 |
През дългите години на робство българите – християни не са създали вкусна кухня за да държат далече от дома си поробителите - мюсюлмани. В старите български къщи не е имало самостоятелно помещение за кухня. В общата стая е имало огнище с триножник. В къщите няма фурна, която е задължително условие за създаване на приятен аромат и вкусни рецепти.
Зиданата пещ е на двора, а това е проблем за домакините при тежки зимни условия.
През ХІХ век българи започнали да строят в къщите си с отделно помещение за кухня.
Промяната в разпределението на площта и наемане на слугини довежда до революция в храненето на заможни граждани. Храната в селата се променя много по-бавно.
Българските кухни не са строени с отдушник – дядо на абсорбатора. В Европа отдушник в кухнята е бил задължителен от векове защото в кухнята е имало кът за баня. Десетки години в Европа кухнята и банята са били заедно, а после десетки години са били в съседни помещения. Цивилизация.
Българската кухня е съобразена със задачата да помага за оцеляване на хората, а не за удобство и лукс. Тежкият труд и данъците към Общината не оставят сили на българските жени преди Освобождението за отглеждане на подправки и зеленчуци, които са задължително условие за вкусна кухня.
Всеки, който обича вкусна храна разбира колко трудно е било да се готви с котле над огъня в огнището. Салати и десерти не може да се правят в обща стая без маса или плот, както е било векове по тези земи. За баня в старите селски къщи не е можело да се мечтае.
След Освобождението богати граждани канят архитекти от Европа, които строят първите български къщи с помещение за кухня и баня. Дори на богатите българи кухните са били елементарни защото Българската кухня е била опростена и е смятано за по-важно да има отделен вход и коридор за слугините вместо отдушник - абсорбатор.
Минават още години и в някои кооперации, строени след 1935-та година, в кухнята има готварска печка с фурна, а отгоре отдушник – абсорбатор.
Готварска печка и отдушник – абсорбатор съдават условия за модерната Българска кухня. Вместо хладилник е изграждан килер. Затова кухнята е била със северно изложение.
Днес не можем да си представим кухня без абсорбатор, който разрешава пълноценно ползване на котлони и включване в храната на силни подправки.
Абсорбаторът не е важен за отвеждане на влага, а за предпазване от мазнини и миризми !!!
След 1930-та година с помощта на евтини списания за домакини с рецепти и съвети се променя кухнята на заможните българи и в градове, и в села. В домовете на бедните няма голяма промяна заради липсата на сили, време, условия, продукти и подправки.
В българското село чубрицата и днес е основна подправка…
Войната е бедствие, което засяга кухнята на бедни и богати.
След 1941-ва година българската кухня влиза в режим Война. Публикувани са ценни, дори уникални рецепти и съвети, но те биват възприемани като спасение по време на Война, а не като част от съвременната кухня.
В Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методи се съхраняват списания и подлисници с рецепти и съвети от онова време, които биха били полезни и днес.
Времето е основния враг на Българската кухня. Липсата на време прави нашата кухня храна за оцеляващи хора, а не приятно място в дома за приготвяне на вкусна, полезна и красива храна.
500 години робите не са имали нито време, нито смелост да създават местна кухня. Турци и гърци са притискали българското население да работи и само на празници е имало промяна в храната.
Да, българското население е имало собствени имоти, но не имало кухня, защото това би уплашило управниците. Безличната кухня и липсата на силни усещания при хранене създават хора с невероятно търпение и поносимост към властта. Българите с люти характери са ставали хайдути или заминавали в чужбина, където могат да се хранят като свободни европейци.
След 1944 година настъпва сериозна промяна.
Победителите са хора от селата и навиците им спират за няколко години започналият процес на развитие на Българската кухня. Гражданите са избити, изселени и ограбени. В София няма клиенти за качествени продукти и вече няма слугини, които да готвят по вкусни рецепти.
