вторник, 11 март 2014 г.

Пътен знак в София, Европа

Този пътен знак е на входа на Лозенец Офис Център Експо 2000.


Владимир Йосифов

Владимир Йосифов

понеделник, 10 март 2014 г.

Бързи кредити | Сивата история на България | Разказ 10/50

Преди 1989-та година нямаше опция за „бързи кредити”от банки или фирми.
Никой не знаеше какво е лизинг и как се ползва. Хората бяха бедни. Много бедни. Всички бяха бедни. По селата семействата разчитаха на заеми от роднини. Селата бяха с по-голямо население и хората взимаха заем от близките си.  Лихвите в ДСК не бяха големи и голяма част от селяните „кътаха” парите си някъде в къщата. Престъпността беше много по-малка и населението беше спокойно.

Познавам „бързите кредити” в София.
Ще разкажа как столичани „връзваха двата края”. Наблюдавал съм родителите на приятели си и приятели на родителите ми. Някои имаха семеен бюджет, а други само внимаваха да не надскочат с много месечните си доходи.
Ние получавахме наем на всяко 5-то число и всяко 12 число на месеца. Тези наеми преминаваха в ръцете на поне четири семейства за да издържат до аванс или до заплата. За нас наемите бяха пари за плащане на сметки и нямаше значение, че ги давахме на приятели.
Всеки от приятелите знае кой кога взима аванс и заплата и всеки може да вземе за няколко дни пари за да оживее до заплата. Само смъртта може да попречи на взелия заем от приятел да не го върне. Доверието беше важно за всеки, който взима заем от приятел или колега.
Повечето от приятелите ни бяха хора без помощ от  роднини на село. Старите софиянци се справяха по-трудно защото плащаха всичко в брой. Новите граждани имаха помощ от родители и баби и получаваха от тях храни, нафта, ракия, вино, плодове за сладка и сокове. Тези семейства се справяха по-добре и много от тях помагаха на приятели, които нямаха помощ от никъде.
През онези години нямаше значение кой е член на Партията и кой не е.
Всеки, който можеше да помогне на някой приятел, съсед или колега – помагаше. За 25 години живот при социализма не съм чул за кражба на заем от човек. Да, така биха казали тогава – КРАЖБА.
Имаше много кражби от ДСК. За едно френско парфюмче можеше да се получи служебна бележка, че нямате задължения и срещу още едно парфюмче се взимаше кредит от ДСК.
Така правеха българи, които се готвеха да избягат в чужбина.
Вярно е, че имаше и кражби от поръчители, но това не бяха практика.
Идиоти има при всеки строй.

Преди 1989-та година имаше Х00 000 избягали в чужбина българи. За разлика от сега те не можеха да изпращат валута на близките си така, както е през 2014-та година. Беше много сложно.
Избягалите българи изпращаха колети с продукти и дрехи, за да не харчат близките им заплатите си за лекарства, кафе, козметика, дрехи, обувки, подаръци.
Българите невъзвръщенци изпращаха и валута, чрез пътуващи към България познати. Чичо ми всеки път носеше пари за роднини на избягали българи, живеещи във Виена.
Познавам арменско семейство, живеещо в Бургас, които пренасяха пари от Москва към арменци в Бургас.
Всеки, който имаше приятел с роднини в чужбина можеше да разчита на заем за няколко дни. Роднините на избягали в чужбина имаха годишен бюджет, което им помагаше да дават пари на заем. БЕЗ лихва. Тогава никой не можеше да си представи да вземе лихва за парите, които дава на приятел или колега.
Виждал съм списък за събиране на заем за купуване на автомобил. В лявата страна са имената на приятели и колеги, които дават колкото могат да отделят, а в дясната страна на листа е записано кога ще трябва да се върнат парите. Всеки от записаните беше дал от 50 до 100 лева.
Доверието беше нещо, което днес не може да се обясни с познатите ни думи.

Партията одобряваше бързи кредити от Взаимо-Спомагателната Каса.
ВСК беше удобен начин да се купи нещо в домакинството, да се плати ремонт на жилище или на кола.
Всеки работещ в предприятието плащаше членски внос и в зависимост от събраните пари  можеше да вземе без-лихвен заем. Колегите се разбираха кой, кога, за какво, колко, за колко време ще вземе заем от ВСК. Много удобен вариант.
За съжаление след 1989-та година този лесен вариант беше прекратен.

