Владимир Йосифов, телефон: +359895417497 : Престъпността | Сивата история на България

Най-доброто, което може да се каже за Социализма е липсата на страх от бандити.

Днес, през 2014-та година, престъпността в България е ужасяваща.
Медиите с радост ни заливат с престъпления, наказанията стават все по-леки, а престъпниците все по-нагли. В годините преди 1989-та година гражданите преживяваха много несгоди, но всеки българин ще признае, че се страхуваше от Държавата, а не от престъпници.
Живях 25 години в Социалистическа България.
Помня, че никой в нашата кооперация не заключваше дома си ако си е вкъщи. Никой не се страхуваше, че крадец може да нахлуе в дома му и да открадне каквото може.
Да, имаше кражби, но те бяха извършени или от близки на семейството, или обираха домове на хора, които имаха „нетрудови доходи”.
Нямаше кражби на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше обири по селата. Нямаше нападения над хора по улиците.

Престъпността по време на Социализма беше толкова ниска, че днешните охранители и полицаи, които са над 50 годишни не могат да разберат какво се случва сега в България.
Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната почивка. В новините не се споменаха за нито един обир, но търговците чуха от познати милиционери и ревизори как са извършени. Скоро неутрализираха крадеца, а търговците започнаха да крият оборота за да отидат на обяд.

Защо при Социализма нямаше висока престъпност ?

Защото българите крадяха от Държавата.
Хората се пазеха да не ги хванат, че крадат от частни лица, но крадяха спокойно от държавата.
Селяните крадяха от ТКЗС-то.
Гражданите крадяха от Предприятията.
Някои крадяха повече и имаха повече.
Съдебната система не се занимаваше с кражби от домове, а с кражби от Държавата.
Стотици къщи около София са построени с откраднат бетон при строежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти.

Така беше и в Провинцията.
Всеки крадеше. За да не ги хванат правеха услуги.
Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в замяна нещо, което някой е откраднал от Държавата.
Този вид ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери !
Системата беше толкова прогнила, че Стопанска полиция очакваше всеки управител на магазин или заведение при ревизия да отчита „плюс”, а не 0 . Всеки, който отчиташе „плюс” можеше да спи спокойно, все едно е бил толкова глупав, че не си е направил ревизия и не е усвоил парите.
Да, беше забранено да правите ревизия !!!
Представяте ли си да имате стока за 100 000 лева, 16 души персонал и не можете да направите ревизия. Представете си го. Така беше.
Персоналът крадеше безмилостно, но те бяха защитени от ПрофПредседателя, а управителите, които отговарят за успехите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права.
Забраната за ревизия и слабата култура на хиляди управители им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лева откраднати от Държавата.

Познавам живота на екипа в добри столични ресторанти.
Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 човека всяка вечер – се пренасяше от управителя без охрана. Всяка нощ г-н Бушев заедно със съпругата и дъщеричката си пренасяше огромни суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата сутрин се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в рибарски ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за рибари си представят колко пари са се събирали. Когато ботушът се напълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.
Не, всъщност, един Народен артист, комик, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда - Панчарево. Изгони всички и постави семейство кафеджии да управляват НАЙ-големият ресторант в София. Това престъпление остана скрито от медиите. Един Враг на Народа бе изгонен. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за управление на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори .

Имаше обири на търговци, но не от крадци, а от близки на семейството, което е друг вид престъпление. Хиляди управители на магазини и заведения бяха осъдени с тежки присъди за „нетрудови доходи”, но имаше малко обири на къщи и апартаменти. Присъдите на тези хора бяха на база на намерените в дома им пари в брой, злато или диаманти.
В София се говореше за обири. Информацията беше малко и защото обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени за да не ги питат откъде са откраднатите пари и бижута.

Познавах бай Добрян от село Долни Богров. Бай Добрян беше голям производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови.
С 1-во качество зареждаше добри ресторанти, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия начин.
Та, този човек нито веднъж не беше обран. Парите си съхраняваше в стара къща, край магистралата. Синът му беше комарджия и често отиваха в дома на бай Добрян за да изплати дълговете на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно удоволствие… Много пъти сме говорили за Системата.

Бях близък със семейство от село до Дупница. Имаха автоработилница в двора. Зад къщата винаги чакаха няколко автомобила. Много работа и сериозни „нетрудови доходи”. Нито веднъж не ги обраха, а къщата им не се заключваше.
Виждал съм зеленчукови градина по селата.
Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото.

Преди 1989-та година циганите не крадяха така, както го правят днес. Защото бяха много, ама много по-малко и работеха. Ходеха на училище, плащаха данъци и осигуровки. Да, плащаха.
Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, циганите събираха необходимата валута за функциониране на Държавата България. БНБ разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, така както днес разчита на Чейндж бюрата из цяла България.
Циганите управляваха Черната борса, валутните сделки, цветята, наркотиците, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите.
Тази всеобхватна дейност даваше огромна власт на циганските царе и барони и те държаха мирни дори най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир.
След 1989-та година циганските кланове загубиха „легалния” бизнес и затова станаха престъпници. Хора от СДС осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко човека, но не посмяха да се възползват от съветите ми. Така циганската престъпност стана това, което виждаме днес.

