неделя, 5 януари 2014 г.

Имотите при социализма | Сивата история на България | Разказ 2/50

Мансардата е основа на Имотния пазар в Старите демокрации.

Ключовият камък за успеха на Социализма е не идеология, а притежанието на имоти.
За да разберем защо младите не наемат мансарди е необходимо да научим как Партията управлява имотите в България.  

Преди 50 години София е била много по-малък град. Окръжните градове също са били по-малки. Голяма част от населението е живяло в селата, където са произвеждали храни за износ.

Разликата между София и който и да е град на Стара Европа може да се покаже само с думата  удобство.
Когато БКП взима властта през 1944-та година малко българи са живели удобно. Част от заможните граждани са избити или смачкани и цивилизоването на българските градове спира. Според мен това става случайно, но при анализ на ситуацията Партията разбира, че имотите са ключов елемент за управлението на България.
Първите 20 години след Девети септември са години на тотален терор.
Терорът създава страх от властта и дава възможност на Партията да управлява до падане на Берлинската стена. Това време Партията използва за да създаде кадри.
В Царство България не е имало Организирана престъпност, което помага на Партията да управлява спокойно без икономическа съпротива която е пречела на КПСС в СССР.
БКП е здрава сплав от интелигентни и образовани кариеристи и прости изпълнители. Добре подготвените кадри на Партията използват първите 20 години за да се научат да управляват с проби и грешки. Някой предлага да се раздели Нацията на селяни и граждани и по този начин да се управляват поколенията.
Работеща идея с Брилянтно изпълнение !

 
На българските граждани е отнето правото да имат частен бизнес и нямат право да притежават повече от един имот. Гражданите плащат данък имот, такса смет, Вода и Канал, скъп ток, данък доход, пенсионно и здравно осигуряване, ергенски данък и …
На селяните им се разрешава да имат частен бизнес и да имат няколко къщи – стопанства.
Селяните плащат символичен данък имот / на практика не плащат /, не плащат такса смет, не плащат Вода и Канал, не плащат Данък доход, не плащат пенсионни и здравни осигуровки, плащат евтин ток и …
Да, бизнесът на село изглежда малък, но съществува и разделя Нацията защото става ясно, че данъците са различни и Партията подкрепя селяните и ги нарича Народ, а гражданите плащат с данъците си Държавния и Партиен апарат.

Нито селяните, нито гражданите разбират, че това е добре планирана операция за подпомагане на хора, които работят здраво без да изискват да живеят удобно. Българите са здрави, силни и работливи. Не познават и не искат водопровод, канализация, плажове с басеини, тенискортове, велоалеи, парк, фитнес или други европейски удобства.
След 1960-та година Партията трябва да убеди българските селяни да станат работници. Социолозите следят какво липсва на младите селяни. Те имат пари, храна, вино, ракия, етаж от къща, цветен телевизор, нова кола и …
Тогава им обещават По-висок Стандарт на живот.
Не по-добър живот или удобен живот, или по-лесен живот, или по-весел живот.

НЕ, не, обещават им това, което нямат – баня и клозет на етажа. Вече няма да ги вали дъжд и сняг докато са клекнали в кенефа, там до оградата.
Партията е намерила верни кадри, които ще проектират и контролират да се строят панелни блокове без удобства. С по-добър стандарт на живот от българската селска къща, но без удобствата на гражданите в Европа. Удобството създава свободни хора, а това е недопустимо…
Когато мотивацията е намерена Партията започва изграждане на индустрия и нови квартали в градовете.
Ако Партията е искала повече българи да живеят като европейци е трябвало да плати за усвояване на подпокривните пространства в градовете. Старите градски къщи и кооперации имат разпределение с минимални загуби на площ в коридори и антрета. При построяване на мансарди стотици хиляди нови граждани ще видят какво означава добре планирано жилище.
Ако Държавата беше изградила по няколко мансарди във всяка кооперация собствениците на апартаменти щяха да плащат по-малко за отопление, а Етажната собственост да има пари за почистване и ремонти. Държавата щеше да има хиляди евтини квартири в най-добрите квартали и новите бързо щяха да научат от местните какво е да си европейски гражданин.
Това е недопустимо и таваните остават празни.
Напомням, че на срещата в Ялта е договорено България да остане до събарянето на Берлинската стена  под прякото влияние на СССР.