Преди 1989-та година заем се взимаше от реален човек. Това задължаваше взелият заем да го върне на човека, който му у помогнал. Хората бяха отговорни защото знаеха колко са важни парите за този, който им е доверил парите си.
След 1989-та година заемите станаха кредити и не се взимат от хората, които са вложили парите си в банка, а от някаква непозната лелка на гишето. Парите станаха анонимни и чужди. Вече не са на човек, който познаваме и който ни харесва и ни вярва. Парите са на Банката.
Ха, кой знае на кого е тази банка ? Щом Никой не познавате от банката защо да се притеснявате и да не вземете толкова, колкото може ? Нали няма да ги връщате …
След 1989-та година никой не се потруди да обяснява на населението, че частните банки управляват парите на хората около нас и ако някой открадне чрез заем пари от частна банка не краде от Държавата, а от съседи, приятели, роднини, колеги – все добри хора, които са вярвали, че заем ще взимат само тези, които знаят как ще им го върнат.

Преди капитализма българите си вярваха.
Затова е толкова страшно да узнаят колко доносници е имало около тях и как хора на които са вярвали са ги предавали на ДС. Въпросът е, че дори доносниците връщаха заемите си.  Кражба на пари чрез заем беше рядкост.
Какво се случи ? Защо в Прехода от социализъм към капитализъм българите загубиха доверието си ? Кой е виновен ?
Защо отговорни леви лидери на мнение не помагаха на другарите си да разберат как ще се отрази промяната в живота им ?
Защо десни лидери на мнение не помагаха на десни политици да говорят с данъкоплатците ?
Не е добре да се оправдаваме с външна сила, защото няма чужда държава, която да може да направи толкова бели ако не е подкрепяна с мълчанието на интелигенцията и лидерите на Нацията.


Сивата история на България е моя измислица и малко от това, което четете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2014-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Надявам се, че още българи ще разкажат на младите какво са преживяли и ...
защо България е бедна страна от Третия свят.

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,


Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години.
Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ
за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.



Владимир Йосифов





#общество, #БКП, #социализъм, #България, #история, #истина, #сива, #разказ, #ВладимирЙосифов,

събота, 8 март 2014 г.

Да почистим България PRеди изборите !

Кметството на София харчи парите ни за ненужни ремонти на градинки, но не почиства междублоковите пространства в Лозенец. Столичани от Лозенец плащат високи данък имот и такса смет, които Кметството дава на PRавителството за да строи предизборно водопроводи и канали в села на стотици километри от нашите апартаменти.
Защо ?
Нали всеки ден говорим за солидарност, социалност и доброта ?
Защо тези които дават парите за PRедизборни кампании не гласуват и тънат в боклуци,
а онези, които PRодават гласа си не плащат данъци и се радват на събраните от нас пари ?
Кои са солидарните ?
НИЕ или ТЕ ?
Ние сме глупаците, които плащат, а те са солидарни и отмъкват парите ни ...
Вижте снимките:


Ако някой от Кметството иска да знае къде са направени снимките да види тук


Вижте ул. Мала планина, София на по-голяма карта

Ако някой от Кметството дойде тук ще види, че от години до алеята лежи открадната от Гробище мраморна плоча със запазени имената на починалия и снимка.
Надгробна плоча !!!

Тук не е почиствано от години.
Всички ние плащаме редовно данъците си, такса смет, сметките си за парно, сметките си за вода, сметките си за ток, не крадем метали, не искаме субсидии за тютюна, не искаме шадраванче или плаж ...
Искаме добро качество на живот, а не граНдоустройство с бетонобъркОчи .

ИСКАМ ОБЩИНАТА ДА ПОЧИСТИ ВЕДНАГА  !!!

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

четвъртък, 6 март 2014 г.

Дъждовна сутрин по булевард Витоша

сряда, 5 март 2014 г.

PRомяна на предназначението


България е в криза. Нацията застарява, което означава, че в следващите години само увеличаване на туризма може да гарантира успех на бизнеса с храни и напитки. Бизнесът иска опростяване на разрешителните режими за малкия бизнес, което ще намали корупцията, необходимостта от допълнителни пари за наемане на скъпоплатени адвокати и експерти при  откриване на магазин или заведение.

Важно е Кметствата да помагат на предприемачите !
Също така е важно предприемачите да имат спокойствие да развиват бизнес плана си. За да се развива семейният бизнес Кметствата трябва да принуждават наемодателите да отдават дългосрочно имотите си - магазини и заведения.
Помислете, моля, помислете, свободията унищожава малкия бизнес.


