Този мъж се е сетил да се изолира от шума по бул. Христо Ботев.
Но може и да е свикнал да говори от този телефон, нали ?
Владимир Йосифов
Владимир Йосифов, Гугъл Карти маркетинг
Показват се публикациите с етикет носталгия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет носталгия. Показване на всички публикации
сряда, 26 март 2014 г.
Носталгия
Този мъж се е сетил да се изолира от шума по бул. Христо Ботев.
Но може и да е свикнал да говори от този телефон, нали ?
Владимир Йосифов
Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента.
Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти.
Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти.
Цената на услугите ми се определя от поръчката.
Съветите не се заплащат.
Консултациите са платена услуга.
Обадете се:
Телефон: 0895417497
вторник, 31 декември 2013 г.
Носталгията | Сивата история на България | Разказ 1/50
Нищо в живота ни не беше такова, каквото изглеждаше и много неща бяха
възможни ако няма какво да губиш освен свободата си.
Този разказ е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.
Децата ни знаят много за Народна република България след 1944-та. Гледали са български филми, слушали са музика, разглеждали са снимки и имат представа как са живели 2/3 от населението.
Малко се знае как са живели сивите българи. Кои са те и как са оцелели. Защо Системата е позволявала да има Сива част на икономиката? Защо Социализмът е позволявал стотици хиляди българи да изграждат СИВ сектор? Тези въпроси ме интересуват от малък и задавах въпроси на много хора. Някои ми отговаряха тогава, а други чак сега разказват какво са преживели.
Роден съм в София.
Тогава България беше разделена на няколко класи :
1. Партията и приближените до властта, които се хранеха от хотел Рила ;
2. Циганите, които държаха Черната борса и митниците. Циганите имаха Канал за прехвърляне на хора, но не беше сигурен, защото не се знаеше кого ще предадат на Властта. Циганите управляваха затворите, което им даваше тъмна сила ;
3. СИВите българи, които бяха преди арт средите, защото бяха свободни, а артистите бяха зависими по един или друг начин ;
4. Талантливи хора, които Партията понасяше и можеха да живеят малко по-добре от масата ;
…
5. Всички останали българи.
Израснах в квартала до Университета и Телевизията, до
Борисовата градина и старият ЗООпарк. През летните нощи чувах как лъвът ревеше
за свободата си.
Вече бяха затворени повечето лагери и живота в столицата беше станал по-спокоен. Преди 50 години София беше малък град и по улиците около Военната академия рядко минаваха коли. Тогава нямаше интернет и всички деца играеха весело в дворове и по улици. За нас, децата, нямаше значение дали родителите на другарчетата ни са верни на Партията или са Врагове на Народа. Нямаше забранени въпроси, но имаше думи, които никога не се изговаряха. В квартала имахме щастливо детство.
Опасно беше в училище.
Учителките задаваха въпроси и трябваше бързо да се даде невинен отговор. В училище се налагаше да бъда внимателен и заживях в паралелен свят. В семейството, с приятелите и с чуждите в училище. След няколко години станах много добър и това ми помагаше да разбера, че има сиви българи, които живеят различно. Внимавах да не се изпусна и да не кажа какво съм научил от гостите вкъщи, а в училище не разказвах какво разбирах за приятелите от квартала. Всички приятели знаеха, че майка ми бе частник и работя от 7 годишен. Аз не питах къде са по-големите им братя и сестри, а те не ме питаха колко пари печелим.
В квартала нямаше кооперация от която да няма роднина избягал в чужбина. Всяко дете навършило 10 години имаше право да кара летни кънки, а после и колело в Борисовата градина. Когато видим някой от квартала да „разхожда” с кецове голямо куче и да тича с него из Парка знаехме, че скоро ще има още един избягал в чужбина.
Често питах родителите си как ние разбираме кой ще избяга, а милиционерите не разбират. Обясняваха ми, че милиционерите са по-глупави от нас и ако внимавам мога да правя много забранени неща. Важно е да виждат, но да не разбират какво виждат. Приятел на родителите ми ме заведе на конгрес на илюзионисти където маг Орфи търпеливо показа, че ако разделям движението на части няма да се вижда какво правя.
