Тъмен ъгъл

Вижте:
Експерти: фалит на частни лица не може да има – нямаме работещи закони
28 Септември 2012, от Анастасия Станишева ---

НЕ ПИПАЙ !
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА

Днес, 27 март 2015, г-н Красен Станчев говори по темата :

Красен Станчев: Таксите на частните съдебни изпълнители в момента са малки (ВИДЕО)

Доц. Красен Станчев:
"Големият проблем според него е, че промените в този закон могат да разклатят банковата система, тъй като няма да могат да се събират малките кредити."

Ако забравим КТБ, както забравихме Виденовата зима ще стане страшно !!!

Здравейте г-жо Станишева, след тази статия Миролюба Бенатова ме покани да защитя в ефир думите си.
Тогава, като разумен човек отказах. Странно е, но българските медии не разглеждат събитията като част от огромен пъзел, който ще се нарежда още десетилетия.

Г-жо Станишева, през септември 2012 година не посмях да Ви пиша за вещите лица защото работодателите ми биха били притеснени да осветя този тъмен ъгъл.
Законите в България са кухи и защото няма работещи частни вещи лица.
Да обясня с пример :
Искате ремонт. Намирате фирма. Коментирате заданието и след приемане от фирмата се договаряте като цивилизован човек да платите на 3 или 4 части.
Плащате авансово първата част от цената. Първата част е за материали, работници и транспорт.

Ремонтът тече. Всичко е наред. Плащате втората част .
Ремонтът върви. Доволни сте... И изведнъж фирмата изчезва.
Изтегля работниците и имота остава с недовършен ремонт, което пречи да го ползвате.

Не, не сте се карали. Фирмата обещава, че ще спази срока. Да, ама Не.

Какво може да направи коректния възложител при изтичане срока на договора ?

Каква защита има собственикът ?
Никаква .
АКО имаше частни вещи лица, собственика щеше да извика вещо лице, което да инспектира ремонта, да провери договора и платените суми и да удостовери, че срокът е изтекъл без да е изпълнен договора и собственика не дължи последните плащания, които са описани в договора.
Същият казус имаме ако ремонтът е извършен, но не е според заданието. Фирмата, извършила част или целия ремонт е получила 2/3 или 4/5 от сумата, но няма как да претендира за последните плащания.Вещото лице е удостоверило неизпълнението на договора и осигурява защита на коректната страна.

Разбирате нали ?
Тази част от Закона е куха и е спирачка за развитието на икономиката в България.
АКО имаше частни вещи лица нямаше да има смисъл да се завеждат дела за подобни казуси. Вещо лице може да удостовери, че на определената в договора дата не е доставена машина или не е пуснат тока, водата, интернета...
АКО в България имаше частни вещи лица ВСЕКИ изпълнител щеше да се страхува, че няма да получи изцяло печалбата си / последното плащане е печалба / .
Имотните измами намаляха драстично след Закон за нотариусите и нотариалната дейност.
Ипотечните кредите се стабилизираха след Закон за частните съдебни изпълнители.
Защо десни политици не се занимават с частните вещи лица ?

България не е държава, според европейските стандарти. И скоро няма да бъде.
Това, че има дребни подобрения в живота ни не означава, че Държавата България се стабилизира и цивилизова.
При липса на Гражданско общество медиите / социалните мрежи / са отговорни за изграждане на Държава.

Публикувайте видеоклипове и снимки в @Heineken

Владимир Йосифов

• 
  Красен Станчев: И в момента малките задължения не се събират
  

  Промените в Закона за частните съдебни изпълнители ще разклатят банковата система, каза той

  27/03/2015

---

Такси | Сивата история на България | Разказ 5/50

Такси, такси ! За къде сте ? Може ли да продължа после ?