В центъра на София има хиляди магазини и заведения които за 20 години по няколко пъти смениха предназначението от магазин в заведение и обратно. Всеки път се извършват скъпи ремонти. При всяко преустройство и смяна на предназначението се сменя персонала.
Това е унищожително и за предприемачите, и за пазара на работна ръка.
Никой не коментира, че в Европа голяма част от магазините се преотдават с опитния персонал, без да се сменя предназначението на имота, дори се купува фирмата за да се експлоатира доброто име.
Българите, които се изселват в чужбина знаят, че ако си намерят работа в добър магазин ще работят в него и след 5, и след 10 години. Затова могат да наемат дългосрочно удобно жилище, избират добра детска градина и училище за децата си. Сигурни са, че заведението, където работят, ще бъде на същото място, ако бизнеса върви. В Европа никой не се страхува, че наемодателят ще затвори работещо кафене за да направи магазин за „маркови дрехи”.

http://www.aberdeencity.gov.uk/planning_environment/planning/planning_sustainable_development/pla_planning_useclass_changeofuse.asp
Кметствата в Европа въвеждат твърди мерки за натиск и принуждават предприемачи и наемодатели да планират дългосрочни договори за наем и възможности за спокойно развитие на бизнеса.
Кметствата в Европа се грижат за малкия бизнес защото искат сигурни постъпления от данъци. Програмите за развитие на градове и села в Европа са дългосрочни и само спокоен и предвидим малък бизнес им осигурява постъпления от данъци, такси, паркоместа, услуги и … глоби.

Защо в Европа всичко е подредено и организирано в дългосрочен план ?
Защото в Европа кметове стават децата на бакали и ресторантьори! Те знаят, че родителите им са били наематели на един магазин през целия си живот. Те знаят, че месарите на тяхната улица са наематели на кухнята и витрините повече от  17 години…
Българските кметове са деца на философи и адвокати и никога не са виждали магазин или заведение отвътре. Те не знаят защо е нужен малък бизнес. Те се интересуват само от бетонобъркОчи, които да пльоснат в центъра и да вземат заеми за асфалтиране. Те не се интересуват от приходите от данъци защото взимат кредити за да усвоят комисионни от банките  „спонсори”.
Затова малкият бизнес в България се развива на тласъци.
Български предприемачи влагат парите си в подкрепа на партията, за която са гласували, а не защото вярват, че инвестицията им ще бъде добра и успешна през следващите 20-50-100 години.

Президентът на България и вицепрезидента изхранват огромен екип, който изследва Световния мир, вместо да се грижи за малкия бизнес.
Всички експерти от екипа на Президентството са деца на философи и инженери. Те не знаят какво е малък бизнес и затова говорят, говорят, говорят за МАКРО бизнес.
Те не разбират, че това е причината за
PRяко недоволство от Президента и ВицеPRезидента.

Президентът трябва да предложи на Нацията справедлив дългосрочен
PRоект !
PRоект, който да задължи собствениците на добри имоти да поемат отговорност за бедните българи, които изхранват семействата си работейки в магазина или заведението, което шефовете им наемат.
Стига пране на пари !
Време е да се работи !

Всеки, който иска да наеме заведение трябва да бъде сигурен, че ще работи поне 10-15 години необезпокояван от никой, ако спазва правилата и плаща наема.
Само така може да има развитие на малкия бизнес. Магазините за храни и заведенията имат нужда от дългосрочен договор за да наемат опитни работници, да сключват договори с производители на плодове, зеленчуци, меса, подправки, опаковки и … да „отглеждат” лоялни клиенти.

Кметствата трябва да променят правилата и да издават само дългосрочни разрешителни за промяна на предназначението. Това ще гарантира сигурен доход на наемодателите и ще помогне на наемателите да прогнозират бизнеса си в дългосрочен план.
Тази малка промяна ще има огромен ефект защото и собственици, и наематели, и работници ще мислят преди да си стиснат ръцете, а кметовете ще трябва да заработят заплатата и комисионните, които получават.

Г-н Президент, Дясната политика е дългосрочна.
Г-жо Вицепрезидент, лявата политика е бърза соц.иална промяна.
Социална помощ може да има само там, където има дългосрочни приходи от данъци.

Г-н Президент, моля, попитайте екипа си къде е готвачът на Българското посолство в Париж по време на Стефан Тафров. Нека екипът Ви разпита и Ви докладва защо един уникален български готвач не работи в Родна България.
Г-н Плевнелиев, поне 1 000 000 българи чакат да започнете промяна в живота тук и сега.
Вие сте първият български президент, който е предприемач и е живял в Европа.
Преди Вас президенти бяха философ, адвокат и историк.
Хора, които и при най-добро желание не можеха да подобрят живота ни защото не знаеха как.


 Там искат да живеят децата ни. Защото животът в Европа е дългосрочен !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Вие, г-н Плевнелиев, знаете как, но дали ще искате да подкрепите малкия бизнес в България ?
Дали бихте искали да останете в историята като Президентът или като
PRезидент Плевнелиев?

Пожелавам Ви добро здраве и успех !



Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

понеделник, 3 март 2014 г.

