Показват се публикациите с етикет Софийско жителство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Софийско жителство. Показване на всички публикации

петък, 27 ноември 2015 г.

Спомени на Maria Koleva

Maria KolevaАз съм софианка благодарение на зет ми партизанин. В същото време моята майка е от буквално унищожени два казашки рода в краснодарският край.
Чак сега, преди известно време, ми изпратиха архивни справки, които са от 1864 год в които се посочват какви са били моите предци. Унтер оофицери с големи заслуги, а от новата история първи братовчеди на мама, след пребиваване десетки години в Сибир, са вписани в книгата на жертвите на комунизма. Там където е живяла до последните си дни мама е превърнато в поляна от крадци цигани. Аз изживявам дните си без да мога да отида и отдам нужното внимание на мъртвите си родители.

Август на 1933 год. Майка ми млада на 28 и баща ми на 51 години чакат влака да пристигне на гара в Кримск за Харков . На перона са майката и сестрите на мама. Когато се качват и влакът потегля баба ми припада и така майка ми е запомнила майка си.
Те пъту
ват с три деца, две на баща ми и едно общо. 12 годишно , 9 годишно и 6 годишно. Границата през Румъния е затворена и те минават през Полша и Унгария . Това пътуване продължава десет дни.
В Буда Пеща чакат параход за Русе цяла седмица защото няма свободни каюти заети са с германски юнкери. Те са на палубата скупчени за да се предпазят от силен вятър по течението.
Баща ми влиза в разговор с пътници като им обяснава положението в СССР.  Един от работниците на кораба непрекъснато го разпитва и когато се мръдва го избутал и заключил в едно помещение. Това боричкане са видели и други, които  казват на майка ми.
Тя с децата застава там до вратата и започнала да говори на татко и гълчи високоработника. Дошли и от Юнкерите и морякът,  който бил симпатизант на Георги Димитров, отваря вратата на помещението. Казал на баща ми, че нощес щял да нахрани рибити с него.
Мама се уплашила много и вдигнала висока температура от преживяното и припаднала. Тогава юнкерите им отстъпили каюта и техен лекар прегледал мама. Мама  подала на доктора пет златни рубли от благодарност, но доктора й затворил шепат аи казал, че  за децата ще им трябват пари.
Така нашето семейство е пътувало към България  в каюта на юнкери. Юнкерите слизат преди Русе и оставят кутии с бомбони и бисквити на мама.
След години, когато мама ми разказваше всичко, което са преживяли на кораба за България, ми показваше две кутии запазени от тях.


29 ноември 2015
Много се извинявам изглежда, че да се справям с компютъра ми е трудно и не можах да намеря къде да продължа да пиша. Аз дори не мога да намеря това, което съм написала и до къде съм стигнала. Ако почна отново, то ще е произволно. От стената разбрах ,че се занимавате с имоти. Аз съм гола вода. показали са ми малко неща от боравене и се оплитам като пиле в калчища... А сега ще използвам, че съм Ви открила и ще напиша нещо не толкова значително. 1992 година, на 22 октомври получих телеграма от жената, която срещу заплащане се грижеше за майками . - Тръгни веднага . И аз без да си осигуря някаква отпуска тръгнах. Заварих мама вперила поглед в тавана без да реагира на моето появяване. Беше дошла една стринка и тя ми казва -- Остави я, Марийке, тя вече разговаря с умрелите. Разплакана ги изпратих и останала сама коленичих обърната на изток и започнах да се моля - Моля те, Боже, не ми я отнемай, остави ми я да и се порадвам. Орехът изшумоля без да има вятър и аз отидох при мама. Чак сега тя ме погледна, но с блуждаещ поглед. Седнах до нея погалих я, гушнах се на гърдите и и тя ме погали. Започнах да я обгрижвам настоятелно, да и давам лекарствата, че жената ги беше спряла. Мама се възвърна за моя радост, дойде зимата при топлината на бумтящата печка мама започна да ми разказва живота си... И така всеки ден. Мъжът ми дойде и започна да записва думите и понеже беше само за няколко дни ми каза - Записвай . Записвай всичко. До 22 октомври 1993 год , точно една година продължи измоленият ми от Бога неин живот. Днес този дом в който доживя дните си майка ми го няма. Непрекъснато и системно цигани съвместно с българи разфасоваха къщата и я разпродадоха на парче. Остана местото без ограда и порта със седем ореха, които се обират от чужди хора. Аз съм се родила там и пъпа ми е хвърлен там, а вече нямя къде да си отида. Това нашето не е държава, тя е същата като моя разграден и ограбен дом. Простете ми.