За годините на Преход циганите са се увеличили поне двойно.
Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае колко от напусналите Родината над 2 000 000 българи се спасяват от тях и колко от страхливите политици и слаба икономика.
Високата престъпност след 1989-та година изгони българите. Това беше планирано.
Въпросът е кои народи ще се заселят в тази прекрасна страна… Трябва да са хора, които са свикнали да живеят с оръжие в ръка и да убиват от засада всеки, който се опита да ограби дома, бизнеса или земята им. Има такива хора. Когато мутрите събираха рекет не искаха пари за охрана от една част от българите. Можете ли да познаете от кои не смееха да искат рекет ?
В тези семейства и жените, и мъжете са войници… На тях не им искаха пари за охрана, защото те се охраняваха сами. Дори най-тъпия борец знаеше какво го чака ако посегне и поиска да рекетира техен бизнес. Тези, които не разбираха от Дума отиваха при девиците…

По време на Социализма нямаше имотни измами, поне не в тези размери, както е сега. Говореше се за измамени хора и откраднати имоти, обаче това бяха близки роднини, любовници, деца, внуци. Този вид измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи.
Да, имаше кражби на имоти, но кражбите бяха облечени със законни думи. Законът не разрешаваше гражданите да имат повече от един апартамент и така верни на Партията се сдобиваха законно с откраднати имоти. Престъпление е, но беше узаконено и хиляди семейства загубиха наследени имоти.

Преди 30-35 години имаше банда, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заговори, че ги напада ДС. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да застреля крадците при поредния обир.

По време на Социализма можеше спокойно да пътувате из страната.
Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и денем, и нощем. Никога не сме изпитвали страх. Често с приятели сме ходили на Кемера за да пазаруваме валута и никога не сме се страхували от кражба, а от Милицията. МВР и ДС бяха най-страшните неща след Смъртта !

Израснал съм в семейство с малък бизнес.
Апартаментът ни беше и работилница. Нито веднъж не сме били обирани.
Да, идвали са от МВР и са ни „страхували”, но след 1950-1960 не е имало обири на служители на МВР или ДС „В името на Народа”. В годините след Девети септември е имало опасност да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват „Разписка” за конфискация В името на Народа и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива посещения. Поне не са били масови, както е било преди това.
Хиляди семейства в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкава…

След 1962-ра година в чрез престъпността се управляваше лесно европейска държава Народна република България. Не е нужно да се притиска населението с тежко въоръжени войници, лагери, масови убийства, както правят други режими.
Партията е разполагала с умни и способни кадри, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата за да няма опозиция.
Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше как да няма. Нямаше откъде да купите важни за живота неща. Така всеки, добре, почти всеки българин притежаваше полезни предмети, които са обект на „престъпление”.
Ако носите дънки или маратонки – сте прескочили Закона, защото сте ги купили на черно
Ако имате касетофон ще е купен с валута, която е купена на черно.
Ако имате вила сте я построили с крадени материали, защото няма откъде да си купите законно.
Да, ако имате кола и не сте чакали за нея поне 29 години значи сте платили за да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени части.
Няма как да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма откъде да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика за да не ги попитат откъде са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и …

Учениците и студентите разбираха как работи Системата и се включваха доброволно за да ползват Държавните блага.
Партията управляваше усещанията на българите чрез посочване на различни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите роднини в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове.
НО, артистите бяха Герои.
Артистите оцветяваха PRопагандата и затова на тях беше позволено повече, много повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, но не ги наричаха престъпници, а творци.
Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от Кариерата, барманите, управителите на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават подаръци от чужбина или да купуват „глезотии” от Черната борса.

Системата работи и днес. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система трябва да осъзнае, че проблемът не е създаден днес, а по време на Отечествения фронт.
Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и съдия.
Партията създаде анонимните юристи. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, ДС, ЦК и други фактори в Държавата за да обвинят и осъдят правилните хора с правилната присъда. Законът няма никакво значение.
70 години юристите са анонимни защото друг им казва какво да извършат.
Българите не знаеха подробности, но съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с добри връзки и/или пари може да осъди когото и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше голяма част от БВП и се създаваше корупция в Системата, която трябва да се бори с престъпността.
Познавам прокурор от Върховна прокуратура, който е бил Окръжен прокурор и е отказал да осъди за изнасилване невинен българин, за да спаси сина на Партийния секретар на Окръга.
Прокурор Славова е била уволнена дисциплинарно и е изпратена за наказание като служител в Централни гробища – София. Всички колеги са уведомени за да знаят какво ги чака ако не изпълняват повелята на … Властта. Наказанието е продължило години. Там се запознава с майка ми, завършила Правния факултет на СУ, но отказала да стане следовател-престъпник, която след изселване в Родопите, където е газила калта по нивите 5 години, й позволяват да работи само на Централни гробища като счетоводител...
Съдбата си прави шеги с хората - Враг на Народа и Прокурор на Републиката стават приятелки до гроб.

Партията разполагаше с експерти на страха, които разпространяваха всяко наказание за да напомня на останалите какво ги чака ако не слушат. Хората разбираха и внимаваха, доколкото ума им позволява. Тези, които направеха престъпление срещу Партията получаваха бърз и точен удар.
Така се управлява България и след 1989-та година. Десните политици или не разбират как функционира Държавната машина, или се страхуват от наказание и правят това, което им подскажат PRавилните хора.

Тези, които са планирали живота след 1989-та година са знаели, че за да намразят хората Прехода трябва да ги стреснат с престъпност.
Затова още през 1987-1988 създадоха магистрални банди. Те тихо обираха преминаващите транзитно турци и натрупваха огромни състояния.
С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха ума на частниците и блокирраха Българската икономиката завинаги.
Това е друг разказ

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие| Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,

Антоанета Георгиева добави 5 нови снимки от 1 февруари 2014 г. към албума: Социалистически реализъм!

9 часа

Няма начин - и едно албумче със снимки от соца, заради късата памет на някои другари!

