Казват, че това е центъра на София

Да, тези имоти са в София. Като разположение са около сърцето на столицата.
НО това е по-скоро провинцията в София.
Тук нещата не се променят от десетилетия. И скоро няма да се променят.
И преди 1989-та година, и сега, през 2014-та година имотите на запад от Халите не са в центъра, макар на картата да изглежда така.

Много хора бяха излъгани и купиха имоти в нови сгради без да познават столицата и без да знаят какво мислят столичани за софийската провинция.
Не е случайно, че наричаха тази част Трети район на София.
Първи е центъра, Втори е Широк център и Трети е на запад от бул. Христо Ботев.
Няма изключения !
Миризмата и звуците не са софийски.
Тук хората живеят в столицата, но всъщност се усеща безвремието на провинцията.

Вижте:

Западната част на центъра е близо до метростанция, добър транспорт, пазар, супермаркети, добро училище, болници, РПУ и ...
Но въпреки възможностите според карта на София тази част на столицата прилича на СевероЗападна България.

В западната част на центъра хората живеят в миналия век.
Те виждат парите, които Кметството на София инвестира в Сърцето на столицата и в кварталите и се чудят защо са забравени .

Не, хората от западната част на центъра не са забравени.
Дори се страхуват от тях.

Проблемът е, че те не плащат данък имот.
Собствениците на имоти не плащат справедлив данък защото Общината иска данък съобразно съборетината, която оглеждат инспекторите, а според доброто местоположение .

Във всяка европейска столица този район би бил в Центъра и имотите щяха да са скъпи заради близостта с Кметството.
Но район ЮчБунар не е бил част от столицата.
След 1989-та година започна строеж на нови сгради. Има промяна.
Усеща се. но не е център и скоро няма да стане.
Виновни са чиновниците на Кметството и Партии, които искат да има бедни и озлобени хора, които да гласуват срещу плащане на справедливи данъци.

За последните 10-на година Кметството на София направи за бул. Христо Ботев толкова, колкото при предишния режим за 40 години.
На бул. Христо Ботев се усеща подобрение в качеството на живот.
За да продължи промяната трябва да инвестират пари в качеството на живот на живеещите в западналата част на центъра, а не само по бул. Витоша и НДК.

Не е справедливо да инвестират данъците ни за подобряване живота на хора, които не плащат данъци. Да, не е справедливо, но се налага.
Ако Кметството на София инвестира в Западна-лата част на центъра ще намали престъпността и бавно ще увеличи хората, които плащат данъци.

Представяте ли си да видите нещо такова в центъра на Виена ?
Това е скъпа земя. Това е ценен имот !
Защо Кметството не се намесва ?
Защо не поставя условия за ограда, за почистване, за застрояване и плащане на данъци ?
Защо Общината иска пари от нас, а тези хора оставя да правят каквото решат ?

Кметството иска от нас да плащаме наем за паркиране в Истинския Център на София, а не изисква от собствениците на имоти с ценна локация да плащат данъци !!!
Това е ГАДНО !
НЕ е солидарно !!!

Това прекрасно място е на 100-на метра от Метростанция СЕРДИКА !!!

Познахте !
Да, това е бул. Христо Ботев. Тук времето е спряло, закотвено с веригата наречена Женски пазар...

Виждате ул. Пиротска.
Това ли е Център на Европейска столица на Културата ?
Само на метри от този бордей има Паркинг. Защо Общината харчи парите от паркинга за да плаща загубите на Градски транспорт от пътуващите цигани, а не ремонтира сградите в квартала ?
Нали Общината печели наем от паркирали автомобили около тези сгради ?

На следващите избори за кмет и общински съветници ще има наказателен вот.
Ние ще наказваме сегашните, че са давали парите ни за ония.
Живеещите в Западната част на центъра ще гласуват срещу сегашните защото искат и ние да живеем като тях...

От Кметството зависи ... кой ще управлява след Изборите ...

Владимир Йосифов

Папката | Сивата история на България | Разказ 14/50

Историята показва как Икономиката следи отблизо Политиката и се старае да предвиди идващата промяна.
Хора, които не познават световната история смятат, че политиката е преди икономиката и наричат с лоши думи икономически субекти, които се стараят да уловят тенденция на промяна  и рискуват да подкрепят политика, която още не е усетена от населението. 
Населението използва обидни думи за всеки, който или е роден с усет за предстоящи промени или е отделил години от живота си за да участва в самите промени.

