Преди 40 години лекари, стоматолози, инжинери, архитекти, филолози работеха в Балкантурист.
България фалира и някой даде идеята да се забрани на висшисти да работят в туризма.
Този някой не знаеше, че Балкантурист няма нищо общо с кръчмите от ОХ*.
Всъщност Щастливеца беше курорт, а не хотел.
Добра организация / за онова време /, ремонтирано шосе, денонощна охрана, почистване / два камиона с мини база за пясък, сол и колонка с гориво /, редовен градски и служебен транспорт, лекари и спасителна служба, добри хотели, добри заведения, магазин за подаръци и сувенири, обмяна на валута, оборудвани вили и почивни станции...
Нямаше магазин за храни и напитки, но това е обяснимо с наличието на хижа Алеко, където цените на храни и напитки бяха символични.
Хотел Щастливеца беше „свободна зона”.
След площада на Драгалевци не управляваше БКП, а лично някой от ЦК на БКП, което е нещо като умален китайски модел.
Планината, както се наричаше курорта не страдаше от липса на продукти.
Нямаше забрана за доставки на качествени български и вносни продукти, храни, напитки, бяла и черна техника, „упадъчна” музика и всичко, което може да си представите.
Складовете на манастира, станциите и хотелите бяха претъпкани с продукти, които българите виждаха в „показните магазини” 2-3 пъти годишно.
Имаше един проблем, който беше общ за всички българи. Спираше тока.
Да, социалистите и тогава продаваха евтин ток в чужбина и туристите стояха на тъмно и студено.
В Планината персоналът не се сменяше с години, а не като е в останалите хотели и ресторанти из страната, защото не всеки е годен да работи по 48 часа, ако се наложи. А се налагаше. Тогава зимите бяха тежки и докато не изчистят снега от шосето не може да дойде смяна на персонала.
Само в хотел Щастливеца работеха 120 души.
Познавам Щастливеца от 5-6 годишен. Всяка зима баща ми ни водеше с брат ми. Той караше ски, а ние се спускахме с шейни. След 12-тата ми година оставахме да спим в Щастливеца или Простор.
Първо баща ни, а после и майка ни ни водеха в Планината за да разберем, че в България има „свободни зони” и от нас зависи дали социалистите ще ни смачкат.
Помня добре зимите на 1974-1978-та години. Хотел Простор беше първото място в София, където имаше „едноръки пирати”. В дневния бар на Щастливеца имаше невероятно спокойствие. ДС следеше да не се прави опит за протест срещу Народната власт, но не пречеше на тези, които имат наглостта да дойдат в „свободната зона”. Не се знаеше кой кой е.
През онези години бармани, сервитьори, готвачи, сладкари, управители, дори портиерите бяха възпитани и образовани. В планината имаха възможност да се срещнат с хора от Запада и да ИЗБЯГАТ от родината. Туризмът не беше място за печелене на пари, а канал за спасение от социализма.
/ Може би броят на избягалите образовани българи чрез работа в туризма е станал видим и затова наложиха Забраната... /
В курорта идваха групи жени от скандинавските страни. Не бих казал, че в хотелите Щастливеца, Простор и Морени имаше секс туризъм. Истината е, че с години млади мъже и жени от чужбина идваха заради красивата природа, атмосферата, спокойствието и приятните хора, които бяха навсякъде около тях.
Персоналът не работеше и в секса. Работещите на Витоша имаха възможност да избират дали да се забавляват няколко дни с туристка или турист, но без заплащане.
Да, имаше и проститутки, но това е част от добрия туризъм.
Проститутките в курорта бяха по двойки. Симпатични студентки, говорещи поне два езика, каращи ски, изглеждащи щастливи от възможността да работят и живеят в планината. Не зная дали са работили и в ДС. Такива въпроси не се задаваха на никой.
Приемахме, че всеки може да работи за БКП, КПСС, Щази или за друга „фирма”.
Щастливеца беше Курорт „свободна зона” защото тук идваха да почиват синдикални чиновници и стачкуващи от Запада, персонал на посолства в България, наградени партиици от СССР и внуци на партизани и ятаци.
Виждал съм колхозници от СССР, които не вярваха, че са в Соц. Лагера.
Не вярвам, че българите обичат руснаци.
