Когато коментираме Българската кухня трябва да имаме познания за ножовете, които са ползвали бабите и дядовците ни.
Какво е това, което готвачът пази и с което се гордее ?
Да, готвачите се гордеят с ножовете си. Те имат ножове за всичко.
Няма готвач, който да не борави с точният нож според това, което прави.
В Българската къща има два или три ножа. Всички са еднакви. Те са твърди и с тъпо отсрие, но с със заострен връх.
ЗАЩОТО са били оръжие !
Ножът е скъп инструмент. Българите не са имали нужда от скъпи ножове защото не са имали кухня. Храната по тези земи се е приготвяла в котел, а за варенето се ползват по-едри парчета месо и зеленчуци.
По тези земи не е имало салати, дресинг, песто, сандвичи, хапки, плата от колбаси или сирена и т.н.
Затова не е имало нужда от специални ножове, с които да бъдат нарязани на тънко подправки, зеленчуци и стабилизирани меса, колбаси и узрели сирена.
Поради тази причина в България не се е наложило да има месари и транжори.
В българските села не е имало подготвени транжори, а колачи.
Честа практика е собственикът да извика съседи и след дълго гонене и борба да заколят, одерат и насечат на части прасето, овцата или кравата.
По тези земи не се е консумирало телешко месо.
Това е така защото данъците не са били лични, а на общината и местните хора не са имали смелост да убият теле и да ядат от месото му, вместо да го заколят като остарее, след като е родило много теленца, които са станали крави и са предавани за данъци на Падишаха.
Една от основните радликив храненето между тези земи и цивилизовани държави е в транжирането.
За транжиране на един труп на животно е необходимо да имате качествени ножове. Здрави, тънки и остри. С тези ножове ще може бързо да достигнете до ставата и да я отворите без да напълните месото с парчета кости.
Българите са ползвали ножове за бой, а те не са гъвкави и се налага да се трошат кости за да се отделят бутовете от трупа.
Тази практика на варварсконасичане на трупа на дивеч, овце и крави понякога е създавало ужасни проблеми защото ако турчин си счупи зъб с кокал той иска глоба.
Българите знаят, че има малки парчета кост във всяка тяхна манджа и ядат внимателно.
Турците са имали друг тип кухня, остри ножове за транжиране и при тях попадене на част от кокал е било почти невъзможно. Затова са много ядосани ако счупят зъб заради кост в манджата, с която ги хранят.
Може би в даден момент това се е случвало често и затова наказанието за счупени зъби се коментира като данък Диш-хакъ.
След Освобождението хиляди българи стават граждани. Макар и бавно се разделя начина на хранене и в Българската кухня се появяват кухненски ножове и сатър за месо.
В селата до 1960-1970 година не е имало отделен сатър за месо. С едно и също острие се радробяват кости, тикви, подпалки, правят се ремонти и т.н.
Това създава предпоставка за грешки и ястията често са били с опасни за зъбите парчета кости. Това е ОСНОВНА причина за милиони беззъби българи по селата .
Днес, през XXI век, по новините често обявяват как някой наръгал друг с нож.
Това се случва във време, когато има магазини с всякакви огнестрелни оръжия. Защо по тези земи ножът остава на въоръжение ?
Има две основни причини :
1. Децата виждат, че родителите им или техни близки купуват ножове от улични търговци. Тези ножове са евтини, но безполезни в кухнята.
Купените от улични търговци остриета са само за мушкане. Те причиняват страдание и смърт.
За това са създадени.
Остава открит въпроса защо Държавата не прави нищо цял век ...
2. Пушката е скъпа. Сабята е тежка и създава шум при бягство. 500 години ножът със заточен връх е бил основно оръжие по тези земи. Ножът е част от мъжа. Ножът е пазел децата и стоката му. Един нож е ползван за всичко. За да се отреже парче от хляба, за да с еотреже парче от бута в студената стая, за да се отреже клон, за да ... абе за всичко.
В Банско, допреди 30-40 години, когато се събират мъжете всеки оставя ножа си на масата. Така показва, че трябва да го уважават и той ще уважава мъжете около себе си.
Всички остриета са били еднакви. Разликата е в дръжката.
По тези земи не е имало пари за скъпа стомана и ценни остриета за кухня. Не е имало кухня в съвременния смисъл на тази дума.
За да имат "модерна" кухня е трябвало да има замъци, където да идват много хора от други замъци. По тези земи не е имало важни гости и затова не е имало нужда от кулинария. Голямата кухня създава рецепти и използва за тях скъпи готварски ножове - инструменти.
Внимание !
През цялото време на Османско годподство българите са разчитали на ножа си...
"Стоян Шишманоглу е роден във Видин, някъде в края на 17 век,повече от сто години след легендарното основаване на фамилията през 1592 г. (през 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г.).
Името на Стоян е достигнало до нас единствено в два описа наплатците на данъка джизие във Видинския санджак от 1721/22 г. И в двата случаяобаче името е споменато заедно с това на сина му Манол Шишманоглу („Манол, синна Стоян“ и „Манойло Стоян„). Интересно е, че в първия опис, Стояновият син е записан не като „стара рая“, а като „хаймане“, т.е. като жител без постояненадрес в града. Интересно, възможно ли е 130 години след заселването на Шишманови във Видин, администрацията да е продължавала да гледа на тях като напришълци!
Или зад това определение се крие нещо друго?"