"Полската афера

През 1972 година ДС разкрива мащабна група от български студенти, които извършват контрабанда на икони, дрехи и валута на територията на цяла Европа. Всъщност разкритието е на полската полиция, а нарушителите са деца на дипломати, които ползват привилегията да имат дипломатически паспорти, които им позволяват безпрепятствено и без проверка да минават през граничните пунктове на Европа. Според справка на отдел „Международни връзки“ при секретариата на МВР полската полиция е разследвала Никола Узунов, Владимир Ванчев, Васил Иванджийски, Димо Димов. Групата е направила около 1 милион злоти от препродажба на икони, злато, монети и накити, гласи още справката. Тогава средната работна заплата в Полша е била 2235 злоти, а за сравнение, в България – 123 лв. Според документите в България е заведено следствено дело срещу Камен Марков, Емил Будев, Георги Божков, Дочко Цветков и Димо Димов, всички студенти в МГИМО в Москва. „В съучастие с групата от Варшава те са се занимавали с търговия, като поддържали връзки и пласирали в Австрия, Западен Берлин и на други места. Пред следствието Марков признал, че притежава незаконна валута на стойност 32 989,14 лв.“, пише в справката на секретариата на МВР.
Николай Узунов е син на бившия съветник към посолството на НРБ във Варшава. Васил Иванджийски е син на бившия секретар на посолството на НРБ в полската столица. Владимир Ванев също е син на дипломат във Варшава. Димо Димов е син на дееца на БЗНС Вергил Димов, адвокат и бивш министър на комуналното стопанство. Те имали помагачи в Москва – Георги Божков и Христо Малеев, студенти в Московския държавен институт по международни отношения, пише още в справката. В нея над името на Малеев има три въпросителни, вероятно за да се провери дали няма някаква родствена връзка с Мара Малеева, жената на Тодор Живков. Във Виена помагач е били Велчо Велчев, а в Париж – Величко Николов, син на полк. Никола Величков – служител на МВР. В София помагачи са били Светла и Искра Гостеви, дъщери на бившия консул във Варшава.
Вергил Ванчев е син на члена на Държавния съвет и тогавашния председател на Окръжния народен съвет в Хасково Пандо Ванчев. От лятото на 1970 г. задържаните в съучастие със сина на Цвятко Божков – Георги, и със сина на полк. Никола Величков – Величко, са закупували икони по контрабанден път, пренасяли ги незаконно в Полша и ги продавали във Виена и Западен Берлин. С получената валута купували златни монети и конфекция, които внасяли контрабандно в Полша и продавали на високи цени. До момента на задържането си са продали около 80 икони във Виена със съдействието на невъзвращенеца Велчо Велчев, роднина на Узунов, и австрийските граждани Манек, Юлек и Гелер, изселници от Полша. Част от иконите са продавани в Западен Берлин чрез немския гражданин Гутерман. По данни на следствените органи групата е пренесла през граница и продала 80 икони, 500 бр. златни монети, 400 броя конфекция, от които е реализирала печалба от 1 млн. полски злоти. Част от валутата Калин Марков, инж. в завод „Георги Кирков“, и Емил Будев, син на посланика на НРБ в Куба Ангел Будев, са внесли по незаконен начин в България, като са се възползвали от дипломатическите си паспорти. Техен съучастник е Георги Божков – син на Цвятко Божков, бивш зам.-министър на вътрешната търговия.
Арестуваните правят признание
За аферата е уведомен и Втори отдел на Шесто управление на ДС – „относно ползуването на дипломатически паспорти на следващи в чужбина синове и дъщери на отговорни работници от МВнР и други ведомства“. Разследването по това дело се разраства, тъй като секретариатът на МВР уведомява за скандала Секретариата на ЦК на БКП.
Образувано е следствено дело №172/1972 година по описа на отдел „Следствен“ на ДС, като Калин Марков, Емил Будев, Георги Божков, Димо Димов и Дочко Цветковски са обвинени в нарушаване на закона.
След скандала Секретариатът на ЦК на БКП взима решение да не се издават дипломатически паспорти на студенти. В доклад на Ангел Цонев, тогава министър на вътрешните работи, се казва: „Установено е, че само през 1970 г. български студенти, притежаващи дипломатически паспорти като синове и дъщери на дипломатически служители, са закупили от дипломатическия магазин в Будапеща стоки на стойност $31 172. Само студентите Георги и Николай Георгиев, синове на Йордан Георгиев, търговски представител в Будапеща, Кирил и Емил Николови, синове на Никола Николов, съветник по икономическите въпроси в Будапеща, и Мая Вапцарова, дъщеря на Борис Вапцаров, бивш посланик в Алжир, която работи като кинорежисьор към унгарските киностудиа, извършили покупки за около $18 600. С необходимата валута те се снабдявали посредством обмяна на унгарски форинти във Виена, като използвали дипломатическите си паспорти. Със закупените стоки от дипломатическите магазини търгували и извличали големи печалби.“
Автор: Йово Николов"

"Невръстните бургаски изнасилвачи
Препечатано от сп. „Общество и право“, 1984 г.
Оригинално заглавие: Съдебен очерк – Насилие
Автор: Петър Спасов

ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА е тясна за шестнадесетте непълнолетни момчета. А формулировката на обвинението: „В Бургас зa половин година има тридесет и пет случая на изнасилване и блудство с непълнолетни и малолетни момичета…” не изразява напълно съдържанието на извършеното.
Февруари 1983 г. Началото на дълъг и мъчителен съдебен процес. Всъщност тази история, сякаш измислена от болната фантазия на някой съчинител на булевардни романи, има няколко начала: на престъплението, на съдебния процес и още едно начало — благодарение на което бе сложен краят. Нужен, безрадостен и поучителен:
Едно момиче споделя с майка си
17 януари 1983г. „ 20.30 часът, комплекс „Изгрев“
Петнадесетгодишната Ани се връща от урок по английски. Свикнала е да се прибира навреме — затова съучениците й я смятат за „загубена“. На спирката среща четири момчета от квартала: Пирата, Кафуна, Калпавия и Усмивката. Ани бърза да ги отмине — чувала е доста истории за тях. Пирата я хваща за ръката — До кога ще се прави на горда? Този път няма да се измъкне! Ще дойде с тях у Кафуна! Да послушат музика… Пръстите му и причиняват болка. Момичето се съгласява, но след няколко крачки внезапно се отскубва. Тръшва секретната брава на входа под носа на преследвачите си. Спрели пред вратата, момчетата приемат бягството на Ани като шега. Те са сигурни в себе си. И тя скоро ще падне в „чувала“. Никое момиче не ги е разигравало дълго. Отново на автобуса и към дискотеката на централния плаж — тяхното топло гнездо. Постоянното им убежище. И тази вечер там ги чака тайфата. Четиримата са неразделното ядро на тази компания, пуснала дълбоки корени в дискотеките на Бургас.
Пирата е известен навсякъде в града. След осми клас се опитвал да поработи тук-там, но разбрал, че от него „бачкатор“ няма да излезе. Усмивката вечно „търси“ работа. Всъщност това е само за пред баща му и органите на МВР. Вече има съдебно минало: преди две години разбил уличен павилион заради няколко кашона „боро“. Получил условна присъда. Седемнадесетгодишни са.
Кафуна и Калпавия са с една година по-малки. От време на време ходят на училище, от време на време се прибират в къщи. Колкото да „изръсят“ някой лев. Ежедневието на останалите момчета от тайфата е подобно — какво друго би ги свързвало така? Животът е песен. Приятно, леко се живее, когато имаш време, пари, цигари, водка … И никой не ти търси сметка къде ходиш и какво правиш… Светът е пълен с приключения: особени, сладко-горчиви, истински „мъжки“ приключения …! Хубаво е да си на седемнадесет родини! Наистина, още нямаш кой знае какво, но всичко е под носа ти … Ако си си наумил — и момичетата! Най-вълнуващото нещо … Поклащат се между масите в дискотеката, захапали дълги цигари … Нахакани. Безгрижни. Свободни … Момичета, за които ученическият час не означава нищо.
Тази вечер „чувалът“ остава празен. Но … както пее Васко Кеца: .
«И утре е ден!»
Рапорт
на капитан Тончо Пръвчев, оперативен работник към РУ на МВР — Бургас
Другарю Началник,
донасям Ви, че на 18 януари 1982 година получих сигнал от гражданката Иванова, че младежи от комплекс „Изгрев“ са заплашвали дъщеря й с изнасилване. Същата споделила с майка си, че тези младежи вече били изнасилили много момичета от квартала. Моля за разрешение да започна разследване по сигнала.
Сигналът на майката, чиято дъщеря не попада в „чувала“, слага началото на разследването. Оперативните работници на МВР дълго се ровят в този „чувал“, за да извадят от него случаи и факти, довели шестнадесетимата в съдебната зала.
Започнало така: Мила, ученичка в четвърти клас, и Къдрицата, тринадесетгодишен, често играели заедно. Семействата им били близки. Един ден през деня, на пода в детската стая… започнала тяхната „любов“. След две години Къдрицата се похвалил пред тайфата. Отдавна бил мъж. Кафуна и Пирата решили също да станат „мъже“.
3 юни 1981 г., 10 часът, домът на Пирата
През голямото междучасие Кафуна извикал Мила да послушат музика у Пирата… Боят сломил съпротивата й … И двамата станали „мъже“,
15 юни 1981 г., 18 часът, домът на Усмивката
Тук са още Пирата, Къртика, Калпавия и Кокала. Поканили са и Петя, която пък знае, че на сбирката ще бъде и приятелката й. Разбрала лъжата, но да си тръгне било късно. Усмивката я блъска в детската стая. Кокала я бие с колан по главата. Къртиката и Усмивката — с юмруци. Засилват магнетофона докрай. Калпавия става първият мъж в живота й. Другите я държат — чакат реда си… После отново.
4 юли 1981- г., 14 часът, жп прелезът при хотел „Парк“
Жертва е ученичката Мария, която се връща от плажа. А нападателите — Кафуна, Къртика, Маймуната, Парцала. Станало в храстите.
10 август 1981 г., 10 часът, домът на Усмивката
Пирата повикал на „разговор“ тринадесетгодишната си приятелка Василка. С Кафуна, Кокала, Лудия и Качулката я „разиграли на трампа“.
20 септември 1981 г., сутринта, домът на Пирата
През голямото междучасие Хафуна помолил Надя да извика Пирата от тях.
Когато Надя позвънила и вратата се отворила, ръцете на Пирата и Лудия я придърпали вътре. По стълбите, идвал и Кокала …
13 октомври 1981 г., 20 часът, Централен плаж
Не защото е тринадесети, не защото момичето било облечено в анцуг за игра … извършеното не може дори да се разкаже: Валя е само на единадесет години. В градината я срещат Бозата, Усмивката, Кафуна, Масура и Качулката… В съблекалнята я завличат лесно — тя е малка и лека, те са много… „Докато Кафуна беше върху мен, аз му обещах, че брат ми ще му даде футбол, ако ме пуснат.. .“Само че тези „мъже“ вече не играят футбол.
31 декември 1981 г., след полунощ, домът на Сава
Както стана модерно напоследък, младежите празнували сами. Пийнали порядъчно, решават да се позабавляват. Те карат домакина (момче, което не знае за техните „подвизи“) да се обади иа няколко момичета и да ги покани на гости. Идват Соня, Людмила, Бистра, Таня. Ключът се превърта зад тях и да ги „поздравят“ с Новата година излизат: Бързия, Кафуна, Пирата, Къртика, Кокала, Калпавия, Лудия, Усмивката, Маймуната, Масура, Качулката, Парцала и Комбината… Две от момичетата просват в спалнята, едно — в кухнята, а най-малката — в детската стая. Оргията трае до сутринта. На „трампа“…
Първа любов
Повечето от „героите“ са били първата любов на тези момичета. Само че те са имали други разбирания за любовта…
Усмивката „ходел“ с Мариана. Тя го обичала и не смятала, че има нещо лошо в това да се люби с него. Мечтаела един ден да се оженят. (И наистина по време на съдебния процес те се оженват. След като тя ражда обаче…) Един ден Усмивката й казал, че трябва да мине „на трампа“. Съпротивлявала се. Молела се. Плакала. Съгласила се, защото … любимият й я заплашил, че ще я „пусне“ на половината Бургас.
Христина обичала Кафуна, но когато той поискал да „спи“ с нея, не се съгласила. Тогава той я завел в тайфата. Дори златният синджир, който му закачила на врата, не го разколебал. Направил го, защото Христина била горда. Това го дразнело.
И Марина обичала момчето си. Нищо, че прякорът му е Лудия. Само че… той станал първият мъж в живота й. Той само й запушил устата — да не вика. И я държал — да не бяга …
Освен, че вярвали в първата любов, момичетата били доверчиви. Прекалено доверчиви…
Вредни химикали и лоши идеи
След прочетеното обвинение тишината в залата става още по-плътна. Мълчат обвиняемите, навели остригани глави. Мълчат стъписаните им родители. И в това мълчание напират закъснелите въпроси. Към кого? Естествено най-напред към самите извършители.
Въпрос: — Защо?
Отговор: — …
Шестнадесетте момчета навеждат още по-ниско глави. Търсят оправдание в наивната си младост. От малкото, което знаели за любовта, те направили два извода: нормално е момичето да се съпротивлява, а мъжът да използува сила. Не си давали сметка какво точно правят. Не мислели, че ще ги съдят …
Спомням си една саркастична сентенция на писателя Курт Вонигът: „Вредните химикали и лошите идеи са причина за всички злини на планетата.“
Наистина в човешкото тяло врат и циркулират доста вредни „химикали“, които човек трябва непрекъснато да неутрализира със силата на морала и съвестта си. В нашия случай ще бъде по-правилно, ако потърсим част от причините в едни други „химикали“, които се приемат отвън. Всеки път, преди да посегнат на някоя жертва, тези момчета са подсилвали „куража“ и „мъжествеността“ си с порядъчно количество алкохол. В дискотеките никой не те пита колко си голям, а какво ще пиеш!
А лошите идеи? Всъщност тук за лоши идеи дори не може да се говори. Подсъдимите произхождат от привидно нормални, работнически семейства. Само че… идеи просто няма. Има първобитност, нагон.
Естествено сентенцията на Вонигът няма да ни разкрие причините за това престъпление. Но в залата са родителите на подсъдимите момчета.
Въпрос: — Защо?
Отговор: …
Момчетата навеждаха глави, бащите вдигаха рамене. През ум не им е минавало подобно нещо… Защо ли се е получило така … Децата им сякаш не са по-различни от другите. Уж ги контролират. Може би много се влияят!?… Гледали са да ги нахранят и облекат. Да купят коли, апартаменти — нали всичко е за тях! Но какво правят всъщност децата им, как и заради какво живеят — това е оставало тайна. Огромни бели полета …
А много грижи не означават добро възпитание! Й сега чрез своите непълнолетни момчета тези родители сядат на подсъдимата скамейка. Заради потребителското отношение към света и безочливото консуматорство, което са възпитали у синовете си. Мъчат се да дадат обяснения, които … нищо не обясняват. .
Иска ни се да зададем въпрос на родителите на пострадалите момичета, но тях ги няма в залата. Родителите им не могат да ни отговорят не са ли видели кръвта, синините, разкъсаните дрехи? Не са ли поглеждали часовника, когато дъщерите им са се прибирали късно вечер? И откъде се е взело у тези момичета примирението? Защо са преглътнали насилието…?
Тогава да попитаме самите потърпевши.
Въпрос: — Защо?
Отговор: — …
Страх! От заплахите? От побой? От ново насилие? От срама? От родителите…?
Процесът приключи. Присъдите влязоха в сила — от три до пет години лишаване от свобода. Едно дете ще играе за пръв път с баща си след години. Случаят отшумява. Дискотеките са претъпкани с петнадесетгодишни. Публична тайна е какво обществено зло станаха за свободната младеж тези „свободни университети“ — дискотеките. Обществото издига в свой висш принцип нравственото възпитание на младите си поколения, но за тези заведения на този етап водещият принцип остава търговският.
Съдебният процес, за който разказахме, е една тревожна камбана. Не бива да ни успокоява неговата драстична изключителност. Защото дори когато спрем удивени от екстравагантните облекла на момчетата и момичетата по улиците, когато чуем дръзките им разговори или видим разбит павилион за цигари, платоничният въпрос „Кой е виновен?“ ще бъде вече закъснял. Ние нямаме право да закъсняваме спрямо тях. Обществото ни разполага с всички институции и средства за противодействие на злото — просто трябва да ги използува."