Въпросите, които задаваха клиентите и отговорите, които получаваха са неразбираеми за днешните българи.
Преди 1989-та година такситата бяха част от градския транспорт, а не услуга.  Разликата е много голяма… Шофьорите имаха право да PREкачват пътници и да ги настаняват в таксито, което вие сте наели. Вие също разчитате на това, когато махате на такси, което е във вашата посока, нищо, че в таксито има пътници. Важно е да има място и за вас.
Такситата работеха на принципа на днешните маршрутки, като разликата е, че само един плащаше пари на държавата, а останалите плащаха на шофьора като на частно такси. Представете си 10 000 шофьора, които всеки ден получават скрити от Държавата и необложени с данъци дневни приходи от над 50-60 лева. Само в София. И то в години, когато средната работна заплата беше 150-200 лева.
Таксиметровите шофьори осигуряваха свежи пари на много началници и на роднините им.
С няколко години работа като такси можеше да се узакони огромна къща или вила, за която парите са придобити чрез корупция и подкупи. Изпирането на пари ставаше по няколко „признати” начина. Таксиметров шофьор – зет или братовчед, купуване на печеливш фиш от тотото, намиране на ценни предмети в двора или на тавана, наследство от починал роднина и …

Таксиметров шофьор не беше толкова зле поставена работа, както е сега.
Нямаше шофьори на таксита български цигани. Задължителното условие шофьор на такси да е работил поне десет години в Градския транспорт на столицата имаше и добра страна. Таксиметровите шофьори уважаваха бакшишите и се опитваха, всеки според културата и възпитанието си, да бъдат любезни за да получат по-високи доходи.
Нали това е основата на малкият бизнес ?
Познавам такситата в столицата от 1970-та година и ще ви разкажа как се случваха нещата.
Корупцията, която създаваха и обслужваха такситата в София беше огромна.

1. Леките таксита.
В София бяха разделени на класи като най-долната класа бяха бивши шофьори на рейсове и тролеи. За тези, които не знаят, в столицата имаше задължително софийско жителство и всеки, който искаше децата му да станат софиянци можеше да подпише робски договор като шофьор в Градски транспорт и да получи софийско жителство, а след изтичане на дългосрочния договор имаше шанс да стане таксиметров шофьор. По-амбициозните шофьори от градски транспорт спестяваха пари за подкуп и се уреждаха. Тези, които имаха връзки в родното си място пак имаха шанс да станат таксиметрови шофьори.
Шанс, защото освен пари таксиметровите шофьори се запознаваха с хора с влияние и вече можеха да им предложат подкуп за да се снабдят с жилище, детска градина, добро училище и  дори с оправдателна присъда.
Такситата, които бяха с шофьори идващи от Градски транспорт се познаваха от километри, защото не разбираха какво точно работят. Те шофираха такситата с много висока скорост и не можеха да спират навреме за да вземат още клиенти. Постоянните клиенти ги ползваха само когато нямат време да изчакат шофьор – гражданин.
Тази класа таксиметрови шофьори нямаше нужда от много пари и не се стараеха да печелят още и още. Те си оставаха служители на Градски транспорт, но вече като таксиджии.

По-горната класа таксиметрови шофьори бяха хора с връзки, дошли от провинцията и станали софийски жители чрез жените си. Тези, които ги уреждаха им разказваха как могат да печелят повече и да си построят триетажна къща в провинцията само за няколко години. Те работеха малко по-добре. Повечето от тях работеха нощно време с държавната кола като частно такси. Горните класи таксиметрови шофьори рядко работеха нощем, защото трябваше да бъдат отпочинали и внимателни, а имаха и семейства.

Следващите няколко класи таксиметрови шофьори предлагаха през по-голяма част от работното си време Частни таксиметрови услуги. За тези таксиметрови шофьори нямаше опасност да бъдат наказани за „нетрудови доходи”.
Новите коли бяха само за шофьори с връзки и шофьори даващи подкупи - месечни такси на шефовете си или на началници от някое министерство.
Ако някой извърши тежка катастрофа можеше да се спаси като стане доносник. В тази група имаше шофьори, които пиеха по време на работа и затова ставаха интересни за ДС.

