Владимир Йосифов, телефон: +359895417497 : разказ

Показват се публикациите с етикет разказ. Показване на всички публикации

неделя, 11 май 2014 г.

Ширпотреба | Сивата история на България | Разказ 15/50

Преди да получи право да реже подводници за скраб българският бизнес се учи с пластмаса. Ширпотребата беше ковачницата на кадри за Пазарна среда преди 1989-та година.
Събиране, съхранение, транспорт, съхранение, раздробяване, смилане, съхранение, смесване с чисти гранули и изработване на продукти беше невидим за българските дисиденти бизнес.
Философи, Историци, Психиатри, Социолози, Академици от БАН и други от Кръглата каса не разбраха, че за да управляват държава трябва да имат кадри за бизнеса.

Кадрите се нуждаят от практика в реални ситуации.
Когато след 1989-та година философ и психиатър станаха президент и премиер лъсна голата истина колко са далече "държавниците" от управление на държава избягала от Империята на злото.

При социализма първите работилниците за стоки ширпотреба бяха скрити в цигански гета.
Циганите имаха разрешение да произвеждат и продават пластмасови играчки, гребени, фиби, копчета и всякакви домакински дреболии. Цигански барони криеха из гетата малки и прости шприцове. Тази дейност беше затворена за граждани освен ако не са техници или майстори, които изготвяха матрици за циганските барони.
Десетилетия само цигани получаваха разрешение да продават стоки ширпотреба по събори и празници из села и градове.

Продукцията на Сивата ширпотреба се изнасяше за Сърбия, Турция, Гърция и Северна Африка...
След 1980-та година Партията разреши на българи да поемат производството на стоки за ширпотреба, а за циганите остана търговията в България.
Хора с връзки в Партията внесоха от чужбина първо полуавтоматични, а после и автоматични шприцове за пластмасови изделия. Част от тези шприцове бяха разпределени из Кооперации по цялата страна.
Много добра организация ! Валутата оставаше в чужбина ...
В този полу-сив бизнес бяха наети интелигентни хора, които трябваше да работят скрити от ниските нива в БКП и Обществото. Работата не е приятна, но е добре платена и хиляди българи имаха невероятна свобода. Няма директор, няма политически командир, няма профпредседател, няма личен състав, няма полиция и агенти…

В НРБ имаше десетки Кооперации - ширпотреба.
През 1983-та година вече работеха и „частни” цехове за производство на пластмасови изделия. Цехът може да е скрит дори в бивш краварник. Отвън никой не можеше да си представи, че вътре няма крави, а блести от чистота и работят машини - шприцове.
Шприцовете бяха стари, но с уникална поддръжка. Техници на машините бяха … сервизни техници на двигатели на самолети от Летище София.
На Летище София имаше паркирано малко фиатче и с него денонощно, при повикване от частен цех за ширпотреба, отиваше дежурен техник от Летището.
Няколко техника бяха „частна” сервизна бригада и подържаха шприцове около София. Те имаха резервни части и достъп до бърза доставка на всяка резервна част, която е била скрита някъде в Летище София.

Високо в Партията знаеха, че има и „частни” цехове за ширпотреба.
Знаеха, че в тях се произвеждат капачки за износ на продукти от Арома и Ален мак. Капачките бяха с добро качество с чисти цветове. Произвеждаха се и копчета за модни дизайнери из Европа...
Хора с връзки, които имаха нужда от работа за няколко месеца работеха в подобни цехове. .
Сивата икономика беше тиха, работещите бяха достатъчно разумни да не пият, да внимават, да изпълняват разумните разпореждания и работата вървеше.
Страхотна школа !
Един шприц се обслужва от 4 човека. Един винаги спи. Един работи на мелницата за пластмаса. Един работи на шприц. Един помага и ги сменя за да не се изморяват. Три - четири шприца имат един бригадир.
10 -12 човека на смяна произвеждаха хиляди и хиляди капачки или копчета всеки ден.

