Да, вече с диплома в ръка решавате че е време и стягате багажа, отивате до най-близката метростанция, влизате под земята и се качвате на влака.
Пътувате със свито сърце през тунела.
Чудите се защо чак когато се изучихте и вече трябва да заминавате в чужбина има метро. Мълчите и не питате плачещите си родители защо е нямало метро преди.
"Радвате се", че с метрото ще стигнете по-бързо до Терминал 2 за да не се разплачете и вие...
С метрото Летище София стана по-близо и смело се надявате, че скоро ще може да поканите майка си да дойде да види как сте в далечната страна.
Изведнъж, в края на тунела виждате светлина. Влакът спира и се чувствате като заминаващ за Рая.
Разбирате, че вече сте пред вратата на Свободна Европа - всичко е чисто, ново, слънчево, виждате охрана и не се налага да стискате чантата си, както навсякъде в Родината...
Мъка и страх свиват сърцето ви.
Все още няма омраза към виновните. Все още няма носталгия, защото тя ще се усети в чуждото метро, там, сред хора от цял свят ще усещате, че и вие сте изгонен от родината си като тях.
Метрото е място без предрасъдъци и без расизъм. Местни от цялата държава, емигранти от няколко поколения, бежанци и туристи пътуват като равни.
Под земята всички са равни...
Чекирате багажа, изпушвате по цигара и бързате нагоре... към чакалнята.
Имате много време и решавате да разгледате българските свободни магазини. Разбирате ясно, че Вече сте в чужбина. Няма българска ракия, няма български стоки, с които сте свикнали.
Летище София не е българска земя. Ничия земя е. Терминал 2 е построен с чужди пари и трябва да показва бързо и безпогрешно, че вие сте избрали да заминете далеч и там, където отивате няма да има български стоки.
В този момент разбирате ясно защо така е построена метростанцията. Тя не е замислена като обикновена подземна спирка, а като Светлината в края на тунела.
Да, Метростанция Терминал 2 е краят на живота ви в България.
Дано успеете !
Дано Бог пази родителите ви от болести !
Дано доживеят да се радват на успеха ви !
Дано не ви е мъчно за тунела...
кРАЙ
Владимир Йосифов
Пътувате със свито сърце през тунела.
Чудите се защо чак когато се изучихте и вече трябва да заминавате в чужбина има метро. Мълчите и не питате плачещите си родители защо е нямало метро преди.
"Радвате се", че с метрото ще стигнете по-бързо до Терминал 2 за да не се разплачете и вие...
С метрото Летище София стана по-близо и смело се надявате, че скоро ще може да поканите майка си да дойде да види как сте в далечната страна.
Изведнъж, в края на тунела виждате светлина. Влакът спира и се чувствате като заминаващ за Рая.
Разбирате, че вече сте пред вратата на Свободна Европа - всичко е чисто, ново, слънчево, виждате охрана и не се налага да стискате чантата си, както навсякъде в Родината...
Мъка и страх свиват сърцето ви.
Все още няма омраза към виновните. Все още няма носталгия, защото тя ще се усети в чуждото метро, там, сред хора от цял свят ще усещате, че и вие сте изгонен от родината си като тях.
Метрото е място без предрасъдъци и без расизъм. Местни от цялата държава, емигранти от няколко поколения, бежанци и туристи пътуват като равни.
Под земята всички са равни...
Чекирате багажа, изпушвате по цигара и бързате нагоре... към чакалнята.
Имате много време и решавате да разгледате българските свободни магазини. Разбирате ясно, че Вече сте в чужбина. Няма българска ракия, няма български стоки, с които сте свикнали.
Летище София не е българска земя. Ничия земя е. Терминал 2 е построен с чужди пари и трябва да показва бързо и безпогрешно, че вие сте избрали да заминете далеч и там, където отивате няма да има български стоки.
В този момент разбирате ясно защо така е построена метростанцията. Тя не е замислена като обикновена подземна спирка, а като Светлината в края на тунела.
Да, Метростанция Терминал 2 е краят на живота ви в България.
Дано успеете !
Дано Бог пази родителите ви от болести !
Дано доживеят да се радват на успеха ви !
Дано не ви е мъчно за тунела...
кРАЙ
Арх. Радомир Серафимов, главен проектант:
Владимир Йосифов
Няма коментари:
Публикуване на коментар