Всяка седмица в Щастливеца почиваха по три автобуса хора от СССР. Вярно е, че някои изглеждаха като попаднали на Марс, но ако българите обичаха и уважаваха руснаци щяха да се държат различно. Възможно е и да не са им разрешавали за да не променят навиците на братушките...
Както и да е.
Имаше руски групи и те се забавляваха по свой начин край хората от Запад без да има напрежение, завист и скандали.
Истината е, че рускините бяха много уплашени и дори в мигове на алкохолно отравяне се държаха прилично. Какво е ставало зад вратите на стаите им с млади перничани не беше наша работа.
На Витоша идваха много перничани. Сиви хора, деца на партийни величия, спортисти, търговци и колеги от туризма. Редът се налагаше с груба сила и те го знаеха. Често мълчаливо се прибираха пребити от планинците и/или милиционерите, които пазеха курорта.
В „свободната зона” наказанията бяха справедливи и се изпълняваха в момента.
Ако перничанин направи нещо позволено му в Перник, но забранено в планината, не смееше да идва отново защото колата му ще бъде избутана между дърветата, а той ще бъде гонен и бит в гората докато разбере как да се държи в Обществото.
Никой не се оплакваше от Съдебната система на Планинците !!!
Да, планинците бяха единни и позволяваха на перничани да харчат парите си в курорта, но пребиваха всеки, който забрави, че не е в родния си град. Перничани осъзнаваха с много болка, че персонал, милиционери и хора от ДС са ватерполисти, хокеисти или преминали през Дисципа. Без страх те изпълняваха наказания, ако се наложи дори публично, на паркинга на хотела, където е извършен кюмюрджилъка.
Ако перничани не искат да платят сметка се оставяха да пият докато останалите клиенти напуснат механата или нощния бар и тогава идваше „Горския”. Пребиваха ги.
Никога повече не се връщаха.
Предполагам, че така се охранява днес Главатрски хан и други български курорти, строени с пари от Европа.
След Забраната в хотел Простор и хотел Щастливеца персонала се промени и спряхме да ходим за няколко години.
В хотел Морени нещата останаха без промяна. Филип Саханджиев имаше невероятни права и управляваше хотела все едно, че е в Алпите.
След робство в Българската казарма започнах работа в ОХ. За мен и брат ми, като врагове на народа, беше трудно да намерим социалисти, които да взимат пари за да ни пазят от другарите.
За Обществено хранене ще разкажа отделно.
Понякога посещавах „свободната зона” на Витоша. Скоро стана ясно, че съм колега и правехме оперативки за обмяна на опит. Куцият дявол, управителят на хотел Морени, се стараеше да научи какво правят най-добрите в бранша за да може неговите хора да са още по-добри.
След 1985-та година, когато Дончо Дончев, бивш управител на вилата на Кремиковци, стана управител на Щастливеца, Филип Саханджиев предложи на брат ми да работи при него. Познавахме Дончев от години. Всъщност всички в планината ни познаваха. Срещнахме се с Дончев. Стана ясно, че Саханджиев помага на Дончев да подсили екипа на Щастливеца за да управлява успешно хотела и заедно да намалят ефекта от затваряне на хотел Простор.
Хотел Простор беше основно ремонтиран и преоборудван, но се оказа, че няма да работи... защото ... е прекалено добър.
Няма такава държава!
Разглеждайки Щастливеца като курорт става ясно защо затваряне на един хотел е разклатило „свободната зона”. Хотел Морени не приемаше групи, а в хотел Щастливеца не можеше да се съберат на едно място групи от СССР, стачкуващи англичани** и туристи от Западна Европа.
Това е наложило да се намалят туристите от Западна Европа, което е накарало Филип Саханджиев да помага на конкуренцията в лицето на хотел Щастливеца.
Познавам живота на няколко „свободни зони”. В България имаше туристически комплекси които Партията остави извън социализма. Парк хотел Москва, Морско око, Хотел България – Бургас, Старият град – Пловдив, град Котел и ...
Наричам тези обекти „свободни зони” защото бяха част от пазарна туристическа индустрия. Продукти се доставяха от частни лица, почистването ставаше от частни лица, ядки се доставяха от частни лица, алкохол се доставяше и от частни лица, кафе се доставяше и от частни лица, подправки се доставяха от частни лица...
