Показват се публикациите с етикет Българска кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Българска кухня. Показване на всички публикации

понеделник, 3 август 2015 г.

Ножът по тези земи

Когато коментираме Българската кухня трябва да имаме познания за ножовете, които са ползвали бабите и дядовците ни.

Picture
The Way To Care For The Right Kitchen Knives
Какво е това, което готвачът пази и с което се гордее ?

Да, готвачите се гордеят с ножовете си. Те имат ножове за всичко.
Няма готвач, който да не борави с точният нож според това, което прави.


В Българската къща има два или три ножа. Всички са еднакви. Те са твърди и с тъпо отсрие, но с със заострен връх.
ЗАЩОТО са били оръжие !

Ножът е скъп инструмент. Българите не са имали нужда от скъпи ножове защото не са имали кухня. Храната по тези земи се е приготвяла в котел, а за варенето се ползват по-едри парчета месо и зеленчуци.
По тези земи не е имало салати, дресинг, песто, сандвичи, хапки, плата от колбаси или сирена и т.н.
Затова не е имало нужда от специални ножове, с които да бъдат нарязани на тънко подправки, зеленчуци и стабилизирани меса, колбаси и узрели сирена.

Поради тази причина в България не се е наложило да има месари и транжори.
В българските села не е имало подготвени транжори, а колачи.
Честа практика е собственикът да извика съседи и след дълго гонене и борба да заколят, одерат и насечат на части прасето, овцата или кравата.
По тези земи не се е консумирало телешко месо.
Това е така защото данъците не са били лични, а на общината и местните хора не са имали смелост да убият теле и да ядат от месото му, вместо да го заколят като остарее, след като е родило много теленца, които са станали крави и са предавани за данъци на Падишаха.

Една от основните радликив храненето между тези земи и цивилизовани държави е в транжирането. 
За транжиране на един труп на животно е необходимо да имате качествени ножове. Здрави, тънки и остри. С тези ножове ще може бързо да достигнете до ставата и да я отворите без да напълните месото с парчета кости.
Българите са ползвали ножове за бой, а те не са гъвкави и се налага да се трошат кости за да се отделят бутовете от трупа.
Тази практика на варварсконасичане на трупа на дивеч, овце и крави понякога е създавало ужасни проблеми защото ако турчин си счупи зъб с кокал той иска глоба.
Българите знаят, че има малки парчета кост във всяка тяхна манджа и ядат внимателно.

Турците са имали друг тип кухня, остри ножове за транжиране и при тях попадене на част от кокал е било почти невъзможно. Затова са много ядосани ако счупят зъб заради кост в манджата, с която ги хранят.
Може би в даден момент това се е случвало често и затова наказанието за счупени зъби се коментира като данък Диш-хакъ.

След Освобождението хиляди българи стават граждани. Макар и бавно се разделя начина на хранене и в Българската кухня се появяват кухненски ножове и сатър за месо.

В селата до 1960-1970 година не е имало отделен сатър за месо. С едно и също острие се радробяват кости, тикви, подпалки, правят се ремонти и т.н.
Това създава предпоставка за грешки и ястията често са били с опасни за зъбите парчета кости. Това е ОСНОВНА причина за милиони беззъби българи по селата .

Днес, през XXI век, по новините често обявяват как някой наръгал друг с нож.
Това се случва във време, когато има магазини с всякакви огнестрелни оръжия. Защо по тези земи ножът остава на въоръжение ?
Има две основни причини :
1. Децата виждат, че родителите им или техни близки купуват ножове от улични търговци. Тези ножове са евтини, но безполезни в кухнята.
Купените от улични търговци остриета са само за мушкане. Те причиняват страдание и смърт.
За това са създадени.
Остава открит въпроса защо Държавата не прави нищо цял век ...

2. Пушката е скъпа. Сабята е тежка и създава шум при бягство. 500 години ножът със заточен връх е бил основно оръжие по тези земи. Ножът е част от мъжа. Ножът е пазел децата и стоката му. Един нож е ползван за всичко. За да се отреже парче от хляба, за да с еотреже парче от бута в студената стая, за да се отреже клон, за да ... абе за всичко.