Включването на земеделските земи в ТКЗС спира чак след 1950-та година.
Според мен лидерите на БКП не са осъзнавали какво ще се случи при изселване на Х00 000 граждани из села и малки градчета из България. Победителите не са очаквали, че селяните ще приемат изселените граждани като сънародници в беда и ще им помагат като на роднини.
Важно е в училище да се изучава този период защото е показва добротата на хората, които се наричат българи !!!
Българската кухня се променя драстично. Изселените граждани са без дом и заживяват без помещението кухня, но вече имат опит с използване на готварска печка с котлони и фурна. Изселените граждани започват да отглеждат в селата нови сортове зеленчуци и градски подправки. Изселените граждани не ползват тежки запръжки, а задушават месото и зеленчуците. Показват на местните как се прави супа и каква е разликата между рядката селска чорбица и гъста и вкусна градска супа. Показват на местните какво означава градски десерт.
На село има много продукти и скоро съседите започват да харесват храната на изселените граждани. След няколко години възприемат и новите по-добри начини за отглеждане на зеленчуци, грозде, тикви и … съхраняване на месата от птици и прасета.
В българските села по онова време няма редовна доставка на газ, което спира използването на кухненски печки с котлони и фурни на газ.
В София няма промяна в кухнята като помещение.
Няма и как да има защото пропагандата е срещу буржоазията и удобството. Все още няма мебели за кухня и бяла техника. Няма и производство на удобни шкафове за кухня с плот за приготвяне на храната. Кухненските шкафове са за стената и шкаф – мивка.
Дори днес в много от „съвременните” кухни, собственост на нови граждани, има само шкаф – мивка и 2-3 шкафа монтирани високо в стената. Няма плот и удобство за готвене.
След Девети септември в домове на избити граждани се нанасят Победители.
Тяхната кухня е опростена и в София и по-големите градове развитието на Българската кухня замира за десетилетие. Магазините за качествени храни и добрите заведения в София са затворени и това спира производството на продукти. Земеделците, които са им доставяли пресни плодове, зеленчуци и градски подправки започват работа в ТКЗС и вместо уважавани градинари стават работници - производители на царевица и слънчоглед.
Ужасяваща грешка, но Победителите не е имало как да предвидят и да избегнат трусовете за Българската кухня. Трябвало е да оцелеят и кухнята се връща един век назад.
Това е причината в България да няма сериозен туризъм.
По времето на Тодор Живков изселените граждани масово се връщат в София и започва нова промяна на Българската кухня и като храна, и като помещение.
Победителите разбират, че имат Властта, но не могат дълго да симулират нормален живот ако не включат бившата Средна класа отново в играта.
Връщането на изселените граждани дава възможност на новите столичани да разберат какво означава градски живот. Макар да не са канени в домове на Врагове на народа Победителите се радват на аромати от кухните на съГражданите си и започват да ги наблюдават какво пазаруват.
В София започва продажбата на газови кухненски печки и редовна доставката на газ по домовете. Това е база за промяна в храненето, защото газта осигурява силна температура от котлоните и равномерно печене във фурните, което не може да се постигне със слабия ток, който се продава на населението.
Трябва да се признае, че БКП не организира комунални жилища, както е в СССР.
Да, има заграбване на имоти, но не създават масово комуналки. Помещението кухня остава на семейството, което владее имота и това дава възможност за нов разцвет на Българската кухня.
След 1965-та година на пазари Ситняково, Римска стена и Женски пазар се завръщат производители на пресни зеленчуци и отново започва производството на кореноплодни и подправки за гражданите. Те не са градинари и произвеждат продукция в дворовете си.
По това какво купува на пазара може да се разбере от колко години живее в София купувача и семейството му.
Българските селяни не познават и не ползват в кухнята си моркови, пащърнак, ряпа, карфиол, копър, хрян, розмарин, тиквички, репички и …
Старите софиянци консумират риба, телешко и овче месо, а селяните ядат предимно свинско.