За едно дете това беше вълнуващ урок. Тренирах и скоро разбрах, че мога да скрия част от действията си.
Доверие се печелеше най-лесно с книги.
От малък се радвах на достъп до забранени книги. Имаше домове на приятели, в които никога не съм влизал. Вратата се отваря и майката или бабата на Марина ни моли да изчакаме. Марина изтичва веднага, но никое дете от квартала не беше влизало в дома им. Много приятни хора. Разбирахме, че е по-добре да не знаем какво има там за да бъдем приятели. Не питахме. Всяко дете в квартала съзнаваше, че родителите ни крият по нещо. В други апартаменти се влизаше в кухнята, но хола оставаше затворен.
Там, където ни пускаха до библиотеките молех за разрешение да разгледам книги. Ако ми разрешат се доближавам и питам ще ми дават ли да чета ако ги пазя. Имах разделител за страници, подвързии и връщах книгата в обещания срок и вид. Някои семейства ми даваха книги само ако има листче, на което записвахме коя книга съм взел и кога ще я върна.
С годините това ми помогна да говоря с родителите на приятелите си, а това е невероятна школа. В квартала живееха хора, които обичаха стаи с високи тавани, хранеха се с нож и вилица и ползваха правилно най-малко 2000 думи.
Книгите и разговорите с десетки хора всяка седмица ми помогнаха още като дете да науча колко важно е да ползвам точната дума и да анализирам думите, които чувам.
Проблемите бяха в училище. Понякога ставаше страшно.
Не знам колко от учителите бяха свързани с ДС но някои учители правеха провокации и дебнеха учениците си. Паднах в подобна клопка още в 4-ти клас, когато другарката Мишева говори цял час колко е опасна Католическата църква. Другарката Мишева виждаше от прозорците Манастира на кармелитките, знаеше, че всички в класната стая сме от района и въпреки това лъжеше най-безсрамно.
Провокираше ни за да види кое дете какво мисли. Вдигнах ръка и казах, че има католици които вършат добри неща и не е правилно да се говори с лошо за всички. Дадох пример с училища, кухни за бедни, болници, университети, приюти, манастири произвеждащи прекрасни храни и напитки и…
Стана страшно !
Другарката Мишева кресна от къде знам и кой ми говори такива лъжи. Директорка, въпроси, заплахи, родители, връзки… приятели на родителите ми се намесиха и не се стигна до по-сериозни проблеми.
Благодарение на другарката Мишева родителите ми започнаха да ме обучават да не реагирам на улавящи въпроси и провокации. Често те или приятелите им ми задаваха „невинни” улавящи въпроси. Ако се хвана и реагирам или отговоря следваше наказание. Бях 11 годишен.
Разрешаваха ми да присъствам в редовните петъчни игри на покер ако мълча и очите ми не издават какви са картите които виждам. Невероятни упражнения. Петър, Ивайло и Кольо обучаваха по същия начин.
Всяко дете от квартала знаеше, че ако някой съсед ни види да правим нещо забранено ще каже на родителите ни. Тази практика осигуряваше на родителите ни известно спокойствие, а ние се научихме да играем пред погледа на много хора.
Кварталът около ул. Иван Асен ІІ беше приятно място за живот и преди 50 години в стотици апартаменти имаше наематели. Апартаментите бяха просторни и нямаше проблем да има наемател. Ние давахме под наем мансарда. В нашата кооперация още три семейства даваха под наем мансарда. Намирането на наемател беше интересно преживяване. Трябваше да се определи точен профил на възпитан човек, който няма да слухти кой идва и какво говори.
Важно е да не се пречи и на съседите. Наемателите плащаха по-висока такса за входа и преди 50 години нашата кооперация наемаше жена, която почистваше стълбищата, миеше прозорците в общите части и помиташе двора.
По чистотата на общите части можеше да се разбере в коя кооперация има наематели.