Инвалидите при социализма | Сивата история на България | Разказ 9/50


Лятото на 1966-та година промени живота на Фанка. При катастрофа Фанка остава инвалид. Благодарение на добри лекари животът й е спасен, но ще прекара 18 години в инвалидна количка.
18 години ! Цели 18 години инвалид в Социалистическа страна.
Това е невероятно тежка карма. Днес всичко от гадостите, които преживявяхме в Народна република България е изтрито от историята. БКП имаше политика за скриване на всичко тъжно. Инвалидите бяха заставени да стоят в дома си за да не загрозяват улиците и площадите и да не натъжават веселието на Народа.
Да, невероятно е, но е истина.
Истината ще ни направи свободни.
Няма значение кой управлява Родината ни България. Важно е да знаем как не трябва да живеем и да искаме Кмета, депутатите и правителството да правят по-добро качеството на живота ни.
Добри лекари спасиха Фанка и тя се прибра вкъщи.
Катастрофата я удари като главен счетоводител на Комитет за телевизия и радио. Писмено и говорими български, руски и немски езици, с опит и изградено име, въпреки произхода си.
Като инвалид Фанка няма никакъв шанс за работа в Социалистическа България. Няма съюз на инвалидите, което означава, че няма работа, няма информация как да се справи с последствията за семейството й.
Няма помощ от Социалната държава НРБ. НИКАКВА помощ !


Как се справяха инвалидите при Социализма ?
С приятели. При социализма добрите хора оцеляваха с помощта на приятели.
Лекари дадоха съвети и приятели на Фанка изработиха в Цеха за театрални декори специално легло, което осигуряваше няколко позиции за лежане и няколко за седнало положение.
Първите години  бяха най-тежки, защото никой не знаеше как да помогне. Партията даваше инвалидна количка, която беше тежка, много широка, с трудно управление, неудобна и опасна. Целта на тези колички беше да не излизат инвалидите от дома си. Да не ги вижда веселият народ.

Домът на Фанка стана място за срещи на хора от различни класи, образование и възпитание. Тук се срещаха прокурор от Главна прокуратура и политически затворник, плетачка и режисьор от БНТ, бояджия и известни лекари, преводач и железничар… Всеки от тях водеше приятел, който би искал да се вижда с интересни хора и да бъде полезен на Фанка и хора като нея.
Невероятна организация !

През 1968-ма година Кольо Дишков от Франкфурт свърза Фанка с инвалиди от град Карлсруе, Германия. Съюзът на инвалидите от немската провинция Баден-Вюртемберг осинови Фанка за да покаже на български инвалиди какво трябва да искат от Държавата.
Германците определиха няколко семейства, които да се грижат за Фанка. Те започнаха като изпратиха инвалидна количка каквато има всеки от тях. Лека, сгъваема, тясна, здрава, с мека кожа. Всяка част беше съобразена да предпазва от одраскване или нараняване защото най-малкото одраскване може да убие всеки инвалид.
Кольо Дишков, сестра му Катя Гюлеметова и техни приятели осигуряваха животоспасяващи лекарства и полезни аксесоари за инвалиди. С тяхна помощ Фанка, макар и инвалид, отгледа  двете си момчета. През 1970-та година Кольо и Катя отделиха от парите си и купиха на Фанка възглавница от течен силикон, която предпазваше още тогава инвалидите в Европа от декубитални рани.

Хора, живеещи на хиляди километра, зад Желязната завеса, се грижеха за Фанка, а Партията, която управляваше Социалистическият строй в България не правеше нищо за да запази живота й.  Усещането беше много странно. В училище ни учеха колко лоши хора са капиталистите, а децата на Фанка получаваха помощ от непознати германци, вместо от братя славяни.
Сблъскването с културата на европейците е като удар от товарен влак.
Германците, които загубиха войната осигуряваха на инвалидите си човешки живот, работа, социални контакти, условия за реализация, а победителите от СИВата част на Европа криеха инвалидите докато умрат тихо в леглото си.
Страшно е дори да го прочетете. Затова никой не разказва как живееха и как умираха инвалидите в България. Роднините им преживяват трагедията отново и отново и затова не искат дори да си спомнят, че техен близък е бил инвалид в България и е преживял няколко години като ранено животно в дома си.

Фанка свикна с новата количка и аксесоарите, които изпращаха германците.
Германците изпращаха снимки и описваха как работят и спокойствието, с което живеят сред здравите хора. Да, европейците имат култура за помощ на инвалиди, защото след всяка война оставали хиляди инвалиди, а убитите във войната оставали свободни работни места, които заемали инвалидите.
Затова в европейските държави има условия за работа и социален живот, а в България нямаше.
В България не е имало войни и затова инвалидите не са били толкова необходими за икономиката. Селското стопанство не е място за работа на инвалиди и в Земеделска България инвалидите стоят затворени в одаята.