Лидерите на Партията в цяла България знаеха колко добре е организирано всичко.
Пластмасата се получаваше от Държавните заводи за производство на пластмасови изделия. Отпадъците от пластмаса и бракуваните изделия работниците в държавни заводи слагаха в чисти чували и се разпределяха из Кооперации и „частни” цехове за ширпотреба.
Държавните предприятия нямаха достъп до специалисти, които да изготвят качествени матрици и по тази причина бракът е в пъти по-голям от този в сивия сектор.
Хората, които знаеха как се прави отлична матрица не работеха за Държавата, а за този, който плаща за Качество…
/ всъщност матриците се изготвят в Държавни предприятия, но за Държавата се правеха с добро качество, а за частните поръчители с отлично качество /

Долните нива на БКП и Обществото /дисидентите/ не знаеха какво става .
В София верни хора наемаха товарни таксита от „Клон 5” и всяка седмица пренасяха тонове пластмаса от държавните предприятия към цехове и кооперации. В частните цехове за производство на ширпотреба всеки ден се смилаше докараният „ценен боклук” и се произвеждаха нови продукти.

Печалбата беше главозамайваща !
Разпределя се честно по веригата…
Не може да се краде, защото в Партията има хора, които са специалисти и следят колко чиста пластмаса купуват частниците от Нефтохим за да я смесват с отпадъците от държавните предприятия. Тези, които следяха Системата знаят колко тона нова пластмаса е закупена от всеки частник и колко копчета, гребена, играчки, капачки и други продукти може да произведе.
Така отчисленията от печалбата са сравнително честно разпределени.
Някои имаха по-високопоставени връзки и им даваха да преработват пластмаса от спринцивки. Тя е висококачествена и заместваше новата пластмаса от Нефтохим.
Така Партията не можеше да хване няколко милиона копчета на година …

В частните цехове цареше ред, внимание, точност, отговорност и чистота.
Работниците в частните цехове са по-интелигентни и разбират, че всяка прашинка може да запуши дюза и да се наложи да викат техници от Летището. На техниците се плаща за повикване и всяко забавяне се плаща от печалбата на цеха. В частните цехове работата е 365 дни в годината, както е на Летище София.
Предполагам, че извън София техници са били експерти от Оръжейния комплекс. Те са добре подготвени и знаят да мълчат дори, когато са пияни. Сивата икономика се развиваше благодарение на мълчанието на кадрите. Важно беше да не се знае какво става „под звездата”…

В държавните заводи при спиране на машина се губи много време защото техниците не разбират какво работят, назначени са на заплата и няма мотивация да спечелят време на предприятието.
Директорите на държавни предприятия нямат мотивация да усвояват бракувания „БЕЗценен материал” и не организират затворен цикъл.
Държавата НРБ беше лош стопанин защото управляваше заграбени от "врагове на Народа" предприятия, а не построени с пари от данъкоплатци.

Системата ШирПотреба работеше толкова добре, че много години след 1989-та година продължава да произвежда.
Частните цехове за бутилиране на минерална вода и безалкохолни напитки организираха „издуване на капсули” за пластмасови шишета както го правеха частниците 30 години по-рано...
Май 2014 година, София, България, Европа

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм | Сивата история на България | Разказ 20/50,

Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,

#България, #история, #разказ, #истина, #сива, #икономика, #социализъм, #БКП, #общество, #имоти, #местоположение, #ширпотреба, #prеход,

Онлайн реклама в Гугъл Карти се прави от хора, които познават кварталите където е бизнеса на клиента. Добре познавам район Лозенец и София Център - мои снимки и видео са посетени повече от 92 000 000 пъти. Помощта ми за онлайн маркетинг на продукти и услуги в Гугъл Карти и Социлани мрежи е много важна за предприемачи които не са наемали маркетинг експерти. Цената на услугите ми се определя от поръчката. Съветите не се заплащат. Консултациите са платена услуга. Обадете се: Телефон: 0895417497

четвъртък, 27 март 2014 г.

Престъпността | Сивата история на България | Разказ 11/50

Най-доброто, което може да се каже за Социализма е липсата на страх от бандити.

Днес, през 2014-та година, престъпността в България е ужасяваща.
Медиите с радост ни заливат с престъпления, наказанията стават все по-леки, а престъпниците все по-нагли. В годините преди 1989-та година гражданите преживяваха много несгоди, но всеки българин ще признае, че се страхуваше от Държавата, а не от престъпници.
Живях 25 години в Социалистическа България.
Помня, че никой в нашата кооперация не заключваше дома си ако си е вкъщи. Никой не се страхуваше, че крадец може да нахлуе в дома му и да открадне каквото може.
Да, имаше кражби, но те бяха извършени или от близки на семейството, или обираха домове на хора, които имаха „нетрудови доходи”.
Нямаше кражби на банки, офиси, магазини или заведения. Нямаше обири по селата. Нямаше нападения над хора по улиците.