Следващата Класа бяха таксиметрови шофьори, които работеха постоянно за Системата - БНТ, БНР и Киноцентър Бояна. Те работеха с нови лади комби.
Стотина таксиметрови шофьори имаха държавни автомолили, с които осъществяваха частни таксиметрови услуги от висока класа. Това бяха любезни шофьори, лоялни към хората, които са ги назначили и даващи всеки месец такса за защита. Месечните такси, които тези шофьори даваха им  осигуряваха защита и запазване от тежестта да бъдат накарани да бъдат доносници.
Ако вече сте таксиметров шофьор в Системата е време да бъдете щастлив.
Возите само готини хора, няма нужда от борба на пиацата за бакшиш, няма проблеми с КАТ, милиция и кварталници. Важно е да не пиете по време на работа, да не заспивате на волана и да не разказвате как и колко пари печелите.

Киното и телевизията бяха Принцове на Българската икономика.
В бюджета на всеки български игрален или документален филм и всяко предаване или репортаж на Телевизията имаше бюджет за таксиметров превоз.
Работещите в Пропагандата не ползваха претъпкани рейсове, тролеи и трамваи…
Такситата минаваха по къщите на артистите и ги водеха на снимачната площадка. С таксита се пазаруваше за екипите. С таксита се събираше реквизит. С таксита се организираше всичко. След края на снимките артистите се возеха до дома им или където пожелаят.
В Системата няма плащане в брой. Всичко е с фактура.
Да, но по фактура се изписваше много повече километри от изминатите.
Шофьорите от Системата имаха километри, които трябваше да се изминат. В този момент ставаха Частни таксита и започваха да работят с качеството на всяко европейско такси. В зависимост от километрите, които трябва да изминат и уговорката за следващия ден шофьорите организираха частния си таксиметров бизнес. Ако има повече километри се пътуваше в провинцията. Ако имате по-малко километри, но повече време се пътуваше с проститутки по адреси. Ако няма постоянен клиент за деня се работи по улиците на София.
Тези шофьори караха бавно, внимателно, избираха клиентите и спираха точно пред клиента за да демонстрират уважение. Те слушаха приятна музика и питаха дали може да взимат още клиенти. Така за едни километри те взимаха поне по две чисти плащания. Чисти, защото колата е държавна и всички разходи са платени с фактурата, чрез която работят.

Ако километрите са много, но в деня няма работа и останат километри, които трябва да се „навъртят” се „качваха на шейната”.
Шейната е термин за превъртане на километража на таксито. Таксито се повдига с два крика и се застопорява здраво. Тих двигател върти колелата докато се извърти километража до необходимата цифра, според фактурата.
Партията знаеше, директорите на Клона знаеха, МВР знаеше, ДС знаеше.
Такава беше Системата. Важно беше Народа да не знае какво става и да не разбира как живее  Сивата класа. По света имаше Средна класа, а в Народна република България имаше Сива класа.

Следващата Класа бяха Лукс такситата – с нови автомобили „Волга”.  
„Гаражът на лукса” беше срещу Министерство на земеделието. За волгите трябваше още по-големи връзки защото те освен БНТ, БНР, Киностудио Бояна и СТФ Екран обслужваха големи държавни фирми, които имаха нужда от представителни лимузини, които се отличават от служебните коли.
Таксиметровият апарат на Лукса беше скрит и возещите се чужденци не разбираха, че това е такси, а предполагаха, че това е личната кола с шофьор на мениджъра с който преговарят…
Превозът с Луксозните таксита – Волга се плащаха с фактура.
Отново шофьорите получаваха фактура с много повече километри и можеше да ги навъртят с клиенти като частни таксита.  Частната практика на таксиметровите шофьори от лукса беше по-сложна защото не можеше да се движат из града като таксита за Народа.
Преди да имам паспорт един -два пъти в месеца плащах на шофьори от "Лукса" да ми показват град София и да ми разказват как живее столицата.