В Щастливеца нямаше профсъюз, работно време и всеки от нас беше наясно как да помогне на останалите от екипа. Тогава нямаше интернет и мобилни телефони.
Днес е трудно да се разбере социализма.
Персоналът нямаше право да говори с близките си докато е на работа. Така хотелите предпазваха работещите от неприятни емоции и стрес.
„Свободните зони” имаха разрешение за вътрешни ревизии. Социалистите не разрешаваха ревизии за да не може МОЛ да контролира складовата наличност и паричните потоци.
В Щастливеца всеки управител на заведение може да прави ревизия когато пожелае. Това даваше възможност за доставка на стоки извън Балкантурист. Кафето не беше от Виетнам. Шамфъстък се зареждаше от Истанбул, музиката беше от служител на БНР, месо идваше от ТКЗС-та, плодове се купуваха от пазари, ягоди и малини от Долна Баня, краставички направо от Петрич, гъби от частни гъбарници и още и още .
Законът разрешаваше да се ползва Протокол за покупка на продукти от Сивият пазар.
Когато стоката се продаде се скъсва Протокола и никой не може да докаже какво е станало. Каквото става в планината, остава в планината...
Знаех, че на втория етаж на ресторанта в хотел Щастливеца има оборудван кухненски блок. До нашето идване никой не е ползвал оборудването и ми беше обещано да го ползвам. Готвачите ми даваха ключове от складовата база в мазето и познавах продуктите в складовете на ресторанта като един от тях. Сладкарят ми разрешаваше да влизам в сладкарската работилница. Домакинът, партиен секретар на курорта, ми разрешаваше да влизам в складовете на хотела и да взимам всичко, което преценя, че може да ми е полезно.
Когато започна режим на тока, така беше при социализма, взех от складовете уреди за подгряване на храна и напитки със спирт.
Аз, брат ми, преводач посочен от ДС и още един сервитьор работехме на втория етаж в ресторанта пред погледа на офицер от Службите.
Уговорката ми с управителят беше да прекъсна всяка връзка на останалите работещи в хотела и туристи с Втория етаж на ресторанта. За целта наредих кашпи с цветя по вътрешните стълби, което спря достъпа на туристи от СССР до втория етаж, а аз контролирах достъпа за клиенти от входа през механата като определях кой да се качи и кой не.
Работех едновременно като портиер, сервитьор и готвач.
Уникална ситуация !
Само при социализма е възможно такова животно.
На планината знаеха, че имам опит като готвач и бяха виждали как работя като сервитьор, който избира клиентите си. Само ски учителите протестираха, но бързо разбраха, че идеята ми е одобрена и от Дончо Дончев, и от отговорника за „Свободната зона”.
Описвам всичко това не за да се хваля, а за да стане ясно колко куха система е властвала в България.
Лъжата, че всички сме равни и всичко е в името на Народа е необятна...
Корупцията беше невероятна. Да, аз и брат ми не давахме пари на никой за да работим в хотел Щастливеца, но съм убеден, че спирането на контролни органи от Околовръстното шосе нагоре не е било нито лесно, нито е било безплатно.
Нощем имаше ток. Работата за Шведската маса започва около 6.00 часа. Стачкуващите от Западна Европа са гости на БКП и се хранят като в ресторант на хотел ****.
Долу, в залата на ресторанта, се хранят групите от СССР.
Стачкуващите англичани закусват с топли питки, печени меса, задушени меса, пушен бут, наденички, омлети, бяло сирене, кашкавал, кисело млеко, овесени ядки, кифлички, петифурки, банички, сладка и мед, препечен хляб, бира, вино, чай, кафе, млеко, бита сметана, супа, гъбен сос ...
Другите, работници и селяни от СССР, закусваха с чаша чай, две-три филийки хляб, парче масло, две – три парчета колбас и кашкавал и една лъжица сладко. Точка.
Всеки му според нуждите, както е казал Вожда.
На обяд няма ток. И разликата между туристите е още по-драстична.
Идващите от СССР ядат отново „студена закуска”, защото фурните и котлоните в кухнята са студени .
НО стачкуващите европейци и чужди туристи се хранят на втория етаж с приготвени пред очите им аламинути.
