Започвам с два примера отпреди 9 септември 1944 :
1. При управлението на Н.В. Цар Борис III съдържателите на кръчми в София са купували на зелено грозде, вино и ракия. Всеки кръчмар е имал официална тетрадка – дневник, в който са записани сделките със стискане на ръце пред 3-ма свидетели.
Никой не се е притеснявал, че ще бъде измамен.
Виждал съм Тефтера на братята, които са построили „Бразилия” и „Шапките” / не помня как са се казвали кръчмите тогава /.
Доверието е основа за бурно развитие на земеделие и градски бизнес в Царство България. Така сме изплатили репарациите предсрочно.
2. При управлението на Н.В. Цар Борис III български офицер от запаса е бил директор на SINGER.
Склад за машини, резервни части и конци е имало във фермата му в село Брусен, до Мездра.
При Национализацията от Склада са иззети шевни машини и резервни части.
По време на Реституцията ни върнаха фермата и в малък склад – мазето на дядовата къща, намерихме непокътнати копринени конци. Сандъци с хиляди запечатани кутии с конци не бяха пипнати 45 години.
Подарихме ги на човек от Завод Витоша, който ни е помагал през годините на социализъм...
Доверие е ключова дума за всяко общество.
Там, където няма доверие има страх, а той поражда омраза. Омразата блокира връзки дори между хора, които нямат какво да делят.
Според мен досиетата, доносниците и агентите на ДС са от едната страна на монетата. От другата страна има доверие. Може би в хиляди случаи то е било атакувано от идиоти и все пак е живо.
За мое съжаление Службите и Партията използваха първите години на Прехода за да разрушат доверието на което се радваха хора от различни части на Обществото при социализма.
Това престъпление е равно по гадост на доносничеството !
В края на Втората Световна Война социалисти от България и СССР са умували как да управляват тези земи. Наивно е да се говори, че съветските агенти у нас са били прости и неуки хора.
БКП е партия с дълга история и разбиране на значението на теорията и практиките на социологията за овладяване на територии.
Чрез социология БКП руши доверието в България и без сериозни проблеми другарят Тодор Живков управлява повече от 30 години.
/не е ясно дали екипът му не управлява и след 10 ноември 1989. Убийството на Андрей Луканов може да се приеме и за знак, че няма да бъде търпян опит за промяна на екипа, който управлява/
Както и в предишните разкази пиша за годините след 1970-та.
Още от Първи клас работех и имах сериозни отговорности. Виждах неща, които връстниците ми нямаше как да разберат. В моето семейство доверието беше здраво, независимо че живеехме в общество раздирано от лъжи и предателства.
С търпение и желание родителите ми ме обучиха да бъда постоянен. Обясниха ми, че Обществото не обръща внимание на хора с ясни навици. От тях не се очакват изненади и затова не ги „виждат”.
Страхотно ! Работи !!!
Ако всяка седмица хората виждат да правиш едно и също не се интересуват от това, което не виждат. Звучи странно, но е вярно.
Училище, дом, пазаруване, игри, дом, учене / за кратко/, игри, дом, работа 2-3 часа, сън.
Майка ми и баба ми имаха право да работят частно, но ние с брат ми – НЕ.
Детският труд беше забранен. За да работя не трябваше да има клиенти, а това са часовете след 19:00.
Никой не трябваше да разбира, че работя в семейния бизнес. Притежавахме и използвахме единствената в България частна плетачна машина с перфокарти.
БКП не можеше да откаже на SINGER и на Glaxo welcome.
Имахме разрешение да работим с клиенти, НО без наемане на работници и без ние, децата, да помагаме. Затова денем пазарувах и в по-късни години приготвях част от храната, а вечер изпъвах и навивах преждата на шпули.
Каква част от живота ми ще види Обществото определях още от 7 годишен. Играех с приятели и в дворовете около нашата кооперация, и от съседни улици. Така всеки ме гледаше, но никой не ме виждаше. Никой не можеше да си представи как са разпределени часовете в денонощието ми. Така не се налагаше да лъжа, а това е важно, много важно.
По този начин живееха стотици хиляди българи.