Престъпността по време на Социализма беше толкова ниска, че днешните охранители и полицаи, които са над 50 годишни не могат да разберат какво се случва сега в България.
Преди 30 години в София имаше няколко обира на магазини по време на обедната почивка. В новините не се споменаха за нито един обир, но търговците чуха от познати милиционери и ревизори как са извършени. Скоро неутрализираха крадеца, а търговците започнаха да крият оборота за да отидат на обяд.

Защо при Социализма нямаше висока престъпност ?

Защото българите крадяха от Държавата.
Хората се пазеха да не ги хванат, че крадат от частни лица, но крадяха спокойно от държавата.
Селяните крадяха от ТКЗС-то.
Гражданите крадяха от Предприятията.
Някои крадяха повече и имаха повече.
Съдебната система не се занимаваше с кражби от домове, а с кражби от Държавата.
Стотици къщи около София са построени с откраднат бетон при строежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти.

Така беше и в Провинцията.
Всеки крадеше. За да не ги хванат правеха услуги.
Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в замяна нещо, което някой е откраднал от Държавата.
Този вид ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери !
Системата беше толкова прогнила, че Стопанска полиция очакваше всеки управител на магазин или заведение при ревизия да отчита „плюс”, а не 0 . Всеки, който отчиташе „плюс” можеше да спи спокойно, все едно е бил толкова глупав, че не си е направил ревизия и не е усвоил парите.
Да, беше забранено да правите ревизия !!!
Представяте ли си да имате стока за 100 000 лева, 16 души персонал и не можете да направите ревизия. Представете си го. Така беше.
Персоналът крадеше безмилостно, но те бяха защитени от ПрофПредседателя, а управителите, които отговарят за успехите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права.
Забраната за ревизия и слабата култура на хиляди управители им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лева откраднати от Държавата.

Познавам живота на екипа в добри столични ресторанти.
Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 човека всяка вечер – се пренасяше от управителя без охрана. Всяка нощ г-н Бушев заедно със съпругата и дъщеричката си пренасяше огромни суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата сутрин се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в рибарски ботуш. Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за рибари си представят колко пари са се събирали. Когато ботушът се напълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта.
Не, всъщност, един Народен артист, комик, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда - Панчарево. Изгони всички и постави семейство кафеджии да управляват НАЙ-големият ресторант в София. Това престъпление остана скрито от медиите. Един Враг на Народа бе изгонен. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за управление на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори .

Имаше обири на търговци, но не от крадци, а от близки на семейството, което е друг вид престъпление. Хиляди управители на магазини и заведения бяха осъдени с тежки присъди за „нетрудови доходи”, но имаше малко обири на къщи и апартаменти. Присъдите на тези хора бяха на база на намерените в дома им пари в брой, злато или диаманти.
В София се говореше за обири. Информацията беше малко и защото обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени за да не ги питат откъде са откраднатите пари и бижута.

Познавах бай Добрян от село Долни Богров. Бай Добрян беше голям производител на моркови и зеле. Той продаваше в София три качества моркови.
С 1-во качество зареждаше добри ресторанти, 2-рото качество моркови продаваше на столове, а 3-то качество продаваше в Зоопарка. Зелето продаваше по същия начин.
Та, този човек нито веднъж не беше обран. Парите си съхраняваше в стара къща, край магистралата. Синът му беше комарджия и често отиваха в дома на бай Добрян за да изплати дълговете на сина си. Запознаха ме с бай Добрян и той ме водеше в Зоопарка да храня слоновете със зеле и моркови. Страхотно удоволствие… Много пъти сме говорили за Системата.

Бях близък със семейство от село до Дупница. Имаха автоработилница в двора. Зад къщата винаги чакаха няколко автомобила. Много работа и сериозни „нетрудови доходи”. Нито веднъж не ги обраха, а къщата им не се заключваше.
Виждал съм зеленчукови градина по селата.
Никой не смееше да обере бахчата / зеленчукова градина / в което и да е българско село. В село Маринка, до Бургас е имало кражба на тикви от бостана. Видели крадеца и кмета го качил на каруца с откраднатите тикви и минал няколко пъти по улиците крещейки да видят крадеца в селото.

