 |
| Снимки: Владимир Йосифов, BriagNews |
Първи февруари 1945 г. е денят, в който е произнесена и изпълнена смъртната присъда срещу 147 души от политическия елит на Третото българско царство.
Датата е символична в много отношения. Тя е началото на кървавите репресии срещу българския народ, на физическото убийство на българския политически и икономически елит.
Мемориалът на жертвите на комунизма в България е национален паметник.
Посветен е на стотиците хиляди политически затворници, лагеристи и изселените от родните им места, на подложените на други политически репресии и на техните злочести семейства и близки.
Колко точно звучат думите на Кирил Станков на 1-ви февруари :
Отворено писмо до г-ца Бехар*
Казвам се Кирил Станков, българин съм.
Реших да ви пиша, защото съм силно изненадан (да не кажа и възмутен) от отвореното ви писмо до г-н Фараж (когото нямам честта да познавам). Като българин учил и живял в Израел и Канада и върнал се тук, за да поддържа родителите си, но и с някаква надежда за развитие, реших да не остана безразличен към наивните твърдения във вашия текст. За да не досаждам на вас и останалите неколцина читатели на това скромно мое откровение, ще спестя подробностите колко факултета бих могъл да завърша – избрах само един и имам скромната титла Бакалавър по Изкуствата от Тел-Авивският Университет.
За разлика от вас, Ралица, аз не произхождам от семейство с много успешен PR бизнес и не успях да се посветя на благотворителни дейности по време на образованието си, защото пристигнах в Израел с 50 долара, подарък от чичо ми и много хъс. Наложи ми се в продължение на 5 години да спя по 4-5 часа на ден, защото трябваше да работя като куриер нощно време и като готвач в пицария за да платя образованието си (каня ви някой ден да пробвате от моите пици с биологично чисти продукти – прекрасни са!). Също така искам да спомена, че Тел Авив (както и Единбург) е град със страхотна атмосфера, особено след някой атентат. Мисля, че с това се изчерпват приликите между нас.
Моята силна връзка с България е причината да напиша това писмо. Аз обичам тази страна, природата й, и хората, които познавам – моите приятели. Избрах да живея на село, далеч от големия град. И в това село живеят около 120 души. Съдейки по моите съселяни, коментарите на г-н Фараж са доста точни. В момента съм дал заеми и вересии за около 1000 лева на хора, които просто не могат да свързват двата края, всеки месец! За щастие имам професия (освен кинорежисурата, която в нашата прекрасна - според вас – страна не може да ми осигури нормално преживяване), позволяваща ми да живея с доходи над средните в България.
Вие цитирате данни на официални институции в България, които - априори – обслужват интересите на правителството. Тези данни са абсолютно неверни. Смея да твърдя, че средната, официално платена (тоест не сива и черна заплата) далеч не надхвърля 500-600 лева. Невероятно е, че млади лекари и учители започват и с по-малко от това. Забравяте да споменете във вашето писмо, че по данни на същата тази статистика едно 4-членно семейство има нужда от 1800-2000 лева (двама родители и две деца). Тази сума не се получава дори и според „вашата” средна заплата. А и тя не включва дори и една едноседмична почивка - било то в България или съседни нам държави (за Великобритания няма какво да говорим).
Ралица, според вас – дори и да сте права – нормално ли е в една държава от ЕС 27% да живеят на границата на бедността или под нея? Това е почти всеки трети човек и дете! Аз съм изключително учуден от наивността ви да се обуславяте с информация, тиражирана от едно правителство, което прикрива импотентността си с масова дезинформация, демагогия и популизъм!
България (и управляващите я олигарси) позволяват бизнес само на хора от тяхната клика. Опитайте да „въртите” честен, малък бизнес и ще видите как бюрокрацията, абсурдните наредби и нереалните данъци и такси ще ви съсипят. Голяма работа, че учредителния капитал (отскоро) е 1 евро. Какво е 1 евро в България, след като Кремиковци струва пoловината? Какво, наистина е 1 евро, като всеки заблуден проверяващ очаква да го „почерпите” поне за 10 (ей-така, за да „не се хващаме за дреболии”). И колко евро да очакват хората от десетки държавни предприятия, неполучили заплати с месеци? Каква държава е това? Ако аз не платя заплата на моите работници до 10-то число ще ми "цъфнат" 5 инспектора и икономическа полиция...
И така... Вие, Ралица, пишете само за числа и цифри. Твърдите, че има потенциал в България. Ала това е далеч от истината. Причината тези цифри да нямат значение, е, че моралът и атмосферата в тази „държава” са непоносими. И ако аз бях на 20 години щях да си стягам багажа не по икономически (защото да – тук е възможно да се оцелее), а по човешко-морално-философски причини. Убеден съм, че преди да имате „оферти” от 4 университета във Великобритания сте посещавали елитно училище в България, вероятно не под „шапката” на МНО. Че сте имали достъп до курсове и учители, които по никакъв начин децата от моето село не могат да си позволят. И че когато сте искали пари в брой от баща си (в съседната стая) по Скайп, малко хора са можели да си позволят компютър и интернет достъп (а и днес в моето село има максимум 10 такива).
Тоест - животът ви е минал в един кръг повече или по-малко отдалечен от живуркането, на което са обречени 80% от представителите на тази заг(н)иваща нация.
Забравяте да споменете, че България е управлявана в последните години (няма да уточнявам колко) от една институционализирана мафия, че корупцията и чалгата са завладели тотално това общество, че образователната ни система бълва некадърни, самонадеяни изтърсаци. За здравеопазването няма да говоря – ако искате да видите как е, идете на един преглед и лабораторни изследвания в който и да е провинциален град. Че шансовете за професионално развитие са нулеви, защото тук наука и индустрия няма, а само далавери. Че културата и изкуството са едва ли не „табу”, а малкото занимаващи се с тях са смятани за „лузери” и откачалки. И, че София – моя роден град – далеч не е България.
Да, аз също се върнах тук след 16 години в чужбина и то доста успешни – творчески и финансово. За разлика от вас, аз съм не толкова млад и имам други причини, които ме карат да остана тук. Ала с всичката гнусотия, която ни залива в последните години – като се започне с икономиката и се свърши с екологията – аз не мога да виня нито г-н Фараж за неговите твърдения, нито всеки млад българин, който мисли да напусне тази страна. Просто „страна” вече няма. Мафията си я приватизира и прави каквото си иска и си има официална статистика с която да замазва положението.
Искам да използвам възможността да ви поканя в моето село, и в близкия провинциален град, за да ви покажа колко много се заблуждавате. И да имам лично възможността да ви кажа как вашето самодоволство и късогледство са една от причините т.нар. елит на България да не прави нищо полезно за спасяването на тази „нация”.
И аз написах това писмо с добри чувства, но и с малко гняв. С гнева на нашето поколение, което изгуби най-хубавите си години в т.нар. „преход”. Не очаквам отговор от вас.
С умиление,
Кирил Станков.
* След като Ралица Бехар реагира с отворено писмо на думите на лидера на евроскептичната Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж, който изрече тежки думи за състоянието на българската икономика, политика и съдебна власт, интернет пространството се запълни с коментари, които бяха насочени "за" и "против" тезите й.
Само във Факти.бг нейното писмо беше прочетено от повече от 10 000 души, а коментарите надхвърлиха 150.