На блок масата подреждах професионални уреди подгряващи със спирт и приготвях омлети, пилешки и телешки пържоли, подгрявах супи, сготвени в кухненския блок, задушавах зелечуци, палачинки с кашкавал, сирене, сладко и мед, ...
Всичко, което може да се приготви в „полеви условия”. Цените се определяха в зависимост от ... клиента за когото се приготвят.
Социлизмът изгасваше заедно с тока.
В края на обяда плащах на готвачите за ползваните продукти. Обядът изхранваше от 150 до 250 души. Това е клиентелата на добре работещ ресторант.
Всички са доволни !
Клиентите са доволни защото не се налага да отиват до хотел Морени.
Филип Саханджиев е доволен, че не се налага да изхранва и чужди туристи.
ДС е доволна защото англичаните са пред очите им.
От БКП са доволни, че никой не разбира какво се случва.
Аз също съм доволен защото като Враг на Народа работя и живея в планината.
Пускаха електричеството след 15:00 часа.
По това време основната зала – долу, въпреки уникалната Тераса беше пуста.
Плащах наем на оркестъра и включвах уредбата с касетки поръчани и платени от мен „на черно” в БНТ. Така работата на втория етаж продължаваше без прекъсване.
Брат ми поемаше добрите клиенти, а „преводача” и колегата почистваха салона и приготвяха за вечеря. Разпределението на труда е наше, но парите деляхме и това беше прието с охота от двамата.
Всеки ден приготвях заготовки за вечерята в кухненския блок. Част от вечерята за 60 – 100 човека оставаше под мой контрол. Всички продукти „купувах” от готвачите.
За блюда, които или не мога, или не искам да приготвям лично в кухненския бокс изпращах колега от бригадата да поръча в кухнята на ресторанта - долу.
Не вярвам, че днес собственици и работещи в частни хотели могат да си представят какво им говоря. Много е трудно да се обясни, че в България е имало места където социализъм не е имало.
Исках промени. Нормално е. Желанието да опиташ още нещо...
Убедих управителя, че мога да направя нощен ресторант. Срещнах управителя на хотела с управителя на ресторанта в склада на хотела. Показах им оборудване, което стои там от години, подходящо за дневен бар, което можеше да се ползва и за нощен ресторант.
Получих разрешение при две условия.
Първото е, че управителят на Механа Щастливеца няма нищо против и не преча на работата му. И второто е, че Царят и Царицата*** ще гарантират почистване на втория етаж между 4:00 и 6:00 часа сутринта.
С Царят и Царицата се разбрах лесно. Договорихме справедлива цена за работата им.
Трябваше освен да почистват всяка нощ да преместват лампиони и украса за нощния ресторант за да не си личи на закуска какво е ставало през нощта.
Ние почивахме по 3-4 часа на денонощие. Две бани дневно и поне две преобличания на риза и бельо за денонощие. В хотел това не е трудно.
С хокеиста се разбрахме. Той ще стои няколко дни до мен на входната врата и ще гледа как избирам кои клиенти да поканя в ресторанта на втория етаж и кои да поканя в Механата. Приехме за справедливо, че дори една моя грешка ще сложи край на проекта.
Истината е, че управителят на Механа Щастливеца не излъга и одобри подбора ми. Той не знаеше, че имам 20 години опит с „пресяване” на хора. Безпогрешно определях кой е подходящ за ресторант и кой за механа.
Всеки, който поискаше да се храни на Втория етаж, но да поръча от механата имаше такава възможност.
Работещите в ресторанти из България не знаеха какво означава да скриеш чаршафа.
Екипа на хотел Морени измислиха този израз. Означава, че когато броят парите за една смяна трябва да се покрие чаршафа на леглото. Да, останалите българи мразеха работещите в туризма, но не искаха да платят цената на парите. Работа, работа, работа. Безумно много работа. Без почивка, без празници, без капризи.
Балкатурист беше Капитализъм в Социализма.
Всъщност само работещите в туризма бяха свободни хора. Не се занимаваха с политика и смяна на Системата и БКП ги оставяше да живеят добре.
Тези, които работеха в туризма знаеха на кого и колко да платят, имаха контакт с „черна борса” за тоалетна хартия, дамски превръзки, памперси, Хумана и лекарства, удобно бельо, обувки и дрехи, децата им знаеха какво е шоколад.