Преди 50 години в квартала помагаха на врагове на народа. Имаше практика поне веднъж годишно да се наема жена за основно почистване на апартамента. По този начин преживяваха жени, които бяха с добро образование, но не могат да си намерят друга работа. Жени, които бяха от добри семейства преподаваха немски, френски и английски в домовете. Събирахме се по 2-3 деца и всеки път бяхме в дома на един от нас. По същият начин музиканти и певци даваха частни уроци.
Съдбата се шегува дори с БКП. Верни на Партията и врагове на Партията заедно помагаха на сиви българи да оживеят и да отгледат децата си с частни уроци, почистване, готвене, ремонти, детски лекари, шивачи, дизайнери, бижутери, художници, архитекти, строители и …
Предполагам, че Партията знаеше всичко и не се намесваше. По-късно ще разкажа защо.
В много от партерните апартаменти ДС беше настанила верни на Партията лица. В нашата кооперация живееше братовчед на партизанския командир Доросиев. Не познавам партизанина, но братовчед му беше прост и гаден тип. Никой в кооперацията не говореше с него, жена му и дъщеря му.
Още от малки ни учеха да ги избягваме и да не говорим с тях.
Така беше и в други кооперации в квартала. Доносниците слухтяха, гледаха през прозореца, преглеждаха пощата, оглеждаха мазетата. Предполагам, че са докладвали и на гадта Агайн – кварталният милиционер. Чичко милиционер Агайн разпитваше децата за избягалите им роднини. Гадна работа…Многократно ме е викал в кабинета си и заплашваше да ме изпрати в ТВУ.
Около кино Влайкова нямаше по-мразен човек от кварталното ченге Агайн.
По-големите деца ни показваха в кои партери живеят доносници и в кои любопитни стари но безвредни хора. На безвредните погахме, а тези като Доросиев дразнехме...
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
Този разказ е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.
Децата ни знаят много за Народна република България след 1944-та. Гледали са български филми, слушали са музика, разглеждали са снимки и имат представа как са живели 2/3 от населението.
Малко се знае как са живели сивите българи. Кои са те и как са оцелели. Защо Системата е позволявала да има Сива част на икономиката? Защо Социализмът е позволявал стотици хиляди българи да изграждат СИВ сектор? Тези въпроси ме интересуват от малък и задавах въпроси на много хора. Някои ми отговаряха тогава, а други чак сега разказват какво са преживели.
 |
1. Партията и приближените до властта, които се хранеха от хотел Рила ;
2. Циганите, които държаха Черната борса и митниците. Циганите имаха Канал за прехвърляне на хора, но не беше сигурен, защото не се знаеше кого ще предадат на Властта. Циганите управляваха затворите, което им даваше тъмна сила ;
3. СИВите българи, които бяха преди арт средите, защото бяха свободни, а артистите бяха зависими по един или друг начин ;
4. Талантливи хора, които Партията понасяше и можеха да живеят малко по-добре от масата ;
…
5. Всички останали българи.
Вече бяха затворени повечето лагери и живота в столицата беше станал по-спокоен. Преди 50 години София беше малък град и по улиците около Военната академия рядко минаваха коли. Тогава нямаше интернет и всички деца играеха весело в дворове и по улици. За нас, децата, нямаше значение дали родителите на другарчетата ни са верни на Партията или са Врагове на Народа. Нямаше забранени въпроси, но имаше думи, които никога не се изговаряха. В квартала имахме щастливо детство.
Опасно беше в училище.
Учителките задаваха въпроси и трябваше бързо да се даде невинен отговор. В училище се налагаше да бъда внимателен и заживях в паралелен свят. В семейството, с приятелите и с чуждите в училище. След няколко години станах много добър и това ми помагаше да разбера, че има сиви българи, които живеят различно. Внимавах да не се изпусна и да не кажа какво съм научил от гостите вкъщи, а в училище не разказвах какво разбирах за приятелите от квартала. Всички приятели знаеха, че майка ми бе частник и работя от 7 годишен. Аз не питах къде са по-големите им братя и сестри, а те не ме питаха колко пари печелим.