Приятелите на Фанка се събирали и обмисляли какво да прави и как да се грижи за децата си. Малкият син е на само на 4 години.  Написали писмо за случилото се и го изпратили в Централата на
SINGER. Бащата на Фанка е бил служител на SINGER България преди Девети септември. Пенсионераният царски офицер е организирал обучение на хиляди българки да шият и е продавал шевни машини в Царство България. Някои от тези машини работят и до днес.
Надявали са се, но не са очаквали, че ще получат отговор.
Дошъл представител на
SINGER и огледал дома на Фанка за да прецени как да помогне. Като представителител на американците в Гърция знаел какво става в България и какви проблеми би имала Фанка като Сива българка. Представителят на SINGER описал как трябва да бъде организирана площта, как холът да бъде приемна, а едната стая – работилница. Показал какъв е размерът на машината, която SINGER  ще подари и как ще работи.
След няколко седмици пристигнала полуавтоматична машина за плетене
SINGER и здрава висока маса, на която монтирали машината, както и уреди за навиване на преждата с малка, но здрава масичка. Донесъл и ръководства как се използват програмите – перфокарти и разкази на плетачки.
Това става през 1969-та година !!!


Сивата икономика вече е работела и всеки, който можел да произведе нещо с прилично качество имал шанс да печели пари. Партията се правела, че не знае и не вижда.
Случаят с Фанка бил различен.
Приятелите й създали щит, като водели съпруги и любовници на партийци да поръчват уникални за времето си плетени дрехи. Клиентите даваха смелост и Фанка започна да излиза навън.
След 1971- 1972 година Фанка е първата жена инвалид,
която се разхождаше с европейска количка по улиците на София. Немската лека и удобна количка помагаше за преминаване през тротоарите. Съпругът й Джони и синовете можеха да отидат с Фанка на гости, на кино, на театър, на опера. Дори в Общината или в Училище, където ги гледаха като отровени. Да, беше трудно, но децата на Фанка имаха майка и можеха да отидат с нея навсякъде.
Не минаваше ден без децата й да не чуят Народа да ги кори, че майка им инвалид не си стои в къщи. Питаха я пред децата й защо е навън. Народът е като деца. Казват направо тежки въпроси и обиди. Децата и Народа не са виновни, ако са невъзпитани и груби.
Виновни са политиците, които създават груб и невъзпитан Народ !
Инвалидите в България е важно да се научат да не се обиждат.
Хората не са лоши, а прости и не осъзнават какво говорят.
Не им обръщайте внимание. Не се дразнете.


Инвалидите днес не могат да си представят колко тежко беше тогава. Тротоарите бяха високи, имаше много улици с павета, нямаше релси на подлезите, нямаше асансьори, нямаше бани и тоалетни за инвалиди, нямаше аксесоари за инвалиди, НЯМАШЕ НИЩО, което би облекчило живота на инвалидите.
Лечението на инвалид беше кошмар. Лекарите нямаха представа, че инвалидите трябва да живеят с постоянен режим, който да им осигури добро здраве за да могат да поглъщат огромните количества лекарства. Храната трябва да е качествена, идеална чистота, спокойствие и предвидимост за месеци напред. Никой не учеше лекарите как се постига това.
В България никой не знаеше как да се постигне такъв режим.
Няколко български лекари се събраха около Фанка и започнаха да изучават как живее, работи, почива, пътува, как спи, как се къпе, как готви, как мие чинии, как простира дрехи, как …
Никой в Социалистическа България не беше виждал такова нещо преди. Български лекари изучават тайно пациент и се стараят да бъдат полезни на него за да може пациентът им да покаже на други инвалиди как да се справят. За да опазят Фанка от заразяване лекарите я лекуваха в дома й. Тук правеха прегледите, тук правеха операции, тук водеха студенти за да видят и да се научат.

Деца, Социалъзмът беше Система, която всеки добър човек можеше да заобиколи.
Нямаше значение, че наоколо бяха членове на Партията. Много от тях бяха и хора. Всички около Фанка знаеха какво правят. Те изграждаха условия на живот за инвалиди. Те знаеха, че правят нещо добро и никой не ги закачаше. Разбира се, че Партията знаеше какво става вкъщи. Сигурно е имало клиенти – доносници. Знаехме и не се страхувахме от тях. Те не ни пречеха. Плащаха си дрехите. Точка.

