Владимир Йосифов, телефон: +359895417497 : Сладкари

Малко българи знаят, че преди 1989-та година имаше Червен рецептурник – за готвачи и Син рецептурник - за сладкари.
Сравнително лесно можеше да се сдобиете с Червен рецептурник, но много, много трудно ще се снабдите със Синия рецептурник – за сладкари.
Защо ?
Създателите на Репресивната икономика са знаели, че бедните хора обичат сладко.
Бедните, уморените и угнетени хора давят мъката си в алкохол и захар. Важно е да се следи какво сладко яде народа за да се формира ниска култура на хранене и да не се допуска важни за износ към СССР продукти да се хабят в България.

Какво Ви казвам ?
Сладкарската индустрия определя кухнята на една страна, а не обратното !
Всички лидери на Интернационала са живели в Свободна Европа и са разбрали тази зависимост. Всеки бъдещ лидер е виждал как туристите се стараят да опитат характерните за местните хора десерти, знаейки, че не могат да опитат всички характерни ястия.
Затова сладкарите в България са част от номенклатурата. Те не създават връзка между ТКЗС и Пазара, а са добре печелещи държавни служители, които PRокарват „Линията на Партията”.
Синият рецептурник е направен така, че да води българските сладкари за носа и да спира всяка надежда за развитие на бранша. Сладкарят не може да избира продуктите, а работи с това, което му разреши Държавата да влага в Захарницата.

Сладкарите в Свободния Запад са пекари.
Пекар означава опитен хлебар, който произвежда и десерти.
В Свободна Европа десетките видове хляб и десерти са дама с кавалер ! Хлябът покрива разходите за наем, заплати на майстори и продавачи, ток, вода, такси, почистване и … а Десертите създават ОГРОМНИ печалби. Пекарите са сред най-богатите работници в Свободния свят.
ЗАЩОТО създават БВП.
Да, пекарите – сладкари са гръбнакът на фермерите в Свободна Европа.
Сладкарите са ограничени само от дължината на живота си. Наемите им са дългосрочни, а дори често купуват помещенията за да останат като сигурен доход на наследниците им.
Спокойствието им позволява да сключват дългосрочни договори с фермери и мандри. Така обикновени пекари създават огромен пазар за производители на плодове, плодови сокове, плодови сосове, захаросани плодове, ядки, масло, сметана, мляко, извара, подправки и опаковки.
ОГРОМЕН, НЕОБЯТЕН ПАЗАР !!!
В материал за вестник Бряг съм описал как работят сладкарите в Париж. Всеки хляб или сладкиш има основна рецепта, като пекарите се стараят да договорят най-качествените продукти за да продават колкото може по-вкусен хляб, закуски и десерти, в зависимост от клиента в района на пекарната.

Да, да се върнем към Сивата история на България.
България е трябвало да произвежда :
цигари !!!, свежи плодове и зеленчуци, консервирани храни и подправки за СССР.

За да изпълнят тази задача лидерите на БКП изграждат КОНТРА европейски вкус в народа си и така си гарантират, че няколко поколения няма да искат да ядат това, което произвеждат за износ в СССР.
България територии с подходящ климат за производство на плодове и ядки са заставени да произвеждат тютюн за производство на цигари за Империята на злото.

Ако в България е имало свободни сладкари щеше да има конкуренция между тютюн и суровини за пекарните. Пекарните са с много висока печалба и щяха да спрат производството на евтин тютюн. Това щеше да провали договорките за доставка на цигари за СССР и затова не е допуснато.
Ако в България е имало свободни сладкари щеше да има конкуренция и сладкарите нямаше да допуснат сметаната да бъде използвана за производство на бяло сирене, което да се изнася в Гърция, където пасоците го PRепакетират и го продават по света за гръцко сирене.
Представяте ли си наглостта ? Гръцко сирене ?
Ако в българските сладкари бяха свободни да избират качествени продукти щяха да поръчват на близки до сладкарницата им ТКЗС да им произвеждат суровини. Производството на сладка, сокове и сосове от чисти плодове щяха да осигурят работа за българи живеещи в планински райони, където няма предприятия. Производството на пресни плодове, сладка, сиропи и компоти за Сладкарници щеше да реши въпросът с бедността в смесените райони.