В квартала нямаше кооперация от която да няма роднина избягал в чужбина. Всяко дете навършило 10 години имаше право да кара летни кънки, а после и колело в Борисовата градина. Когато видим някой от квартала да „разхожда” с кецове голямо куче и да тича с него из Парка знаехме, че скоро ще има още един избягал в чужбина.
Често питах родителите си как ние разбираме кой ще избяга, а милиционерите не разбират. Обясняваха ми, че милиционерите са по-глупави от нас и ако внимавам мога да правя много забранени неща. Важно е да виждат, но да не разбират какво виждат. Приятел на родителите ми ме заведе на конгрес на илюзионисти където маг Орфи търпеливо показа, че ако разделям движението на части няма да се вижда какво правя.
За едно дете това беше вълнуващ урок. Тренирах и скоро разбрах, че мога да скрия част от действията си.
Доверие се печелеше най-лесно с книги.
От малък се радвах на достъп до забранени книги. Имаше домове на приятели, в които никога не съм влизал. Вратата се отваря и майката или бабата на Марина ни моли да изчакаме. Марина изтичва веднага, но никое дете от квартала не беше влизало в дома им. Много приятни хора. Разбирахме, че е по-добре да не знаем какво има там за да бъдем приятели. Не питахме. Всяко дете в квартала съзнаваше, че родителите ни крият по нещо. В други апартаменти се влизаше в кухнята, но хола оставаше затворен.
Там, където ни пускаха до библиотеките молех за разрешение да разгледам книги. Ако ми разрешат се доближавам и питам ще ми дават ли да чета ако ги пазя. Имах разделител за страници, подвързии и връщах книгата в обещания срок и вид. Някои семейства ми даваха книги само ако има листче, на което записвахме коя книга съм взел и кога ще я върна.
С годините това ми помогна да говоря с родителите на приятелите си, а това е невероятна школа. В квартала живееха хора, които обичаха стаи с високи тавани, хранеха се с нож и вилица и ползваха правилно най-малко 2000 думи.
Книгите и разговорите с десетки хора всяка седмица ми помогнаха още като дете да науча колко важно е да ползвам точната дума и да анализирам думите, които чувам.
Проблемите бяха в училище. Понякога ставаше страшно.
Не знам колко от учителите бяха свързани с ДС но някои учители правеха провокации и дебнеха учениците си. Паднах в подобна клопка още в 4-ти клас, когато другарката Мишева говори цял час колко е опасна Католическата църква. Другарката Мишева виждаше от прозорците Манастира на кармелитките, знаеше, че всички в класната стая сме от района и въпреки това лъжеше най-безсрамно.
Провокираше ни за да види кое дете какво мисли. Вдигнах ръка и казах, че има католици които вършат добри неща и не е правилно да се говори с лошо за всички. Дадох пример с училища, кухни за бедни, болници, университети, приюти, манастири произвеждащи прекрасни храни и напитки и…
Стана страшно !
Другарката Мишева кресна от къде знам и кой ми говори такива лъжи. Директорка, въпроси, заплахи, родители, връзки… приятели на родителите ми се намесиха и не се стигна до по-сериозни проблеми.
Благодарение на другарката Мишева родителите ми започнаха да ме обучават да не реагирам на улавящи въпроси и провокации. Често те или приятелите им ми задаваха „невинни” улавящи въпроси. Ако се хвана и реагирам или отговоря следваше наказание. Бях 11 годишен.
Разрешаваха ми да присъствам в редовните петъчни игри на покер ако мълча и очите ми не издават какви са картите които виждам. Невероятни упражнения. Петър, Ивайло и Кольо обучаваха по същия начин.
Всяко дете от квартала знаеше, че ако някой съсед ни види да правим нещо забранено ще каже на родителите ни. Тази практика осигуряваше на родителите ни известно спокойствие, а ние се научихме да играем пред погледа на много хора.
