Коментари

От нас зависи.
През 1980-та година спрях да се страхувам от смъртта.
Днес, внимавам, но не се страхувам.
Не мислете за утре.
Може да не се събудите. Радвайте са на живота си днес. На близките си. Днес.
Утре е само възможност. Смъртта е възможност. Не знаете кое ще ви посрещне утре.
Имате само днес.

Да, може да мислите за бъдеще, но само като възможност.
Нашите родители са били щастливи само защото са имали такова мислене.

Доскоро,

Няколко часа свобода | Сивата история на България | Разказ 22/50

Разказвал съм на булката за морето край Китен.
Тази снимка събуди спомени. При едно от "излизанията" от залива се уморих и с много усилия стигнах до скалите на носа / близкият десен ъгъл /. Вълнението в морето беше доста силно и това ме измори при връщане към залива. С радост се добрах до скалите без да искам помощ от останалите.

Снимка: styleplace.info

Преди 40 години имаше хора, които обичаха да плуват извън заливите .
Започнах 12-13 годишен.
Не ставаше въпрос за бързо плуване, а за контролирано, обмислено, придвижване в морето.Удоволствието идваше от свободата и движението на вълните в открито море. Няма нищо общо с водата в залива. Там, извън залива, морето е живо. Невероятно е.
Връщането винаги е по-трудно и бавно ...

Няколко часа свобода . Без ДС, без подслушване, без партийни слухари.

Защо го правеха ли ?
Не знам точно. След години, при анализ на силните си страни, разбрах защо някои от плувците излизаха в открито море въпреки риска.
Всъщност, те навлизаха навътре в морето точно заради риска.
Рискът да се удавиш в открито море, на няколко километра от сушата е голям, защото от умора, може да се схване крак или ръка, може да се развали времето, може да се промени течението или друга неприятна изненада.
Рискът беше голям и това спираше хора, които нямаха нужда от такива емоции.
Отстрани не се разбираше как го правим.
Представете си, че се още докато имате дъно под краката си и водата е до раменете. Представете си, че смело, бавно и спокойно отлепите краката си от дъното и ги повдигнете все едно сте седнали във водата. Ръцете са като седнали на стол с облегалка.
След няколко опита, където имате дъно !!!, ще усетите, че ако сте спокойни ще бъдете стабилни във водата, дори да има леки вълни.

Ако не можете да плувате не опитвайте защото ще умрете !
Това, което описвам е начин за почивка, а не заместване на плуването.

Когато свикнете да стоите спокойно в морето опитайте да "ходите" във водата.
Да, това е точният израз. Главата е изцяло над водата. краката се движат все едно ходите, а ръцете движите като загребвате спокойно. Ключовата дума е спокойно.
Този начин е бавен, но съхраняващ енергията, която ще ви трябва за връщането на брега.
Много удибно и приятно е за излизане от залива и защото косата остава суха, затова очите са сухи и може ясно да оглеждате ориентирите си.
Ако нямате добър ориентир може да имате сериозни неприятности !
Ако не можете да стоите дълго във водата ще се изморите и може да загинете.
За да ме разберете по-ясно си представете, че имате спасителна яка.
"Ходенето във водата" дава възможност да се оглеждате на всички страни и да се забавлявате като гледате брега. Невероятно е !
Ако можете да си представите ще разберете защо е толкова важно да нямате страх от морето и да можете да плюете морската вода. Очите са над водата, но устата е близо до водата и при вдишване се "промъква" малко вода. Изплюването на водата трябва да е автоматично. Това е важно ! Ако не можете да плюете водата не се отдалечавайте от брега защото за няколко часа ще погълнете много морска вода.

При "ходене във вода" спасителите не можеха да реагират защото не разбираха какво се случва. Главите ни са сухи, всичко е спокойно. Отдалечаваме се, но без никакво напрежение. Когато вече сме далече от брега хората на плажа не ни виждат и спасителите спират да се интересуват от няколко луди.
В този момент Системата ни изпуска и сме свободни...
Край скалите на Велека съм виждал поляци, чехи, германци и унгарци да тренират.
Предполагахме, че така "изчезват" за да не тормозят социалистите семействата им като близки на бегълци от Империята на злото. 