БКП се е опазила от бунтове като тези в Прага и Будапеща и започва обмислено строителството на нови квартали за млади хора които идват от села и малки градчета.
Партията изгражда квартали – градове ала не налага европейски Закони и Правила.
Това е възможно само защото в България няма Организирана престъпност.
В България няма Мафия и това позволява на Властта да организира живота на населението както прецени за необходимо. Липсата на Организирана престъпност позволява на Държавата да създаде Неработеща Съдебна система защото Държавата е силна и няма с кого да се бори.

В новите блокове няма кражби и съседите живеят спокойно като в малко село. Промяната в живота на младите идва не с цивилизация и градска среда, а с тоалетна чиния в апартамента, баня с топла вода по всяко време, Парно, няма кал до глезените и не смърди на оборски тор. Толкова.
Кварталите стават работнически спални. Всичко е добре обмислено.
Никой не говори за удобство на гражданите. Строителството на панелните блокове е превърнато в инструмент за управление за следващите 30-40 години.
Когато говорим за имоти трябва да се разглежда причината панелните блокове да предлагат подслон в града, но без удобства.
Ако спазвате правилата и сте полезни за Държавата и/или Партията ще може да купите имот в центъра или в престижните квартали.
Законът задължаваше децата да продадат веднага наследения от родителите си имот, което даваше възможност на хиляди нови граждани да купят апартамент в сърцето на София.
Законът не задължаваше Държавата при отчуждаване на имот – къща с двор в центъра или престижен квартал да обезщети собствениците с апартаменти или магазини в новата сграда, построена на тяхната земя. Така хиляди граждани бяха изселени от Центъра  и заживяха заедно с новите столичани из кварталите.
Отново добре обмислена стратегия чрез която Държавата радва населението.

 
Новодошлите се радват на живот в добра градска среда в центъра, а софиянци се радват, че са останали в София и са получили някакво жилище за да отгледат децата си.
Новите граждани нямат нужда от мансарда, защото скосените тавани им напомнят за плевнята на село където са съхранявали кукуруза. При всеки опит на местните да прокарат усвояване на подпокривни пространства и да увеличат жилищната си площ или да дават под наем квартира новите съседи гласуват против и вече Етажната собственост, а не Държавата спира цивилизоването на центъра.
Проблемът е много голям ! 

 
България е има добри отношения със СССР и страните от СИВ. За да запази добрите си позиции Властта се старае да не променя живота на населението и спира всеки опит да се рекламира удобството като начин на живот. Желязната завеса скрива какво означава удобство и защо европейците ползват таваните и мазетата си.
В Европа мансардите се използват за жилище от векове, което е  резултат от доброто управление на имоти. Имотите са скъпи затова управлението на всеки м2 е сериозен бизнес и във всеки европейски град има подготвени специалисти. Още през ХІХ век част от архитектите в Стара Европа разбират, че капитализмът създава стремеж към удобство.
Удобството е ключова дума за градовете в Европа и жени - архитекти стават дизайнери. Създадени са мебели и оборудване за мансарди и малки жилища. Тази индустрия осигурява работа на милиони европейци. Мансардите създават типичната градска култура и опит с имоти. Младите хора в капиталистически държави излизат от дома на родителите си и наемат мансарда. Работят, радват се на свободата си, учат, разбират как функционира управлението на имоти, разбират какво е градска среда и колко ценно е местоположението на сградата…

Живеещите в мансарда стават амбициозни и работят за да наемат по-хубава мансарда с тераса, женят се и наемат по-голяма мансарда, после идва времето на апартамент близо до добро училище и така през живота си европейците сменят десетки имоти.
Наемателите са свободни хора и налагат на Властта задължението да се грижи за удобствата им. Ако един европейски район не предлага удобство и условия за добър живот и наематели, и собственици събират камъни и погват общинарите …

Управлението на имоти всъщност е услуга за свободни хора.
Това стана ясно в България чак 2000 години след раждането на Христа…
Властта строи Атомни централи преди да осигури добра градска среда и стабилен Пазар Имоти.
Затова милиони българи доброволно се изселват от Красивата си Родина… и живеят в мансарди из Европа.



Сивата история на България е моя измислица и малко от това, което четете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ
за да стане ясно защо през 2014-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.


Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,


Публикувайте видеоклипове и снимки в @Heineken

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

#имоти
---








петък, 3 януари 2014 г.

Защо около този паметник няма храсти ?

Храстите прикриват нещо . Защо по света няма храсти ?
Защото няма нужда от прикритие .
Цивилизацията е странно нещо . Ако я има не се вижда...