В Банско, допреди 30-40 години, когато се събират мъжете всеки оставя ножа си на масата. Така показва, че трябва да го уважават и той ще уважава мъжете около себе си.
Всички остриета са били еднакви. Разликата е в дръжката.
По тези земи не е имало пари за скъпа стомана и ценни остриета за кухня. Не е имало кухня в съвременния смисъл на тази дума.
За да имат "модерна" кухня е трябвало да има замъци, където да идват много хора от други замъци. По тези земи не е имало важни гости и затова не е имало нужда от кулинария. Голямата кухня създава рецепти и използва за тях скъпи готварски ножове - инструменти.



Внимание !
През цялото време на Османско годподство българите са разчитали на ножа си...
"Стоян Шишманоглу е роден във Видин, някъде в края на 17 век,повече от сто години след легендарното основаване на фамилията през 1592 г. (през 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г.). 
Името на Стоян е достигнало до нас единствено в два описа наплатците на данъка джизие във Видинския санджак от 1721/22 г. И в двата случаяобаче името е споменато заедно с това на сина му Манол Шишманоглу („Манол, синна Стоян“ и „Манойло Стоян„). Интересно е, че в първия опис, Стояновият син е записан не като „стара рая“, а като „хаймане“, т.е. като жител без постояненадрес в града. Интересно, възможно ли е 130 години след заселването на Шишманови във Видин, администрацията да е продължавала да гледа на тях като напришълци!
Или зад това определение се крие нещо друго?
"
Вижте :  Български владетели от 1396 до 1878 г.









четвъртък, 9 януари 2014 г.

Кухнята при социализма | Сивата история на България 3/50


По време на социализма Българската кухня стана европейска. Носталгията загнездена в ума на милиони българи е породена от огромният скок, който направи българската кухня.

През дългите години на робство българите – християни не са създали вкусна кухня за да държат далече от дома си поробителите - мюсюлмани. В старите български къщи не е имало самостоятелно помещение за кухня. В общата стая е имало огнище с триножник. В къщите няма фурна, която е задължително условие за създаване на приятен аромат и вкусни рецепти.
Зиданата пещ е на двора, а това е проблем за домакините при тежки зимни условия.
През ХІХ век българи започнали да строят в къщите си с отделно помещение за кухня.
Промяната в разпределението на площта и наемане на слугини довежда до революция в храненето на заможни граждани. Храната в селата се променя много по-бавно.
Българските кухни не са строени с отдушник – дядо на абсорбатора. В Европа отдушник в кухнята е бил задължителен от векове защото в кухнята е имало кът за баня. Десетки години в Европа кухнята и банята са били заедно, а после десетки години са били в съседни помещения. Цивилизация.

Българската кухня е съобразена със задачата да помага за оцеляване на хората, а не за удобство и лукс. Тежкият труд и данъците към Общината не оставят сили на българските жени преди Освобождението за отглеждане на подправки и зеленчуци, които са задължително условие за вкусна кухня.
Всеки, който обича вкусна храна разбира колко трудно е било да се готви с котле над огъня в огнището. Салати и десерти не може да се правят в обща стая без маса или плот, както е било векове по тези земи. За баня в старите селски къщи не е можело да се мечтае.

След Освобождението богати граждани канят архитекти от Европа, които строят първите български къщи с помещение за кухня и баня. Дори на богатите българи кухните са били елементарни защото Българската кухня е била опростена и е смятано за по-важно да има отделен вход и коридор за слугините вместо отдушник - абсорбатор.
Минават още години и в някои кооперации, строени след 1935-та година, в кухнята има готварска печка с фурна, а отгоре отдушник – абсорбатор.
Готварска печка и отдушник – абсорбатор съдават условия за модерната Българска кухня. Вместо хладилник е изграждан килер. Затова кухнята е била със северно изложение.
Днес не можем да си представим кухня без абсорбатор, който разрешава пълноценно ползване на котлони и включване в храната на силни подправки.

Абсорбаторът не е важен за отвеждане на влага, а за предпазване от мазнини и миризми !!!
 След 1930-та година с помощта на евтини списания за домакини с рецепти и съвети се променя кухнята на заможните българи и в градове, и в села. В домовете на бедните няма голяма промяна заради липсата на сили, време, условия, продукти и подправки.
В българското село чубрицата и днес е основна подправка…

Войната е бедствие, което засяга кухнята на бедни и богати.
След 1941-ва година българската кухня влиза в режим Война. Публикувани са ценни, дори уникални рецепти и съвети, но те биват възприемани като спасение по време на Война, а не като част от съвременната кухня.
В Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методи се съхраняват списания и подлисници с рецепти и съвети от онова време, които биха били полезни и днес.