Това не е оправдание за извършените престъпления на Партията.
Опитвам се да покажа, че част от населението се опитва да запази рода и имуществото си независимо кой ще управлява страната, където са имотите и бизнеса им.
Разумните политици разбират това и го използват. Така стават Револусиите.

След Девети септември всеки гражданин имаше папка.
Различните хора имаха различни папки. Някои имаха по една, други по две, а трети имаха много папки.
Семействата, които са най-засегнати от Партията са разбрали, че няКой започнал да създава папки още по времето на дедите им. Семейства с прогресивни хора се надявали на успех след Револусията. Те смятали, че са наясно какво предизвиква вълната, която идва и какви ще са последствията, но това не ги е спирало защото се надявали, че са помагали на PRогреса.
Револусията използва такива хора и ако са достатъчно умни не ги убива веднага след Победата.

Царски офицер е изпратен да спре стачка на миньори.
Миньорите са водени от Георги Димитров, който заплашва, че български войници ще трябва да стрелят по български миньори. Царският офицер се среща с Георги Димитров и се договарят вожда и учителя да спре стачката, а офицерът да подаде оставка.
Да, това е победа за Револусията !
Офицерът излиза от Армията защото е от семейство на търговци и вече знае какво ще стане след няколко години и спасява семейството си от опасни записи в папките на децата и внуците си.
 
Населението в България не знае с колко хора, които мразят болшевиките се е срещал Георги Димитров. Майката на г-жа Мозер е помагала на Вожда. Царски офицери са помагали на Георги Димитров и Васил Коларов да преминат в Сърбия за да не се разпалва Гражданската война.
Всеки от хората, които са помагали на Черните ангели са били наясно на кого помагат.
За да обвият с целофан действия, които не са породени от идеологически, а от други подбуди се наричат прогресивни. Хората, които не разбират какво е ставало решават, че прогресивен означава ляв, а прогресивните хора подкрепяли център – дясното пространство.
Лидерите на Партията знаят, че за да управляват дълго България имат нужда от хора, които подкрепят центъра. Така лявата партия, подкрепяна от земеделци и от центристи ще има  властта да се справят с всичко. Буквално с всичко.

След Девети септември нещата се променят защото СССР определя кой българин да оцелее, а не партизаните, Народния съд и/или революционерите - приятели на прогресивните българи.
Това не се харесва на голяма част от левите активисти и се налага управляващите с помощта на Москва да използват ужасен терор за запазване на властта. Лъжата поема властта, а не Лявата идея. Лъжата подменя хората и причините за Револусията.  Лъжата убива „добрата” част на Револусията и я хвърля в ръцете на престъпници.

Убити и хвърлени за унищожение в лагери са и хиляди прогресивни българи.
Така СССР налага Социализма в страната ни. Разликата между терора там и тук е, че в България не отнемат децата на убитите и осъдените като роднините им могат да ги отгледат в тежка мизерия, но в културна среда.
Намесата на СССР при налагане на нецивилизовани наказания и терор отделят голяма част от левите идеалисти и прогресивни българи от Линията на партията. Част от тях остават в първите редици на Партията, но с идеята да помагат за бавно преместване към Център – Дясно, а не за болшевизъм. Тъй като никой не говори за това процесът остава скрит от населението и от тези среди се появи Сивата икономика.
Хората приемат, че БКП е лява партия.
Не, БКП / БСП не е Лява партия, а смес от анархисти, крайно леви, леви, център, дясно, крайно дясно и крадливи безбожници.
Това обърка ПРЕХОДА .
Населението не познаваше битките на различните кланове в БКП и затова не разбра как и на кого да заложи. Така в СДС се събраха същите анархисти, крайно леви, леви, център, дясно, крайно дясно и крадливи безбожници каквито има в БКП – БСП .