Кварталът около ул. Иван Асен ІІ беше приятно място за живот и преди 50 години в стотици апартаменти имаше наематели. Апартаментите бяха просторни и нямаше проблем да има наемател. Ние давахме под наем мансарда. В нашата кооперация още три семейства даваха под наем мансарда. Намирането на наемател беше интересно преживяване. Трябваше да се определи точен профил на възпитан човек, който няма да слухти кой идва и какво говори.
Важно е да не се пречи и на съседите. Наемателите плащаха по-висока такса за входа и преди 50 години нашата кооперация наемаше жена, която почистваше стълбищата, миеше прозорците в общите части и помиташе двора.
По чистотата на общите части можеше да се разбере в коя кооперация има наематели.
Преди 50 години в квартала помагаха на врагове на народа. Имаше практика поне веднъж годишно да се наема жена за основно почистване на апартамента. По този начин преживяваха жени, които бяха с добро образование, но не могат да си намерят друга работа. Жени, които бяха от добри семейства преподаваха немски, френски и английски в домовете. Събирахме се по 2-3 деца и всеки път бяхме в дома на един от нас. По същият начин музиканти и певци даваха частни уроци.
Съдбата се шегува дори с БКП. Верни на Партията и врагове на Партията заедно помагаха на сиви българи да оживеят и да отгледат децата си с частни уроци, почистване, готвене, ремонти, детски лекари, шивачи, дизайнери, бижутери, художници, архитекти, строители и …
Предполагам, че Партията знаеше всичко и не се намесваше. По-късно ще разкажа защо.
В много от партерните апартаменти ДС беше настанила верни на Партията лица. В нашата кооперация живееше братовчед на партизанския командир Доросиев. Не познавам партизанина, но братовчед му беше прост и гаден тип. Никой в кооперацията не говореше с него, жена му и дъщеря му.
Още от малки ни учеха да ги избягваме и да не говорим с тях.
Така беше и в други кооперации в квартала. Доносниците слухтяха, гледаха през прозореца, преглеждаха пощата, оглеждаха мазетата. Предполагам, че са докладвали и на гадта Агайн – кварталният милиционер. Чичко милиционер Агайн разпитваше децата за избягалите им роднини. Гадна работа…Многократно ме е викал в кабинета си и заплашваше да ме изпрати в ТВУ.
Около кино Влайкова нямаше по-мразен човек от кварталното ченге Агайн.
По-големите деца ни показваха в кои партери живеят доносници и в кои любопитни стари но безвредни хора. На безвредните погахме, а тези като Доросиев дразнехме...
Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,
Доверие| Сива история на България | Разказ 19/50,
Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,
Псетата
при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
Владимир Йосифов
#местоположение: RADISSON BLU GRAND HOTEL, София, България
„25 години свободна България“ се провежда под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев и е организирана от фондация Софийска Платформа.
НАСЛЕДСТВОТО НА ТОТАЛИТАРИЗМА . ПРОБЛЕМИ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО СЛЕД КРАЯ НА КОМУНИЗМА
25freebg.com
50 shades socialism
#носталгия, #история, #социализъм, #България, #истина, #разкази, #сива, #общество, #култура, #тоталитаризъм,,,
---
· Споделяне
---
Alexandar Koshnicharov-Gibi:"Носталгия по комунизма. ША сА разрИва!"
Лидерът на БСП Михаил Миков смята, че случващото се в столичния квартал "Орландовци" е социално-...
---
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=988826527816712&id=100000681227660&pnref=story
---
НОСТАЛГИЯ, ЗНАЧИ, НОСТАЛГИЯ И ВЪПРОС
Отдавна не съм попадал на прословутата картинка /к`во можеше да се купи с 2 социалистически лева/ и ми стана криво, та ще ви я покажа. Ама все не ми отговарят на въпросите. Гледам картинката и се питам. Начи….
При тая евтиния, която е на картинката, изниква въпрос, к`во правеше социалистическото другарство с останалите му пари.