Времето е основния враг на Българската кухня. Липсата на време прави нашата кухня храна за оцеляващи хора, а не приятно място в дома за приготвяне на вкусна, полезна и красива храна.
500 години робите не са имали нито време, нито смелост да създават местна кухня. Турци и гърци са притискали българското население да работи и само на празници е имало промяна в храната.
Да, българското население е имало собствени имоти, но не имало кухня, защото това би уплашило управниците. Безличната кухня и липсата на силни усещания при хранене създават хора с невероятно търпение и поносимост към властта. Българите с люти характери са ставали хайдути или заминавали в чужбина, където могат да се хранят като свободни европейци.

След 1944 година настъпва сериозна промяна.

Победителите са хора от селата и навиците им спират за няколко години започналият процес на развитие на Българската кухня. Гражданите са избити, изселени и ограбени. В София няма клиенти за качествени продукти и вече няма слугини, които да готвят по вкусни рецепти.
Включването на земеделските земи в ТКЗС спира чак след 1950-та година.
Според мен лидерите на БКП не са осъзнавали какво ще се случи при изселване на Х00 000 граждани из села и малки градчета из България. Победителите не са очаквали, че селяните ще приемат  изселените граждани като сънародници в беда и ще им помагат като на роднини.

Важно е в училище да се изучава този период защото е показва добротата на хората, които се наричат българи !!!

Българската кухня се променя драстично. Изселените граждани са без дом и заживяват без помещението кухня, но вече имат опит с използване на готварска печка с котлони и фурна. Изселените граждани започват да отглеждат в селата нови сортове зеленчуци и градски подправки. Изселените граждани не ползват тежки запръжки, а задушават месото и зеленчуците. Показват на местните как се прави супа и каква е разликата между рядката селска чорбица и гъста и вкусна градска супа. Показват на местните какво означава градски десерт.
На село има много продукти и скоро съседите започват да харесват храната на изселените граждани. След няколко години възприемат и новите по-добри начини за отглеждане на зеленчуци, грозде, тикви и … съхраняване на месата от птици и прасета.
В българските села по онова време няма редовна доставка на газ, което спира използването на кухненски печки с котлони и фурни на газ.
В София няма промяна в кухнята като помещение.
Няма и как да има защото пропагандата е срещу буржоазията и удобството. Все още няма мебели за кухня и бяла техника. Няма и производство на удобни шкафове за кухня с плот за приготвяне на храната. Кухненските шкафове са за стената и шкаф – мивка.
Дори днес в много от „съвременните” кухни, собственост на нови граждани, има само шкаф – мивка и 2-3 шкафа монтирани високо в стената. Няма плот и удобство за готвене.

След Девети септември в домове на избити граждани се нанасят Победители.
Тяхната кухня е опростена и в София и по-големите градове развитието на Българската кухня замира за десетилетие. Магазините за качествени храни и добрите заведения в София са затворени и това спира производството на продукти. Земеделците, които са им доставяли пресни плодове, зеленчуци и градски подправки започват работа в ТКЗС и вместо уважавани градинари стават  работници - производители на царевица и слънчоглед.
Ужасяваща грешка, но Победителите не е имало как да предвидят и да избегнат  трусовете за Българската кухня. Трябвало е да оцелеят и кухнята се връща един век назад.
Това е причината в България да няма сериозен туризъм.

По времето на Тодор Живков изселените граждани масово се връщат в София и започва нова промяна на Българската кухня и като храна, и като помещение.
Победителите разбират, че имат Властта, но не могат дълго да симулират нормален живот ако не включат бившата Средна класа отново в играта.
Връщането на изселените граждани дава възможност на новите столичани да разберат какво означава градски живот. Макар да не са канени в домове на Врагове на народа Победителите се радват на аромати от кухните на съГражданите си и започват да ги наблюдават какво пазаруват.
В София започва продажбата на газови кухненски печки и редовна доставката на газ по домовете. Това е база за промяна в храненето, защото газта осигурява силна температура от котлоните и равномерно печене във фурните, което не може да се постигне със слабия ток, който се продава на населението.
Трябва да се признае, че БКП не организира комунални жилища, както е в СССР. 
Да, има заграбване на имоти, но не създават масово комуналки. Помещението кухня остава  на семейството, което владее имота и това дава възможност за нов разцвет на Българската кухня.