Синият рецептурник не разрешава планиране с години напред.
Репресивната икономика налага на държавните служители – сладкари да не пречат на Партията да изпраща важни за чужди народи българска земеделска продукция.
През 1988-ма година Частната сладкарница Миньор в София проби Системата и показа на сладкарите защо Сладкарницата е Индустрия. Сладкарница Миньор поръча качествени сокове от горски плодове, който продаваха вместо Кока Кола. На ден продаваха над 200 литра плодов сок.
НА ДЕН, в една сладкарница !
Това са няколко хиляди чаши газиран плодов сок !
Сладкарница Миньор поръча в планински села десетки тонове чисти и качествени сладка от смокини, ягоди, малини, къпини, боровинки, кайсии, череши, вишни и …
Сладката първо бяха в бидони, а после в еднотонни „квадрати”…
Сладкарница Миньор поръча и закупи от Църковни земи тонове от най-сладките български орехи.
Заемите, с които Сладкарница Миньор плати на зелено поръчките си бяха изплатени още през първата година и за втората година изградиха сграда за съхранение на поръчаните продукти.
Една сладкарница осигури работа и сериозни доходи на много българи на стотици километри от витрината на обекта !!!

След Сладкарница Миньор и Сладкарници Лучано възприеха дългосрочните договори и покупката на зелено на плодове, ядки и подправки.
След 1989-та година частните сладкарници създадоха пазар за производители на плодове, сметана, мляко, извара, яйца и … качествени брашна.
Този процес е бавен и все още не е завършен.
След 1989-та година се ограничи износа на българско бяло сирене за Гърция, където "честни европейски" търговци го препакетират и да изнасят като гръцко.
Кражбата на двете Партии се PRецака.
Това създаде проблем с реалицзацията на български мляко, сметана и извара.

Няколко години Данон - Млекокомбинат Сердика – София нямаше пазар за сметана, мляко и извара защото нямаше Частна Сладкарска Индустрия. Данон – Сердика намери коректен партньор в лицето на г-н Заре Шахбазян, който като умен сладкар разбираше колко голям е проблема на млекокомбинатите в България.
Буквално за една седмица Заре Шахбазян преобразува добре работещия си сладкарски си цех в КЕНАР – индустрия за салати.
Радвам се, че успях да покажа на Заре рецептите си за салати, както той години преди това ме научи да правя сладкиши.

Индустрията Салати Кенар изкупуваше сметана от Данон на цена на изцедено кисело мляко.
Затова салатата Снежанка на Кенар беше толкова вкусна. Заре смесваше сметана с изцедено кисело мляко и продаваше всеки ден тонове уникална салата Снежанка. Кенар продаваше всеки ден тонове извара.
Като коректен партньор на Данон – Сердика Заре започна да продава айран и така осигури огромен пазар за киселото мляко на Данон. Умните и коректни хора се намират и сдружават и ако държава и/или Партия не им пречи създават условия за забогатяване на хиляди земеделски производители.
Защо Заре Шахбазян разбра от какво има нужда Данон, а останалите сладкари не осъзнаха години какво се случва след смяна на името на Партията ?
ЗАЩОТО не мислеха за нищо и изпълняваха безмозъчно Синият рецептурник...

Заре беше сладкар на добре работещ планински хотел – Щастливеца. В Балкантурист Синият рецептурник беше задължителен, но само за балъци, а такива нямаше там, където имаше чужди туристи. В мазето на Щастливеца на разположение на Сладкарския цех имаше огромни хладилни и складови стаи. Там, далече от очите на Репресивната икономика се съхраняваха плодове, сметана, извара, плодови сокове и сосове, ядки и … Шоколад.
Сладкарите на хотели и ресторанти за чужди туристи имаха на разположение ОГРОМНИ цехове и складове, където се съхраняваха направени по частна поръчка от сладкарите плодови сокове, сосове и сладка. Тези хора захранваха голяма сива част на икономиката.
Сладкраниците на Хотел Рила, Хотел Щастливеца, Хотел Ню Отани и всички други добри хотели в България, както и … Ресторант Лебеда – Панчарево бяха полу-частни структури, които изкупуваха чисти български плодове в сериозни количества.
Това беше възможно защото сладкарите там не уважаваха Синият рецептурник.
Те ползваха имената, които са показани в Синия рецептурник, но продуктите и начина на производството беше по собствена рецепта на сладкаря, защото той познава продуктите, които е скрил в складовете на цеха.

