не каже, че знае къде си започва да те издирва из арестите на София.
Дневната печалба от работа цистерна с нафта беше космическа за онези години !!!
Една цистерна за шофьора, една цистерна за Държавата, една цистерна за шофьора, една цистерна за държавата. Всеки ден. С години. Една цистерна нафта побира 5 000 литра.
Представете си да получавате 5000 литра нафта всеки ден !
Е, парите от откраднатите цестерни се разделяха, но все пак дори чисти 1000 лева на ден за шофьора се равнява на годишната заплата за средния българин по онова време…
Следващата класа бяха големите камиони, които се даваха на хитри хора с железни нерви.
Тук работеха върналите се от работа в Северна Африка. Там, в пустинята бяха добили опит. Със спечелените от черни курсове и смяна на гуми пари те даваха подкуп и се уреждаха с камион в Пети клон. Камионите подлежаха на военна мобилизация и им осигуряваха дълго време за почивка и харчене на спечеленото тук и в Северна Африка.
В тази класа шофьори имаше добри хора с връзки из провинцията, които докарваха прилични месечни такси на кметове на окръжни градове.
Камионите AVIA бяха „плаваща” класа. Авиите бяха ужасни камиони за тежките зими преди 30-40 години. Това осигуряваше спокойствие за шофьорите им защото никой не ги искаше и нямаше опасност да ги изгонят заради човек с по-големи връзки. Тези шофьори пътуваха из провинцията.
През годините на Възродителният процес с такива камиони българите мюсюлмани пренасяха покъщината си към Турция.
Защо 24 години никой не потърси живи шофьори от Клон 5, които да разкажат какви трагедии са виждали ?
Въпреки нещастието, което ги е настигнало, въпреки ужаса българите мюсюлмани са плащали значителни суми за наемане на AVIA с платнище, защото така може да се натовари повече, много повече багаж.
През 80-те години десетки камиони от Клон 5 – товарни превози са изпратени в провинцията за да участват в изселването на български турци. Не им е търсена сметка колко курса са направили и колко пари са спечелили. Важно е да пренасят багажа по-бързо.
УАЗките бяха градската част на Клон 5- товарни превози.
Те не подлежаха на Военна мобилизация и постоянните им клиенти можеха да разчитат с години на добро обслужване. Глупавите хора, които проверяваха за нарушения не можеха да си представят мащаба на услугите, които може да се предоставят с един "пикап". Казвам, че УАЗките са градски пикап защото дошлите от провинцията мислеха, че само големите камиони са печеливши.
УАЗ са много здрави и стабилни, а и лесно се намираха оригинални резервни части.
Сивата класа ползваше най-често УАЗки. Те са незабележими, а могат да пренасят до 2.5 тона товар. Малко хора знаеха, че УАЗките бяха с двойно предаване – нещо като днешното 4Х4. Високата проходимост позволяваше на шофьорите да не ползват само уличната мрежа.
От квартал Слатина, през реката, под моста, се преминаваше в квартал Васил Левски, а от там през Сточна гара се избягва центъра. УАЗките позволяваха да се доставят товари в трудно достъпни вилни зони и това ги правеше ценни за всеки, който иска да строи без да се вижда как, кога и с кого.
За УАЗка, която е добре поддържана няма значение дали е зима или кална есен.
Ако наклонът на терена е много опасен на двойна предавка се изкачвате с километри на заден ход с 2 тона товар.
Няколко УАЗки участваха в доставката на мебели. Цигани, свързани с магазин ЯВОР, управляваха този огромен частен бизнес. Те организираха освен хамалски услуги и превоза.
В София имаше само един бял хамалин.
10% от приходите и бакшишите ми осигуряваха монопол над 2 магазина за кухненски мебели, голям музикален магазин, няколко тапицери, които произвеждаха мека мебели и …
Честност, плащане на обещаното, добра организация и точност бяха гаранция за всеки управител на магазин, който работеше с мен.
Тогава нямаше мобилни телефони и интернет. Връзката беше с улични телефонни апарати, което налагаше да се носят десетки монети за телефон.
През онези години складовете на магазините за мебели бяха празни. Имаше само експонати за реклама и поръчки. В един или два дни в седмицата получаваха стока.