Слушал съм много за папките преди 1970-та година.
Разказвам за папките в България след 1970-та година. Това е годината когато започнах работа и в къщи идваха разни хора, които понякога говореха. Те разбираха, че могат спокойно да говорят „под чертата” / под розата /. Сивите българи не издаваха клиентите си. Те не се занимаваха с политика, а донасянето е участие в политиката. Клиенти ни бяха и болшевики, но основната клиентела беше от сиви хора и членове на кланове от център – дясно в БКП. 
Още като дете разбрах две важни неща.
1. При всяка среща с Държавата пишеш какви са родителите, от коя част на Народа са, имаш ли убити от Револусията роднини, били ли са родителите ти в Лагер, имаш ли Национализирано имущество или пари, или пенсии, или влогове, или бижута, или ценни картини или …
и
2. Важно е какво ще напишеш или кажеш, а не каква е истината.
Истината те прави зависим, а лъжата те прави свободен.
В автобиогрфията пишеш семейство на служащи и кратко описваш с PRиемливи думи нещо добро за родителите и дедите си.
С годините се научаваш, че не трябва да пишеш, ако дядо е бил Царски офицер, не пишеш, че баба е била домакиня, или че чичо е избягал във Виена, или че на семейството ти са НациОнализирали имоти и пари, или каквото и да е било.
Да, не е добре да пишеш, че баба е била партизанка, но можеш да напишеш, че преди Девети септември баба не е била свързана с партии.

За какво служат папките ?
Според Партията всеки има нужда от папка защото ако е враг трябва да бъде тормозен за да се вселява Страх в душите на останалите.
Ако папката е на член на БКП или БЗНС трябва да се следи дали той се развива правилно и дали не е скрит враг.

Първата папка е в детската градина.  Ако всичко е наред изчезва.
Втората папка е в основното училище. Ако всичко е наред изчезва.
Но, ако учител болшевик реши да провали живота на някое от децата които трябва да учи започва да пише, да тормози детето, провокира лошото в детето за да станат истина записаните в папката лъжи. Папката набъбва. Ако се намери добър човек дори дебелата папка изчезва, ако няма такъв човек папката тръгва с детето.
Третата папка започва в гимназията или техникума. Ако има добри хора изчезва.
Ако в основното училище не е унищожена папката тя става част от живота на детето и всеки болшевик добавя към нея.
 Тази папка е за да пречи на това дете да продължи да учи като студент и показва както, че детето е от семейство на врагове на Партията, така и че, детето не иска да стане „наш човек”.

За момчетата папката е страшна защото отива във Военното окръжие и там болшевики замислят какво да преживее докато разбере кой управлява живота му и кой ще управлява България докато е жив…
Папката на войника се използва за тормоз и след казармата го викат Запас точно, когато това би било най-трудно за него. За папките отговарят хора, които са с болни мозъци и се радват когато намерят начин да смачкат човек само за това, че се е родил в семейството си.


След 1975 имаше разлика дали неблагонадеждният е враг защото има „избягали от Лагера” роднини и знае как е там, в Свободна Европа и неблагонадеждния е враг защото дядо му е убит след Народен съд.
Има разлика също така дали е убит от Народен съд или след присъда на Народен съд.
В тези времена вече можеше да се говори, че има българи, които са осъдени от Народен съд на 8 години затвор, но са разстреляни в затвора по заповед от няКОЙ.
След 1975-та година внуче на убит от Народен съд би могло да бъде активно в живота на Комсомола и може се изучи да му се разреши да работи за Репресивната икономика. В този случай беше много лесно да се загуби папката и да дори да се постави друга. Тогава малко хора можеха да видят папката си и разбираха, че им е направена услуга, но не знаеха как е станало.
Може би някои от картончетата са добавяни за да бъде променена папка на близък, любим, съпруг, роднина, спонсор…
Не познавам такива хора, но съм сигурен, че има.
Когато са унищожавали старите папки и са ги заменяли с нови не са очаквали БКП да загуби властта и картончето е давало спокойствие както днес помагат депутатските карти.