Тези, които са живяли във времето на социализма помнят наглоста на "активните борци" и някои партийни секретари.
Виждал съм "врагове на народа" да крещят " че са били в шумата" и всички замръзват страхливо. Никой не смееше да откаже на този, който каже че е бил в шумата.
Баща ми Джон, правеше така когато усети, че ще му откажат това, което иска.
Дори днес ако попитате в трамвая с висок, отчетлив, нагъл глас дали ще слизат всички се отдръпват уплашено. Минали са 25 години...

Та, според мен, тези, които при социализма плуваха в открито море или по друг начин предизвикваха Природата искаха да скрият страха си и да изглеждат като победители.
Победителите са нагли !
Нагли са защото така демонстрират силата си без да използват насилие.

Израснах на плажове, които подпомагаха плуване в открито море.
Китен, Ахтопол, Варвара, Царево...
Още от първите дни се виждаше кой би искал да се присъедини към нас.
Ако някой поиска го оставяха да се отдалечи малко от брега и после го караха да легне във водата и някой да го обиколи, да хване краката му и да го разклати.
Целта е да се уверим, че плюе морската вода и няма опасност да погълне вода при силно вълнение извън залива. Също така бързо ставаше ясно дали се доверява на този, който го държи за краката.
В морето няма кой да ви помогне ако тези, с които сте далече от брега не искат или не могат да го направят.
Ако желаещият покаже спокойствие и спечели доверие се разбираме как ще се действа при проблем. Връщането се уговаря преди излизане от залива. Всеки трябва да е наясно, че се спира навлизането в морето при около 1/3 от силата на участващите. 2/3 от силата винаги се оставя за връщане на брега.
БЕЗ протести и глезотии !

Всеки от нас разбираше колко по-силна е Природата. Когато покажа, че мога да участвам и ще връщам през част от времето този, който има нужда излизахме от залива.
Избирахме си репери. Един на брега от където сме излезнали. Когато излезем от залива се избират репери или в един от роговете на залива, или друг, по-ясен белег.
С навлизане в морето брега е все по-далечен и много малко неща се виждат.
Важно е да знаете къде сте и къде искате да излезнете на брега.

Течението се усеща още в края на залива. Ако скоростта се увеличи много преди да наближите края на залива може да се върнете защото ще е трудно да плувате обратно.
Когато течението е силно и не излизахме от залива се забавлявахме на границата между сравнително спокойната вода в залива и течението, което "дърпа" навътре.
И в двата случая е приятно. И когато морето бързо ви отдалечава, и когато бързо ви връща на брега. Няколко часа сте свободни и никой не може да ви налага тъпизмите си.
Много тъпи бяха наглите...

Като младеж не разбирах колко силно се усеща погледа ни. Някои казваха, че гледам скандално, други, че гледам лошо, трети казваха, че съм темерут.
Нямаше как да разберат, че ги гледам така, както гледам реперите си.
С годините се научих да не гледам кофти хора в очите. Така не ги предизвиквам да доказват колко по-силни са от мен.

Социализмът беше репресивен режим. Всеки репресивен режим използва сила за да подчини населението, което управлява. В школите учеха ръководните кадри да демонстрират силата си.
Ние се обучавахме в морето. Други се обучаваха в планината. Трети използваха различни  начин за скриване на страха.
Който успее да скрие страха си има огромна преднина.
От 1980 до 1990-та година не съм назначаван и работех ден за ден. Само защото бях скрил страха си и погледа ми излъчваше нагла сила не съм тормозен от Социалистите.
Плащах за услуги. Корупцията, която виждаме днес е създадена преди 60-65 години. Плащах на тези, които слагаха печат в паспорта ми, че уж работя в Кремиковци или друг велик комбинат. Плащах и за да избирам къде и какво да работя.
Погледът ми отваряше доста врати защото корумпираните членове на Партията ме мислеха за свой или за престъпник, от който спокойно може да взимат месечните вноски.