С добра организация имах работа за всеки ден от седмицата. Управителят на магазин правеше списъци с клиенти, които искаха да им се доставят закупените мебели и трябваше само да обезопасим УАЗката, да ги подредим по адреси и да ги доставим бързо. За един ден прекарвахме по адреси цял ТИР с кухненска мебел от магазина до хотел Плиска…
Ако имате въпроси за тази част на Сивата икономика – питайте.
Не вярвам да има друг софиянец, който да познава такситата в столицата по-добре от мен.
Преди 1989-та година имаше и нелегални товарни таксита за Европа.
Ако имате пари и връзки може да си уредите ТИР да качи автомобил в Югославия и да го достави до Берлин, Рим, Париж, Мадрид или друг град. Шофьорът има машинка за пломби, качва се колата в ТИР-а, запечетва го отново и сваля автомобила близо до града, където е уговорено. Така избягаха много софиянци, заедно с любимите си вещи, пари, картини, колекции от марки или монети. Много силни връзки са необходими за този вид транспорт…
Това беше по-малко рисковият вариант защото не участваха български цигани.
Другият вариант беше хамалите на Митницата / до един – български цигани / да натоварят багажа в ТИР и да го пломбират, а шофьора на ТИР-а да прекара багажа, парите и ценностите зад граница. Рискът при този вариант беше голям и ако няма гарант цигански барон не беше приемлив.
Такситата преди 1989-та година отразяваха много ясно Сивата икономика и участието / безучастието / на Държавата.
Като войник ме пускаха да излизам от казармата, но само ако ме взима такси и ме връща такси за да не ме хванат военни полицаи.
Това е показателен пример за ролята, която имаха такситата през онези години…
Такситата правеха Сивите хора незабележими.
Цената не беше висока и позволяваше българите с малък семеен бизнес да се скрият от любопитни очи на хора, които не осъзнаваха, че има Сива класа, която е подкрепяна от Държавата.
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
Въпросите, които задаваха клиентите и отговорите, които получаваха са
неразбираеми за днешните българи.
Преди 1989-та година такситата бяха част от градския транспорт, а не услуга. Разликата е много голяма… Шофьорите имаха право да PREкачват пътници и да ги настаняват в таксито, което вие сте наели. Вие също разчитате на това, когато махате на такси, което е във вашата посока, нищо, че в таксито има пътници. Важно е да има място и за вас.
Такситата работеха на принципа на днешните маршрутки, като разликата е, че само един плащаше пари на държавата, а останалите плащаха на шофьора като на частно такси. Представете си 10 000 шофьора, които всеки ден получават скрити от Държавата и необложени с данъци дневни приходи от над 50-60 лева. Само в София. И то в години, когато средната работна заплата беше 150-200 лева.
Таксиметровите шофьори осигуряваха свежи пари на много началници и на роднините им.
С няколко години работа като такси можеше да се узакони огромна къща или вила, за която парите са придобити чрез корупция и подкупи. Изпирането на пари ставаше по няколко „признати” начина. Таксиметров шофьор – зет или братовчед, купуване на печеливш фиш от тотото, намиране на ценни предмети в двора или на тавана, наследство от починал роднина и …
Таксиметров шофьор не беше толкова зле поставена работа, както е сега.
Нямаше шофьори на таксита български цигани. Задължителното условие шофьор на такси да е работил поне десет години в Градския транспорт на столицата имаше и добра страна. Таксиметровите шофьори уважаваха бакшишите и се опитваха, всеки според културата и възпитанието си, да бъдат любезни за да получат по-високи доходи.
Нали това е основата на малкият бизнес ?
Познавам такситата в столицата от 1970-та година и ще ви разкажа как се случваха нещата.
Корупцията, която създаваха и обслужваха такситата в София беше огромна.
Преди 1989-та година такситата бяха част от градския транспорт, а не услуга. Разликата е много голяма… Шофьорите имаха право да PREкачват пътници и да ги настаняват в таксито, което вие сте наели. Вие също разчитате на това, когато махате на такси, което е във вашата посока, нищо, че в таксито има пътници. Важно е да има място и за вас.
Такситата работеха на принципа на днешните маршрутки, като разликата е, че само един плащаше пари на държавата, а останалите плащаха на шофьора като на частно такси. Представете си 10 000 шофьора, които всеки ден получават скрити от Държавата и необложени с данъци дневни приходи от над 50-60 лева. Само в София. И то в години, когато средната работна заплата беше 150-200 лева.
Таксиметровите шофьори осигуряваха свежи пари на много началници и на роднините им.