Защо в Париж не изолират туристите с храсти ?

Снимки и коментари: Владимир Йосифов, BriagNews

Защо в Брюксел не изолират паметници с храсти ?
Защо милиони от цял свят харчат парите си в Брюксел, а от СОФИЯ - НАЙ-красивият град, който е с 1300 годишна история, с най, ама с НАЙ-гостоприемните граждани на света населението се изселва в Брюксел и Париж ?
Защото пущинакът не е парк и храстите не са озеленяване...
Ако нямаше храсти около паметникът на Апостола как щяха да го осквернят ?
http://www.brjag.bg/index.php?p=view&id=16003


Защо около Паметниците в Европа няма ШУМА ???
Защото няма какво да крият ...


Владимир Йосифов

Крадат части от паметника на Левски



Владимир Йосифов

вторник, 31 декември 2013 г.

Носталгията | Сивата история на България | Разказ 1/50

Нищо в живота ни не беше такова, каквото изглеждаше и много неща бяха възможни ако няма какво да губиш освен свободата си.

Този разказ е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ
за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Децата ни знаят много за Народна република България след 1944-та. Гледали са български филми, слушали са музика, разглеждали са снимки и имат представа как са живели 2/3 от населението.
Малко се знае как са живели сивите българи. Кои са те и как са оцелели. Защо Системата  е позволявала да има Сива част на икономиката? Защо Социализмът е позволявал стотици хиляди българи да изграждат СИВ сектор? Тези въпроси ме интересуват от малък и задавах въпроси на много хора. Някои ми отговаряха тогава, а други чак сега разказват какво са преживели.


Роден съм в София. Тогава България беше разделена на няколко класи :
1. Партията и приближените до властта, които се хранеха от хотел Рила ; 
2. Циганите, които държаха Черната борса и митниците. Циганите имаха Канал за прехвърляне на хора, но не беше сигурен, защото не се знаеше кого ще предадат на Властта. Циганите управляваха затворите, което им даваше тъмна сила ;
3. СИВите българи, които бяха преди арт средите, защото бяха свободни, а артистите бяха зависими по един или друг начин ;
4. Талантливи хора, които Партията понасяше и можеха да живеят малко по-добре от масата ;

5. Всички останали българи. 


Израснах в квартала до Университета и Телевизията, до Борисовата градина и старият ЗООпарк. През летните нощи чувах как лъвът ревеше за свободата си.
Вече бяха затворени повечето лагери и живота в столицата беше станал по-спокоен. Преди 50 години София беше малък град и по улиците около Военната академия рядко минаваха коли. Тогава нямаше интернет и всички деца играеха весело в дворове и по улици. За нас, децата,  нямаше значение дали родителите на другарчетата ни са верни на Партията или са Врагове на Народа. Нямаше забранени въпроси, но имаше думи, които никога не се изговаряха. В квартала имахме щастливо детство.

Опасно беше в училище.
Учителките задаваха въпроси и трябваше бързо да се даде невинен отговор. В училище се налагаше да бъда внимателен и заживях в паралелен свят. В семейството, с приятелите и с чуждите в училище. След няколко години станах много добър и това ми помагаше да разбера, че има сиви българи, които живеят различно. Внимавах да не се изпусна и да не кажа какво съм научил от гостите вкъщи, а в училище не разказвах какво разбирах за приятелите от квартала. Всички приятели знаеха, че майка ми бе частник и работя от 7 годишен. Аз не питах къде са по-големите им братя и сестри, а те не ме питаха колко пари печелим.
В квартала нямаше кооперация от която да няма роднина избягал в чужбина. Всяко дете навършило 10 години имаше право да кара летни кънки, а после и колело в Борисовата градина. Когато видим някой от квартала да „разхожда” с кецове голямо куче и да тича с него из Парка знаехме, че скоро ще има още един избягал в чужбина.
Често питах родителите си как ние разбираме кой ще избяга, а милиционерите не разбират. Обясняваха ми, че милиционерите са по-глупави от нас и ако внимавам мога да правя много забранени неща. Важно е да виждат, но да не разбират какво виждат. Приятел на родителите ми ме заведе на конгрес на илюзионисти където маг Орфи търпеливо показа, че ако разделям движението на части няма да се вижда какво правя.