Всеки, който е имал нуждата да живее с приятели, без живота му да бъде отровен от страх и омраза живееше така. Без да лъже, защото когато никой не предполага за скритата част от живота не се налага да се лъжат близки и приятели.
Някои не осъзнаваха че го правят, но това не беше от значение защото интуитивно разбираха как да се справят със Социализма. Не беше необходимо да разбираме защо Батето имаше толкова силно влияние.
Някой се доверяваше на Иван Славков и приятелите му и създаваше клетки на доверие.
Не коментирам дали са били добри хора, а показвам как доверието променяше част от онова Общество. Батето и приятели имаха „клетки” във всеки български град.
Усещал съм доверието около сиви българи, БНТ, Киноцентър Бояна, СТФ Екран, Министерство на леката промишленост ...
Доверие беше нужно за да заминете в чужбина. Трябваше да има гаранти. Хора, които имаха власт гарантираха, че няма да избягате или съзнателно мамеха Партията си, защото са се доверявали, че човекът, на който помагат да избяга от родината ще им върне услугата ... след години .
Не съм чел досиета и не зная как гадове са злоупотребявали с доверието на близките си.
Много е трудно днес да се пише с добро отношение за онова време.
25 години след Проемените толкова престъпления са известни, че всяка добра дума изглежда като пропаганда. Разбирам . И все пак имам смелост да говоря с добро чувство за доверието, което ни помагаше да се чувстваме хора. Въпреки риска.
Пазарувах още като дете. Опашките бяха безумни. Не се виждах и отстъпвах за да ме виждат продавачите зад тезгяха. Разбирах, че трябва да се доверя на хлебари, месари, млекарка, зеленчукари и продавачи от магазина за хранителни стоки.
Баба ми ме учеше на кого какво да казвам. Явно беше код за хора, които познават търговците от години и се уважаваха взаимно.
На месарят казвах или за какво ястие ми трябва или да ми избере той. Това гарантираше, че ще купя добро месо с минимално парче кокъл. Всеки гражданин знаеше, че с парчето кокъл е платил подкупа за доставка на месо. Селяните, извинете, новите столичани, роптаеха, защото още не разбираха как функционира Социализма.
След 20 години, когато пазарувах за ресторанти всички търговци от ул. Иван Асен II ме помнеха и получавах качествени продукти, въпреки липсата им на Пазара.
И двете страни знаехме, че никой от нас няма да подведе другата . Десетки пъти съм получавал стока без да я проверавям, а те са взимали пари, които не броят. Нямахме време, а и сумите не бяха големи.
Като ученик работех нощем в БНТ. Там и в Киноцентър Бояна, ме научиха да държа на думата си и да уважавам доверието, което са ми гласували.
Знаете, често съм писал лоши неща / истини / за български артисти, но никога не съм казвал, че им нямаха доверие. За няколко години не видях случай артист да не дойде на снимки. Имаше много неприятни хора, но бяха точни и всеки режисьор можеше да им се довери.
Да, печелеха ОГРОМНИ суми, но все пак идваха навреме.
„Клетките” на Батето в БНТ и Киноцентъра учеха всички наоколо да работят добре до последния момент. Може от утре да не си нает, но пак трябва работиш както първия ден. Всички знаехме колко малка държава е България и може пак да се срещнем.
Имаше много хора, които не обичаха Нина Минкова, но никой не си помисляше да се съмнява в думите й.
Ако г-жа Минкова / да, да, не другарка, а госпожа /, обещае нещо през 1976-та година, значи е направено. Това се очакваше от всеки, който има щастието да работи за нея.
„И предварително ти благодаря !”
Ако някой си позволи да каже на друг тази парола няма нужда от повече молби, разяснения или пазарлъци. Който чуе тези думи знае, че от него се очаква да направи необходимото.
Както сте се сетили паролата се използваше от активни членове на Партията или хора от клетките им. Тези думи гарантираха, че човекът, който ги е казал съзнава, че този, който ще изпълни задачата има право на реванш. Да, част от другарите си имаха доверие. Помнеха и при необходимост всеки можеше да поиска услуга от някоя клетка.
Така функционираше социализма.
Нямаше пазар и доверието беше резервната валута, както сега ползваме евро.