С няколко години работа като такси можеше да се узакони огромна къща или вила, за която парите са придобити чрез корупция и подкупи. Изпирането на пари ставаше по няколко „признати” начина. Таксиметров шофьор – зет или братовчед, купуване на печеливш фиш от тотото, намиране на ценни предмети в двора или на тавана, наследство от починал роднина и …
Таксиметров шофьор не беше толкова зле поставена работа, както е сега.
Нямаше шофьори на таксита български цигани. Задължителното условие шофьор на такси да е работил поне десет години в Градския транспорт на столицата имаше и добра страна. Таксиметровите шофьори уважаваха бакшишите и се опитваха, всеки според културата и възпитанието си, да бъдат любезни за да получат по-високи доходи.
Нали това е основата на малкият бизнес ?
Познавам такситата в столицата от 1970-та година и ще ви разкажа как се случваха нещата.
Корупцията, която създаваха и обслужваха такситата в София беше огромна.
1. Леките таксита.
В София бяха разделени на класи като най-долната класа бяха бивши шофьори на рейсове и тролеи. За тези, които не знаят, в столицата имаше задължително софийско жителство и всеки, който искаше децата му да станат софиянци можеше да подпише робски договор като шофьор в Градски транспорт и да получи софийско жителство, а след изтичане на дългосрочния договор имаше шанс да стане таксиметров шофьор. По-амбициозните шофьори от градски транспорт спестяваха пари за подкуп и се уреждаха. Тези, които имаха връзки в родното си място пак имаха шанс да станат таксиметрови шофьори.
Шанс, защото освен пари таксиметровите шофьори се запознаваха с хора с влияние и вече можеха да им предложат подкуп за да се снабдят с жилище, детска градина, добро училище и дори с оправдателна присъда.
Такситата, които бяха с шофьори идващи от Градски транспорт се познаваха от километри, защото не разбираха какво точно работят. Те шофираха такситата с много висока скорост и не можеха да спират навреме за да вземат още клиенти. Постоянните клиенти ги ползваха само когато нямат време да изчакат шофьор – гражданин.
Тази класа таксиметрови шофьори нямаше нужда от много пари и не се стараеха да печелят още и още. Те си оставаха служители на Градски транспорт, но вече като таксиджии.
По-горната класа таксиметрови шофьори бяха хора с връзки, дошли от провинцията и станали софийски жители чрез жените си. Тези, които ги уреждаха им разказваха как могат да печелят повече и да си построят триетажна къща в провинцията само за няколко години. Те работеха малко по-добре. Повечето от тях работеха нощно време с държавната кола като частно такси. Горните класи таксиметрови шофьори рядко работеха нощем, защото трябваше да бъдат отпочинали и внимателни, а имаха и семейства.
Следващите няколко класи таксиметрови шофьори предлагаха през по-голяма част от работното си време Частни таксиметрови услуги. За тези таксиметрови шофьори нямаше опасност да бъдат наказани за „нетрудови доходи”.
Новите коли бяха само за шофьори с връзки и шофьори даващи подкупи - месечни такси на шефовете си или на началници от някое министерство.
Ако някой извърши тежка катастрофа можеше да се спаси като стане доносник. В тази група имаше шофьори, които пиеха по време на работа и затова ставаха интересни за ДС.
Следващата Класа бяха таксиметрови шофьори, които работеха постоянно за Системата - БНТ, БНР и Киноцентър Бояна. Те работеха с нови лади комби.
Стотина таксиметрови шофьори имаха държавни автомолили, с които осъществяваха частни таксиметрови услуги от висока класа. Това бяха любезни шофьори, лоялни към хората, които са ги назначили и даващи всеки месец такса за защита. Месечните такси, които тези шофьори даваха им осигуряваха защита и запазване от тежестта да бъдат накарани да бъдат доносници.
Ако вече сте таксиметров шофьор в Системата е време да бъдете щастлив.
Возите само готини хора, няма нужда от борба на пиацата за бакшиш, няма проблеми с КАТ, милиция и кварталници. Важно е да не пиете по време на работа, да не заспивате на волана и да не разказвате как и колко пари печелите.
Киното и телевизията бяха Принцове на Българската икономика.
В бюджета на всеки български игрален или документален филм и всяко предаване или репортаж на Телевизията имаше бюджет за таксиметров превоз.