"Бой за „Нивеа” и „Бич може” на плажа през соца
Чехкини и полякини въртят алъш вериш до милиционери
По времето на социализма беше много модно дамите да събират тен чисто голи на морето. Тъкмо за това почти нямаше курорт по нашето Черноморие без т.нар. евин плаж, предназначен само за представителките на нежния пол.
Просто се отделяше един участък от пясъчната ивица, който се ограждаше с висок дървен стобор. Не само да спира всеки любопитен поглед, ами и птичка да не може да прехвръкне през него. Там жените свободно хвърляха банските и с часове се припичаха под ласкавите слънчеви лъчи. Но освен заради този кеф, те идваха тук и за богатия пазар на вносни стоки. На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. Първите носеха парфюми „Бич може”, страшно харесвани у нас. Както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.
Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане. Никога няма да забравя един такъв бой. Майка ми ме поведе за ръчичка – а аз не по-голяма от 8 години, гледах с панически ужас как се блъскат голите жени. „Пани, дайте ми нивеата..”, пищеше една млада жена, протягайки ръце към единствената останала синя кутийка. А друга ръчкаше чехкинята и повтаряше: „Мате кецки, мате кецки…?” Това лято тези не толкова изискани платнени обувки бяха повече от хит, въпрос на престиж за младежите в България. Но СИВ беше решил – кецове да произвежда само Чехословакия. Та чехкинята измъкна от сака си някакви тъмносини кецове, но две други голи дами на средна възраст се хвърлиха стръвно върху тях. Стана луд скандал, примесен с юмруци и яростни викове.
Аз се прилепих за оградата и треперех. Някой задумка по нея отвън, чу се мъжки глас: „Спрете, бе луди женоря, ще вляза и ще ви разтърва!”. Това доведе до нов мощен масов писък, полетяха сутиени и гащета. Явно дежурният милиционер на плажа се беше уплашил да не пострада някой от свадата. Една жена отчаяно ровеше в пясъка – в суматохата си беше загубила златната обица. Но никой не й помогна да я търси. Чешките търговки бързо прибраха опразнените си от стока сакове и дим да ги няма, само с милиция им трябваше да си имат работа. А аз стисках здраво една сива фланелка, купена от чехкините. Както се плациках в морето миналия ден видях да плува банкнота от 20 тогавашни лева, очевидно паднала от нечий джоб. Мама ми додаде нещо отгоре и аз доволно си тръгнах от евиния плаж с чуждестранната покупка. Повече никога не стъпих на такова място.
Диана Първанова, Пловдив"