България беше разделена на кланове, региони, партиини фракции, партизани, ятаци, активни борци, офицери от МВР, офицери от БНА, Външно, Сива зона, Преминали през Затвора, Преминали през Лагери, Преживяли Войната, Преживяли Народен съд и семействата им и още и още ...
Животът ме срещна с работници на Българска фирма, които Партията беше пратила да строят градове в СССР за прибиращите се войски от ГДР. Германия плащаше на България да строи градове за окупаторите. Някой български хитрец беше решил да ограби работниците .
Но не знаеше, че съществуват клетки и този, който е изпратил свои хора да строят в СССР е назначил лица, които да събират документи и ако някой реши да ограби строителите да осъдят фирмата и работниците да си получат парите с лихви.
Някои от строителите умряха по време на делото, но семействата им получиха парите си.
Хората имаха доверие в „клетката си” и смело построиха Ягода и Малина в СССР.
Германия имаше доверие в тях и им плати уговорените надници и премии.
Доверие !
При социализма доверието е преплетено с корупция.
Почти нищо не можеше да бъде направено без някакавъ вид подкуп или услуга. Ако не вярвате на човека на който давате парите няма да смеете да дадете, а ако той не ви вярва няма да вземе парите.
Не коментирам дали е добро или зло.
Казвам, че българите имаха усет на кого да се доверяват и на кого не.
Социалъзмът беше създал работеща система, която обслужваше „верни” на Партията хора.
Както днес имаме фенове във Фейсбук, така преди 25 години беше важно колко хора ти се доверяват.
Огнян Дойнов имаше работеща клетка. Ако някой се обадеше на чиновник и със спокоен тон каже, че се обажда от Кабинета на Огнян Дойнов, всяко искане е възможно.
Виждал съм лично как се правят сериозни услуги по този начин.
Явно, човекът, който говореше така се е радвал на доверието на някой от клетка на Огнян Дойнов, защото иначе нямаше как това да работи дълги години в цяла България.
Предполагам, че е връщал услугите, когато това се е налагало и хората се доверявали на „клетката”. Сигурен съм, че е имало и други хора като човекът, който познавах аз, може би още стотици, а може би и хиляди.
Баща ми беше заклет счетоводител в НРБ.
Заедно с него съм влизал в Клон 1 на БНБ, сега е Булбанк УниКредит, на ул. Иван Вазов, София.
Когато Партията го пращаше във Фалирали предприятия баща ми отиваше с няколко бонбониери в Банката и размразяваше парите за заплати. В Банката имаха доверие на Джон, че скоро ще стане ясно какво е потопило и това предприятие.
Да, повярвайте ми в България по време на Соца работници не получаваха заплати по няколко месеца, както е сега...
Доверие .
Проблем на социализЪма беше не липсата на доверие, а фракциите на идиоти в БКП, които смятаха, че винаги ще има от откраднатите при Национализацията пари и Социализма ще съществува ей така...до края на света.
Да, ама Не.
В средата на 80-те години в ресторанта където работех идваха надзиратели от Затвора.
След няколко месеца бяха изненадани, че не искаме услуги за наш близък в Затвора и ни направиха предложение. Доведоха цигански лидери. Да, надзиратели от Софийския Затвор ни уредиха първите цигански сватби. Много са удобни защото са вечерно време.
Ще разкажа за тези сватби в друга част.
Тук искам да кажа, че надзирателите знаеха кой кой е и имаха своя клетка. Нито ние, нито те говорехме колко от затворниците работят из София, спят си по домовете, а се водят в килия зад стените на Затвора.
Хиляди българи са знаели за това но никой не проговори. Не е само от страх. Тези, които знаеха разбираха, че системата от клетки работи добре и не трябва да се помага на фракциите от идиоти.
Доверие.
В Социалистическа България нямаше истински камари и съюзи затова клетките бяха важни.
Лекари от Военна болница имаха огромно влияние.
Медицинска сестра от МВР болница имаше огромно влияние заради доверието, което е изградила. Тази медицинска сестра не е разказвала на никой кой партиец е бил в болницата и защо е бил.
Шефът на Пристанище Бургас имаше огромна клетка. Стотици българи на отговорни позиции го уважаваха и му се доверяваха. Виждал съм каква власт има чак в София.