Работещите в Пропагандата не ползваха претъпкани рейсове, тролеи и трамваи…
Такситата минаваха по къщите на артистите и ги водеха на снимачната площадка. С таксита се пазаруваше за екипите. С таксита се събираше реквизит. С таксита се организираше всичко. След края на снимките артистите се возеха до дома им или където пожелаят.
В Системата няма плащане в брой. Всичко е с фактура.
Да, но по фактура се изписваше много повече километри от изминатите.
Шофьорите от Системата имаха километри, които трябваше да се изминат. В този момент ставаха Частни таксита и започваха да работят с качеството на всяко европейско такси. В зависимост от километрите, които трябва да изминат и уговорката за следващия ден шофьорите организираха частния си таксиметров бизнес. Ако има повече километри се пътуваше в провинцията. Ако имате по-малко километри, но повече време се пътуваше с проститутки по адреси. Ако няма постоянен клиент за деня се работи по улиците на София.
Тези шофьори караха бавно, внимателно, избираха клиентите и спираха точно пред клиента за да демонстрират уважение. Те слушаха приятна музика и питаха дали може да взимат още клиенти. Така за едни километри те взимаха поне по две чисти плащания. Чисти, защото колата е държавна и всички разходи са платени с фактурата, чрез която работят.
Ако километрите са много, но в деня няма работа и останат километри, които трябва да се „навъртят” се „качваха на шейната”.
Шейната е термин за превъртане на километража на таксито. Таксито се повдига с два крика и се застопорява здраво. Тих двигател върти колелата докато се извърти километража до необходимата цифра, според фактурата.
Партията знаеше, директорите на Клона знаеха, МВР знаеше, ДС знаеше.
Такава беше Системата. Важно беше Народа да не знае какво става и да не разбира как живее Сивата класа. По света имаше Средна класа, а в Народна република България имаше Сива класа.
Следващата Класа бяха Лукс такситата – с нови автомобили „Волга”.
„Гаражът на лукса” беше срещу Министерство на земеделието. За волгите трябваше още по-големи връзки защото те освен БНТ, БНР, Киностудио Бояна и СТФ Екран обслужваха големи държавни фирми, които имаха нужда от представителни лимузини, които се отличават от служебните коли.
Таксиметровият апарат на Лукса беше скрит и возещите се чужденци не разбираха, че това е такси, а предполагаха, че това е личната кола с шофьор на мениджъра с който преговарят…
Превозът с Луксозните таксита – Волга се плащаха с фактура.
Отново шофьорите получаваха фактура с много повече километри и можеше да ги навъртят с клиенти като частни таксита. Частната практика на таксиметровите шофьори от лукса беше по-сложна защото не можеше да се движат из града като таксита за Народа.
Преди да имам паспорт един -два пъти в месеца плащах на шофьори от "Лукса" да ми показват град София и да ми разказват как живее столицата.
Шофьорите на „Лукса” бяха създали контингент от редовни клиенти.
Сивата класа ползваше волгите от лукса когато искаха да „замаят” някой клиент или пътуваха из провинцията. Цената в лукса беше доста по-висока от тези на таксита - лади, но постоянните клиенти имаха отстъпка защото така по-лесно се усвояваха парите от платените вече с фактура километри. „Лукса”, както ги наричаха, осигуряваха спокойствие извън София защото нямаше катаджия, който да спре за проверка волга с перденца на задните стъкла. С тези таксита сивите хора вечеряха в Стария град или в Сандански и се връщаха без никой да знае какво се е случило.
Държавата имаше нужда от Сивата класа и затова не ги пускаше да избягат в чужбина. За да им даде мотивация да работят им позволяваше да живеят като Сива номенклатура…
Върхът на таксиметровите услуги бяха мерцедеси „японки”.
Те работеха с чужденци и стояха пред големите столични хотели. Тези шофьори бяха интелигентни хора с приятна визия. Владееха добре поне два езика и осигуряваха отлично обслужване, приближаващо се до европейска частна практика. Шофьорите си купуваха класическа и рок музика от някое Сиво студио за музика.
Японките трябваше да работят само с гости на престижните хотели. Но, постоянните им клиенти бяха и стотици Сиви хора, които са препоръчани от някой стар клиент. От японките можеше да се купи музика. Бармани на нощни заведения можеха да купят нощем подходяща музика от шофьорите на такси – японки.