Преди 1989-та година циганите не крадяха така, както го правят днес. Защото бяха много, ама много по-малко и работеха. Ходеха на училище, плащаха данъци и осигуровки. Да, плащаха.
Циганските кланове имаха невероятни права и отговаряха за събиране на валута. Да, циганите събираха необходимата валута за функциониране на Държавата България. БНБ разчиташе на Циганските кланове за покупка и продажба на валута, така както днес разчита на Чейндж бюрата из цяла България.
Циганите управляваха Черната борса, валутните сделки, цветята, наркотиците, продажбата в чужбина на откраднатото от иманярите.
Тази всеобхватна дейност даваше огромна власт на циганските царе и барони и те държаха мирни дори най-откачените мангали, които биха нарушили Етническия мир.
След 1989-та година циганските кланове загубиха „легалния” бизнес и затова станаха престъпници. Хора от СДС осъзнаха чак след 1994-та година какво става и потърсиха помощ от хора, които познават Циганската организация. Срещнах се с няколко човека, но не посмяха да се възползват от съветите ми. Така циганската престъпност стана това, което виждаме днес.

За годините на Преход циганите са се увеличили поне двойно.
Това ги прави Фактор в живота ни. Никой не знае колко от напусналите Родината над 2 000 000 българи се спасяват от тях и колко от страхливите политици и слаба икономика.
Високата престъпност след 1989-та година изгони българите. Това беше планирано.
Въпросът е кои народи ще се заселят в тази прекрасна страна… Трябва да са хора, които са свикнали да живеят с оръжие в ръка и да убиват от засада всеки, който се опита да ограби дома, бизнеса или земята им. Има такива хора. Когато мутрите събираха рекет не искаха пари за охрана от една част от българите. Можете ли да познаете от кои не смееха да искат рекет ?
В тези семейства и жените, и мъжете са войници… На тях не им искаха пари за охрана, защото те се охраняваха сами. Дори най-тъпия борец знаеше какво го чака ако посегне и поиска да рекетира техен бизнес. Тези, които не разбираха от Дума отиваха при девиците…

По време на Социализма нямаше имотни измами, поне не в тези размери, както е сега. Говореше се за измамени хора и откраднати имоти, обаче това бяха близки роднини, любовници, деца, внуци. Този вид измами нямат нищо общо с имотната мафия, която ограби десетки хиляди българи.
Да, имаше кражби на имоти, но кражбите бяха облечени със законни думи. Законът не разрешаваше гражданите да имат повече от един апартамент и така верни на Партията се сдобиваха законно с откраднати имоти. Престъпление е, но беше узаконено и хиляди семейства загубиха наследени имоти.

Преди 30-35 години имаше банда, която обираше скъпи вили в Бояна. Нито дума в медиите. След обира на няколко къщи на хора с власт се заговори, че ги напада ДС. Може би този слух принуди Властта да прави засади и да застреля крадците при поредния обир.

По време на Социализма можеше спокойно да пътувате из страната.
Ако не ви спре милиция нямаше от кого да се страхувате. Пътувал съм и денем, и нощем. Никога не сме изпитвали страх. Често с приятели сме ходили на Кемера за да пазаруваме валута и никога не сме се страхували от кражба, а от Милицията. МВР и ДС бяха най-страшните неща след Смъртта !

Израснал съм в семейство с малък бизнес.
Апартаментът ни беше и работилница. Нито веднъж не сме били обирани.
Да, идвали са от МВР и са ни „страхували”, но след 1950-1960 не е имало обири на служители на МВР или ДС „В името на Народа”. В годините след Девети септември е имало опасност да нахлуят във всеки дом и да вземат всичко, което им хареса. Написват „Разписка” за конфискация В името на Народа и си отиват с плячката. След 1962-ра не е имало такива посещения. Поне не са били масови, както е било преди това.
Хиляди семейства в центъра на София пазят разписки от крадци с оръжие и лента на ръкава…