Нещо стана през 1976-та година. Бях млад и не разбирах добре нещата, но трусът се усети.
няКОЙ смени системата в Балкантурист и извади читавите хора от ключовите позиции.
Днес предполагам, че е възможно да е имало промяна в Партията и клановете Център – Дясно са  загубили позицията си. Болшевиките са заВзели повече власт и са сложили прът в колелата на туризма, където бяха скрити хиляди българи с папки.
Официалната позиция на Партията беше, че не разрешава хора с висше образование да бъдат келнери, но може да са искали да „обновят папките”.
Това беше голяма грешка защото бързо от страната избягаха хиляди образовани българи. Те знаеха, че са загубили "приятели" и ще им бъде трудно да намерят добра работа с  „греховете” на родителите си.
Тези, които не успяха започнаха да лъжат, че нямат висше образование и започна ... създаване на папки на хора от народа.
По това време кварталният МВР идиот започна да ме тормози. Викаше ме, заплашваше, страхуваше ме, посягаше /без да ме удря/ и ми обясняваше какво ще ме правят в Казармата.
Дори този идиот не можеше да си представи колко страшни са листята в папката ми. В Казармата видях и други граждани с папки.
Предполагам, че Казармата е била в главите на гадовете нещо като поправителен лагер за неправилно ориентираните.

Прогресивните имаха хора навсякъде и саботираха болшевиките !
Оцелях в Дисцип с помощта на прогресивни офицери. Оцелях през всичките 27 месеца Казарма благодарение на прогресивен Политически секретар на Поделението. Той нито веднъж не поиска нищо нито от мен, нито от семейството ми. Направи го за непознат човек.
Направи го с удоволствието, че е саботирал тормоза на невинен от малоумни болшевики.
Знаех, че трябва да търся начин да унищожа папката си във Военното окръжие.
Обясниха ми как да го направя и колко струва. Когато успях - папката ми в БНА изчезна и на нейно място се появи хлебаря Йосифов. Никой не ме потърси повече.

Папки се появяват когато поискате да постъпите на добра работа.
Ако сте опитен работник Ръководството на предприятието или учреждението може да се направи, че не е знаело какво пише в папката… докато не дойде специално разпореждане на база на данни от папка да уволнят човека.
През 1984-ва преживях подобно нещо.
Бях поканен от екипа на ресторант в Гранд хотел София / сега е хотел “Радисън Блу” / да работя  като сервитьор. Всичко вървя добре пробните няколко дни. Заведоха ме да си подам документите и един любезен, добре облечен, приятен белокос мъж, ме попита :
- „ Нали знаеш какво пише за тебе и семейството ти ? Нали знаеш, че нямаш право да работиш не само в Хотел София, а в системата на Балкантурист ? ”
За тези няколко дни той беше получил моята папка. „Белокосият” ми помогна. Отдели няколко минути и ми обясни как мога да загубя папката си.
- „Изчезни за няколко години и после опитай пак.”
Добри хора ме запознаха с Фактор от Балкантурист и започнах работа в Системата без Назначение и без папка. Никой не знаеше кой съм, кой ме праща, защо съм там, за колко време, откъде знам това, което знам, кой и къде ме е учил. Плащах му заплата всеки месец…
Клановете в БКП, които саботираха болшевиките и откровените престъпници - социалисти помагаха на деца и внуци на жертви на болшевизма.
След 1983-та бяха създадени полуЧастни и полуСиви работилници към кооперации, в които скриха интелигентни и работливи българи.
Известни и уважавани днес българи работеха като сиви хора в кооперации - ШирПотреба.

Ако болшевики хванеха сиви хора и успееха да ги осъдят и ги "вкарат в затвора" се намесваха Клановете в БКП, които отхвърляха червеният социализъм. Те пазеха хората си и ги отглеждаха докато "излежат присъдата". Хиляди затворници "излежаваха присъди" като почистваха тенискортове и спяха по домовете си. Касиерът на столичният ресторант Стадион "излежаваше" присъда като дясна ръка на управителя.
Ресторант Стадион беше едно от местата в България, където болшевиките не управляваха.
Кортовете в Борисовата градина бяха друга Свободна зона. Летище София, Митницата също бяха извън контрола на болшевиките... Не извън контрола на Партията, а извън контрола на болшевиките !

Болшевишката част на Партията разбира, че няма как да има туризъм с простите си и неуки подръжници и измисля, че тези, които работят в туризма и търговията на дребно са измет, крадци, лъжци, негодници, печелят на гърба на хората…
Така създадоха висока стена между нас и Обществото.
Познавам българи, имам роднини, приятни и разумни хора, които бяха уволнявани за миг само защото се появява папката им.
Гладуваха с месеци докато си намерят някаква работа, но не биха работили в туризма за нищо на света. 
Партията направи думите търговия и туризъм акани.
Българското население и Българската интелигенция не усетиха клопката и не разбраха защо много от хората, които работеха в търговията на дребно и туризма станаха врагове на Партията.
След 1986-та година точно от тези българи ДС набираше хора за Прехода. Повечето от тях не осъзнаваха защо им предлагат по-добра работа, по-добри заведения, по-големи доходи и … докато не им предложат да работят за Службите...
Имах такава покана. Предложиха ми да избирам между хотел Родина и Боянското ханче. Дадоха ми да разбера, че ще бъда назначен и няма да бъде тормозен от "идиоти". Но не скриха, че след време ще бъда предложен за друга работа. Отказах и никога не подновиха този разговор.