Старите софиянци влизат в месарски магазин и казват какво месо искат и за какво ядене. Така месарите избират за тях най-подходящото месо за готвене, а селяните казват „искам свинско без кост” и излизат от магазина слушайки подмятания за дивия си произход от чакащите на опашката гражданки.
Противопоставяне и обиди забавят развитието на Българската кухня.
Промяната се извършва чрез приятелства които се създават между колежки и съученички. Започва размяна на чуждестранни списания и домашни рецепти. Така се създават още по-топли отношения и скоро семейства на „класови врагове” създават приятели завинаги.
Хиляди добре образовани преди Девети септември българи се вливат в администрацията.
Там те предават опита си в кухнята на колеги и приятели. Българската кухня се променя все по-бързо защото от чужбина се внасят домакински уреди. Миксери / руските миксери са страхотни и служат като комбайни /, тостери, кафе машини, тигани, касероли, нови прибори, тави за пици и още и още …
В Оказионните магазини можеше да се купят списания с рецепти и полезни за домакинството неща.
В София вече има дърводелци, които изпълняват поръчки за качествени кухненски мебели с удобни плотове за готвене.
Новите, по-големи хладилници дават възможност на граждани да организират кухнята си. Тези, които живееха близо до пазар и имаха пари да пазаруват подобриха живота на близките си. Стана възможно да се правят заготовки, които да се съхраняват няколко дена в хладилника.
Това е революция в храненето и живота на гражданите !
Представете си, че сте имали късмет в близкия магазин или пазар и сте купили :
1. Карфиол.
Кипвате посолена вода, бланширате розичките карфиол и когато изстинат ги прибирате в хладилника;
2. Моркови. В онези години морковите бяха два вида.
Едните, с остри върхове, се отглеждаха на село за фураж. Те бяха отвратителни на вкус. Купуваха ги новите софиянци…
Другите, с объл връх, са сладки, но ги пускаха по 2-3 пъти месечно.
Та, ако сте имали късмет да купите сладки моркови ги настъргвате и ги съхранявате 6-8 дни в хладилника.
3. Гражданите купуваха кокали и с тях варяха бульон.
По-големите хладилници позволяваха да се съхранява бульон за няколко дни.
4. Когато успеете да купите вратни пържоли ги изпържвате с малко краве масло и така могат да останат няколко дни в хладилника.
Когато успеете да купите пиле може да го обезкостите и да изпържите в масло пържоли от черното месо и ивици от бялото месо.
Когато имате късмет и купите карантия може да я сварите и да я запазите няколко дни в хладилника.
5. Гарнитурата за бяла риба е варени картофи и моркови, която може да приготвите от предишния или по-предишния ден и да съхранявате в хладилника …
и т.н.
С годините Победителите разбраха, че макар да държат Властта и имат много повече пари не живеят по-добре от победените и започна още по-бърза промяна.
Тъй като не ги канеха на гости Победителите съживиха Общественото хранене. Внесоха техника и започна производството на кухненски съдове, техника и уреди.
Кухнята принуди Властта да организира Сива икономика.
Децата на Победителите растяха и поискаха да живеят по-добре и да се хранят като "бели хора". Партията си затвори очите и хиляди победени бяха наети за домашни помощници в домове на Висшия ешалон на БКП.
Слугите пазаруваха, готвеха, чистеха, подреждаха, съветваха как да се обзаведе кухнята и трапезарията, правеха вкусна зимнина, създадоха седмично меню, както е в техните семейства и култивираха Победителите.
Победените отглеждаха децата на победителите и така им дадоха възможност да се чувстват като европейци, когато заминават да учат в престижни университети.
В краят на 70-те години се чувства остър недостиг от образовани и опитни кадри.
БКП забранява на бившата Средна класа да работи извън професията си. Това бе опит да се забави промяната в Българската кухня и туризма. Успяха, но за кратко и си създадоха много врагове.