Може би за стотици българи, които не са разбирали, че съществува Бургаска клетка той е бил ужасно опасен, но така беше тогава. Всеки защитаваше само хора от клетката си.
В началото на Възродителния процес работех с няколко българи – мюсюлмани. Те разказваха ужасяващи неща. Не можеше да се определи колко от казаното е истина. За съжаление и тогава голяма част от тютюнопроизводителите не говореха български и не се интересуваха от българска история и култура.
Не е проблем, това, че има българи мюсюлмани, а това, че тези българи живееха като чужденци по тези земи. Затова не можа да се създаде доверие между общностите на християни и мюсюлмани.
Интересно е, че след Девети септември социалистите не изселват „врагове на Народа” в смесени райони. Изселените граждани помагат за създаване на доверие между българи от различни части на България, но без райони населени с мюсюлмани.
В градовете на България десетилетия не са живяли мюсюлмюни. За да се увеличи пропастта между граждани и земеделци – мюсюлмани последните остават производители на отрова.
Да, престъпление, организирано от Службите е, че поколения мюсюлмани се издържат като отглеждат отрова, която убива християни. Не е случайно.
Това е активно мероприятеие.
От години пиша, че за да няма напрежение между християни и мюсюлмани трябва да се спре изкупуването на тютюн, а с парите за субсидии да се подпомагат мюсюлманите да участват в туризма и модерно земеделие.
В Казармата бях роб заедно с цигани и турци. Така им казваха тогава.
За циганите беше много по-лесно да изградат доверие защото гражданите бяха виждали цигани и можеха да си говорят, макар и с много „Хай, како...”.
Мюсюлманите нямаха лесен контакт с християни.
Няма омраза. Просто не се разбират и няма как да си поговорят.
Майка ми и баща ми са от малкото изселени в Родопите. И двамата са говорили спокойно само с ходжите на Мадан и Рудозем. Хората са били мили и добри, но трудно се създавало приятелства без разбиране на езика. Родителите ми са идвали от непознат свят и култура.
И днес, 60 години по-късно, е така.
България все още е страната в Европа с най-висока корупция. За моя изненада не съм срещал анализ на причините. Може би е добре да се разграничи дейността на клетките от истинската корупция. Българите от една клетка не е задължително да плащат за услуга. Много пъти съм спасяван от произвола на изроди без да плащам или са ни помагали само за да работим за хора, които са в клетка.
Не плащаш подкупи, но знаеш, че не трябва да чуваш или виждаш, това, което става наоколо.
Известно време бях сервитьор на човек от Кинтекс.
/ Не бях назначен в ресторанта. Знаеха само управителя и хора от клетката, която го пази. /
Когато господинът идваше с чужденци за спокоен разговор около тях канех клиенти, които няма как да разберат какво става. Не се приближавах ако не ме извикат, а за съседните маси се приближавах от далечната страна, без да гледам към масата на преговарящите.
Получавах бакшиш за спокойствието, което осигурявах, а не за консумацията. Те нито веднъж не вечеряха. Идват, поръчват пиене и ядки и не пипат нищо. Разговарят. Плащат и си тръгват.
Да, може би е могло да се подслушват, но всеки път сядаха на различна маса, а това означава, че трябва всички маси да се подслушват и че тези, които ги търсят знаят какви хора идваха в ресторанта.
Ресторант Лебеда в Панчарево падна жертва на борби на клетки на доверие високо в Партията.
Победителите не разполагаха с екип, който може да управлява ресторант с 1500 места и 32 сервитьори на смяна. Тази работа не е за всеки. Народен артист не може да осъзнае, че само с доверие може да се управлява индустрията ресторант.
Е, може би задачата му е била само да разруши клетката, а не да създаде нова...
Българската икономика се срути защото милиони българи не вярват нито на Държавата, нито на Партията. Тези, които са се доверявали са вярвали на отделни хора. Това е ужасно защото всеки е срещу Държавата и повечето чиновници разглеждат данъкоплатците като брашнени чували.
Всъщност Държавна сигурност запазваше властта на Партията като рушеше доверието между хората. Разбойниците знаеха, че българи от всяка част на Обществото участваха в клетки на доверие и е важно да го минират.