Шофьорите на „Лукса” бяха създали контингент от редовни клиенти.
Сивата класа ползваше  волгите от лукса  когато искаха да „замаят” някой клиент или пътуваха из провинцията. Цената в лукса беше доста по-висока от тези на таксита - лади, но постоянните клиенти имаха отстъпка защото така по-лесно се усвояваха парите от платените вече с фактура километри. „Лукса”, както ги наричаха,  осигуряваха спокойствие извън София защото нямаше катаджия, който да спре за проверка волга с перденца на задните стъкла. С тези таксита сивите хора вечеряха в Стария град или в Сандански и се връщаха без никой да знае какво се е случило.
Държавата имаше нужда от Сивата класа и затова не ги пускаше да избягат в чужбина. За да им даде мотивация да работят им позволяваше да живеят като Сива номенклатура…

Върхът на таксиметровите услуги бяха мерцедеси „японки”.
Те работеха с чужденци и стояха пред големите столични хотели. Тези шофьори бяха интелигентни хора с приятна визия. Владееха добре поне два езика и осигуряваха отлично обслужване, приближаващо се до европейска частна практика. Шофьорите си купуваха класическа и рок музика от някое Сиво студио за музика.
Японките трябваше да работят само с гости на престижните хотели.  Но, постоянните им клиенти бяха и стотици Сиви хора, които са препоръчани от някой стар клиент. От японките можеше да се купи музика. Бармани на нощни заведения можеха да купят нощем подходяща музика от шофьорите на такси – японки.
Няколко пъти съм купувал касетки с рок музика от японките…
Сиви хора, певици и певци, артисти, интелигентни спортисти, елитни проститутки, партийци с ново гадже, всякакви хора, които имаха пари и искаха анонимност ползваха върха на такситата в София. Ако човек е кротък и не прави анти-социалистически коментари може да приеме, че няма да бъде „сготвен” защото постоянните клиенти са малко и шофьорите на японки не доносничеха на ДС за клиенти от Сивата класа.

Връзките на тези шофьори бяха необятни. Те не говореха много и не можеше да се направи анализ на доходите, както беше с предишната класа.
Всеки служител на МВР беше наясно, че е опасно да тормози шофьори на такси от горните две  класи. Служителите на МВР и КАТ чуваха за случаи на потулени дела за катастрофи и дори за потулени смъртни случаи при катастрофи.
През онези години партийците бяха с дълга политическа кариера и ако направиш услуга на уважаван големец животът става луксозен. Познавам шофьор, който беше спасил сина на зам. министър и Емил беше абониран за нова волга в Гаража на лукса. Нямаше човек, който да го изгони от там. След голям скандал го наказаха да „боядисва оградата” за 30 дни, в което време волгата му беше на основен ремонт за да не я кара друг шофьор.

В леките таксита след 1976-та имаше и частни коли.
Няколко човека с постоянна клиентела от сиви хора обикаляха София и работеха като таксита. Първо частно такси работеше с червен Москвич 12. Шофьорът гледаше пътя и говореше за адреса и цената. Навигаторът избираше клиентите и гарантираше,  че в колата не влизат опасни хора. Виждал съм няколко такива двойки.  Ако навигаторът не сбърка и не заговори ченге или агент на ДС нямаше как да бъдат хванати и наказани.
Бях навигатор 3 години / като ученик /. Опитът с хора като дете ми позволяваше да избера подходяща двойка безпогрешно.  Да, може би съм пропускал клиенти, които съм приел за рискови, но нямаше значение, защото имаше много чакащи клиенти, а сивите хора се разпознавахме, както съм обяснил в предишни разкази.

2. Товарни таксита
Това е сериозен малък бизнес. Няма никакво значение, че камионите бяха държавни.
Клон 5 беше нарицателно за работа с висока корупция и високи доходи. За всички.
И тук имаше класи.
Извън класацията са нафтаджиите. За да работиш като нафтаджия се налага да имаш много близък човек - висш офицер от МВР. Всеки работен ден човекът ти трябва да се обажда в къщи и ако член от семейството не каже, че знае къде си започва да те издирва из арестите на София.
Дневната печалба от работа цистерна с нафта беше космическа за онези години !!!
Една цистерна за шофьора, една цистерна за Държавата, една цистерна за шофьора, една цистерна за държавата. Всеки ден. С години. Една цистерна нафта побира 5 000 литра.
Представете си да получавате 5000 литра нафта всеки ден !
Е, парите от откраднатите цестерни се разделяха, но все пак дори чисти 1000 лева на ден за шофьора се равнява на годишната заплата за средния българин по онова време…