Няколко пъти съм купувал касетки с рок музика от японките…
Сиви хора, певици и певци, артисти, интелигентни спортисти, елитни проститутки, партийци с ново гадже, всякакви хора, които имаха пари и искаха анонимност ползваха върха на такситата в София. Ако човек е кротък и не прави анти-социалистически коментари може да приеме, че няма да бъде „сготвен” защото постоянните клиенти са малко и шофьорите на японки не доносничеха на ДС за клиенти от Сивата класа.
Връзките на тези шофьори бяха необятни. Те не говореха много и не можеше да се направи анализ на доходите, както беше с предишната класа.
Всеки служител на МВР беше наясно, че е опасно да тормози шофьори на такси от горните две класи. Служителите на МВР и КАТ чуваха за случаи на потулени дела за катастрофи и дори за потулени смъртни случаи при катастрофи.
През онези години партийците бяха с дълга политическа кариера и ако направиш услуга на уважаван големец животът става луксозен. Познавам шофьор, който беше спасил сина на зам. министър и Емил беше абониран за нова волга в Гаража на лукса. Нямаше човек, който да го изгони от там. След голям скандал го наказаха да „боядисва оградата” за 30 дни, в което време волгата му беше на основен ремонт за да не я кара друг шофьор.
В леките таксита след 1976-та имаше и частни коли.
Няколко човека с постоянна клиентела от сиви хора обикаляха София и работеха като таксита. Първо частно такси работеше с червен Москвич 12. Шофьорът гледаше пътя и говореше за адреса и цената. Навигаторът избираше клиентите и гарантираше, че в колата не влизат опасни хора. Виждал съм няколко такива двойки. Ако навигаторът не сбърка и не заговори ченге или агент на ДС нямаше как да бъдат хванати и наказани.
Бях навигатор 3 години / като ученик /. Опитът с хора като дете ми позволяваше да избера подходяща двойка безпогрешно. Да, може би съм пропускал клиенти, които съм приел за рискови, но нямаше значение, защото имаше много чакащи клиенти, а сивите хора се разпознавахме, както съм обяснил в предишни разкази.
2. Товарни таксита
Това е сериозен малък бизнес. Няма никакво значение, че камионите бяха държавни.
Клон 5 беше нарицателно за работа с висока корупция и високи доходи. За всички.
И тук имаше класи.
Извън класацията са нафтаджиите. За да работиш като нафтаджия се налага да имаш много близък човек - висш офицер от МВР. Всеки работен ден човекът ти трябва да се обажда в къщи и ако член от семейството не каже, че знае къде си започва да те издирва из арестите на София.
Дневната печалба от работа цистерна с нафта беше космическа за онези години !!!
Една цистерна за шофьора, една цистерна за Държавата, една цистерна за шофьора, една цистерна за държавата. Всеки ден. С години. Една цистерна нафта побира 5 000 литра.
Представете си да получавате 5000 литра нафта всеки ден !
Е, парите от откраднатите цестерни се разделяха, но все пак дори чисти 1000 лева на ден за шофьора се равнява на годишната заплата за средния българин по онова време…
Следващата класа бяха големите камиони, които се даваха на хитри хора с железни нерви.
Тук работеха върналите се от работа в Северна Африка. Там, в пустинята бяха добили опит. Със спечелените от черни курсове и смяна на гуми пари те даваха подкуп и се уреждаха с камион в Пети клон. Камионите подлежаха на военна мобилизация и им осигуряваха дълго време за почивка и харчене на спечеленото тук и в Северна Африка.
В тази класа шофьори имаше добри хора с връзки из провинцията, които докарваха прилични месечни такси на кметове на окръжни градове.
Камионите AVIA бяха „плаваща” класа. Авиите бяха ужасни камиони за тежките зими преди 30-40 години. Това осигуряваше спокойствие за шофьорите им защото никой не ги искаше и нямаше опасност да ги изгонят заради човек с по-големи връзки. Тези шофьори пътуваха из провинцията.
През годините на Възродителният процес с такива камиони българите мюсюлмани пренасяха покъщината си към Турция.
Защо 24 години никой не потърси живи шофьори от Клон 5, които да разкажат какви трагедии са виждали ?
Въпреки нещастието, което ги е настигнало, въпреки ужаса българите мюсюлмани са плащали значителни суми за наемане на AVIA с платнище, защото така може да се натовари повече, много повече багаж.