След 1986- 1987 започна ловът на хора, които не уважават Населението !
Повечето имаха папка. С годините папкочетящите създават профили на имащите папка и бяха подготвени кой за какво би бил полезен. Интелигентни хора с папки ставаха държавни чиновници, после шефове и накрая политици.
Не всички са били агенти или доносници.
Не е задължително да имат дори картонче.
Това са хора с папки, които са били интересни и за които се знае как биха реагирали при стрес, при глад, при уплаха, при повече пари, при смяна на Режима и дали биха търсили ОТМЪЩЕНИЕ.
Важно беше да не се търси отмъщение !

Погрешно е да се мисли, че Прехода е станал хаотично.
Да, сигурно е имало много грешки, но те са по Начертания път.
Клановете на Център – Дясно в БКП  са подготвяли кадри за сравнително плавно преминаване от Репресивна икономика към Пазарна икономика. Лидерите на кланове са знаели, че ще им е необходим преходен период, който да плаши Населението и затова създават Борчетата.
Бригадите имат задача да събират парите от населението, да го забавят и гонят от бизнеса, а още по-добре от страната.
„Режимът на мутрите” е толкова добре измислен, че не буди съмнение в Нацията.
Всеки нормален човек обвинява социализма и не разбира, че мутрите са изкуствено създадена мафия. Мутрите имаха папки защото бяха или спортисти с дълга история и награди, или дълъг списък на престъпления.
Папките не са досиета на ДС.
Може би в досиета на ДС живее информация от папките. Папката показва информация, която е достъпна за повече хора без да е ясно как е получена.
Нямам досие, но имам папка.
Папката на баща ми е унищожена от приятели след 1970-та година и е получил допуск за да бъде назначен като Заклет счетоводител към Министерски съвет на НРБ.
Папката не жена ми е била унищожена от приятел - известен адвокат след 1985-та година.

Владимир Йосифов

В началото на PRехода се наложи да прегледат папките и да изберат стотици хора, които да бъдат куриери. Партии, Корпорации, Мафията, „Фондации”, Чужди агентури наеха българи, които да пренасят информация, пари, документи за подпис, папки, опорни точки…
България е малка държава.
Информацията в папките позволява на „вътрешни”експерти да предложат избор на управляващите на подходящи хора за добри или лоши дела.
Може би във века на тероризма навсякъде е така…

Червените изцапаха лявата си ръка с кръв, а дясната почерниха от кражби.
Живеят всред омраза и бедност.
Децата и внуците им харчат откраднатото в чужбина и ясно показват, че не желаят да бъдат троянски коне. Сега те имат папки в чуждите служби и някой ден внуците им ще преживеят в чужбина това, което дедите им са направили в България...

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие | Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца | Сива история на България | Разказ 18/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Синият рецептурник | Сивата история на България | Разказ 13/50

Малко българи знаят, че преди 1989-та година имаше Червен рецептурник – за готвачи и Син рецептурник - за сладкари.
Сравнително лесно можеше да се сдобиете с Червен рецептурник, но много, много трудно ще се снабдите със Синия рецептурник – за сладкари.
Защо ?
Създателите на Репресивната икономика са знаели, че бедните хора обичат сладко.
Бедните, уморените и угнетени хора давят мъката си в алкохол и захар. Важно е да се следи какво сладко яде народа за да се формира ниска култура на хранене и да не се допуска важни за износ към СССР продукти да се хабят в България.

