Репортаж от Франция, 2011 | публикуван първо във вестник Бряг |
| снимки: Владимир Йосифов |
| снимки: Владимир Йосифов |
Жителите на добрите райони в Париж казват на останалите –
другите квартали.
Поисках да видя какво имат предвид.
Още в метрото се усеща разликата. Хората са други, Няма проблеми, но се усеща липсата на аромат на парфюм и спокойствие.
Тук няма много туристи / освен руснаци /. Руските туристи не се страхуват от нищо, в добро настроение са и имат време за обикаляне. И на руснаците, и на мен ни е интересно да видим и „другите квартали” на Париж защото искаме да чуем смях или скандал, да видим емоция и истински лица на хора. Хората в „другите квартали” на Париж ще ти кажат да се махаш, ако им пречиш като ги снимаш.
Лицата на парижани в центъра и в добрите райони са като гримасКа - усмивка, която е гримаса – маска и ще ти просъскат какво търсите господине.
Излизайки от метрото усещате миризма на печена царевица и азиатски подправки.
Тук има нещо като съгледвачи. Чернокожи млади мъже си говорят, печат царевица и оглеждат с интерес всеки турист, който не е на Конкорд или на Кръглата точка, а в района им. Тези хора плашат най-много парижаните от центъра без да има защо.
Никакви проблеми няма.
Ние, българите, жителите в крайните провинции на Европа няма от какво да се страхуваме в крайните квартали на Париж.
Засега.
Искам да покажа на читателите на вестник Бряг, че имотите в „другите квартали” на Париж нямат прилика с нашите крайни квартали.
Поисках да видя какво имат предвид.
Още в метрото се усеща разликата. Хората са други, Няма проблеми, но се усеща липсата на аромат на парфюм и спокойствие.
Тук няма много туристи / освен руснаци /. Руските туристи не се страхуват от нищо, в добро настроение са и имат време за обикаляне. И на руснаците, и на мен ни е интересно да видим и „другите квартали” на Париж защото искаме да чуем смях или скандал, да видим емоция и истински лица на хора. Хората в „другите квартали” на Париж ще ти кажат да се махаш, ако им пречиш като ги снимаш.
Лицата на парижани в центъра и в добрите райони са като гримасКа - усмивка, която е гримаса – маска и ще ти просъскат какво търсите господине.
Излизайки от метрото усещате миризма на печена царевица и азиатски подправки.
Тук има нещо като съгледвачи. Чернокожи млади мъже си говорят, печат царевица и оглеждат с интерес всеки турист, който не е на Конкорд или на Кръглата точка, а в района им. Тези хора плашат най-много парижаните от центъра без да има защо.
Никакви проблеми няма.
Ние, българите, жителите в крайните провинции на Европа няма от какво да се страхуваме в крайните квартали на Париж.
Засега.
Искам да покажа на читателите на вестник Бряг, че имотите в „другите квартали” на Париж нямат прилика с нашите крайни квартали.
Крайните квартали на Париж са в същата уредена държава, но
не предлагат същото качество на живот както в добрите райони. Цените на имоти и
наеми в крайните квартали на Париж са в
пъти по-ниски от подобни имоти в добрите райони. И тук има всичко, повтарям
всичко от което имате нужда освен лукс.
В София в крайните квартали няма държава, ред, кмет, власт, както няма и в централните райони. В София ако стане престъпление или пожар ще дойдат журналисти, полицаи и политици. После всеки от тях ще се измие с антибактериален гел и ще забрави къде е бил и какво е видял.
В София цените и наемите в крайни квартали са близки до цените на имоти в центъра. Това е възможно защото все още малко хора знаят / осъзнават / какво е качество на живота. Тук, у нас хората се примамват от плочки, паркет и иноксов парапет, а не от ЛОКАЦИЯта и управлението на района.
Това е неизлечимо поне още 40-50 години защото независимо от района в София живеят и ще живеят още много години ЗАЕДНО, като съседи, бедни и богати.
Това не може да се случи в нормална държава.
В Париж хората избират района съобразно парите си. Може богат, но много стиснат човек да живее в по-лош район, но не може беден човек да живее в скъп район.
Това прави нещата ясни и всеки знае какво може и къде да го постигне.
В Париж за да се намали разликата между добрите и другите квартали се строят лукс сгради за бедни в добрите квартали и добра инфраструктура в другите райони. Това се извършва едновременно. Сега в Париж се разширяват и ремонтират подземните паркинги ЕДНОВРЕМЕННО в крайни райони и до Арката.
В крайните квартали се строят нови кооперации, сравнително луксозни, за платежоспособни хора. Защо един парижанин с добра заплата ще отиде да живее в краен квартал ? Заради цената. Цената, в нова сграда, на много добър двустаен апартамент / 35-40 м2 / е около 5 000 евро / кв.м.
Същият апартамент би струвал над 13 000 евро / м2 около Българското посолство и Айфеловата кула.
Ако работите в центъра значи ще обядвате в центъра. В центъра ще се виждате с приятели и колеги вечер. После се качвате на влака или кола и се прибирате през подземния паркинг в жилището си. В събота и неделя или работите , или пътувате.