За едно дете това беше вълнуващ урок. Тренирах и скоро разбрах, че мога да скрия част от действията си.
Доверие се печелеше най-лесно с книги.
От малък се радвах на достъп до забранени книги. Имаше домове на приятели, в които никога не съм влизал. Вратата се отваря и майката или бабата на Марина ни моли да изчакаме. Марина изтичва веднага, но никое дете от квартала не беше влизало в дома им. Много приятни хора. Разбирахме, че е по-добре да не знаем какво има там за да бъдем приятели.  Не питахме. Всяко дете в квартала съзнаваше, че родителите ни крият по нещо. В други апартаменти се влизаше в кухнята, но хола оставаше затворен.
Там, където ни пускаха до библиотеките молех за разрешение да разгледам книги. Ако ми разрешат се доближавам и питам ще ми дават ли да чета ако ги пазя. Имах разделител за страници, подвързии и връщах книгата в обещания срок и вид. Някои семейства ми даваха книги само ако има листче, на което записвахме коя книга съм взел и кога ще я върна.
С годините това ми помогна да говоря с родителите на приятелите си, а това е невероятна школа. В квартала живееха хора, които обичаха стаи с високи тавани, хранеха се с нож и вилица и ползваха правилно най-малко 2000 думи.
Книгите и разговорите с десетки хора всяка седмица ми помогнаха още като дете да науча колко важно е да ползвам точната дума и да анализирам думите, които чувам.

Проблемите бяха в училище. Понякога ставаше страшно.
Не знам колко от учителите бяха свързани с ДС но някои учители правеха провокации и дебнеха учениците си. Паднах в подобна клопка още в 4-ти клас, когато другарката Мишева говори цял час колко е опасна Католическата църква. Другарката Мишева виждаше от прозорците Манастира на кармелитките, знаеше, че всички в класната стая сме от района и въпреки това лъжеше най-безсрамно.
Провокираше ни за да види кое дете какво мисли. Вдигнах ръка и казах, че има католици които вършат добри неща и не е правилно да се говори с лошо за всички. Дадох пример с училища, кухни за бедни, болници, университети, приюти, манастири произвеждащи прекрасни храни и напитки и…
Стана страшно !
Другарката Мишева кресна от къде знам и кой ми говори такива лъжи. Директорка, въпроси, заплахи, родители, връзки… приятели на родителите ми се намесиха и не се стигна до по-сериозни проблеми.

Благодарение на другарката Мишева родителите ми започнаха да ме обучават да не реагирам на улавящи въпроси и провокации. Често те или приятелите им ми задаваха „невинни” улавящи въпроси. Ако се хвана и реагирам или отговоря следваше наказание. Бях 11 годишен.
Разрешаваха ми да присъствам в редовните петъчни игри на покер ако мълча и очите ми не издават какви са картите които виждам. Невероятни упражнения. Петър, Ивайло и Кольо обучаваха по същия начин.

Всяко дете от квартала знаеше, че ако някой съсед ни види да правим нещо забранено ще каже на родителите ни. Тази практика осигуряваше на родителите ни известно спокойствие, а ние се научихме да играем пред погледа на много хора.
Кварталът около ул. Иван Асен ІІ беше приятно място за живот и преди 50 години в стотици апартаменти имаше наематели. Апартаментите бяха просторни и нямаше проблем да има наемател. Ние давахме под наем мансарда. В нашата кооперация още три семейства даваха под наем мансарда. Намирането на наемател беше интересно преживяване. Трябваше да се определи точен профил на възпитан човек, който няма да слухти кой идва и какво говори.
Важно е да не се пречи и на съседите. Наемателите плащаха по-висока такса за входа и преди 50 години нашата кооперация наемаше жена, която почистваше стълбищата, миеше прозорците в общите части и помиташе двора.
По чистотата на общите части можеше да се разбере в коя кооперация има наематели.

Преди 50 години в квартала помагаха на врагове на народа. Имаше практика поне веднъж годишно да се наема жена за основно почистване на апартамента. По този начин преживяваха жени, които бяха с добро образование, но не могат да си намерят друга работа. Жени, които бяха от добри семейства преподаваха немски, френски и английски в домовете. Събирахме се по 2-3 деца и всеки път бяхме в дома на един от нас. По същият начин музиканти и певци даваха частни уроци.