Погледът и гласа определяха качеството на живот при социализма.
След 1990-та година прочетох книги, където описваха упражнения без да е нужно да рискувате живота си в открито море.

Познавате ли хора, които са тренирали погледа и гласа си ?
Разкажете за тях. Разказите ще покажат на младите как се живяли родителите им в НРБ.
...


След 10 ноември, в чужбина, съм виждал такива хора, но там плуват сами.
Малта е подходящо място за плуване в открито море. Трябва да сте много внимателни защото теченията са силни и се налага да плувате покрай брега, а не навътре . Възможността да излезнете там, откъдето сте влезнали е малка.
В джобчето на банските е добре да имате дребни пари за автобус или такси.

Бъдете наясно, че докато сте мокри няма да ви разрешат да влезнете в хотела и няма как да пиете сладка вода дори на брега.

Тук, близо до ферибота е подходящо защото може да платите минерална вода преди да влезнете в морето. Може да си оставите и дрехите. Попитайте в колко часа затварят за да си направите сметка за времето с което разполагате .

Долната снимка показва любимо ми място в Малта.
Който веднъж е започнал цял живот ще иска да бъде свободен ...

Опитах във Франция, но ме върнаха преди втората шамандура защото ... не съм се регистрирал при охраната на плажа ?!?!
После разбрах, че мога да плувам навътре без проблеми ако влезна преди да дойдат спасителите :)

Земеделие при социализма | Сива история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Jenia Georgieva:

"Русия дължи извинение за причиненото огромно страдание на народите, наврени в онова, дето наричахме "социалистически лагер". Върхът на цинизма е, че вместо това, днес тя се ползва от параноидността, причинена от социализЪма на социалните психики на тези народи и си подбира дезинформационните методи на хибридната си война според това да са подходящи за "почвата", създавана от тази парноидност."

---

Моделът е сбъркан и затова ни страхуват

Костадин Каменов:
"Започва саморазправа на властта с тези които пишат за престапленията извършвани от нея.
Това си е чисто сплашване на журналисти, целящо автоцензура."...

Костадин Каменов - Google+

• 

  Vladimir Yosifov:  Моделът е сбъркан и затова ни страхуват.
  Терористите знаят, че промяна се извършва отдолу нагоре, а не както ние искаме отгоре надолу.
  Светът се променя според исканото от терористи защото знаят как се променя обществото ! Защо не се учим от враговете си ?
  Не е необходимо да използваме оръжие .
  Словото е в началото на всичко ...
  Ако успеем да подобрим живота в 10 блока, в 3-4 карета, 1-2 квартала, поне един район, голям град ... ще имаме силата да променим и Държавата си.
  Ако не може да накараме съседите да плащат сметките си как ще накараме политиците да работят за нас
  Враговете ни имат цялото време на света и променят живота ни бавно и обмислено.
  #България, #селендрия, #култура, #общество, #страх, #информация, #кметство,

РЕФОРМА се прави от карето в което живеем, а не от Президенството, което е охранявано от "служби".
#местоположение

Владимир Йосифов

Тук не е живот! Да не заспиваш от страх …

 
„Да легнеш и да не можеш да заспиш, да нямаш спокойствие в дома си! Туй не е живот!”, плаче и нарежда 80-годишната Димитра Стоянова от русенското село Дряновец.
Преди дни тя и съпругът й Стефан, изживяха истински кошмар, пише днес „Бряг”, който сега от мястото на събитието прави продължение на  съобщението си за нападенията в селото.
Коментар:
Нацията е една и всяка част има своите грижи .
Ние не искаме да крадат данъците ни .
Пенсионерите не искат да крадат пенсиите им .
Циганите не искат да ги спират да крадат .
При всеки избор има победители и победени ...
Ако сте на мястото на тези несретници за кого ще гласувате ???

Страхът от българския лекар | Татяна Ваксберг, DW-WORLD.DE

В момента медиите твърдят, че пациенти се страхуват да отидат на лекар,
а Българският лекарски съюз твърди, че лекари се страхуват да лекуват.
Ако тези две картини са ...

Вижте още в BriagNews