Съседите ви не са бедни и не чувате Малена, Гелена, Дзверена и други чалга култури около себе си.
Не виждате и не чувате нищо свързано с квартала в който живеете. Единственото, което купувате в квартала е багета / франзела / . Багетите тук са еднакво вкусни навсякъде. Казват, че „При Пол” са замразени тестата, но разликата може да се усети само от местните.
В крайните квартали не живеят парижани. Тук е царството на емигрантите. И бедни и богати са първо – второ поколение французи.
Новите французи имат нужда от повече живот около себе си, а другите квартали го осигуряват. Ако се държите подобаващо – няма проблеми.
В София в крайните квартали няма държава, ред, кмет, власт, както няма и в централните райони. В София ако стане престъпление или пожар ще дойдат журналисти, полицаи и политици. После всеки от тях ще се измие с антибактериален гел и ще забрави къде е бил и какво е видял.
В София цените и наемите в крайни квартали са близки до цените на имоти в центъра. Това е възможно защото все още малко хора знаят / осъзнават / какво е качество на живота. Тук, у нас хората се примамват от плочки, паркет и иноксов парапет, а не от ЛОКАЦИЯта и управлението на района.
Това е неизлечимо поне още 40-50 години защото независимо от района в София живеят и ще живеят още много години ЗАЕДНО, като съседи, бедни и богати.
Това не може да се случи в нормална държава.
В Париж хората избират района съобразно парите си. Може богат, но много стиснат човек да живее в по-лош район, но не може беден човек да живее в скъп район.
Това прави нещата ясни и всеки знае какво може и къде да го постигне.
В Париж за да се намали разликата между добрите и другите квартали се строят лукс сгради за бедни в добрите квартали и добра инфраструктура в другите райони. Това се извършва едновременно. Сега в Париж се разширяват и ремонтират подземните паркинги ЕДНОВРЕМЕННО в крайни райони и до Арката.
В крайните квартали се строят нови кооперации, сравнително луксозни, за платежоспособни хора. Защо един парижанин с добра заплата ще отиде да живее в краен квартал ? Заради цената. Цената, в нова сграда, на много добър двустаен апартамент / 35-40 м2 / е около 5 000 евро / кв.м.
Същият апартамент би струвал над 13 000 евро / м2 около Българското посолство и Айфеловата кула.
Ако работите в центъра значи ще обядвате в центъра. В центъра ще се виждате с приятели и колеги вечер. После се качвате на влака или кола и се прибирате през подземния паркинг в жилището си. В събота и неделя или работите , или пътувате.
Съседите ви не са бедни и не чувате Малена, Гелена, Дзверена и други чалга култури около себе си.
Не виждате и не чувате нищо свързано с квартала в който живеете. Единственото, което купувате в квартала е багета / франзела / . Багетите тук са еднакво вкусни навсякъде. Казват, че „При Пол” са замразени тестата, но разликата може да се усети само от местните.
В крайните квартали не живеят парижани. Тук е царството на емигрантите. И бедни и богати са първо – второ поколение французи.
Новите французи имат нужда от повече живот около себе си, а другите квартали го осигуряват. Ако се държите подобаващо – няма проблеми.
Парижанин от добър район би предпочел да смени града, а не района си с по-лош защото тук по адреса разбират какъв си, а не по дрехите и парфюма. В Париж всеки може да си купи дрехи и парфюми, но като кажеш пощенския си код става ясно какъв си.
Парижани с добра професия продават скъпи имоти / жилища или магазини / и заминават за провинцията, където купуват къща и живеят спокойно.
В „другите квартали” на Париж рядко има портиер. Тук заключването е с код. Целта е да се намали разхода за управление на сградата. Докато в добрите райони не е ясно кой е синдика / управителя / в крайните квартали на всяка сграда с управление пише кой я управлява. Цветята също са показател защото са скъпи и на балконите по-често няма цветя или има само по една – две саксии. Парите тук са преброени.
Истина е, че и добрите райони имат „онази част”. На няколко преки може да има бетонов възел и огромни строителни обекти. Там с години ще се събаря и строи и животът ви ще е като на строителна площадка.
Разгледайте Париж като държава със столица Кметството и 20 отделни градове - провинции – райони. Всеки град – провинция – район има кметство и своя икономика. Тези, които живеят от туризъм са по-богати, Тези провинции – градове, които са около Айфеловата кула или Триумфалната арка са още по-заможни градове – провинции. Градовете – провинции – райони са разделени с паркове и градини. Свързани са с метрата като с бързи влакове. Разстоянията и броят население са огромни и примера е подходящ.
В другите райони на Париж мирише на друга/различна/ кухня. Няма един аромат. Това са подправки, които не познавам.
Ако трябва да избирам между софийския квартал Дружба 1, до циганските блокове,
и краен квартал на Париж с чернокожи, араби и азиатци, с техните миризми и музика, ще избера Париж, защото тук има надежда за децата и внуците ми.
В България такава надежда имат само глупавите хора.
Публикувайте видеоклипове и снимки в @Heineken
Владимир Йосифов