Какво Ви казвам ?
Сладкарската индустрия определя кухнята на една страна, а не обратното !
Всички лидери на Интернационала са живели в Свободна Европа и са разбрали тази зависимост. Всеки бъдещ лидер е виждал как туристите се стараят да опитат характерните за местните хора десерти, знаейки, че не могат да опитат всички характерни ястия.
Затова сладкарите в България са част от номенклатурата. Те не създават връзка между ТКЗС и Пазара, а са добре печелещи държавни служители, които PRокарват „Линията на Партията”.
Синият рецептурник е направен така, че да води българските сладкари за носа и да спира всяка надежда за развитие на бранша. Сладкарят не може да избира продуктите, а работи с това, което му разреши Държавата да влага в Захарницата.

Сладкарите в Свободния Запад са пекари.
Пекар означава опитен хлебар, който произвежда и десерти.
В Свободна Европа десетките видове хляб и десерти са дама с кавалер ! Хлябът покрива разходите за наем, заплати на майстори и продавачи, ток, вода, такси, почистване и … а Десертите създават ОГРОМНИ печалби. Пекарите са сред най-богатите работници в Свободния свят.
ЗАЩОТО създават БВП.
Да, пекарите – сладкари са гръбнакът на фермерите в Свободна Европа.
Сладкарите са ограничени само от дължината на живота си. Наемите им са дългосрочни, а дори често купуват помещенията за да останат като сигурен доход на наследниците им.
Спокойствието им позволява да сключват дългосрочни договори с фермери и мандри. Така обикновени пекари създават огромен пазар за производители на плодове, плодови сокове, плодови сосове, захаросани плодове, ядки, масло, сметана, мляко, извара, подправки и опаковки.
ОГРОМЕН, НЕОБЯТЕН ПАЗАР !!!
В материал за вестник Бряг съм описал как работят сладкарите в Париж. Всеки хляб или сладкиш има основна рецепта, като пекарите се стараят да договорят най-качествените продукти за да продават колкото може по-вкусен хляб, закуски и десерти, в зависимост от клиента в района на пекарната.

Да, да се върнем към Сивата история на България.
България е трябвало да произвежда :
цигари !!!, свежи плодове и зеленчуци, консервирани храни и подправки за СССР. 
 
За да изпълнят тази задача лидерите на БКП изграждат КОНТРА европейски вкус в народа си и така си гарантират, че няколко поколения няма да искат да ядат това, което произвеждат за износ в СССР.
България територии с подходящ климат за производство на плодове и ядки са заставени да произвеждат тютюн за производство на цигари за Империята на злото.

Ако в България е имало свободни сладкари щеше да има конкуренция между тютюн и суровини за пекарните. Пекарните са с много висока печалба и щяха да спрат производството на евтин тютюн. Това щеше да провали договорките за доставка на цигари за СССР и затова не е допуснато.
Ако в България е имало свободни сладкари щеше да има конкуренция и сладкарите нямаше да допуснат сметаната да бъде използвана за производство на бяло сирене, което да се изнася в Гърция, където пасоците го PRепакетират и го продават по света за гръцко сирене.
Представяте ли си наглостта ? Гръцко сирене ?
Ако в българските сладкари бяха свободни да избират качествени продукти щяха да поръчват на близки до сладкарницата им ТКЗС да им произвеждат суровини. Производството на сладка, сокове и сосове от чисти плодове щяха да осигурят работа за българи живеещи в планински райони, където няма предприятия. Производството на пресни плодове, сладка, сиропи и компоти за Сладкарници щеше да реши въпросът с бедността в смесените райони.

Синият рецептурник не разрешава планиране с години напред.
Репресивната икономика налага на държавните служители – сладкари да не пречат на Партията да изпраща важни за чужди народи българска земеделска продукция.
През 1988-ма година Частната сладкарница Миньор в София проби Системата и показа на сладкарите защо Сладкарницата е Индустрия. Сладкарница Миньор поръча качествени сокове от горски плодове, който продаваха вместо Кока Кола. На ден продаваха над 200 литра плодов сок.
НА ДЕН, в една сладкарница !
Това са няколко хиляди чаши газиран плодов сок !
Сладкарница Миньор поръча в планински села десетки тонове чисти и качествени сладка от смокини, ягоди, малини, къпини, боровинки, кайсии, череши, вишни и …
Сладката първо бяха в бидони, а после в еднотонни „квадрати”…
Сладкарница Миньор поръча и закупи от Църковни земи тонове от най-сладките български орехи.
Заемите, с които Сладкарница Миньор плати на зелено поръчките си бяха изплатени още през първата година и за втората година изградиха сграда за съхранение на поръчаните продукти.
Една сладкарница осигури работа и сериозни доходи на много българи на стотици километри от витрината на обекта !!!