Родените след 1980-та година няма как да разберат.
Исках още промени. Познавах постоянните клиенти и ги питах какво още искат.
Поисках среща с бармана на Малкия бар. Договорихме се. Срещнахме се с управителя на хотел Щастливеца и обясних идеята си. След няколко дни имаше одобрение и от Службите.
Организирах мини Нощен бар за клиентите на Нощния ресторант.
Тогава не разбирахме, че ни разрешават да се забавляваме за да обучаваме кадри за Прехода. Всъщност клиентите ни са били хора, които сменяха при нас чипа си.
Хотел Щастливеца се превърна в школа и беше странно, че го затвориха.
Поне 100 човека останаха без работа.
Управителят на хотела предложи на мен и брат ми да поемем една каравана, оборудвана с техниката от кухненския бокс на Втория етаж на ресторанта.
Знаеха какво мога и искаха да продължа да показвам кое как се прави.
Не говореха в прав такст но разбирахме, че няма капан или пряка опасност.
Мястото, което бяха определили беше странно. В градинката, срещу супермаркета, на угъла на бул. Братя Бъкстон и бул. Тодор Каблешков, близо до Шесто РПУ на МВР.
Тогава това беше огромна затревена площ стигаща чак до училището.
Стовариха новата каравана и склад и ни дадоха ключовете.
Няма вода, ток, канал. Само трева и храсти.
С огромни подкупи осигурихме бързо вода, трифазен ток и връзка с канала.
Караваната беше извън Системата за контрол на БКП защото беше част от хотел, който вече не съществува, част от Балкантурист, но никой не знае чии проект е, и е поставена на място, което всеки разбира, че работи с разрешение от много високо място.
Никой не контролираше доставките на продукти, кафе, безалкохолни напитки.
Никой не контролираше приготвянето на закуски, обяд, вечеря и десерти.
Единственото ни задължение беше да изпълняваме плана****, определен от Балкантурист.
Разработихме караваната. Мястото е добро, с добра видимост, с паркинг, с площ за маси.
Дойдоха цивилни служители на Службите.
Първо пиха по кафе с цигара. После кафе с две цигари. После идваха по двама – трима.
Държаха се прилично, никакъв натиск, няма преса за нищо, не пречат на работата, не задават опасни въпроси, няма намек за подкуп, няма нищо докато не разбрахме, че ги обучаваме.
ШОК !
Пролет, Лято и Есен на 1989-та година.
Ние не сме обучавали полицаи, а хора, които ще станат частници след няколко месеца.
Нямаше как да знаем. Задават въпроси все едно са на семинар.
Обичам провокации и помолих един от тях да ме свърже с известен сладкар, който да провери какво мога. Само след няколко дни дойде Патицата и опита десертите ми.
Показа ми неща, които не знаех и си тръгна.
Започнах да приготвям и сладкиши с шоколад като показвах на усмихнати и спокойни мъже кое как правя. Къде може да сгрешат и как да поправят грешката.
В тази каравана нито веднъж не влезе проверка, ревизия, Стопански отдел, ХЕИ, ДВСК, Народен контрол и каквато и да е друга „засада”.
Никога няма да ми стане ясно защо „колеги” не поискаха да научат нещо от нас.
Не ми е ясно и защо социалисти учеха от нас, а десни хора, мечтаещи за успех не виждаха какво правим.
Щом един търговец не вижда какво правят двама души в една каравана не е за този бизнес.
На 10 ноември 1989 г. дойде един от мъжете, които „учеха” при нас и ни каза, че Тодор Живков е свален от власт. Напиках се от страх. Реших, че ни почнаха.
Представих си, че са се научили и някой от тях иска да вземе караваната. Явно усети, че сме уплашени и започна да ни се смее.
- Е, братоците, сега ще може да станете частници, както искахте. Ха, ха, ха.
Няма да забравя този ден. Нито ще забравя увереността и спокойствието с което офицери очакваха Прехода.
След време наивно вярвах на СДС, че са се подготвили и бързо ще учат как се управлява държава за да не повтарят грешките на соца.
Да, оказах се доста глупав...
Следващият път ще разкажа за Плажа.
* ОХ е обществено хранене. Тук не става въпрос за туризъм, а за шкембе и шльоковица.