След 10 ноември 1989-та година Службите наеха „елитни” спортисти да рекетират смели и активни хора, като не закачаха останалите.
Мутрите взривиха доверието между гласуващите за БСП и новите частници. Частниците плащаха на борчетата за „охрана”, а червените избиратели гледаха отстрани.
Гладът скара хора, които преживяха заедно Социализма.
Много добре измислено и точно изпълнено. Парите, които отмъкнаха мутрите не създадоха нови работни места. За да осъществят мечтите си и да плащат на борчетата първите частници се порутиха от работа. Отстрани ги гледаха червени избиратели и им се подиграваха, че преди е било по-добре.
Нали при социализма не работехте толкова ?
Не трябваше да плащате за охрана ?
Нямаше толкова голяма престъпност.
Защо искахте Промяна ?
След Мутрите взривиха Банките. Разбойниците ограбиха парите на всички българи.
Виденовата зима пося омраза и унищожи доверието между съседи, колеги, приятели и роднини. Само за няколко години унищожиха доверието, което трябваше да подкрепи новата икономика. Едни банки фалираха, други не. Едни хора успяха да си вземат парите, други не.
Грабежът беше добре организиран и изпълнен безгрешно. Виновни няма и наказани няма.
Всички намразиха Съдебната система, така, както преди мразеха БКП.
За да се изчисти името на червените политици се оакваше името на всички други. Така червениете избиратели получиха шанс да гласуват срещу всички млади българи.
Никой не използваше Думата доверие. Можеше да говорим спокойно, но нямахме доверие на никой. Така България бе удавена в лъжлива социология.
До 2009-та година в България нямаше стабилно доверие към политици и политическа сила.
Европа разбра, че ако не помогне на нова партия да изгради доверие към Държавата Република България ще се окаже земя на бегълци от нея и бежанци мюсюлмани.
Според мен това е причината Германия да помага на ГЕРБ, които строят и хората могат да пипнат изпълнени от политици обещания. Не казвам, че ГЕРБ е европейска партия, а че осъзнаха колко важно е да изграждат Доверие.
Без доверие няма нито Общество, нито Държава.
Аферата Костинброд беше успешен опит да взриви Доверието на млади българи към нови политици.
Няма да има наказани за това гнусно престъпление.
За съжаление младите очакват скоро старите муцуни отново да бъдат избрани да управляват.
И през 2015-та година ученици и студенти ще бягат от България защото не се доверяват на бабите и дядовците си. Българите ще изхранват бабите и дядовците си, но ще крият децата си от тях. По скайпа не може да им промият мозъка с лъжи за онова хубаво време.
Младите още много години ще отказват да живеят заедно с хора, които са виновни за проваления живот на родителите им...
Доверието е безценно !
Доверие
| Сива история на България | Разказ 19/50,
Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,
Псетата
при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50
"Оф,
днес едно момиче ме попита що е то било История на комунизма, ЗКПЧ и
невъзвращенец... И защо курсът на лева... и защо циганите... и какво да
отговоря?
Какво?
Като децата ни едва имат време да преглътнат настоящето, а камо ли да джвакат миналото..."
---
Лудия Шапкар:
---
Какво?
Като децата ни едва имат време да преглътнат настоящето, а камо ли да джвакат миналото..."
---
Лудия Шапкар:
"Дядо
ми е отивал в пловдивско с вагони пръчки (беше пепиниер) и се е връщал с
една пощальонска чанта с пари - ми разказваше баба, светла им памет - събира
четиримата братя на масата, изсипва ги и ги делят справедливо.
От толкова години , откак съм в тая къща - казваше тя - един път не съм чула една дума да си кажат накриво... Или:
''Връща се дядо ти от пловдивско и подир две седмици получава депеша:
- Иване, пратих ти пет вагона ябълки, на гарата са иди ги оправи, ... /едикой си/
''Той отива в магазията, освобождава ги, разтоварват ги и ги пръска.
После праща на едикой си парите...'' Догодина пак.
И не е имало ''Койнескачаечервееен, ами се е бачкало. Честно, със чест!"