След Сладкарница Миньор и Сладкарници Лучано възприеха дългосрочните договори и покупката на зелено на плодове, ядки и подправки.
След 1989-та година частните сладкарници създадоха пазар за производители на плодове, сметана, мляко, извара, яйца и …  качествени брашна.
Този процес е бавен и все още не е завършен.
След 1989-та година се ограничи износа на българско бяло сирене за Гърция, където "честни европейски" търговци го препакетират и да изнасят като гръцко.
Кражбата на двете Партии се PRецака.
Това създаде проблем с реалицзацията на български мляко, сметана и извара.

Няколко години Данон - Млекокомбинат Сердика – София нямаше пазар за сметана, мляко и извара защото нямаше Частна Сладкарска Индустрия.  Данон – Сердика намери коректен партньор в лицето на г-н Заре Шахбазян, който като умен сладкар разбираше колко голям е проблема на млекокомбинатите в България.
Буквално за една седмица Заре Шахбазян преобразува добре работещия си сладкарски си цех в КЕНАР – индустрия за салати.
Радвам се, че успях да покажа на Заре рецептите си за салати, както той години преди това ме научи да правя сладкиши.

Индустрията Салати Кенар изкупуваше сметана от Данон на цена на изцедено кисело мляко.
Затова салатата Снежанка на Кенар беше толкова вкусна. Заре смесваше сметана с изцедено кисело мляко и продаваше всеки ден тонове уникална салата Снежанка. Кенар продаваше всеки ден тонове извара.
Като коректен партньор на Данон – Сердика Заре започна да продава айран и така осигури огромен пазар за киселото мляко на Данон. Умните и коректни хора се намират и сдружават и ако държава и/или Партия не им пречи създават условия за забогатяване на хиляди земеделски производители.
Защо Заре Шахбазян разбра от какво има нужда Данон, а останалите сладкари не осъзнаха години какво се случва след смяна на името на Партията ?
ЗАЩОТО не мислеха за нищо и изпълняваха безмозъчно Синият рецептурник...

Заре беше сладкар на добре работещ планински хотел – Щастливеца. В Балкантурист Синият рецептурник беше задължителен, но само за балъци, а такива нямаше там, където имаше чужди туристи. В мазето на Щастливеца на разположение на Сладкарския цех имаше огромни хладилни и складови стаи. Там, далече от очите на Репресивната икономика се съхраняваха плодове, сметана, извара, плодови сокове и сосове, ядки и … Шоколад.
Сладкарите на хотели и ресторанти за чужди туристи имаха на разположение ОГРОМНИ цехове и складове, където се съхраняваха направени по частна поръчка от сладкарите плодови сокове, сосове и сладка. Тези хора захранваха голяма сива част на икономиката.
Сладкраниците на Хотел Рила, Хотел Щастливеца, Хотел Ню Отани и всички други добри хотели в България, както и … Ресторант Лебеда – Панчарево бяха полу-частни структури, които изкупуваха чисти български плодове в сериозни количества.
Това беше възможно защото сладкарите там не уважаваха Синият рецептурник.
Те ползваха имената, които са показани в Синия рецептурник, но продуктите и начина на производството беше по собствена рецепта на сладкаря, защото той познава продуктите, които е скрил в складовете на цеха.

Нямам снимки на Сладкарският цех в мазето на Полицейската школа в Симеоново,
а бих искал да ви покажа площта на сладкарския цех, оборудването и складовата и хладилна база, които  биха удивили всеки обикновен български сладкар, който спазва Синият рецептурник.
Синият рецептурник беше капан за селяндури, които не познават бранша и нямат нито знанията, нито опита, нито смелостта да поемат Сладкарски цех за чужденци.
Да, селяндур е грозна дума, но я ползвам защото познавам лично сладкари и от ОХ, и от Балкантурист, и от УБО – Хотел Рила.
Сладкарите на Обществено хранене – ОХ бяха прости, крадливи и неуки хора.
ТЕ бяха назначавани съзнателно такива за да използват Синият рецептурник без да мислят.
ОХ сладкарите не разбираха какво работят и се радваха, че с боклуците, които продават усвояват пари, каквито като овчарки и свинари нямаше как да имат.