Германците от Карлсруе изпращаха лекарства, които докторите изпробваха първо на Фанка.
Тук, в дома й, български лекари се учеха и после се грижеха за родители на верните на Партията другари и другарки. За тях се донасяха същите лекарства от чужбина.
За инвалидите от Народа ужаса продължаваше и те умираха в страшни мъки и открити рани по цялото тяло.
Лекарите около Фанка й предложиха да стане „опитно зайче” за нови лекарства.
Знаехме защо го предлагат. Знаехме, че ако има успех лекарствата ще бъдат ползвани от близките на номенклатурата. Ние нямахме избор и Фанка стана с радост „опитно зайче”. Glaxo welcome, тогава беше само
Welcome, приеха Фанка да бъде първият човек „Зад Желязната завеса” който да изпробва лекарството Септрин. Тъй като митничари или други гадове щяха да откраднат лекарството заради формулата му от Welcome изпращаха лекар, който носеше Септрин лично и преглеждаше Фанка. Лекарството Септрин спаси живота на Фанка.
Хиляди инвалиди в България умряха защото в Социалистическа България не се произвеждаха лекарства, а се крадяха готови формули на вносни лекарства.

Човек, дори да има добро семейство и много приятели има нужда от помощ.
Инвалидите имат нужда от повече помощ. В Социалистическа България ПравоСлавната Църква не предоставяше никаква помощ. Нямаха нито желание, нито представа как могат да помогнат.

Приятели заведоха Фанка в Манастира на кармелитките на ул. Асен Златаров. Там Фанка се запозна с кармелитки, които са обрекли знанията и опита си в помощ на хората. Те помагаха не само на католици, а и на православни християни. Да, католици помагаха на православни !!!
Една от сестрите кармелитки започна да търси рецепти, които Фанка да може да приготвя сама. Лесни, бързи и вкусни. Добри продукти, добри рецепти, добра храна, която да осигури здраве и сила.
Друга от сестрите кармелитки идваше един път седмично и помагаше при основното почистване на апартамента. Семейството чистеше всеки ден, а заедно със сестрата кармелитка се чистеше основно. Чистотата гарантира живота на всеки инвалид !!!
Ако Фанка поискаше да поговори приятелски, по женски, с чужд човек говореше със сестра кармелитка. Кармелитките разбираха, че чрез Фанка помагат за създаване на съюз на инвалидите в България и бяха сериозна опора.
За съжаление, когато започна борбата за Съюза на инвалидите Партията отказа да включи Църквите в обсъждането на проблемите и начините за решаването им.

След 1975-та година Партията започна разговори с група инвалиди, които искаха да регистрират Съюз на инвалидите в България.
Групата беше от хора, които вече имаха опита как да живеят и работят. Преговорите водеха архитект, преводач, лекар, плетачка, шивачка, цветар и още няколко смели и малко луди инвалиди.
Присъствал съм на някои от срещите.

Партията не разрешаваше да се промени толкова бързо живота на инвалидите и семействата им защото в България нямаше валута за закупуване на лекарства, колички, аксесоари, ремонт на улици, тротоари, асансьори, рампи и всичко, което цивилизацията е приела за задължение на всяка държава.
Партията не очакваше, че няколко човека и приятелите им ще отделят толкова енергия за да очовечат живота на инвалидите в НРБ.
Сивата икономика даваше работа на инвалиди и вече работещи и имащи пари те искаха и признание и уважение. Искаха Закони, които да гарантират правата им и да не ги обиждат и да не ги принуждават да умират сами в леглото.

Днес,
в сайта на Съюз на инвалидите в България няма нито дума за живота на инвалидите преди 1989-та година. Информацията за историята на инвалидите в България започва от 1989-та година.
Какво е ставало преди 1989-та година и кои са хората които са се борили за по-добър живот на инвалидите в НРБ няма нито дума.
Съюзът е създаден на Първия (учредителен) конгрес в София на 14 декември 1989 г. като обществена организация, която представлява и отстоява интересите на инвалидите пред държавните, обществените и другите органи и организации в страната и чужбина. 
Съюзът е юридическо лице със седалище в София, регистрирано по ЗЮЛНЦ във фирмено отделение на Софийски градски съд по фирмено дело № 684 от 1990 г.

Тук, в България е така.
И така ще бъде докато не разкажем Сивата история на България.
Сивата история на социализма ще освети как са живели родителите ни и защо 2 000 000 българи избягаха от Родината си.


Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм | Сивата история на България | Разказ 20/50,

Псетата при Социализма | Сиватаистория на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сивата история на България | Разказ 16/50,

ШирПотреба | Сивата история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сивата история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сивата история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сивата история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сивата история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сивата история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сивата история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сивата история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сивата история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сивата история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сивата история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сивата история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сивата история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сивата история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сивата история на България | Разказ 1/50,






Владимир Йосифов

Момче остава без абитуриентски бал, защото...е с увреждания:
"Без абитуриентски бал остана Иван от плевенското село Чомаковци. Причината е, че имал увреждания и...щял да развали празника на своите връстници. Всички от випуска гласували ЗА това Иван да не присъства на бала си. Никой от педагозите не защитил момчето."