** стачкуващи англичани. Няколко години Партията канеше на гости / вместо с парите да строят канализация, сметища, пречиствателни станци и магистрали / противници на Маргарет Тачър. БКП помага на Британски синдикати и в България почиваха безплатно англичани.
Честните членове на БКП не знаеха, че британските социалисти, почиващи в Родината ни наричаха работещите в Щастливеца „МАЙМУНИ”. Невероятно !
Безплатен самолетен билет, трансфер, приятен хотел, закуска и вечеря. И тези синдикалисти наричаха домакините си маймуни.
*** Царят и Царицата бяха семейство цигани. Те живееха в таванска стая с изглед към пистите и работеха като частна почистваща фирма. Царят и Царицата почистваха денонощно заведения, които вече веднъж са почистени от чистачките на хотела.
Царят и Царицата имаха „легални” доходи, които бяха немислими за който и да е чиновник в българско министерство.
Уважавани от всички Царят и Царицата внимаваха да не пречат на бизнеса и бяха изтъргали всяко свое нездраво любопотство или завист. Циганите знаят как да работят, вярвайте ми...
**** План. При социализма всяко заведение имаше план.
Не зная кой глупак беше измисли това. Представете си ресторант, който трябва да отчете по 300 пържоли месечно. Ако продаде още 3000 какво става ? Стопанска милиция разбираше тъпотията на Системата и затова очакваха при всяка ревизия да има няколко хиляди лева плюс.
Шефовете на Системата се радваха, че има печалба!!!
Тази порочна практика създаде мързеливи ресторантьори, кафеджии и хотелиери.
Изпълняваха план, създаден от някой овчар, прибираха по няколко хиляди лева и СПИРАХА развитието на обекта.
Тук има още проблеми :
1. Синдикатите. Те не разрешаваха персонала да работи дори срещу много по-високо възнаграждение;
2. Култура. Хиляди управители не искаха да учат и така блокираха развитието на индустрията. Те не правеха саботаж, а не разбираха, че са отговорни за просперитета на заетите в Земеделието;
3. Страх. Българският модел е гнусен. Щом някой разработи нещо му го взимат и го дават на глупак с по-големи връзки.
Това е причината в България да няма сериозен туризъм преди 2001-ва година.
Доверие| Сива история на България | Разказ 19/50,
Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,
Псетата
при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
---
"Денят започва с култура" - културен слот, БНТ1
25 години от издаването на вестник „Демокрация“ – гости Екатерина Бончева, Едвин Сугарев и Тони Николов
Премиера на книгата с разкази „Рязко” на Людмил Станев в Пловдив
... Вижте повече
Премиера на книгата с разкази „Рязко” на Людмил Станев в Пловдив
... Вижте повече
БКП хранеше стачкуващите миньори в Щастливеца.
---
Iordan Filipov: "Йосифов
на Морените спечелих 1500 лева 1977 година !
Тогава имаше тия машинки за стотинки ако се сещаш ! Е на корем всичко изядох и изпих пак там по Простор и Шастливеца !
Та това дето си написал е абсолютно вярно ! Не си спомням точно коя година, но май беше 1982-3 година работех сервитьор зимата сезонно ! А работех си във Балкантурист де , та си ходех насам натам по БГ курортите !
Бе генерация по живота без да се замисляме до 1989 ! А си го знваехме още от 1968 година при Международния младежки фестивал във България и Чешките събития !"https://www.facebook.com/groups/1533263873609974/permalink/1600920923510935/
Vladimir Yosifov:
"Простор беше приятен хотел, но го затвориха след основния ремонт .
Никой не говори защо .
25 години не смеят да кажат КОЙ направи така, че да не може да се отвори ОТЛИЧЕН хотел.
Смели балканци ...
Г-н Филипов, и другите разкази са преживяни ."
Kafene Net:
"Това също е една от причините за състоянието на българския туризъм в момента. Не може партийни секретари от БКП и служители на Държавна сигурност да са собственици на хотели и да очаквате нещо от туризма. Те си знаят тяхното, което не е много."
"Това също е една от причините за състоянието на българския туризъм в момента. Не може партийни секретари от БКП и служители на Държавна сигурност да са собственици на хотели и да очаквате нещо от туризма. Те си знаят тяхното, което не е много."
---
Няма коментари:
Публикуване на коментар