30 ноември 2015
Здравейте отново. Изминаха 100 год от Първата световна война. Бедите на моите предци започват от тогава. Дядо ми Григорий Яковлевич, баща на майка ми, е бил тогава виборний (станичен атаман). През 1914 год се ражда единственият му син и той изпращайки казаците на фронта ги черпи от бъчонка бира. В станицата е имало три лагера (казарми) където той ги обучава. Войната продължавма три години, като през последната година и дядо ми отива на фронта. От там, един от братята му, не се връща Александър. Майка му е дворянка от Санкт Петербург. Нейният баща е бил към Имперският корпус казаци, от елитна част. В Двореца е служил седем години и от там е довел със себе си дворянката Анна. Притежават многа земя и един хутор*. В станицата са конюшните за ездитни коне, а стопанските постройки и всички животни са на хутора. Когато е започвала жетвата Бабушка, дворянка, на двуколка е обикаляла и благославяла житното поле. Зърното са жънели със жетварки и вършали със собствена вършачка. Прадядо ми е бил любител на ябълковите насаждения и са имали голяма ябълкова градина . Когато на пролет те се разцъввтяват се разхождали между тях и им се радвали като към деца. От брака си са имал шест сина. Дядо ми е бил най големия . Григорий, Пьотър, Герасим , Трохим , Сезьон , Александър. Една голяма и силно сплотена фамилия. Къщата им е била голяма и само с един комин . От голямата печка в средна дневна са прокарани тръби през които преминава топлия въздух от печката и отоплява останалите стаи. Една от стаите е била подредена за молитви на баба Ана. По стените на тази стая са били окачени скъпи икони, а под тях подиумче, постлано с пухкав килим, за коленичене. В тази стая, която наричали "светая светих" умира прадядо Яков. Кокато, След гажданската война, започват конфискациите и комисари влизат в дома им започнали да събират с чували иконите. Мама ми описваше една толкова красива Богородица с младенеца, със златен венец вместо рамка . Тя разказваше, че когато слънчев лъч попадал на нея иконата блестяла като слънчце. Между иконите е бил и портрет на император Александър. Разбойниците като го видели извадили пистолети и стреляли по него. Бабушка Анна и Дядо са гледали нашествието и взаимно се успокоявали, но при изстрелите прадядо се срива на пода и издъхва. Те го погледнали, подритнали и си отишли.