"Да, "губеха се"., защото "честният" соц труженик така ги е и продавал на "Родопа" - осоленки и напоени с доста водица, но до кораба вече има "загуба в теглото". Цялото соц производство и "преизпълнение на петилетката" беше точно такъв фалш - филмът "Кит" си е направо документален!

Как един овчар спести 80 млн. на държавата

Бай Фильо от пловдивско надхитрил кантара на експортните животни
„В ония години изнасяхме много животни, но основният проблем на държавата беше, че се губи живо тегло“. Това разказва адвокатът Георги Попов, който навремето е работил за най-големите кланици и месодобивни предприятия у нас. Човекът обясни, че големи загуби за страната представлявало разликата в теглото на живите животни по време на предвижването им за експорт. „Особено за арабските страни, които не ядат свинско изнасяхме много глави добитък. Возихме и в Африка, и в Ирак, и в Иран агнета, овце, крави“, спомни си човекът.
В началните години на предприятието Родопа обаче месцето било кът. Но адвоката му хрумнала гениалната идея да се дадат на хора готови животни и смески и те да ги отглеждат. После държавата си ги откупувала от тях на народни цени. „Това си беше първата публично-частна инициатива в онези години. Партийците в София много ни гледаха накръв заради това, дето направихме. Идеята си беше работеща и Тодор Живков много я хареса. А така беше преодолян и недостигът на месо за вътрешния пазар“, спомни си Попов.
Постепенно започнали да артисват и по-големи количества, които от ръководството на „Родопа“ взели решение да изнасят срещу долари или на бартер. Така към големите пристанища на света тръгнали български животни, крехки и вкусни хранени само с висококачествени смески и паша. Срещу месото тогавашните световени лидери броели долари, а понякога петрол, злато и скъпоценни камъни.
След първите две години у ръцете на адвокат Попов попаднали разчетите. Той установил, че много пари се губят всяка година от „кантара на животните“.
„Например 1000 овце тръгват за Африка от пристанищата в Бургас и Варна. Докато животните стигнеха на мястото те вече губеха около 5-10% от теглото си , а понякога и повече. Това реално бе тегло, което ние сме го платили, за да го произведем. Много умни глави мислиха какво да направим. Един нищо и никакъв пастир от Пловдив, който нямаше и средно образование, ни каза какво да правим. Чешитът бай Фильо рече така: „Абе що не вземете преди да качите овцете на кантара да ги напоите хубаво с вода и сол. Така хем ще са по тежки, хем докато стигнат ще си запазят килограмите. Съветът му се страхотно решение. Този човек спести на държавата около 80 млн. долара на година, които се губеха от разликата в теглото на животните“, спомни си 65-годишният адвокат."

"Валутните престъпници на соца
Преследването на чейнчаджиите по времето на комунизма е било от важните дейности на Второ главно управление на ДС и Народната милиция