И в тази история нас живо ни интересува – къде е сега Българският хелзински комитет?
Къде е защитникът на онеправданите и противникът на... ---
Ортопеди консултират безплатно пациенти на удобно за тях място в цялата страна с помощта на единствената в България мобилна лаборатория. Целта е да се улеснят трудноподвижните хора и тези, които живеят далеч от големите градове.
#здраве  



---


Бул. Черни връх:
Скоро в Професионална гимназия по облекло „Кн. Мария Луиза” ще има асансьор за хора с увреждания.
Браво !

#‎
София‬
, ‪#‎Лозенец‬, ‪#‎pgo‬, ‪#‎терафлу‬, ‪#‎асансьор‬, ‪#‎инвалиди‬, ‪#‎култура‬, ‪#‎Европа‬,
---
  • Boriana Georgieva: "Сещам се и за друг един мл.н. сътр. в САЩ, когото американска фирма покани да работи с него в областта на медицинската техника - също от БАН. Той после се премести във ВУЗ, пак в САЩ, естествено. Ето виждаш ли какво образование сме имали, друже... Пак ти повтарям, че винаги съм се движела в интелектуални среди, но не съм се занимавала дълго с научна работа. "
  • Vladimir Yosifov: Чувал съм за Български кувьоз, който е бил толкова съвършен, че е изумил СИВ и ... пак са купували внос от второ направление .
    Майка ми имаше през 1974-та година инвалидна количка, КАКВАТО и днес нямат 2/3 от българските инвалиди.
    БАН може д асъздаде
    само барабан за стерилизация, и то ако имат откраднати точни чертежи .
    Нека не забравяме, че ДС крадеше планове от цял свят и ги даваше на БАН да ги "разберат" и после да измислят български вариант.
    Да продължа ли с измислени от БАН медицинска техника / от Гара Искър / ...

  • Boriana Georgieva: "Сещам се за мой съсед, който също беше научен работник и ръководеше Хладилния завод в София, който пък приХватизаторът продаде на Иран, моля ти се, като че ли българите нямаше да продължат да купуват хладилници. В момента сградата се използува като СКЛАД! "
    "Владо, всички по света крадат. Прочети колко пъти в годината се съдят големите фирми по слета и тогава ще си приказваме"...

  • Vladimir Yosifov: Да, но едните и създават нещо, а другите само крадат .
    В Петрич имаше завод за мода .
    БАН им беше измислил модели с известни марки.
    ...Вижте още
---
Лице в лице сподели връзка :

---


In the 'family photo' with Economic and finance ministers. Can you spot me? ;-) Thanks to , our great hosts!



---
  • Достъпна среда?Достъпна среда? Във връзка с предстоящата инициатива известни личности да изкарат един ден в инвалидна количка предлагам дестинация - Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", райони "Връбница" и "Надежда", СО. Намира се на ул. "Траен мир" №1, жк "Надежда", София.

    Imeto mi:

"Моя първи такъв досег, беше в една северна държава. Разбира се първата ми реакция беше: "Леле, тези колко са увредена нация." След известно време и малко повече мисъл се усетих, че хората там просто могат да излязат. Наитина е тъжно и никак не е честно."

irons:

"И аз през моето първо излизане на Запад през 1988г бях изумен. Особено, надвечер във виена. Беше горещо лято и когато захладнееше малко, тротоарите се изпълвах с хора в колички. Гледах ги като втрещен, а през това време на мен ми звъняха колоездачите, защото обикновено ходех по велоалеята (че кой беше виждал такова чудо у нас - велоалея като част от тротара?)"
http://www.dnevnik.bg/live/novini_ot_vas/2015/05/14/2532548_dostupna_sreda/?ref=id&_ga=1.225430042.1000028845.1414014753#comment-3

---
‪#‎Sport‬
На мястото на бетонното грозило в парка на НДК може да играят смели деца ... както е в цивилизованите страни ...


