Бате, искаш ли вино от Мелник ?

В центъра на София, ако вървите по ул. Граф Игнатиев ще видите мъж с раница, който предлага вино от Мелник.
Има клиенти.

Цената е водещата мотивация и през зимата продажбата е лесна.
Това не е рекламна кампания или промоция от регистриран производител !
Продажбата е без да е ясно какво е качеството на виното и без да се плащат данъци и осигуровки.

Мъжът, който продава вино от Мелник може би получава пенсия, която плащат гражданите, които не произвеждат вино и ракия в мазето си.  Мъжът може и да е железничар, който пътува безплатно с БДЖ и продава вино произведено от други.

Всеки производител има право да продава плодовете на труда си.
Хиляди български селяни мислят, че имат повече права от други хиляди граждани и може да получават "нетрудови доходи" от продажбата на домашна ракия и домашно вино.

Повтарям, не е проблем, че има хора, които продават домашни храни и напитки,
а това, че не плащат данъци и осигуровки и създават възможност на търговци да мамят Хазната.
Каква част от живота в българските села е Сива ?
Колко процента Сиво би било PRиемливо от гражданите, от Правителството, от Европа ?

По улиците на Ню Йорк може да видите красива количка за луксозни кучешки бисквити. Ако сте забравили да вземете храна за кучето си може да го почерпите с висококачествени бисквитки без захар.
Кметството на Ню Йорк печели, туристите се снимат, заможните хора са доволни и животът си тече по правилата...

Продажбата от раница на вино в туристическият център на европейска столица е саботаж на туризма и Кметството на София трябва да помоли този мъж да обикаля кварталите и да доставя виното си по домовете на столичани, като заплаща 10% данък, както правим всички ние. 
Всеки производител на вино във Франция има право да продава виното си с доставка от врата до врата. Това е практика от векове, но всяка доставка е документирана и е с платен данък и осигуровки.
Доставката на селскостопанска продукция по домовете е обичайна практика в Европа и създава конкуренция, която държи приемливи цените в магазини за храни и напитки.

Владимир Йосифов

Кой е против приватизацията на пощата в Мелник ?

Кой е против приватизацията на Български пощи ?
Десетки хиляди българи и чужденци всяка година преминават покрай Пощата в Мелник . Българите виждат маса за хранене на почиващите в станцията на втория етаж, която показва  манталитета на пощенските служители работещи в Клон 2820 Мелник.
Чужденците виждат завързани с въженце знамена и се стряскат от отношението на пощенските служители към Родината и Европа, която помага на туризма наоколо .
Защо го правят ?
Защото пощенските служители са назначени с връзки и ще гласуват срещу всеки опит за приватизация . Пощенските служители в България не искат да има промяна . ТЕ искат животът да върви към 1879-та година, а не към 2020-та година .

Снимките показват една изоставена сграда, която не само не помага на бизнеса в Мелник, а загрозява околните частни хотели .
Какви хора са почиващите в Станцията на Български пощи, щом пият кафето си и се хранят на тази маса ?

Снимки и коментари: Владимир Йосифов, BriagNews

Почивна база “Мелник” на “Български пощи” ЕАД

 Местоположение:
Почивна база “Мелник” се намира в центъра на гр. Мелник, на отстояние 80 км от гр. Благоевград. Мелник е град музей и  е най – малкия град в България. Световно известен с прочутото мелнишко вино, естественият скален феномен  Мелнишки пирамиди. Пленително кътче с уникална история и природа.
Почивният комплекс:
Базата се намира над пощенската станция в града и представлява 1 апартамент с 2 стаи с по 2 легла, хол, кухненски бокс, баня и 2 WC.
Условия за хранене:
Апартаментът разполага с оборудвана кухня.
Телефон и адрес за контакти:
Тел.: 02/949 33 79, 949 32 59
E-mail: schayleva@bgpost.bg
Отдел „Туристическа дейност и почивно дело” към Централно Управление на „Български пощи”ЕАД

Туристите минават по главната улица и виждат невероятното безхаберие на пощенските служители и кмета в града - музей Мелник .

Пощите в Европа управляват документите между физическите лица, фирмите и държавата . Български пощи не принуди служителите си да учат и да заработят както работят колегите им в Стара Европа .

bgpost.bg:
"В края на 1999 година броят на заетите в съобщенията достига 46 271 души, при 43 00 души в началото на 90-те години. Успоредно с нарастването на заетостта се отбелязва и бързо нарастване на средната работна заплата в отрасъла, която е 2 пъти над средната за образованието. Тези промени за работещите в отрасъла обаче не са свързани с видимо подобряване на дейността на пощенските, телефонните и телеграфни служби, което се дължи главно на техния монополизъм и забавената им приватизация."