Начи, нали така? Работиш за някакви пари, дават ти ги и трябва да ги похарчиш. Ми то евтиния, начи, ама не можеш да само да се возиш на трамвай, да ядеш осморки с боза, а в стола колкото и да си гладен, няма как да хапнеш повече от колкото можеш да поемеш. Щото, и всички в къщи да минат на осморкобозава диета с кисело мляко, ще се сбият. За пържола, кюфте…. и т.н. Те пък не бяха по 0,06 лв. Карай….
И така, според картинката остават ти не малко пари. И то щото, авторите на картинката не казваха, колко пари се получаваха.
Ами, в моята трудова книжка пише 4,52 лв. на ден. Значи са ми оставали цели 2,52 лв. на ден.
Да си купиш апартамент, не дават. И кола не ти дават да си купиш. Трябва да се редиш на опашка. Дават ти да си купиш телевизор, хладилник, пералня, ама ги нямаше. Пък и да ги има, къде да ги денеш? За какво са ти повече от 2-3 перални, хладилници, телевизори?
Не можеше да ходиш и на почивка, когато ти скимне, щото, едно, че нямаше къде, и друго, отпуски не даваха, когато поискаш. План се гонеше, строеше се социализъма.
Следователно, в социалистическото другарство оставаха пари. Много пари, както се вижда. И се чудих, какво ли ги правеше тези пари?
Абе аз не се чудя щото съм живял в тези времена.
Та, въпросът ми към тези, които пускат тази картинка, да кажат, какво е правило социалистическото другарство със свободните си пари.
Отдавна не съм попадал на прословутата картинка /к`во можеше да се купи с 2 социалистически лева/ и ми стана криво, та ще ви я покажа. Ама все не ми отговарят на въпросите. Гледам картинката и се питам. Начи….
При тая евтиния, която е на картинката, изниква въпрос, к`во правеше социалистическото другарство с останалите му пари.
Начи, нали така? Работиш за някакви пари, дават ти ги и трябва да ги похарчиш. Ми то евтиния, начи, ама не можеш да само да се возиш на трамвай, да ядеш осморки с боза, а в стола колкото и да си гладен, няма как да хапнеш повече от колкото можеш да поемеш. Щото, и всички в къщи да минат на осморкобозава диета с кисело мляко, ще се сбият. За пържола, кюфте…. и т.н. Те пък не бяха по 0,06 лв. Карай….
И така, според картинката остават ти не малко пари. И то щото, авторите на картинката не казваха, колко пари се получаваха.
Ами, в моята трудова книжка пише 4,52 лв. на ден. Значи са ми оставали цели 2,52 лв. на ден.
Да си купиш апартамент, не дават. И кола не ти дават да си купиш. Трябва да се редиш на опашка. Дават ти да си купиш телевизор, хладилник, пералня, ама ги нямаше. Пък и да ги има, къде да ги денеш? За какво са ти повече от 2-3 перални, хладилници, телевизори?
Не можеше да ходиш и на почивка, когато ти скимне, щото, едно, че нямаше къде, и друго, отпуски не даваха, когато поискаш. План се гонеше, строеше се социализъма.
Следователно, в социалистическото другарство оставаха пари. Много пари, както се вижда. И се чудих, какво ли ги правеше тези пари?
Абе аз не се чудя щото съм живял в тези времена.
Та, въпросът ми към тези, които пускат тази картинка, да кажат, какво е правило социалистическото другарство със свободните си пари.
За тези, които не знаят как беше при комунизма. А и за тези, които ги тресе носталгията. Това беше ежедневие.
---
Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента.
Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти.
Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти.
Цената на услугите ми се определя от поръчката.
Съветите не се заплащат.
Консултациите са платена услуга.
Обадете се:
Телефон: 0895417497
петък, 31 май 2013 г.
Честит празник, мили деца !
С приятелчетата ми от квартала израснахме около тази кола .
Брр, бръм, бръммм !
Родителите на Иванчо, от бл. 32 чакаха 18 години / от 1962 г. до 1980 г. / за правото да си купят СИВ-а кола ...