Магураджия… В последните години на соца тази дума предизвикваше много различни емоции. За едни това бяха хората, през които минаваше най-бързият път до двукасетъчна уредба Hitachi от корекома и вместо ресто – шоколадово яйце и тоблерон за детето. Други мечтаеха да са като тях – винаги с пари, маркови дънки, цигари „Кент“ и нащрек да не изпаднат от голямата игра. За някои магураджиите бяха първите частни бизнесмени. За други – първите мутри. За Държавна сигурност обаче отношението към тях е било много ясно – хората, които купуват и продават валута, преди 1989 г. са престъпници.
„Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно: а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол; режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества; се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.
Това гласи чл. 250 от Наказателния кодекс на Народна република България. Търговията с валута и стоки е изключителен монопол на държавата по времето на комунизма. Така борбата с обмяната на чужди банкноти се оказва една от основните дейности на Второ главно управление на Държавна сигурност (ДС) и стопанските отдели на Народната милиция (НМ). Съвсем не е ясно с какво и кого застрашават тези разработки, но от архивите на ДС са
Унищожени редица документи
свързани с контрабандно-валутни престъпления. Според справка на Комисията по досиетата едно от тези дела е литерното дело „Младежко сборище около кафе „Магурата“ на бул. „Витоша“ под № 6873/11.10.1989 г. (литерно дело е групова разработка по дадена тема или обект от ДС). Има още две подобни дела – за „сборищата“ на „Кравай“ и на „Попа“. Публична тайна по това време беше, че на тези места в София се извършваше масов чейндж. В края на комунизма обмяната на валута вече се беше превърнала в народен спорт. Отварянето на тоталитарната система към света изискваше конвертируема валута и хората масово си я набавяха от черния пазар. Редица представители на ъндърграунда от времето на прехода започнаха бизнеса си оттам. А подозренията са, че и представители на „национално отговорния бизнес“ също стартират от тази позиция. За съжаление се оказва, че литерното дело „Магурата“, както и редица други, които биха имали отношение към темата, са унищожени в началото на 1990 година.
По нарушаването на валутния закон е работила обаче и НМ. Открити са и много други документи, които показват неравната битка на ДС със свободния пазар.
Още през 1962 година в отдел „Стопански“ на Дирекция на НМ е реализирано групово дело „Контрабандистите“ – срещу две лица, занимаващи се с незаконна търговия на контрабандни стоки и трансфер на валута. По същата разработка били заведени технически мероприятия, в резултат на които били установени 45 лица, пласьори на контрабандна стока. От всички тях са иззети около 40 000 лева.
Две години по-късно в друг доклад се отбелязва, че контрабандата на вносни стоки и валута се увеличава двойно: „Контрабандната дейност през 1963 г., извършена от български граждани, които се завръщат от чужбина, значително се е увеличила. В сравнение с миналата година е разкрита около два пъти повече контрабанда.“
Но не само простосмъртни контрабандисти се занимават с нелегална търговия с валута и контрабанда. С нея се заиграват и хора от тогава висшия ешелон на държавното управление. През 70-те години група деца на български дипломати успяват да организират международна мрежа за износ и пласиране на икони и златни монети и купуване на валута. (Вижте цялата история в допълнителния текст на следващата страница.) Това обаче е по-скоро изключение. Най-масово с валутна търговия, разбира се, са се занимавали хората, които са имали редовен достъп до чужденци.
Барман да стана, мамо, или келнер
В справка на Второ главно управление на ВГУ-ДС под № 3753 от 2 февруари 1981 г. с гриф „строго секретно“ относно „Престъпните и антиобществените прояви сред младежта през 1977 – 1980 година“ се отбелязва, че „Сред някои групи на младежта от обслужващите сфери на икономиката: работници, служители от системата на туризма (сервитьори в националните туристически комплекси, хотелските комплекси и др., музиканти, естрадни изпълнители и особено сред незаетите в обществено полезен труд) отбелязаха активност формите на стопанска престъпност, свързани с нарушаването на монопола на държавата за търговия със стоки, валута и ценности, особено със злато, сребро в монети и промишлени форми, ръчни часовници, дънки, ризи, кожуси, различни продукти и др., както и участието в организираните форми на международна контрабандна дейност с чужденците през територията на страната с крадени леки коли, наркотици и „хора“. По редица дела на оперативен отчет в управлението и окръзите бяха получени данни за съществуването на младежки „мафии“ („Бургаската“, „Несебърската“ и др.) от такива групи наши граждани, „спътници“ на туристическите комплекси, извоювали „авторитет“ сред някои чужденци, занимаващи се с такава дейност. Те ги улесняваха в трансфера на валута и стоките и извършваха друга антиобществена дейност с вредни последици за страната. Член на английската комунистическа партия, пребивавал семейно по нашите черноморски комплекси, с писмо до ДКТ (Държавен комитет по туризма – бел. ред.) изразил възмущението си от проявите на такива наши граждани, предлагали и на него услугите си за трансфер на валута. Във връзка с настъпилите изменения в оперативната обстановка по някои линии на обслужване се създадоха предпоставки за активизиране на тази незаконна посредническа дейност. Деца на гръцките политемигранти сега също изпълняват такива „функции“ срещу заплащане с валута и предмети в полза на гръцките граждани, които пребивават у нас за лечение. С такава незаконна дейност се занимават някои от служителите на администрациите на големите хотелски комплекси, валутно-обменни бюра и др.“, пише в справката, която е подписана от тогавашния началник на ВГУ-ДС ген. Аначков.
Общо само за периода юни – септември 1978 г. са заведени 55 преписки, 22 предварителни производства срещу 24 лица, които са предадени на съд.
В строго секретен документ №10173 от 12 май 1987 година за работата на ВГУ-ДС за опазване от влиянието на идеологическата диверсия на противника и дейността на
Вражеските елементи
в страната се казва, че „преобладаващата част от работещите в системата на туризма са младежи с неоформени още идейно-политически възгледи, които се поддават на разложителното въздействие и започват да се занимават с трансфер на валута, сводничество, проституция и пр.“.