Следващата класа бяха големите камиони, които се даваха на хитри хора с железни нерви.
Тук работеха върналите се от работа в Северна Африка. Там, в пустинята бяха добили опит. Със спечелените от черни курсове и смяна на гуми пари те даваха подкуп и се уреждаха с камион в Пети клон. Камионите подлежаха на военна мобилизация и  им осигуряваха дълго време за почивка и харчене на спечеленото тук и в Северна Африка.
В тази класа шофьори имаше добри хора с връзки из провинцията, които докарваха прилични месечни такси на кметове на окръжни градове.
 Камионите AVIA бяха „плаваща” класа. Авиите бяха ужасни камиони за тежките зими преди 30-40 години. Това осигуряваше спокойствие за шофьорите им защото никой не ги искаше и нямаше опасност да ги изгонят заради човек с по-големи връзки. Тези шофьори пътуваха из провинцията.
През годините на Възродителният процес с такива камиони българите мюсюлмани пренасяха покъщината си към Турция.
Защо 24 години никой не потърси живи шофьори от Клон 5, които да разкажат какви трагедии са виждали ?
Въпреки нещастието, което ги е настигнало, въпреки ужаса българите мюсюлмани са плащали значителни суми за наемане на AVIA с платнище, защото така може да се натовари повече, много повече багаж.
През 80-те години десетки камиони от Клон 5 – товарни превози са изпратени в провинцията за да участват в изселването на български турци. Не им е търсена сметка колко курса са направили и колко пари са спечелили. Важно е да пренасят багажа по-бързо.

УАЗките бяха градската част на Клон 5- товарни превози.
Те не подлежаха на Военна мобилизация и постоянните им клиенти можеха да разчитат с години на добро обслужване. Глупавите хора, които проверяваха за нарушения не можеха да си представят мащаба на услугите, които може да се предоставят с един "пикап".  Казвам, че УАЗките са градски пикап защото дошлите от провинцията мислеха, че само големите камиони са печеливши.
УАЗ са много здрави и стабилни, а и лесно се намираха оригинални резервни части.
Сивата класа ползваше най-често УАЗки. Те са незабележими, а могат да пренасят до 2.5 тона товар.  Малко хора знаеха, че УАЗките бяха с двойно предаване – нещо като днешното 4Х4.  Високата проходимост позволяваше на шофьорите да не ползват само уличната мрежа.
От квартал Слатина, през реката, под моста, се преминаваше в квартал Васил Левски, а от там през Сточна гара се избягва центъра. УАЗките позволяваха да се доставят товари в трудно достъпни вилни зони и това ги правеше ценни за всеки, който иска да строи без да се вижда как, кога и с кого.

За УАЗка, която е добре поддържана няма значение дали е зима или кална есен.
Ако наклонът на терена е много опасен на двойна предавка се изкачвате с километри на заден ход с 2 тона товар.
Няколко УАЗки участваха в доставката на мебели. Цигани, свързани с магазин ЯВОР, управляваха този огромен частен бизнес. Те организираха освен хамалски услуги и превоза.

В София имаше само един бял хамалин.
10% от приходите и бакшишите ми осигуряваха монопол над 2 магазина за кухненски мебели, голям музикален магазин, няколко тапицери, които произвеждаха мека мебели и …
Честност, плащане на обещаното, добра организация и точност бяха гаранция за всеки  управител на магазин, който работеше с мен.
Тогава нямаше мобилни телефони и интернет. Връзката беше с улични телефонни апарати, което налагаше да се носят десетки монети за телефон.

През онези години складовете на магазините за мебели бяха празни. Имаше само експонати за реклама и поръчки. В един или два дни в седмицата получаваха стока.
С добра организация имах работа за всеки ден от седмицата. Управителят на магазин правеше списъци с клиенти, които искаха да им се доставят закупените мебели и трябваше само да обезопасим УАЗката, да ги подредим по адреси и да ги доставим бързо. За един ден прекарвахме по адреси цял ТИР с кухненска мебел от магазина до хотел Плиска…
Ако имате въпроси за тази част на Сивата икономика – питайте.
Не вярвам да има друг софиянец, който да познава такситата в столицата по-добре от мен.