Ние имахме немски мотор с кош и бяхме много, ама много горди .
Учете деца !
Само със знания ще може да заминете далече от тук ...
Мили деца, честит празник !
Дано не се налага и вашите деца да израснат тук ...
Първи юни - ден на детето
Международният ден на детето е честван в много страни по света води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година.
Според американските изследователи датата 1 юни съчетава в себе си традиции от китайската и американската история, а не комунистически както се счита в повечето бивши социалистически държави. Причината е, че комунистическите държави правят празника популярен по цял свят, но не го измислят.
Идеята се появява още през 1925 година, когато генералният китайски консул в Сан Франциско събира няколко китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони - това е китайски празник, водещ началото си от древността и свързан с пролетното равноденствие. По-късно неговата инициатива бива продължена, като независимо от благотворителна акция в САЩ, в Европа с. г. се провежда международна конференция по въпросите на детското здраве. В Женева, също решават да организират благотворителни инициативи за деца.
Голямата популярност на празника у нас обаче се дължи на друга инициатива, през 1949 г. първи юни е официално обявен за Международен ден за защита на децата.
Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Така благодарение на съветският призив - една година по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света (1950 г.). На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но дата не е повсеместно възприета, въпреки че остава и се отбелязва като празник.
 |
| 1 юни 2013 г. Лозенец, София, Европа, снимки: Владимир Йосифов, BriagNews |
Родителите на Иванчо, от бл. 32 чакаха 18 години / от 1962 г. до 1980 г. / за правото да си купят СИВ-а кола ...
Ние имахме немски мотор с кош и бяхме много, ама много горди .
Учете деца !
Само със знания ще може да заминете далече от тук ...
Мили деца, честит празник !
Дано не се налага и вашите деца да израснат тук ...
Първи юни - ден на детето
Международният ден на детето е честван в много страни по света води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година.
Според американските изследователи датата 1 юни съчетава в себе си традиции от китайската и американската история, а не комунистически както се счита в повечето бивши социалистически държави. Причината е, че комунистическите държави правят празника популярен по цял свят, но не го измислят.
Идеята се появява още през 1925 година, когато генералният китайски консул в Сан Франциско събира няколко китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони - това е китайски празник, водещ началото си от древността и свързан с пролетното равноденствие. По-късно неговата инициатива бива продължена, като независимо от благотворителна акция в САЩ, в Европа с. г. се провежда международна конференция по въпросите на детското здраве. В Женева, също решават да организират благотворителни инициативи за деца.
Голямата популярност на празника у нас обаче се дължи на друга инициатива, през 1949 г. първи юни е официално обявен за Международен ден за защита на децата.
Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Така благодарение на съветският призив - една година по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света (1950 г.). На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но дата не е повсеместно възприета, въпреки че остава и се отбелязва като празник.
Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента.
Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти.
Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти.
Цената на услугите ми се определя от поръчката.
Съветите не се заплащат.
Консултациите са платена услуга.
Обадете се:
Телефон: 0895417497
сряда, 10 октомври 2012 г.
Пенсионерите може да получат добавки за Коледа
Свободна България:
След заседанието лидерът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че...
Коментар:
Обичам те бабо!
Бабо, ти ми обеща да не гласуваш догодина.
Ние в офиса с радост даваме парите си за пенсия на вас, нашите близки.
Вие не сте виновни, че ви окрадоха пенсиите и построиха язовири и пътища в Африка с тях...
Бабо, бабо, не плачи!
Може би в Африка се молят за нас...
Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента.
Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти.
Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти.
Цената на услугите ми се определя от поръчката.
Съветите не се заплащат.
Консултациите са платена услуга.
Обадете се:
Телефон: 0895417497
понеделник, 14 май 2012 г.
Ех, да бях по млад...
Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента.
Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти.
Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти.
Цената на услугите ми се определя от поръчката.
Съветите не се заплащат.
Консултациите са платена услуга.
Обадете се:
Телефон: 0895417497
Абонамент за:
Публикации (Atom)