Владимир Йосифов, телефон: +359895417497 : Ширпотреба

Преди да получи право да реже подводници за скраб българският бизнес се учи с пластмаса. Ширпотребата беше ковачницата на кадри за Пазарна среда преди 1989-та година.
Събиране, съхранение, транспорт, съхранение, раздробяване, смилане, съхранение, смесване с чисти гранули и изработване на продукти беше невидим за българските дисиденти бизнес.
Философи, Историци, Психиатри, Социолози, Академици от БАН и други от Кръглата каса не разбраха, че за да управляват държава трябва да имат кадри за бизнеса.

Кадрите се нуждаят от практика в реални ситуации.
Когато след 1989-та година философ и психиатър станаха президент и премиер лъсна голата истина колко са далече "държавниците" от управление на държава избягала от Империята на злото.

При социализма първите работилниците за стоки ширпотреба бяха скрити в цигански гета.
Циганите имаха разрешение да произвеждат и продават пластмасови играчки, гребени, фиби, копчета и всякакви домакински дреболии. Цигански барони криеха из гетата малки и прости шприцове. Тази дейност беше затворена за граждани освен ако не са техници или майстори, които изготвяха матрици за циганските барони.
Десетилетия само цигани получаваха разрешение да продават стоки ширпотреба по събори и празници из села и градове.

Продукцията на Сивата ширпотреба се изнасяше за Сърбия, Турция, Гърция и Северна Африка...
След 1980-та година Партията разреши на българи да поемат производството на стоки за ширпотреба, а за циганите остана търговията в България.
Хора с връзки в Партията внесоха от чужбина първо полуавтоматични, а после и автоматични шприцове за пластмасови изделия. Част от тези шприцове бяха разпределени из Кооперации по цялата страна.
Много добра организация ! Валутата оставаше в чужбина ...
В този полу-сив бизнес бяха наети интелигентни хора, които трябваше да работят скрити от ниските нива в БКП и Обществото. Работата не е приятна, но е добре платена и хиляди българи имаха невероятна свобода. Няма директор, няма политически командир, няма профпредседател, няма личен състав, няма полиция и агенти…

В НРБ имаше десетки Кооперации - ширпотреба.
През 1983-та година вече работеха и „частни” цехове за производство на пластмасови изделия. Цехът може да е скрит дори в бивш краварник. Отвън никой не можеше да си представи, че вътре няма крави, а блести от чистота и работят машини - шприцове.
Шприцовете бяха стари, но с уникална поддръжка. Техници на машините бяха … сервизни техници на двигатели на самолети от Летище София.
На Летище София имаше паркирано малко фиатче и с него денонощно, при повикване от частен цех за ширпотреба, отиваше дежурен техник от Летището.
Няколко техника бяха „частна” сервизна бригада и подържаха шприцове около София. Те имаха резервни части и достъп до бърза доставка на всяка резервна част, която е била скрита някъде в Летище София.

Високо в Партията знаеха, че има и „частни” цехове за ширпотреба.
Знаеха, че в тях се произвеждат капачки за износ на продукти от Арома и Ален мак. Капачките бяха с добро качество с чисти цветове. Произвеждаха се и копчета за модни дизайнери из Европа...
Хора с връзки, които имаха нужда от работа за няколко месеца работеха в подобни цехове. .
Сивата икономика беше тиха, работещите бяха достатъчно разумни да не пият, да внимават, да изпълняват разумните разпореждания и работата вървеше.
Страхотна школа !
Един шприц се обслужва от 4 човека. Един винаги спи. Един работи на мелницата за пластмаса. Един работи на шприц. Един помага и ги сменя за да не се изморяват. Три - четири шприца имат един бригадир.
10 -12 човека на смяна произвеждаха хиляди и хиляди капачки или копчета всеки ден.

Лидерите на Партията в цяла България знаеха колко добре е организирано всичко.
Пластмасата се получаваше от Държавните заводи за производство на пластмасови изделия. Отпадъците от пластмаса и бракуваните изделия работниците в държавни заводи слагаха в чисти чували и се разпределяха из Кооперации и „частни” цехове за ширпотреба.
Държавните предприятия нямаха достъп до специалисти, които да изготвят качествени матрици и по тази причина бракът е в пъти по-голям от този в сивия сектор.
Хората, които знаеха как се прави отлична матрица не работеха за Държавата, а за този, който плаща за Качество…
/ всъщност матриците се изготвят в Държавни предприятия, но за Държавата се правеха с добро качество, а за частните поръчители с отлично качество /

Долните нива на БКП и Обществото /дисидентите/ не знаеха какво става .
В София верни хора наемаха товарни таксита от „Клон 5” и всяка седмица пренасяха тонове пластмаса от държавните предприятия към цехове и кооперации. В частните цехове за производство на ширпотреба всеки ден се смилаше докараният „ценен боклук” и се произвеждаха нови продукти.

Печалбата беше главозамайваща !
Разпределя се честно по веригата…
Не може да се краде, защото в Партията има хора, които са специалисти и следят колко чиста пластмаса купуват частниците от Нефтохим за да я смесват с отпадъците от държавните предприятия. Тези, които следяха Системата знаят колко тона нова пластмаса е закупена от всеки частник и колко копчета, гребена, играчки, капачки и други продукти може да произведе.
Така отчисленията от печалбата са сравнително честно разпределени.
Някои имаха по-високопоставени връзки и им даваха да преработват пластмаса от спринцивки. Тя е висококачествена и заместваше новата пластмаса от Нефтохим.
Така Партията не можеше да хване няколко милиона копчета на година …

В частните цехове цареше ред, внимание, точност, отговорност и чистота.
Работниците в частните цехове са по-интелигентни и разбират, че всяка прашинка може да запуши дюза и да се наложи да викат техници от Летището. На техниците се плаща за повикване и всяко забавяне се плаща от печалбата на цеха. В частните цехове работата е 365 дни в годината, както е на Летище София.
Предполагам, че извън София техници са били експерти от Оръжейния комплекс. Те са добре подготвени и знаят да мълчат дори, когато са пияни. Сивата икономика се развиваше благодарение на мълчанието на кадрите. Важно беше да не се знае какво става „под звездата”…

В държавните заводи при спиране на машина се губи много време защото техниците не разбират какво работят, назначени са на заплата и няма мотивация да спечелят време на предприятието.
Директорите на държавни предприятия нямат мотивация да усвояват бракувания „БЕЗценен материал” и не организират затворен цикъл.
Държавата НРБ беше лош стопанин защото управляваше заграбени от "врагове на Народа" предприятия, а не построени с пари от данъкоплатци.

Системата ШирПотреба работеше толкова добре, че много години след 1989-та година продължава да произвежда.
Частните цехове за бутилиране на минерална вода и безалкохолни напитки организираха „издуване на капсули” за пластмасови шишета както го правеха частниците 30 години по-рано...
Май 2014 година, София, България, Европа