Преди 1989-та година имаше и нелегални товарни таксита за Европа.
Ако имате пари и връзки може да си уредите ТИР да качи автомобил в Югославия и да го достави до Берлин, Рим, Париж, Мадрид или друг град. Шофьорът има машинка за пломби, качва се колата в ТИР-а, запечетва го отново и сваля автомобила близо до града, където е уговорено. Така избягаха много софиянци, заедно с любимите си вещи, пари, картини, колекции от марки или монети.  Много силни връзки са необходими за този вид транспорт…
Това беше по-малко рисковият вариант защото не участваха български цигани.
Другият вариант беше хамалите на Митницата / до един – български цигани /  да натоварят  багажа в ТИР и да го пломбират, а шофьора на ТИР-а да прекара багажа, парите и ценностите зад граница. Рискът при този вариант  беше голям и ако няма гарант цигански барон не беше приемлив.

Такситата преди 1989-та година отразяваха много ясно Сивата икономика и участието / безучастието / на Държавата. 
Като войник ме пускаха да излизам от казармата, но само ако ме взима такси и ме връща такси за да не ме хванат военни полицаи.
Това е показателен пример за ролята, която имаха такситата през онези години…
Такситата правеха Сивите хора незабележими.
Цената не беше висока и позволяваше българите с малък семеен бизнес да се скрият от любопитни очи на хора, които не осъзнаваха, че има Сива класа, която е подкрепяна от Държавата.