След 1965-та година на пазари Ситняково, Римска стена и Женски пазар се завръщат производители на пресни зеленчуци и отново започва производството на кореноплодни и подправки за гражданите. Те не са градинари и произвеждат продукция в дворовете си.
По това какво купува на пазара може да се разбере от колко години живее в София купувача и семейството му.
Българските селяни не познават и не ползват в кухнята си моркови, пащърнак, ряпа, карфиол, копър, хрян, розмарин, тиквички, репички и …
Старите софиянци консумират риба, телешко и овче месо, а селяните ядат предимно свинско.
Старите софиянци влизат в месарски магазин и казват какво месо искат и за какво ядене. Така месарите избират за тях най-подходящото месо за готвене, а селяните казват „искам свинско без кост” и излизат от магазина слушайки подмятания за дивия си произход от чакащите на опашката гражданки.
Противопоставяне и обиди забавят развитието на Българската кухня.
Промяната се извършва чрез приятелства които се създават между колежки и съученички. Започва размяна на чуждестранни списания и домашни рецепти. Така се създават още по-топли отношения и скоро семейства на „класови врагове” създават приятели завинаги.

Хиляди добре образовани преди Девети септември българи се вливат в администрацията.
Там те предават опита си в кухнята на колеги и приятели. Българската кухня се променя все по-бързо защото от чужбина се внасят домакински уреди. Миксери / руските миксери са страхотни и служат като комбайни /, тостери, кафе машини, тигани, касероли, нови прибори, тави за пици и още и още …
В Оказионните магазини можеше да се купят списания с рецепти и полезни за домакинството неща.
В София вече има дърводелци, които изпълняват поръчки за качествени кухненски мебели с удобни плотове за готвене.
Новите, по-големи хладилници дават възможност на граждани да организират кухнята си. Тези, които живееха близо до пазар и имаха пари да пазаруват подобриха живота на близките си. Стана възможно да се правят заготовки, които да се съхраняват няколко дена в хладилника.
Това е революция в храненето и живота на гражданите !

Представете си, че сте имали късмет в близкия магазин или пазар и сте купили :
1.  Карфиол.
Кипвате посолена вода, бланширате розичките карфиол и когато изстинат ги прибирате в хладилника;
2. Моркови. В онези години морковите бяха два вида.
Едните, с остри върхове, се отглеждаха на село за фураж. Те бяха отвратителни на вкус. Купуваха ги новите софиянци…
Другите, с объл връх, са сладки, но ги пускаха по 2-3 пъти месечно.
Та, ако сте имали късмет да купите сладки моркови ги настъргвате и ги съхранявате 6-8 дни  в хладилника.
3. Гражданите купуваха кокали и с тях варяха бульон.
По-големите хладилници позволяваха да се съхранява бульон за няколко дни.
4. Когато успеете да купите вратни пържоли ги изпържвате с малко краве масло и така могат да останат няколко дни в хладилника.
Когато успеете да купите пиле може да го обезкостите и да изпържите в масло пържоли от черното месо и ивици от бялото месо.
Когато имате късмет и купите карантия може да я сварите и да я запазите няколко дни в хладилника.
5. Гарнитурата за бяла риба е варени картофи и моркови, която може да приготвите от предишния или по-предишния ден и да съхранявате в хладилника …
и т.н.

С годините Победителите разбраха, че макар да държат Властта и имат много повече пари не живеят по-добре от победените и започна още по-бърза промяна.
Тъй като не ги канеха на гости Победителите съживиха Общественото хранене. Внесоха техника и започна производството на кухненски съдове, техника и уреди.
Кухнята принуди Властта да организира Сива икономика.
Децата на Победителите растяха и поискаха да живеят по-добре и да се хранят като "бели хора". Партията си затвори очите и хиляди победени бяха наети за домашни помощници в домове на Висшия ешалон на БКП.
Слугите пазаруваха, готвеха, чистеха, подреждаха, съветваха как да се обзаведе кухнята и трапезарията, правеха вкусна зимнина, създадоха седмично меню, както е в техните семейства и култивираха Победителите.
Победените отглеждаха децата на победителите и така им дадоха възможност да се чувстват като европейци, когато заминават да учат в престижни университети.