Събота, 12 декември 2015 Здравейте Г-н Йосифов , изпитвам затруднение в боравене с компютър, но се мъча да се справям, колкото мога. Незнам как става прехвърляне на ръкопис от едно място на друг ,затова Ви моля да ме извините, че Ви пиша на чата. Сега искам да Ви пратя едно свое стихотворение в памет на моите предци. Казаци бели-Донски , терски , кубански. Правнуци далечни на библейският Ной. Войствен народ и никога роб . С вяра единствена във всевишният Бог. Бездна огромна болшевизма отвори . Ламя червена погълна достойни. Плячеха реките, че няма. Казак на кон да препуска. Море от жита да зрее. Волна песен над степта да се лее. И мама вече я няма. Спомени да ми разказва. За баща си атамана. За баба си дворянка. За чест, почит, богатство. За терор, за глад, за бягство... За вагоните конски, за камари от кости. За живота сред чужди изживян в тегло и нужди. И скрита във вената синя. Кръвта ми казашка пулсира. И пее и плаче, за минала слава сърцето ми женско с мажка сила. В съня си сама преброждам . Кубанските мамини степи. Шуми ми реката, шепти ми тревата. Ветрецът тихо ми носи стих, вопъл и песен. 1993 год.
неделя, 13 декември 2015 година
Годината е 1914 . Ражда се след четири момичета дълго чакан син - Феодор. Идвете фамилии са в степта. Жътвата е богата Жътварките с впрегнатите дорести коне правят последни откоси на натежалите класове. От там гърлото на вършачката поема ръкойките и зърното чисто и едро се изсипва в специални каруци и поема към гарата. Прекупвачите доволни го поемат и то ще заухае в от горещите фурни на Русия. Евдокия е неспокойна . Точно, когато измитаха около въшачката небето се стъмни. Разлаеха се кучетата замучаха животните. Стана тъмно . Жените коленичили се кръстеха и шепнеха молитви. Не е на хубаво казваха. На война е. И точно това се случва. Григория изпраща сотня след сотня на фронта и черпи от бъчонки бира. Роди ми се син. На войната и трябва пушечно месо и казаците поемат по бойните полета. Жените чакат известия и получили веста огласят степта с писъъците си по изгубен баща, брат, съпруг. С последните ешалони и Григорий поема към фронта. Степта обезлюдава. Тук и там се завръщат и осакатени . От братята на Дядо Григорий не се връща най малкия брат Александър. Другите са мрачни и след дългото си отсъствие се стремят да оправят заапуснатите си стопанства. Южна Русия е далеч от събитията в Питер но отзвуците ги настигат и разбунват озлобените им глави. Мужиците, които бяха и работната ръка в казашките родове вече не се подчиняват и явно отправят нападки към богатите. Двете фамилии Кошельки и Шаповали са сплотени и преодоляват заедно бедите от тригодишната разруха. Това, което е далеч от тях не ги плаши. Те знаят, че докато са заедно ще са силни. Този казашки край не допуска червените комисари да припарят и отбиват атаките им . Гражданската война се заражда на казашка земя и отстоява набезите на босяците три години. Писателят Пастернак описва най добре тези събития в Романа си Д-р Живаго.

Maria Koleva Когато беше началото Вие бяхте още малки, но сега вече сте пораснали и узряли не бива да допускате повече лъжи и некадърни управления.
Аз бях делегат на втория конгрес на Подкрепа и когато си отидох при мама и и казах тя се уплаши .
Ние, каза ми тя, сме от корен изтръгнати, но у тебе явно е останало нещо и ме е страх да не ти се случи нещо лошо.
Бях много близка с Неделчо Прошков, с него съм водила договаряния за заплатите в спортния тотализатор. Когато се наложи да отида и гледам майка ми той ми разреши да ползвам неплатен отпуск цяла година и тази година беше точно преди пенсия. Отрази ми се зле на пенсията, но не съжалявам, бях плътно до мама една година.
Когато се върнах на работа бюрото ми беше изтарашено и всички документи свързани с Подкрепа иззети . Пенсионирах се през 1995 .


26 декември 2015

Румяна Т. Хубаво е, че ги пускаш, защото бележката, която помолих преди години баба да ми напише като родословно дърво, е изчезнала. Можеш ли да направиш едно родословно дърво назад докъдето знаеш, лельо Марийче?
Maria Koleva Това е много хубаво но и сериозно нещо не бива да се пише на изуст и невярно.
Румяна Т. Истината е многолика, лельо Марийче, дори документите не могат да дадат точна представа какво е било и не това е важното. Миналото не случайно е минало... Желая ти пълни днешни дни!
Maria Koleva Колкото хора толкова и истини .Зависи кой как я гледа.
2 души харесват това.
Коментари
Maria Koleva Не е съвсем добре заснето но това са казаци от преди революцията на картата Славянск на Кубан е родният град на майка ми





*хутор 

Maria Koleva:

е малко населено място. притежание на дворяни.
Нещо като село.
Това е в царска Русия.