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Такси във Франция

Снимки: Владимир Йосифов, BriagNews

Кризата променя и този бранш. Все повече французи и туристи отделят време и  ползват градски транспорт вместо да платят на такси и да пътуват удобно.
Конкуренцията между такситата и градския транспорт е тежка. И в такситата, и в градския транспорт има климатици. Да, в автобусите и дори в старите „ междуградски влакове” има климатик . Хората са един върху друг, но климатиците помагат да се издържи по-леко времето заедно.
Ситуацията на пазара е принудило таксиметровите фирми да полагат усилия за да запазят клиентите си .
Цена: Цената е висока дори за средния французин.
Постоянните клиенти - частни лица  имат карта, която им осигурява намаление.
 Фирмите – клиенти имат още по-големи отстъпки и не е възможно да се играе комбина, както се случва в България.
Удобства : Автомобилите са сравнително нови, чисти, с климатик и е тихо .
Чува се само гласът на навигатора .
Шофьори: Голяма част от водачите на такси са цветнокожи. Млади и стари.
Някои не знаят добре френски. Задължително е да се усмихват и да са любезни, спретнати и ЧИСТИ.
Как не видяхме шофьор, който да прилича на софийските ?
Няма .
Във Франция все още не се виждат често цветнокожи да изглеждат некъпани,
да смърдят на пот и да са с мръсни дрехи.
Не знам как се справят, но навсякъде има и работещи и клиенти цветнокожи хора и изглеждат изкъпани и чисти.
 Защо българските цигани, които като цветнокожите емигранти във Франция
се нуждаят от интеграция, работа, семейство, приятели и добро качество на живот
не се къпят и миришат на пот и мръсотия ?
Видях таксиметров шофьор, който не говори добре френски, но с помощта на GPS – навигатора може да ви заведе на всеки адрес, избягвайки задръстванията.
Защо българските роми не полагат усилия да станат като нас,
а напротив изчакват ние да станем като тях ?
Помощна техника :
GPS – навигатор: това е уред, който управлява маршрута във френските таксита.
След като кажете адреса шофьорът го изписва на екрана и устройството води такситопо най-чистия път до входа на сградата.
Таблети, с които получават новини за задръствания, катастрофи и ремонти за да избегнат тапите / задръстванията /.
 Задължения:
Френските шофьори са длъжни да спазват БЕЗпрекословно нареждането на диспечерите по гари и летища .
Всеки шофьор е длъжен да превозва инвалиди с колички и да им помага при настаняване и излизане от автомобила.
Всеки шофьор е длъжен да изтърпи игрите на децата в колата.
Децата във Франция имат невероятна свобода и късат нервите на околните.
Всеки шофьор е длъжен да помага на възрастните клиенти.
Шофьорите са длъжни да казват на диспечера дали превозват животни и ако са съгласни да имат клиенти с домашен любимец нямат право на грубо държане.
Шофьорите не пият алкохол през седмицата.
Това, което е практика в България там, във Франция не може да се случи,
защото ще изгуби работата си или ще влезне в затвора.
Диспечери:
На всяка гара и летище има диспечер на такситата, който стои на края на оградената опашка от клиенти. Диспечерите са хора с голяма власт над таксиметровите шофьори.
Те оглеждат за секунди опашката и определят кои клиенти за кои шофьори са подходящи. Никой шофьор не смее да коментира или откаже.
Ако има клиенти с куче диспечерът пита първите таксиметрови шофьори и ако те не искат да пуснат кучето в колата си / мюсюлманите не обичат кучета и имат право да откажат без да има обидени / ,  диспечерът вика първият, който превозва кучета, колегите му се разместват и клиентите с куче отпътуват за секунди.
Добре работещ механизъм.
Когато има СОЛДИ или на големи празници тълпите клиенти са огромни.
 Тогава диспечерът вика допълнително коли и мотори.
Когато опашката от чакащи хора е голяма и няма достатъчно таксита диспечерът разделя хората по райони. Пита първите хора на опашката за кои райони са и после минава по опашката и пита иска ли някой да се вози заедно с клиентите, които са наред  до съответния район.
Първо се отива до адреса на първият клиент, а после се закарва и втория. Сметката се разделя от пътниците .
Хората са доволни защото се прибират по-бързо.
Шофьорите са доволни защото получават два бакшиша.
Диспечерът си е свършил работата.
Кметството е осигурило организация за бърз транспорт на гражданите.
Такситата – Мотори са червени на цвят с два багажника отстрани на пътника.
Обикновено се наемат от бизнес пътници за да се избегне задръстванията и са много скъпи, бързи и коректни. Тези таксите чакат пред адреса, където за ви закарали и ви връщат на гарата или летището с максимална скорост.
Моторите във Франция имат огромни права. При задръстване или ремонт на улицата мотористите може да се качат на тротоара, или да минат през пешеходна зона и да закарат клиента си навреме.
Бакшишът е водещата мотивация в този бранш .
Французите са стиснати и ако не са много доволни не дават бакшиш / освен закръгляне на сумата /.
Бакшиш от 5 евро е рядкост и се дава само от постоянните клиенти, които имат различно обслужване.
Какво включва то ?
Добрите шофьори имат работещ органайзер и приемат поръчки за месеци напред.
В уговореният ден те следят времето, трафика, ремонти, проблеми, стачки и т.н.
и избират маршрут, който да бъде най-бърз.
Шофьорът получава сумата, която би показвал апарата в обикновенни дни и затова е мотивиран да избере малки улички, крайни квартали и да стигне бързо на гарата или летището.
Тези шофьори са по-интелигентни и могат да водят разговор с клиентите си , ако те искат това.
Както е навсякъде в сектора услуги такситата се различават, но не по външен вид, а по шофьорите. В ресторант отивате заради готвача, а в тази фирма сте клиент заради шофьора на таксито.

Отношения пътник – шофьор:
Пътниците са любезни. Ако не са доволни няма да оставят бакшиш, но пак ще са любезни.
Ако искат да бъдат груби ще са любезни, но ще гледат отвисоко.
Няма как да се чуят караници, както е в България .

В София :
Да, и в София има опити за добро обслужване, но сме много далече от френския опит.
В София на опашка може да попаднете на шофьор и да се чудите ще влезете ли в Инфекциозна болница след няколко дни.
Мръсотията в българските таксита е ужасна.
Диспечерите на Летище София са по-прости и от шофьорите.
Това са хора без житейски опит, без възпитание, без уважение от шофьори и пътници, без власт / и по-добре, че нямат власт, та може да си избираме шофьори /.
Завистта е пречка за добра работа в сектора услуги !
Завистта заслепява работещите и те не желаят да  „слугуват” на оялите се пътници.
Нали това работят ?
Нали техните пари искат ?