Съдбата се шегува дори с БКП. Верни на Партията и врагове на Партията заедно помагаха на сиви българи да оживеят и да отгледат децата си с частни уроци, почистване, готвене, ремонти, детски лекари, шивачи, дизайнери, бижутери, художници, архитекти, строители и …
Предполагам, че Партията знаеше всичко и не се намесваше. По-късно ще разкажа защо.
В много от партерните апартаменти ДС беше настанила верни на Партията лица. В нашата кооперация живееше братовчед на партизанския командир Доросиев. Не познавам партизанина, но братовчед му беше прост и гаден тип. Никой в кооперацията не говореше с него, жена му и дъщеря му.
Още от малки ни учеха да ги избягваме и да не говорим с тях.
Така беше и в други кооперации в квартала. Доносниците слухтяха, гледаха през прозореца, преглеждаха пощата, оглеждаха мазетата. Предполагам, че са докладвали и на гадта Агайн – кварталният милиционер. Чичко милиционер Агайн разпитваше децата за избягалите им роднини. Гадна работа…Многократно ме е викал в кабинета си и заплашваше да ме изпрати в ТВУ.
Около кино Влайкова нямаше по-мразен човек от кварталното ченге Агайн.
По-големите деца ни показваха в кои партери живеят доносници и в кои любопитни стари но безвредни хора. На безвредните погахме, а тези като Доросиев дразнехме...


Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,





Владимир Йосифов
Владимир Йосифов
#‎местоположение‬: RADISSON BLU GRAND HOTEL, София, България
„25 години свободна България“ се провежда под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев и е организирана от фондация Софийска Платформа.


НАСЛЕДСТВОТО НА ТОТАЛИТАРИЗМА . ПРОБЛЕМИ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО СЛЕД КРАЯ НА КОМУНИЗМА
25freebg.com
---

50 shades socialism
#носталгия, #история, #социализъм, #България, #истина, #разкази, #сива, #общество, #култура, #тоталитаризъм,,,

---

·
---

Alexandar Koshnicharov-Gibi:"Носталгия по комунизма. ША сА разрИва!"


Лидерът на БСП Михаил Миков смята, че случващото се в столичния квартал "Орландовци" е социално-...
·
---

Мери Русева:
" .... а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употребява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии. " ХРИСТО БОТЕВ ( а ако знаеше и че ще ни окупират в 1944 г. )
На 24 юни, през 1949 г. в новооткрития концлагер на остров Персин край Белене пристига първата група лагеристи. Те са около 300 души – бивши народни представители от забранената опозиция, лидери на предвоенни партии, бивши министри и дипломати, висши офицери, полицейски началници, съдии и чиновници на Царство България, анархисти, легионери. ( Българският Елит ) Вдигнати са от ТВО Перник – рудник Богдановдол, и са транспортирани до Белене с конски вагони.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=988826527816712&id=100000681227660&pnref=story

---

НОСТАЛГИЯ, ЗНАЧИ, НОСТАЛГИЯ И ВЪПРОС
Отдавна не съм попадал на прословутата картинка /к`во можеше да се купи с 2 социалистически лева/ и ми стана криво, та ще ви я покажа. Ама все не ми отговарят на въпросите. Гледам картинката и се питам. Начи….
При тая евтиния, която е на картинката, изниква въпрос, к`во правеше социалистическото другарство с останалите му пари.
Начи, нали така? Работиш за някакви пари, дават ти ги и трябва да ги похарчиш. Ми то евтиния, начи, ама не можеш да само да се возиш на трамвай, да ядеш осморки с боза, а в стола колкото и да си гладен, няма как да хапнеш повече от колкото можеш да поемеш. Щото, и всички в къщи да минат на осморкобозава диета с кисело мляко, ще се сбият. За пържола, кюфте…. и т.н. Те пък не бяха по 0,06 лв. Карай….
И така, според картинката остават ти не малко пари. И то щото, авторите на картинката не казваха, колко пари се получаваха.
Ами, в моята трудова книжка пише 4,52 лв. на ден. Значи са ми оставали цели 2,52 лв. на ден.
Да си купиш апартамент, не дават. И кола не ти дават да си купиш. Трябва да се редиш на опашка. Дават ти да си купиш телевизор, хладилник, пералня, ама ги нямаше. Пък и да ги има, къде да ги денеш? За какво са ти повече от 2-3 перални, хладилници, телевизори?
Не можеше да ходиш и на почивка, когато ти скимне, щото, едно, че нямаше къде, и друго, отпуски не даваха, когато поискаш. План се гонеше, строеше се социализъма.
Следователно, в социалистическото другарство оставаха пари. Много пари, както се вижда. И се чудих, какво ли ги правеше тези пари?
Абе аз не се чудя щото съм живял в тези времена.
Та, въпросът ми към тези, които пускат тази картинка, да кажат, какво е правило социалистическото другарство със свободните си пари.
---
За тези, които не знаят как беше при комунизма. А и за тези, които ги тресе носталгията. Това беше ежедневие.