Изключително любопитен е запазеният отчет за работата на отдел 08 на ВГУ-ДС за 1987 година. В него са отбелязани редица дела на оперативен отчет, свързани с контрабандно-валутни нарушения.
По принцип отдел 08 е за водене на контраразузнавателна работа по „вражески елементи“ сред младежите, интелигенцията, духовенството, както и сред бивши опозиционни фашистки и буржоазни партии и организации. В него обаче присъства информация за редица дела за оперативна проверка (ДОП) и дела за оперативна разработка (ДОР), свързани с продажбата „на черно“ на валута от български и чужди граждани.
В новооткритите дела има посочени отново няколко, свързани с обмяната на валута. Едно от тях е „ДОП „Консул“. „Обектът временно пребива в страната. Получена е оперативна информация, че се е занимавал с внасянето на злато в страната. Пласирал е 40 000 фалшиви щатски долара“, пише в един от документите по него.
В същия отчет става ясно, че се касае за арабин, който се среща с двама българи от Варна, на които е искал да продаде злато, внесено от Турция. Обектът е носил у себе си 13 000 лева за закупуване на валута на черно и е продал 150 часовника на иранец, временно живеещ във Варна. Според ДС е било установено, че „поддържа връзки с невъзвращенци, които живеят в Канада, на валутно-контрабандна основа“. По ДОП „Владо“, окраска „валутно-контрабандна дейност“, по линия на туризма – Гърция, става въпрос за български гражданин, екскурзовод в БТ „Пирин“, безпартиен. Получени са оперативни данни за извършена валутно-контрабандна дейност.
В запазен доклад на ВГУ – ДС от 22 юли 1988 година за валутно-спекулативната и контрабандна дейност, провеждана от чужди и наши граждани на територията на НРБ, вече се дава генерално обяснение за бума на незаконни (по комунистическия закон) валутни сделки – това всъщност е подривна дейност на врага за сриване на устоите на социализма: „Служители на турските фирми, превозващи ирански и арабски туристи до София и Варна, внасят по контрабанден път най-често облекло – джинси, якета, блузи, кожуси, както и златни украшения и други вещи, които продават на български граждани предимно от цигански произход и на виетнамци, а в отделни случаи на полски и съветски туристи.“ Ето го буквално обяснението на ДС за това явление: „Въвличането на български граждани в контрабандни сделки се използва активно от противника за
Извършване на подривна дейност
против нашата страна – събиране на информация, обработка за бягство зад граница, вербовка и др. Това се потвърждава и от факта, че голяма част от осъдените за шпионаж граждани с мюсюлманско вероизповедание са започнали с дребни валутно-контрабандни сделки“.
В доклада се отбелязва, че „като правило гръцките туристи не сменят валутата си по обменните бюра, а „на черно“. Наши граждани от София, Кюстендил и Благоевград по предварителна уговорка чакат автобусите на Кресна, с. Студена, на бензиностанцията в Ст. Димитров и другаде, където предават на водача български пари. По-късно получават валутата пред хотела, в който е настанена групата. По цялото трасе на международния път Е79 се движат автомобили, водачите на които със знаци предлагат незаконна обмяна на валута“.
Както и сега, свободното придвижване на хора и капитали, но в рамките на социалистическия лагер, е създавал проблеми за митниците и ДС. „Облекченият гранично-паспортен и митнически контрол за гражданите на социалистическите страни, развитието на туристическия обмен и отвореният характер на нашата икономика създадоха допълнителни условия за извършване на валутно-контрабандни нарушения… Размерът на внасяните контрабандни стоки в редица случаи е на стойност 40 000 – 50 000 лева. У нас се продават срещу валута и български пари, като последните разменят „на черно“ също в западна валута и я изнасят от страната“, пише още в документите.
В публикуваната от Комисията по досиетата в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма“ аналитична справка относно състоянието и тенденциите на валутно-контрабандните престъпления и организираната престъпност в НРБ от 15 август 1990 година на вече Националната служба за защита на конституцията, в която се прероди ВГУ на ДС, се дава обобщение на битката на ДС с чейнджа: „За последните 20 години стойността на валутните ценности, попаднали в орбитата на незаконни сделки и трансфери, се е увеличила 70 пъти. Само за сравнение могат да се посочат две цифри: валутните престъпления, разкрити през 1968 година, са 422 броя, а щетите възлизат на 182 000 лв., а през 1987 г. при разкрити 976 валутни престъпление щетите достигат 12 500 000 лв. За периода м. януари 1988 г. – м. декември 1989 г. в системата „Искра“ са регистрирани 344 случая на стокова контрабанда, 728 случая на незаконен трансфер на валута… 265 комбинирани или смесени престъпления, които включват валутни престъпления, стокова контрабанда, незаконна търговия, спекулативни връзки“.
Очевидно е, че ДС е загубила битката със свободния пазар, не е ясно обаче защо конкретните литерни дела за сборищата на „Магурата“ и „Кравай“ са се сторили опасни на тогавашните началници в ДС и са наредили да бъдат унищожени.
Автор: Йово Николов"

---

1 коментар:

Владимир Йосифовсъбота, ноември 23, 2019
Мариян Дянков, вярвам в Бог.
Не вярвам дори на жена си. Разбира се и тя не ми вярва.
По време на бухалките нямаше Държава.
Днес има Държава. Може да не ни харесва тази държава, но има държава.
Нелюбезно е да пишеш такива неща на стената ми защото ти е ясно, че знам истината.
Ако мислиш, че вярвам на днешните прочети първите разкази.
Още не смея да напиша следващите 20...
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10217771312612757&set=a.1187088035580&type=3&theater
ОтговорИзтриване
Отговори

Добавяне на коментар

четвъртък, 27 март 2014 г.

Престъпността | Сивата история на България | Разказ 11/50

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Антоанета Георгиева добави 5 нови снимки от 1 февруари 2014 г. към албума: Социалистически реализъм!

1 коментар:

Translate

Общо показвания

четвъртък, 27 март 2014 г.

Престъпността | Сивата история на България | Разказ 11/50

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Антоанета Георгиева добави 5 нови снимки от 1 февруари 2014 г. към албума: Социалистически реализъм!

1 коментар:

Общо показвания

четвъртък, 27 март 2014 г.