Тези, които не бяха съгласни и познаваха подходящи хора продаваха имот и плащаха подкуп и бягаха в чужбина. Този опит за натиск над Българската кухня е причина за поне един фалит на Българската държава.
Бягащите българи изнесоха милиони и милиони долари, вместо да ги инвестират в техника и малък бизнес у нас.
Ситуацията беше оценена от Партията и Властта даде възможност на нови Сиви хора да работят както и където намерят за добре. Единственото условие е да не се забъркват с политика и да не искат промяна на политическата система. Който приемаше Властта на Партията можеше да работи и да получава значителни „нетрудови доходи”
„Нетрудови доходи” са парите, които български граждани получаваха за извършване на услуга.
„Нетрудовите доходи”, които получаваха селяните за отглеждане на животни, зеленчуци, плодове и подправки се смятаха за геройство. Разделението беше много гадно… Селяните бяха трудови хора, които не плащаха данъци, а гражданите бяха престъпници, които ограбваха народа и получаваха "нетрудови доходи", Ергенски данък, Данък самооблагане, Данък - пенсия, Данък - здраве, Данък ...
Нетрудовите доходи не бяха в резултат на кражба, а плащане за услуга, въпреки забраните...
„Услуга” беше забранена дума и Победителите наказват всеки, който извършва необходимите за Държавата услуги, с презрение и страх да не бъде наказан за трудолюбието и предприемчивостта си.
Всеки разумен българин гледаше с погнуса как „знатната” тъкачка Майда Нанчева тъче на 986 тъкачни стана едновременно. Измамите действаха като PR сигнал за всеки социалистически администратор да лъже, че няма нова опасност от Фалит и Икономиката на България е в разцвет.
Двама – трима „знатни” готвачи в курорт Албена работеха с 761 тигана едновременно.
Въпреки всички капани и пречки Българската кухня се развиваше и всеки гражданин, който получаваше право да закупи панелен апартамент и имаше свежи пари се срещаше с майсторите, които дооформят апартамента му. С допълнително заплащане, подкупи и подаръци гражданите променяха най-драстично кухните си.
Промяната на стени, дограми, шкафове, монтиране на абсорбатори, нови канали и връзки за плотове за готвене подобриха качеството на живот въпреки старанието на Победителите да наложат селския начин на живот в столицата и големите градове.
Липсата на продукти по магазините принуди гражданите да работят в Сивия сектор за да могат да спечелят пари и да създават връзки за покупка на храни и напитки.
Кухнята на Сивите българи беше различна.
Градската кухня е удобна, ухае приятно на дом, има атмосфера и заслужава риска някой ден да дойдат ония и да осъдят български гражданин за „нетрудови доходи”.
Гражданин е дума описваща виновен българин чак до 1990-та година…
„Елате с мен гражданино !”
„Спрете гражданино !”
„Гражданино, отворете ! Милиция !”
„Арестуван сте гражданино !”
„Как не ви е срам гражданко !”
Селяните бяха другари и другарки !
Другарите имаха право да продават отгледаните с крадено от ТКЗС-то зърно кокошки, прасета, мисирки, агнета, телета … Другарите ползваха безплатно ветеринари, образовани с данъците на гражданите…
Другарите в селата произвеждаха плодове и зеленчуци пръскани с торове откраднати от ТКЗС, обработени с техника от ТКЗС, с помощта на агрономи образовани с данъците на гражданите…
Все още част от селяните живеят в приземна Обща стая и не знаят какво е Българска кухня…
Гражданите и днес плащат с данъците си всичко, което става в селата…
Но Българската кухня вече е друга и всички гледат Ути Бъчваров ...
Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,
Расизъм | Сивата история на България | Разказ 20/50,
Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,
Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,
Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,
Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,
Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,
Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,
Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,
Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,
Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,
Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,
Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,
Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,
Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,
Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,
Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,
Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,
Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,
Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,
Владимир Йосифов
---