---


---







петък, 27 декември 2013 г.

Безкористно за помощта

Дните около Коледа са добри.
Стават чудеса и дори хора, които през годината даряват пари само за китове, птици, кучета и котки в дните около Коледа даряват пари и за бедстващи хора по света .
Коледа е подходящ момент да говорим за парите, които милиони европейци даряват за храна, лекарства и PR за нуждаещи се хора. Празничните дни са подходящи за поемане на обещания, че и през следващата година ще бъдем добри но ще изискваме и хората на които помагаме да бъдат по-добри.
В тази връзка попитах еврокомисар Кристалина Георгиева като най-уважаваният български политик какво мисли за възможността дарителите да изискват от дарените да полагат усилие и да научат нещо добро за хората, които отделят от парите и времето си за да им помагат.
Е, явно изненадах г-жа Георгиева, макар, че съм убеден, че този въпрос й е задаван многократно от европейци.

Kristalina Georgieva:  В Пакистан Генерална дирекция "Хуманитарна помощ и гражданска защита" финансира 15 основни училища в лагера Джалозай чрез проект на УНИЦЕФ.
Тези училища не само предоставят образование на децата но също така уроци по здравна култура и хигиена, развлечение и психо-социална помощ.
http://ec.europa.eu/echo/files/aid/countries/factsheets/thematic/npp_project_pakistan_en.pdf

Vladimir Yosifov: Здравейте г-жо Георгиева, моля Ви, кажете защо Европа дава помощи без да изисква промени ?
Защо един германец да помага на бедстващи извън Европа ако Пакистан не прави промени в живота на населението си ?
С какво Пакистан помогна на ГДР след събаряне на Стената ?
Колко панелки им санираха ?
Г-жо Георгиева времето на помощ без ангажимент свърши . Снимката показва как изглеждаше Централна гара - София. Държавата Пакистан какво направи за децата, които живееха зад боклука ?


Kristalina Georgieva: Когато даваме помощ за развитие ние изискваме промени (даваме повече пари за повече грижа за хората, по-малко или никак на безотговорни правителства).
Хуманитарната помощ не е за правителствата, а отива директно за пострадалото население - понякога жертва на собственото си правителство. Това често е животоспасяваща помощ, доставя се от професионални хуманитарни работници, които дори рискуват живота си в името на човечността, на съпричастието към неволите на другите.
Ние не поставяме условия, защото хората, на които помагаме, не са по високите етажи на властта - те са гладуващи деца, семейства, бягащи от войни или пострадали от природни бедствия.
Vladimir Yosifov: Г-жо Георгиева, познавам лекар от Алжир, която е била доброволец.
Уважавам смелостта и добротата на такива хора.
Въпросът е в силата на парите.
Ако от бедстващите не се изисква усилие и промяна те стават потомствени нуждаещи се .
И по-страшното е, че смятат християните, които им помагат за глупави...
Ние изучаваме историята на страни, които се нуждаят от помощта ни.
Защо хора които получават помощ от Европа не изучават историята и културата ни ?
Европейците уважават всички религии и е справедливо мюсюлманите да познават религиите и цивилизацията в Европа.
Нали ?

Kristalina Georgieva: В Ирак организацията "ACTED" организира места, подходящи за деца и младежи, в лагера Домиз, където те могат да се възстановяват и участват в терапевтични дейности – място където децата могат да бъдат деца. http://ec.europa.eu/echo/files/aid/countries/factsheets/thematic/npp_project_iraq_en.pdf

Vladimir Yosifov: Г-жо Георгиева, моля Ви, ако имате време коментирайте този проект :  Сглобяема къща за бежанци от IKEA
Г-жо Георгиева, страните от ЕС всяка година помагат на милиони хора от цял свят да живеят по-добре като в замяна изискват те да спазват правилата и да живеят като цивилизовани граждани.
Нормално е такива изисквания да има и към хората, които получават помощи извън Европа и оживяват и отглеждат децата си благодарение на парите от данъци и дарения на европейци.
Нали ?

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

сряда, 25 декември 2013 г.

Честита Коледа !

Весели празници !

Владимир Йосифов