В краят на 70-те години се чувства остър недостиг от образовани и опитни кадри.
БКП забранява на бившата Средна класа да работи извън професията си. Това бе опит да се забави промяната в Българската кухня и туризма. Успяха, но за кратко и си създадоха много врагове.
Тези, които не бяха съгласни и познаваха подходящи хора продаваха имот и плащаха подкуп и бягаха в чужбина. Този опит за натиск над Българската кухня е причина за поне един фалит на Българската държава.
Бягащите българи изнесоха милиони и милиони долари, вместо да ги инвестират в техника и малък бизнес у нас.

Ситуацията беше оценена от Партията и Властта даде възможност на нови Сиви хора да работят както и където намерят за добре. Единственото условие е да не се забъркват с политика и да не искат промяна на политическата система. Който приемаше Властта на Партията можеше да работи и да получава значителни „нетрудови доходи”
„Нетрудови доходи” са парите, които български граждани получаваха за извършване на услуга.
„Нетрудовите доходи”, които получаваха селяните за отглеждане на животни, зеленчуци, плодове и подправки се смятаха за геройство. Разделението беше много гадно… Селяните бяха трудови хора, които не плащаха данъци, а гражданите бяха престъпници, които ограбваха народа и получаваха "нетрудови доходи", Ергенски данък, Данък самооблагане, Данък - пенсия, Данък - здраве, Данък ...
Нетрудовите доходи не бяха в резултат на кражба, а плащане за услуга, въпреки забраните...

„Услуга” беше  забранена дума и Победителите наказват всеки, който извършва необходимите за Държавата услуги, с презрение и страх да не бъде наказан за трудолюбието и предприемчивостта си.
Всеки разумен българин гледаше с погнуса как „знатната” тъкачка Майда Нанчева тъче на 986 тъкачни стана едновременно. Измамите действаха като
PR сигнал за всеки  социалистически администратор да лъже, че няма нова опасност от Фалит и Икономиката на България е в разцвет.
Двама – трима „знатни” готвачи в курорт Албена работеха с 761 тигана едновременно.


Въпреки всички капани и пречки Българската кухня се развиваше и всеки гражданин, който получаваше право да закупи панелен апартамент и имаше свежи пари се срещаше с майсторите, които дооформят апартамента му. С допълнително заплащане, подкупи и подаръци гражданите променяха най-драстично кухните си.  
Промяната на стени, дограми, шкафове, монтиране на абсорбатори, нови канали и връзки за плотове за готвене подобриха качеството на живот въпреки старанието на Победителите да наложат селския начин на живот в столицата и големите градове.

Липсата на продукти по магазините принуди гражданите да работят в Сивия сектор за да могат да спечелят пари и да създават връзки за покупка на храни и напитки.
Кухнята на Сивите българи беше различна.
Градската кухня е удобна, ухае приятно на дом, има атмосфера и заслужава риска някой ден да дойдат ония и да осъдят български гражданин за „нетрудови доходи”.
Гражданин е дума описваща виновен българин чак до 1990-та година…
„Елате с мен гражданино !”
„Спрете гражданино !”
„Гражданино, отворете ! Милиция !”
„Арестуван сте гражданино !”
„Как не ви е срам гражданко !”
Селяните бяха другари и другарки !
Другарите имаха право да продават отгледаните с крадено от ТКЗС-то зърно кокошки, прасета, мисирки, агнета, телета … Другарите ползваха безплатно ветеринари, образовани с данъците на гражданите…
Другарите в селата произвеждаха плодове и зеленчуци пръскани с торове откраднати от ТКЗС, обработени с техника от ТКЗС, с помощта на агрономи образовани с данъците на гражданите…

Все още част от селяните живеят в приземна Обща стая и не знаят какво е Българска кухня…
Гражданите и днес плащат с данъците си всичко, което става в селата…
Но Българската кухня вече е друга и всички гледат Ути
Бъчваров ...


Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм | Сивата история на България | Разказ 20/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

: Kitchen fact or fiction? 11 food rules you should ignore

---