четвъртък, 10 април 2014 г.

Софийско жителство | Сивата история на България | Разказ 12/50


След  Девети септември БКП се нуждае от време за да овладее България така, че да няма къде да се пропука властта й. Партиите от ОФ и незапознатите със зверствата в СССР не разбират какво става и така загубват свободата, а някои и живота си.
Всеки заможен българин, който е знаел какво става в Империята СССР е опитал да избяга или да прехвърли децата си в унищожената от Втората Световна война Западна Европа.

Софийското жителство трябва да се разглежда като част от Репресивната икономика на БКП.
Смъртта на хиляди смели верни на Царя войници и офицери в края на Войната,
избиването  на още хиляди смели и работливи българи и създаване на лагери всява страх в милиони.  
Изселването на всеки, който е по-нужен жив, отколкото мъртъв и изселване със семействата им променя населението в България и дава на БКП възможността да използват със заплаха добре образовани и работливи българи навсякъде из страната.  
Този добре обмислен репресивен модел на икономика дава на Партията власт, каквато никой не е могъл да си представи.

Младите хора днес се чудят защо образованието преди 60 години е било по-добро.
Просто е !
Граждани учили в чужбина бяха заставени да работят в ТКЗС, Фабрики, Заводи, Горски стопанства, Пътни управления, Общини и … Съпругите им са добре образовани и културни. Те стават учителки и отдават живота си за да помогнат на учениците си да научат повече, за да бъдат независими от невъзпитаните и неграмотни партийни членове. Образованието на дечица става единственият начин за Саботаж, за протест, за Борба с Партията.
Това е истината за по-доброто образование преди 50 години.
Учителите из България са били изселени лекари, инженери, адвокати, счетоводители, музиканти, художници, домакини с добро възпитание и опит…

Лидерите на Партията са добре подготвени за дългосрочна Репресивна икономика и знаят, че трябва да се ограничи връщането в София и големите градове на изселени граждани от провинцията защото няма кой да ги замести по селата и малките градчета.
Необходими са поне 10-15 години за да бъдат създадени млади, верни на Партията кадри, които да работят за Системата.
Лагерите са създадени за да изгорят всяка мисъл за свобода и борба срещу Национализацията.
Национализацията е наложена за да осигури не пряко богатство на комунистите, а за да заздрави властта им и да осигури на Партията умело изграждане на кадри и образование на децата на верните другари.
Младите трябва да разберат, че за лидерите на Репресивната икономика не е имало врагове.
Повечето престъпления са извършени защото са смятали, че човекът е опасен със смелостта и доблестта си, а не защото е враг на народа.
Какъв враг на народа ?
Та нали Партията изгони в селата, при Народа, десетки хиляди граждани. Ако Народът ги е приемал като врагове нямаше да им помага да оцелеят.
Нали ?

Години изселените граждани са живели без наем в къщите на Народа.
Малко се знае, че е било нормално изселените да не плащат наем и да отглеждат децата си като гости на селяни из България.
Гости !? Не, не са били на гости.
Били са изгонени от родното си място, от домовете си. Без никаква покъщина, без дрехи, без нищо полезно или удобно.
Българските селяни са се грижили за непознати граждани като за роднини !
Явно лидерите на БКП са познавали Народа и са знаели какво ще се случи.
Първата част от плана е изпълнена успешно.