---
Лудия Шапкар:
https://plus.google.com/u/0/+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2/posts/DNcQkP3bMGc
---
От толкова години , откак съм в тая къща - казваше тя - един път не съм чула една дума да си кажат накриво... Или:
''Връща се дядо ти от пловдивско и подир две седмици получава депеша:
- Иване, пратих ти пет вагона ябълки, на гарата са иди ги оправи, ... /едикой си/
''Той отива в магазията, освобождава ги, разтоварват ги и ги пръска.
После праща на едикой си парите...'' Догодина пак.
И не е имало ''Койнескачаечервееен, ами се е бачкало. Честно, със чест!"
---
Владимир Йосифов:Лудия Шапкар:
"Бяха
дъновисти и вегетарианци,кротки хора.
Дядо имаше невероятната сила на тревата - тихо и кротко, но упорито и непрестанно , и постигаше целите си, затова народната обич го дари с втора степен инвалидност, заради две счупени ребра, пробили плеврата, и пораждащи после сърдечна недостатъчност.
От народна любов. Баба им носила вода, но не я пуснали в МеВеРето, а ги хранили със солена риба:))) защото не искаше да се занимава с партии-земеделец, с голяма рода и земи, ама не чорбаджийски, взети от някой, а собствени, на родовете, от столетия, просто много братя. Партията това не го харесала...
''Натоварени в кабриолета (това означава сено, плуг с един лемеж, мотики, коса и чантата с хляба) и отиваме на лозето, пък те стоят на единия край на средсело (местен диалект) и му викат: ''Много ти голяма картечницата, пък той им вика ''Такава имам'' - Разказваше пак баба.
Хората го знаеха - тук ме има и мен, вече - и не си садяха праз, например -- сещате се, че никой не го остави да земеделствува на едро /Имаше те ке зе се/, та не си слагаха разсад, или праз.
До 4 часа през нощта връзваха нашите снопове и той отначало с кабриолетът, после с кола обикаляше околните села и две малки балкански градчета и насмагаше в голям процент да си поддържа редовна клиентела, дето казвате на едната дума.
Като се замисля сега в тази нова обезстойностена конюнктура на пазара на земеделски стоки нямаше да оцелее, далеч от София и Пловдив сме, а тука дават малко пари за некачествени домати например и това се е превърнало в култура на пазаруването, манталитет
''Да има нещо червеничко на масата''...
Дядо имаше невероятната сила на тревата - тихо и кротко, но упорито и непрестанно , и постигаше целите си, затова народната обич го дари с втора степен инвалидност, заради две счупени ребра, пробили плеврата, и пораждащи после сърдечна недостатъчност.
От народна любов. Баба им носила вода, но не я пуснали в МеВеРето, а ги хранили със солена риба:))) защото не искаше да се занимава с партии-земеделец, с голяма рода и земи, ама не чорбаджийски, взети от някой, а собствени, на родовете, от столетия, просто много братя. Партията това не го харесала...
''Натоварени в кабриолета (това означава сено, плуг с един лемеж, мотики, коса и чантата с хляба) и отиваме на лозето, пък те стоят на единия край на средсело (местен диалект) и му викат: ''Много ти голяма картечницата, пък той им вика ''Такава имам'' - Разказваше пак баба.
Хората го знаеха - тук ме има и мен, вече - и не си садяха праз, например -- сещате се, че никой не го остави да земеделствува на едро /Имаше те ке зе се/, та не си слагаха разсад, или праз.
До 4 часа през нощта връзваха нашите снопове и той отначало с кабриолетът, после с кола обикаляше околните села и две малки балкански градчета и насмагаше в голям процент да си поддържа редовна клиентела, дето казвате на едната дума.
Като се замисля сега в тази нова обезстойностена конюнктура на пазара на земеделски стоки нямаше да оцелее, далеч от София и Пловдив сме, а тука дават малко пари за некачествени домати например и това се е превърнало в култура на пазаруването, манталитет
''Да има нещо червеничко на масата''...
---
Ние сме образовали хора от държавите, които изпревариха Русия .
А България е бедна защото тук управляват хора, които са учили в Русия.
А България е бедна защото тук управляват хора, които са учили в Русия.