Вижте : Български владетели от 1396 до 1878 г.
 |
| The Way To Care For The Right Kitchen Knives |
Да, готвачите се гордеят с ножовете си. Те имат ножове за всичко.
Няма готвач, който да не борави с точният нож според това, което прави.
В Българската къща има два или три ножа. Всички са еднакви. Те са твърди и с тъпо отсрие, но с със заострен връх.
ЗАЩОТО са били оръжие !
Ножът е скъп инструмент. Българите не са имали нужда от скъпи ножове защото не са имали кухня. Храната по тези земи се е приготвяла в котел, а за варенето се ползват по-едри парчета месо и зеленчуци.
По тези земи не е имало салати, дресинг, песто, сандвичи, хапки, плата от колбаси или сирена и т.н.
Затова не е имало нужда от специални ножове, с които да бъдат нарязани на тънко подправки, зеленчуци и стабилизирани меса, колбаси и узрели сирена.
Поради тази причина в България не се е наложило да има месари и транжори.
В българските села не е имало подготвени транжори, а колачи.
Честа практика е собственикът да извика съседи и след дълго гонене и борба да заколят, одерат и насечат на части прасето, овцата или кравата.
По тези земи не се е консумирало телешко месо.
Това е така защото данъците не са били лични, а на общината и местните хора не са имали смелост да убият теле и да ядат от месото му, вместо да го заколят като остарее, след като е родило много теленца, които са станали крави и са предавани за данъци на Падишаха.
Една от основните радликив храненето между тези земи и цивилизовани държави е в транжирането.
За транжиране на един труп на животно е необходимо да имате качествени ножове. Здрави, тънки и остри. С тези ножове ще може бързо да достигнете до ставата и да я отворите без да напълните месото с парчета кости.
Българите са ползвали ножове за бой, а те не са гъвкави и се налага да се трошат кости за да се отделят бутовете от трупа.
Тази практика на варварсконасичане на трупа на дивеч, овце и крави понякога е създавало ужасни проблеми защото ако турчин си счупи зъб с кокал той иска глоба.
Българите знаят, че има малки парчета кост във всяка тяхна манджа и ядат внимателно.
Турците са имали друг тип кухня, остри ножове за транжиране и при тях попадене на част от кокал е било почти невъзможно. Затова са много ядосани ако счупят зъб заради кост в манджата, с която ги хранят.
Може би в даден момент това се е случвало често и затова наказанието за счупени зъби се коментира като данък Диш-хакъ.
След Освобождението хиляди българи стават граждани. Макар и бавно се разделя начина на хранене и в Българската кухня се появяват кухненски ножове и сатър за месо.
В селата до 1960-1970 година не е имало отделен сатър за месо. С едно и също острие се радробяват кости, тикви, подпалки, правят се ремонти и т.н.
Това създава предпоставка за грешки и ястията често са били с опасни за зъбите парчета кости. Това е ОСНОВНА причина за милиони беззъби българи по селата .
Днес, през XXI век, по новините често обявяват как някой наръгал друг с нож.
Това се случва във време, когато има магазини с всякакви огнестрелни оръжия. Защо по тези земи ножът остава на въоръжение ?
Има две основни причини :
1. Децата виждат, че родителите им или техни близки купуват ножове от улични търговци. Тези ножове са евтини, но безполезни в кухнята.
Купените от улични търговци остриета са само за мушкане. Те причиняват страдание и смърт.
За това са създадени.
Остава открит въпроса защо Държавата не прави нищо цял век ...
2. Пушката е скъпа. Сабята е тежка и създава шум при бягство. 500 години ножът със заточен връх е бил основно оръжие по тези земи. Ножът е част от мъжа. Ножът е пазел децата и стоката му. Един нож е ползван за всичко. За да се отреже парче от хляба, за да с еотреже парче от бута в студената стая, за да се отреже клон, за да ... абе за всичко.
В Банско, допреди 30-40 години, когато се събират мъжете всеки оставя ножа си на масата. Така показва, че трябва да го уважават и той ще уважава мъжете около себе си.
Всички остриета са били еднакви. Разликата е в дръжката.
По тези земи не е имало пари за скъпа стомана и ценни остриета за кухня. Не е имало кухня в съвременния смисъл на тази дума.
За да имат "модерна" кухня е трябвало да има замъци, където да идват много хора от други замъци. По тези земи не е имало важни гости и затова не е имало нужда от кулинария. Голямата кухня създава рецепти и използва за тях скъпи готварски ножове - инструменти.
Внимание !
През цялото време на Османско годподство българите са разчитали на ножа си...
"Стоян Шишманоглу е роден във Видин, някъде в края на 17 век,повече от сто години след легендарното основаване на фамилията през 1592 г. (през 1916 г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. Иван Шишманов, че почтената им фамилия брои вече 324 г.).
Името на Стоян е достигнало до нас единствено в два описа наплатците на данъка джизие във Видинския санджак от 1721/22 г. И в двата случаяобаче името е споменато заедно с това на сина му Манол Шишманоглу („Манол, синна Стоян“ и „Манойло Стоян„). Интересно е, че в първия опис, Стояновият син е записан не като „стара рая“, а като „хаймане“, т.е. като жител без постояненадрес в града. Интересно, възможно ли е 130 години след заселването на Шишманови във Видин, администрацията да е продължавала да гледа на тях като напришълци!
Или зад това определение се крие нещо друго?"
Вижте : Български владетели от 1396 до 1878 г.