През 80-те години десетки камиони от Клон 5 – товарни превози са изпратени в провинцията за да участват в изселването на български турци. Не им е търсена сметка колко курса са направили и колко пари са спечелили. Важно е да пренасят багажа по-бързо.
УАЗките бяха градската част на Клон 5- товарни превози.
Те не подлежаха на Военна мобилизация и постоянните им клиенти можеха да разчитат с години на добро обслужване. Глупавите хора, които проверяваха за нарушения не можеха да си представят мащаба на услугите, които може да се предоставят с един "пикап". Казвам, че УАЗките са градски пикап защото дошлите от провинцията мислеха, че само големите камиони са печеливши.
УАЗ са много здрави и стабилни, а и лесно се намираха оригинални резервни части.
Сивата класа ползваше най-често УАЗки. Те са незабележими, а могат да пренасят до 2.5 тона товар. Малко хора знаеха, че УАЗките бяха с двойно предаване – нещо като днешното 4Х4. Високата проходимост позволяваше на шофьорите да не ползват само уличната мрежа.
От квартал Слатина, през реката, под моста, се преминаваше в квартал Васил Левски, а от там през Сточна гара се избягва центъра. УАЗките позволяваха да се доставят товари в трудно достъпни вилни зони и това ги правеше ценни за всеки, който иска да строи без да се вижда как, кога и с кого.
За УАЗка, която е добре поддържана няма значение дали е зима или кална есен.
Ако наклонът на терена е много опасен на двойна предавка се изкачвате с километри на заден ход с 2 тона товар.
Няколко УАЗки участваха в доставката на мебели. Цигани, свързани с магазин ЯВОР, управляваха този огромен частен бизнес. Те организираха освен хамалски услуги и превоза.
В София имаше само един бял хамалин.
10% от приходите и бакшишите ми осигуряваха монопол над 2 магазина за кухненски мебели, голям музикален магазин, няколко тапицери, които произвеждаха мека мебели и …
Честност, плащане на обещаното, добра организация и точност бяха гаранция за всеки управител на магазин, който работеше с мен.
Тогава нямаше мобилни телефони и интернет. Връзката беше с улични телефонни апарати, което налагаше да се носят десетки монети за телефон.
През онези години складовете на магазините за мебели бяха празни. Имаше само експонати за реклама и поръчки. В един или два дни в седмицата получаваха стока.
С добра организация имах работа за всеки ден от седмицата. Управителят на магазин правеше списъци с клиенти, които искаха да им се доставят закупените мебели и трябваше само да обезопасим УАЗката, да ги подредим по адреси и да ги доставим бързо. За един ден прекарвахме по адреси цял ТИР с кухненска мебел от магазина до хотел Плиска…
Ако имате въпроси за тази част на Сивата икономика – питайте.
Не вярвам да има друг софиянец, който да познава такситата в столицата по-добре от мен.
Преди 1989-та година имаше и нелегални товарни таксита за Европа.
Ако имате пари и връзки може да си уредите ТИР да качи автомобил в Югославия и да го достави до Берлин, Рим, Париж, Мадрид или друг град. Шофьорът има машинка за пломби, качва се колата в ТИР-а, запечетва го отново и сваля автомобила близо до града, където е уговорено. Така избягаха много софиянци, заедно с любимите си вещи, пари, картини, колекции от марки или монети. Много силни връзки са необходими за този вид транспорт…
Това беше по-малко рисковият вариант защото не участваха български цигани.
Другият вариант беше хамалите на Митницата / до един – български цигани / да натоварят багажа в ТИР и да го пломбират, а шофьора на ТИР-а да прекара багажа, парите и ценностите зад граница. Рискът при този вариант беше голям и ако няма гарант цигански барон не беше приемлив.
Такситата преди 1989-та година отразяваха много ясно Сивата икономика и участието / безучастието / на Държавата.
Като войник ме пускаха да излизам от казармата, но само ако ме взима такси и ме връща такси за да не ме хванат военни полицаи.
Това е показателен пример за ролята, която имаха такситата през онези години…
Такситата правеха Сивите хора незабележими.
Цената не беше висока и позволяваше българите с малък семеен бизнес да се скрият от любопитни очи на хора, които не осъзнаваха, че има Сива класа, която е подкрепяна от Държавата.
Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,
Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,
Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,
Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
Няма коментари:
Публикуване на коментар