“What were once simple pastimes have evolved into thrill-seeking pursuits http://t.co/S9Gp89fNmY
twitter.com|
От The New York Times
 ·
---

Клиповете ми са с описание за глухите българи :

---



















“Ден на колела”

В инвалидна количка за ден. Как се живее с диагноза “множествена склероза”? Какви са изпитанията, с които се сблъскват всеки ден хората, страдащи от болестта?
http://shash.bg/diagnoza-mnozhestvena-skleroza-zdravi-populyarni-lichnosti-se-pridvijvat-s-invalidna-kolichka-za-den/

---
без Дума
Това е японски "кенеф" за инвалиди :


“Japon: le gouvernement lance un concours de design de toilettes http://t.co/bUhjmqcUbP
  • Vladimir Yosifov: Когато изберете "наказателен вот" и не гласувате за десни партии поемата вината, че още 70 години ще бъдем в низините на света .
---
Kafene.bg
Откриват "Водно конче" на плажа в Аспарухово, Варна.
Благотворителен търг на художествена пейзажна фотография ще събира средства за него.
#‎лято‬ ‪#‎море‬

---



Всяко издание представя добри примери за проекти, които демонстрират ентусиазма и ангажираността на градове на територията на Европейския съюз за улесняване на достъпна за хората с увреждания и възрастните...
BNR.BG
---


















  • Vladimir Yosifov Разказвайте как беше преди 30 години ! 
    Младите няма как да научат, че това, което правите днес е невероятен УСПЕХ ...
  • Nikolay Stefanoff Много добре знаеш, че преди 30 години темата е била табу, че за комунистическия режим хората с увреждания не са съществували... 
    За това трябва да се помни! 
    Защото в противен случай трудно ще има развитие във всяка насока. smile emoticon
  • Vladimir Yosifov Трябва да разказвате !!! 
    Само няколко човека сме, които разказваме как е било тогава .
    Говорете, пишете, показвайте снимки, табели, заповеди, наредби...
    ...Вижте още
  • Иринка Желева Че то тогава имаше ли някакви облекчения за инвалидите?Не ме питайте как съм се качила на влака след операция на тазобедрената става през 81 година!И как се качвах на автобусите,за да отида на преглед и на работа после......Добре,че от Европа поставиха изисквания на нашата страна,та да се направят рампи тук-там и да снишат тротоарите заради количките.
  • Nikolay Stefanoff Те тогава са твърдяли,че инвалиди няма и несъщвствуват,ти за рампи и облекчения говориш...
  • Иринка Желева За това ме гледаха като че съм птеродактил някакъв.......На 32 години и да се разкарвам с патерици по улиците......то си беше за глоба!
---

Milena Fuchedjieva: "уникално секси мъже... тези протези ги правят още по-привлекателни. те си знаят колко им е трудно, но технологията в протезите в америка е толкова напреднала, че вероятно живеят напълно пълноценно.
доста ме развълнуваха" wink emoticon


Michael Stokes, 52, takes pictures of vets who have lost limbs, with and without their prosthetics. The men and women pose confidently in various states of undress and will appear in a new book.
WWW.DAILYMAIL.CO.UK

---
 автобуси. Система за гласово оповестяване на спирките работи в 80 тролейбуса и 142 трамвая.
В 80 от новите автобуси е инсталиран безплатен интернет, който може да бъде ползван от пътниците. Всеки от тези автобуси е обозначен със стикер. Безплатен безжичен интернет има и на 11 пункта за продажба на билети.

---

Инструктор Мартина Маринова и Мисия М-тел вече тренират с новото съоръжение.


---
Peoples donated money and built Special swings at a playground designed for kids in wheelchairs. Simple UD innovation for improved quality of life !
swings.jpg

  1. Danny Loyall
    Excellent!!!

---



-0:46

82 993 преглеждания
Design de Interiores
Perfeito.  ️
Харесва ми
Коментар
---

---
Докато ние произвеждахме и продавахме наркотици и оръжие цивилизовани хора мислеха как да подобрят живота на инвалидите...

This is a standing wheelchair.
YOUTUBE.COM
Харесва миПоказване на още реакции
Коментар
---

Vladimir Yosifov сподели снимка на GE.
GE
The mind controls the body but can it also control machines? See the possibilities on‪#‎Breakthrough‬, Sundays at 9/8c.
Харесва ми
Коментар
---
Творческо прилагане на Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията относно достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност и Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Японците са го измислили...


-0:33

143 593 преглеждания
LikeTime.tv
Любов
Коментар
---

Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
Истинският празник е само когато е споделен.
Снимка: Вики К.
Коментари
  • Vladimir Yosifov Ето защо харесвам работата на Кметство София: 

    Преди 50 години аз бях зад ивалидната количка на майка си, но тогава нямаше условия за нищо, а и беше забранено да се показват инвалиди по улиците.
    Майка ми беше първата жена в София !!!!
    ПЪРВАТА ЖЕНА В СОФИЯ, която имаше такава количка и излизаше от дома си. Днес има стотици хора с увраждане по улиците. Някои работят, може да учат. За близките им е по-лесно, много по-лесно.

    #КажиИстината


София, 21 юли 2020 година