Във Франция шофьорите независимо от образованието и етноса си са любезни и се стараят за бакшиша ви . Макар да са с костюм и да вали дъжд ще излезнат да ви подадат багажа.
В София шофьорът ви виква да си отворите багажника, независимо от хубавото време навън.
Култура …

Владимир Йосифов, BriagNews,
Щрихи от Франция, Лято  2012

Дългият път до Автогара София

Снимки: Владимир Йосифов, BriagNews

Както всички знаем БДЖ генерира загуби от стотици милиона лева всяка година.
Десетки стотици хиляди българи пътуват с БДЖ без да плащат билети или карти, ДДС и застраховки.
Централна гара София е уникално гадно място .
Публикувал съм снимки за мръсотията на гарата в София.  Вечер, дори патрулиращите полицаи не смеят да обикалят района на Централна гара, а стоят с часове „ под часовника”,  до такситата.
Сигурността на коректно заплатилите билет и пътуващи с БДЖ е НЕгарантирана.
Напротив, скоро във влак на БДЖ имаше грабеж с опит за убийство …
С парите от данъците ни БДЖ изпълнява социална програма и осигурява етническия мир в България.

На няколко метра от Централна гара е Автогара София.
Тук няма безплатен обяд, безплатни билети и карти, няма социални програми,
а етническият мир се гарантира с коректно заплатени билети, застраховки и ДДС.
Автобусите са частна собственост и всеки пътник заплаща билет за пътуване.
Всеки пътник на автобусите заплаща пълната цена на билета, застраховка и ДДС.
Компаниите за автобусни превози осигуряват необходимата за данъкоплатците услуга за сравнително приятен и сигурен превоз. МВР гарантира спокойствие на Автогара София и проверява пристигащи и отпътуващи с автобусите, което гарантира сигурността на пътниците.
Автогара София е спокойно място, където може да изпиете едно кафе и да изчакате близките си да пристигнат,  или да изпратите близки да пътуват.

Защо данъкоплатците, които покриват загубите на БДЖ ходят 1000 – 1200 метра пеша, мъкнейки багажа си, а хората, които пътуват с БДЖ, на гърба на пътуващите с автобуси,
имат на разположение спирки на трамваи и рейсове ?
Това  е  невероятна  социална  НЕСПРАВЕДЛИВОСТ !
Защо Кметство София не уважи плащащите данъци, а се грижи за получаващите помощи ?

Пътуващите с  ГУБЕЩАТА БДЖ  се радват на спирки на градски транспорт:
 автобусни линии 35, 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 150, 213, 214, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 12 и 18.
Скоро Централна гара ще се обслужва и от Метростанция.
И нито една спирка не обслужва Автогара София !!!
НИТО една спирка не е удобна за пътуващите с автобуси български граждани.
Централната автогара в София се обслужва само от таксита .

Скоро Метростанция Централна гара ще притъпи проблема.
Обидата обаче ще е жива още дълги години и всеки път, когато медиите покажат проблемите на БДЖ пътуващите с автобуси и покриващи загубите на БДЖ ще се чувстват ОГРАБЕНИ.
Безсилието, че трябва хем да платиш на сънародници да идват и да си отиват в столицата с БДЖ, хем да ходиш пеша и да тътриш повече от километър багажа си до автобуса,
а те от перона да се качат на градския транспорт, където е вероятно също не плащат билет или карта.
Докога данъкоплатците в България ще търпят неуважението ?
Ние, които работим и изхранваме 1/3 от населението заслужаваме УВАЖЕНИЕ !

Лъвов мост, София , бул. Мария Луиза, София

ул. Козлодуй, София |
От спирките на трамваи на улица Козлодуй се ходи пеша до Централна автогара,
която е там, в далечината.
Преценете сами справедливо ли е това...

СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД

ул. Клокотница, София

ул. Белоградчик, София

Централна гара, София
СПИРКИ НА ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ за феновете на БДЖ