Нямам снимки на Сладкарският цех в мазето на Полицейската школа в Симеоново,
а бих искал да ви покажа площта на сладкарския цех, оборудването и складовата и хладилна база, които биха удивили всеки обикновен български сладкар, който спазва Синият рецептурник.
Синият рецептурник беше капан за селяндури, които не познават бранша и нямат нито знанията, нито опита, нито смелостта да поемат Сладкарски цех за чужденци.
Да, селяндур е грозна дума, но я ползвам защото познавам лично сладкари и от ОХ, и от Балкантурист, и от УБО – Хотел Рила.
Сладкарите на Обществено хранене – ОХ бяха прости, крадливи и неуки хора.
ТЕ бяха назначавани съзнателно такива за да използват Синият рецептурник без да мислят.
ОХ сладкарите не разбираха какво работят и се радваха, че с боклуците, които продават усвояват пари, каквито като овчарки и свинари нямаше как да имат.

Преди 1989-та година зимите в София бяха дълги тежки, с много сняг.
Всеки ден от дългите зимни дни Сладкарите в хотел Ню Отани – Японския хотел в Лозенец произвеждаха страхотни сметанови торти с пресни ягоди.
Такова нещо нямаше в Синият рецептурник.
В Синият рецептурник вместо сметана се ползваше мляко с желатин. Дори днес, 25 години след Разпада на Социализма милиони българи смятат, че Парфе е сладко мляко с желатин и ягоди от компот, а не Разбита сметана с пресни ягоди…

Синият рецептурник, освен за имената беше вреден и заради грамажа !
Захарниците и при социализма предлагаха „благи” теста с вране крем, с Голям размер, за да може голямото количество захарта да укроти населението и да го зарадва.
И днес е така.
Макар, че България е в Европа от години, сладкарите не смеят да намалят грамажа на захаросаните си теста за да увеличат плодовете и сметаната. Населението вече е научено да яде желатин, брашно, захар и вода и е трудно да се промени вкуса му.

Българските сладкари не ползват масло, а маргарин, което прави българските бисквити и десерти Опасни за здравето на клиентите.
Българските сладкари не ползват белтъци - целувки – макарони за блат на разбита сметана с плодове, а тесто и варен крем, което е вода с млеко и брашно със захар.
Български сладкари не ползват извара.
Български сладкари не ползват ядки защото са скъпи и няма да се купуват от клиентите им.
Български сладкари не ползват ликьори защото са скъпи и няма да се купуват от клиентите им.
Български сладкари не правят опити и не създават рецепти, които да подпомагат местни производители на плодове, плодови сокове, плодови сиропи, сладка, компоти, ликьори, ядки…

КОЙ е виновен ?
Партията, копоите от Народен контрол, тъпите преподаватели в Пуцовете, страхът от ДС и Стопанска милиция, страхът от крадливия персонал, който е назначен на лека работа със задачата да не разрешава излизане от Синият рецептурник ?
НЕ.
Виновни са Клиентите !

Нито Партията, нито стражарите, нито пенсионерите – копои от Народен контрол, нито ПрофСъюза можеха да спрат истинските сладкари.
Истинските сладкари разбираха колко прости хора са шефовете им и ония от Контролните органи.
Нито един копой не можеше да усети разликата между мляко с желатин и бита сметана или шоколад със сметана и какаов сироп с варен крем, или блат и основа от белтъци+захар+настъргани орехи или бадеми…
Малко смелост, много опити и верни помощници щяха да попречат на PRедателите от Репресивната икономика и днес България нямаше да е най-бедната икономика на света.

Последният виновник за бедността е Синият рецептурник !
Само няколко български сладкари знаят, че Синият рецептурник е написан с участие на добър сладкар от Стария хотел България работил в престижният столичен хотел преди Девети септември.
На този човек дължим част от идеите, които са основа за десерти цели 50 години.

Дано скоро се родят деца, които да станат политици след като са учили в Свободна Европа и са разбрали, че Развито Земеделие не може да има страна без добри сладкари и готвачи.
Дано следващите кметове на български градове отделят всяка година сериозни суми за Награди на сладкари и готвачи, които изкупуват продукцията на местните фермери и земеделски стопани.
Дано ! Дано ! Дано !
Защото и тази година за Великден ще купим козунак от турската пекарна на Графа.
Да. Турци усетиха колко голям е пазарът на пекарни и го завладяха с качествените си произведения.

КОЙ е виновен ?
Ние, клиентите сме виновни !
Ние плащаме музиката, а оставяме Делян Пеевски да ни каже каква музика да слушаме...
Надявам се, че още българи ще разкажат на младите какво са преживяли и защо България е бедна страна от Третия свят.