Преди 1989-та година зимите в София бяха дълги тежки, с много сняг.
Всеки ден от дългите зимни дни Сладкарите в хотел Ню Отани – Японския хотел в Лозенец произвеждаха страхотни сметанови торти с пресни ягоди.
Такова нещо нямаше в Синият рецептурник.
В Синият рецептурник вместо сметана се ползваше мляко с желатин. Дори днес, 25 години след Разпада на Социализма милиони българи смятат, че Парфе е сладко мляко с желатин и ягоди от компот, а не Разбита сметана с пресни ягоди…

Синият рецептурник, освен за имената беше вреден и заради грамажа !
Захарниците и при социализма предлагаха „благи” теста с вране крем, с Голям размер, за да може голямото количество захарта да укроти населението и да го зарадва.
И днес е така.
Макар, че България е в Европа от години, сладкарите не смеят да намалят грамажа на захаросаните си теста за да увеличат плодовете и сметаната. Населението вече е научено да яде желатин, брашно, захар и вода и е трудно да се промени вкуса му.

Българските сладкари не ползват масло, а маргарин, което прави българските бисквити и десерти Опасни за здравето на клиентите.
Българските сладкари не ползват белтъци - целувки – макарони за блат на разбита сметана с плодове, а тесто и варен крем, което е вода с млеко и брашно със захар.
Български сладкари не ползват извара.
Български сладкари не ползват ядки защото са скъпи и няма да се купуват от клиентите им.
Български сладкари не ползват ликьори защото са скъпи и няма да се купуват от клиентите им.
Български сладкари не правят опити и не създават рецепти, които да подпомагат местни производители на плодове, плодови сокове, плодови сиропи, сладка, компоти, ликьори, ядки…

КОЙ е виновен ?
Партията, копоите от Народен контрол, тъпите преподаватели в Пуцовете, страхът от ДС и Стопанска милиция, страхът от крадливия персонал, който е назначен на лека работа със задачата да не разрешава излизане от Синият рецептурник ?
НЕ.
Виновни са Клиентите !

Нито Партията, нито стражарите, нито пенсионерите – копои от Народен контрол, нито ПрофСъюза можеха да спрат истинските сладкари.
Истинските сладкари разбираха колко прости хора са шефовете им и ония от Контролните органи.
Нито един копой не можеше да усети разликата между мляко с желатин и бита сметана или шоколад със сметана и какаов сироп с варен крем, или блат и основа от белтъци+захар+настъргани орехи или бадеми…
Малко смелост, много опити и верни помощници щяха да попречат на PRедателите от Репресивната икономика и днес България нямаше да е най-бедната икономика на света.

Последният виновник за бедността е Синият рецептурник !
Само няколко български сладкари знаят, че Синият рецептурник е написан с участие на добър сладкар от Стария хотел България работил в престижният столичен хотел преди Девети септември.
На този човек дължим част от идеите, които са основа за десерти цели 50 години.

Дано скоро се родят деца, които да станат политици след като са учили в Свободна Европа и са разбрали, че Развито Земеделие не може да има страна без добри сладкари и готвачи.
Дано следващите кметове на български градове отделят всяка година сериозни суми за Награди на сладкари и готвачи, които изкупуват продукцията на местните фермери и земеделски стопани.
Дано ! Дано ! Дано !
Защото и тази година за Великден ще купим козунак от турската пекарна на Графа.
Да. Турци усетиха колко голям е пазарът на пекарни и го завладяха с качествените си произведения.

КОЙ е виновен ?
Ние, клиентите сме виновни !
Ние плащаме музиката, а оставяме Делян Пеевски да ни каже каква музика да слушаме...
Надявам се, че още българи ще разкажат на младите какво са преживяли и защо България е бедна страна от Третия свят.

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Расизъм| Сива история на България | Разказ 20/50,

Доверие| Сива история на България | Разказ 19/50,

Щастливеца| Сива история на България | Разказ 18/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години.
Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Вижте :
Пекарна в Париж | Репортаж от Париж | публикуван във вестник Бряг, септември 2011 | снимки: Владимир Йосифов |

---









#общество, #БКП, #социализъм, #България, #история, #истина, #сива, #разказ, #ВладимирЙосифов,