Софийското жителство е бариера, която спира изселените да се върнат в столицата, но спира и децата, които са израснали заедно с децата на изселените да искат да дойдат с приятелите си в София.
Софийското жителство е спирачката софиянци да могат да се отблагодарят на селяните, които са им помагали и са спасили живота им.
Грешка е да се мисли, че управлението на БКП е пълно с грешки.
Не, това са планирани провали, които връщат Сизиф в подножието и го принуждава да бута камъка отново нагоре…
Чрез Софийското жителство БКП дава възможност на верните си престъпници да отгледат децата си в откраднатите домове на изселените софиянци.
Лидерите на Партията са знаели, че са нужни поне 15-20 години за да може децата на партийци отглеждани в откраднатите от избити и изселени жилища да завършат висше образование и да бъдат наети в Репресивната икономика на България.
Все още има живи от изселените софиянци.
Ако говорите с тях ще разберете, че са благодарни на Съдбата, че са били изселени в далечни села за да могат да отгледат децата си. Благодарни са на Съдбата, че в селата децата им не са чувствали омраза или тормоз, както би било ако бяха останали във вражеската среда между престъпниците от Средния ешалон на БКП.
Изселените знаят от свои роднини и приятели, че за гражданите, които не са с комунистическа кръв е било много по-тежко.
Истината е, че децата на комунистите не са тормозели децата на гражданите.
Това е заслуга на лидерите на БКП. Ако те са искали децата на гражданите да бъдат тормозени е щяло да стане непоносимо.
Това е причината да наричам режима на БКП не терор, а Репресивна икономика.
Всичко е било организирано с оглед на дългосрочно изсмукване на приходи, а не заради идеология.

След 1960-та година изселените започват да търсят начини за връщане в София.
Това е необходимо защото ако не върнат децата си в столицата те ще се залюбят по селата и ще загубят поколения за да станат отново граждани. Така започва борбата за Софийско жителство.
Борбата за всяко едно разрешение за живот в София е жестока !
Първата група искащи жителство са изселените.
Втората група са приятелчетата им, които са възпитавани и образовани от изселените гражданки.
Третата група са верните на Партията, които искат да направят децата си граждани – столичани.
Четвъртата група са тези, които Партията вика в София за да участват в управлението на Системата.

Всеки който иска да стане столичанин се съобразява с правилата наложени от Системата.
Децата на изселените трябваше да се оженят за партиен член или за софиянец / софиянка за да може да приберат остаряващите си родители в столицата. Въпросът е важен защото родителите им вече остаряваха и имаха нужда от грижи, каквито в провинцията няма. Освен това се налага да отидат в столицата защото така ще могат да скрият произхода си по-лесно.
В онези години корупцията не беше толкова силна защото изселените нямаха нищо, което да предложат срещу Софийско жителство.
Шефове на институции и предприятия където имаше нужда от образовани хора помагаха на изселени да се върнат в София. Създаваха се силни приятелства въпреки политическите различия. Приятелите помагаха на роднини и близки и така всяка година се увеличаваха старите софиянци.
Някои успяха да си върнат заграбените жилища,  а други станаха жители на нови квартали.
Лидерите на Партията не пропускаха възможност да използват знанията и опита на „новите”  столичани. Ако искате да си купите апартамент трябва да работите в строителството. По изпитаната схема образовани и опитни граждани бяха хвърляни в строителни бригади, където те търсеха начин да се отблагодарят за добрината на строителите като ги цивилизоваха. Разказваха на строителите какво са виждали родителите им при обиколките си по света преди Девети септември.
Не забравяйте, част от строителите в София прескачаха трамвайните релси за да не ги убие електрически ток…

Мои братовчеди след завръщането си от изселване бяха служители или на Патентно ведомство, или в министерство, или в БНТ, или в Народната библиотека.
Оцелелите от онези години ще ви кажат, че партийни членове намираха работа и опазваха непознати врагове на БКП. За образованите в Партията враговете на БКП бяха хора, които не разбират какво е станало, а не врагове.
Хиляди семейства са оцелели само благодарение на помощ от партийни членове.