След 1962-ра година в чрез престъпността се управляваше лесно европейска държава Народна република България. Не е нужно да се притиска населението с тежко въоръжени войници, лагери, масови убийства, както правят други режими.
Партията е разполагала с умни и способни кадри, които да са убедили Властта да остави Народа да краде Държавата за да няма опозиция.
Почти всеки българин имаше в дома си нещо откраднато от Държавата. Нямаше как да няма. Нямаше откъде да купите важни за живота неща. Така всеки, добре, почти всеки българин притежаваше полезни предмети, които са обект на „престъпление”.
Ако носите дънки или маратонки – сте прескочили Закона, защото сте ги купили на черно
Ако имате касетофон ще е купен с валута, която е купена на черно.
Ако имате вила сте я построили с крадени материали, защото няма откъде да си купите законно.
Да, ако имате кола и не сте чакали за нея поне 29 години значи сте платили за да прередите няколко хиляди чакащи. За ремонта на колата си ползвате крадени части.
Няма как да изброя всичко, което би ви потрябвало и като няма откъде да го купите прескачате Закона. Така Властта държеше в напрежение хората и те не се занимаваха с политика за да не ги попитат откъде са чорапите, сутиена, дамските превръзки, памперсите, макиажа, блузките, палтото, ризите, обувките и …

Учениците и студентите разбираха как работи Системата и се включваха доброволно за да ползват Държавните блага.
Партията управляваше усещанията на българите чрез посочване на различни врагове. Управителите на магазини и заведения бяха врагове. Келнерите бяха врагове. Имащите роднини в чужбина бяха врагове. Бягащите от Родината бяха врагове.
НО, артистите бяха Герои.
Артистите оцветяваха PRопагандата и затова на тях беше позволено повече, много повече. Те също купуваха от Черната борса и прескачаха Закона, но не ги наричаха престъпници, а творци.
Истината е, че артистите, децата на властимащите, децата и любовниците на хора от Кариерата, барманите, управителите на хотели и заведения, частниците, келнерите и готвачите имаха неписано право да получават подаръци от чужбина или да купуват „глезотии” от Черната борса.

Системата работи и днес. Всеки, който се оплаква от НЕработещата Съдебна система трябва да осъзнае, че проблемът не е създаден днес, а по време на Отечествения фронт.
Партията определяше кой може да стане следовател, прокурор и съдия.
Партията създаде анонимните юристи. Следователи, прокурори и съдии се ДОпитваха до Партийният секретар, ДС, ЦК и други фактори в Държавата за да обвинят и осъдят правилните хора с правилната присъда. Законът няма никакво значение.
70 години юристите са анонимни защото друг им казва какво да извършат.
Българите не знаеха подробности, но съзнаваха, че Системата няма нищо общо с Темида. Всеки, който е с добри връзки и/или пари може да осъди когото и да било без никакви проблеми. Така се преразпределяше голяма част от БВП и се създаваше корупция в Системата, която трябва да се бори с престъпността.
Познавам прокурор от Върховна прокуратура, който е бил Окръжен прокурор и е отказал да осъди за изнасилване невинен българин, за да спаси сина на Партийния секретар на Окръга.
Прокурор Славова е била уволнена дисциплинарно и е изпратена за наказание като служител в Централни гробища – София. Всички колеги са уведомени за да знаят какво ги чака ако не изпълняват повелята на … Властта. Наказанието е продължило години. Там се запознава с майка ми, завършила Правния факултет на СУ, но отказала да стане следовател-престъпник, която след изселване в Родопите, където е газила калта по нивите 5 години, й позволяват да работи само на Централни гробища като счетоводител...
Съдбата си прави шеги с хората - Враг на Народа и Прокурор на Републиката стават приятелки до гроб.

Партията разполагаше с експерти на страха, които разпространяваха всяко наказание за да напомня на останалите какво ги чака ако не слушат. Хората разбираха и внимаваха, доколкото ума им позволява. Тези, които направеха престъпление срещу Партията получаваха бърз и точен удар.
Така се управлява България и след 1989-та година. Десните политици или не разбират как функционира Държавната машина, или се страхуват от наказание и правят това, което им подскажат PRавилните хора.

Тези, които са планирали живота след 1989-та година са знаели, че за да намразят хората Прехода трябва да ги стреснат с престъпност.
Затова още през 1987-1988 създадоха магистрални банди. Те тихо обираха преминаващите транзитно турци и натрупваха огромни състояния.
С тези пари и връзки след 1990-та година бригадите PRевзеха ума на частниците и блокирраха Българската икономиката завинаги.
Това е друг разказ