Партията разрешаваше на българи от провинцията да станат столичани ако отделят част от живота си на Репресивната икономика.
Софийско жителство се получаваше при договор за работа в Градския транспорт. Тези, които нямаха близки или приятели живееха при нечовешки условия в Общежитие до Моргата на Пета градска болница.
Втора възможност за получаване на Софийско жителство е договор за работа в Кремиковци или друго опасно за здравето и живота място.
Хиляди българи загубиха живота си за да може децата им да бъдат столичани. Условията на труд в Градски транспорт, Чистотата, Кремоковци, Завод Зебра и други опасни производства съсипваха здравето и скъсяваха живота на искащите децата им да живеят по-близо до Европа.

Ако сте родени в провинцията но имате роднини или близки, които са верни на Партията може да получите Софийско жителство в полицията, в ДС, като надзиратели в предприятия и служби. Надзиратели наричахме, шефове на личен състав, профпредседатели и партийни председатели във всяка икономическа единица.  Някои от тях бяха свестни хора, други бяха ужасно корумпирани и си затваряха очите въпреки „повелята на Партията”.

След Девети септември, въпреки репресиите, смели българи бягаха от Империята на злото.
По-лесно това става ако сте женен/омъжена.
Партията налагаше ограничения за пътуване в чужбина и при първите излизания в чужбина не разрешаваше да заминават хора без брак / и деца /. Това накара хиляди софиянци да се оженят фиктивно и затова избираха дъщери или вдовици на изселени граждани. Със сключване на брак  единият получаваше право да напусне Империята на злото, а другият получаваше Софийско жителство. Тук нещата ставаха или с приятелска помощ от партийци, или с подкупени партийци.
Трябваше да изчезне досието на искащия Софийско жителство !
Част от децата на изселени българи са записвани с други фамилии. Така те не могат бързо да бъдат свързвани с името на бащата или дядото – враг на Народа.
Отново ще кажа, че познавам хора, които са със сменени имена като това е предложено от партийни членове само за да ги запазят, а не защото са получили и една цигара. Времената бяха други.
Имаше много добри хора и от двете страни на оградата.

В София живееха нелегално хиляди избягали от провинцията граждани.
Тези хора не влизаха в заведения, не излизаха вечер, не пътуваха извън работата и жилището си. Това продължи чак до средата на 70-те години.
Тогава започна пенсионирането на българите образовани преди Девети септември.
Тяхната липса и увеличаващият се Сив бизнес наложи на Репресивната икономика да смекчи режима на Софийско жителство. Нелегалните се регистрираха и станаха отново столичани. Някои от тях вече имаха връзки със сиви хора и продължиха да работят и за Сивия бизнес, и за Репресивната икономика.
Софийското жителство вече помагаше на сивия бизнес.
Всеки, който е адаптивен, комбинативен, работлив, смел и иска да има повече от останалите роби търсеше контакт със сиви хора.
Човек, който е работил 10 години в Кремиковци няма от какво да се уплаши. Ако е разбрал колко корумпирана е Системата и иска децата му да живеят по-добре влиза с летящ старт в групата на сивите хора.
Човек, който е управлявал 10 години автобус, тролей или трамвай и е разбрал какво искат Лидерите на Партията влиза с летящ старт в сивия бизнес.

БКП спря кошмарното Софийско жителство когато осъзна, че този гнусен инструмент на Репресивната икономика се е обърнал срещу Системата.
Софийското жителство създаде хората, които след 1989-та година напуснаха България.
Смели, работливи, находчиви, отговорни, благодарни и…
Тези хора липсват днес.


Софийското жителство раздели Нацията и отрови живота в България с омраза и завист.
Завистта помогна на ДС да управлява Репресивната икономика и да наръси с червената си отрова българите така, както не можа да го направи нито 1923 – та година, нито 1945-та година.

ДС не разреши на СДС да почисти отровата и затова бяха отхвърлени от всички българи.
ДС се бори срещу НДСВ и ГЕРБ защото започнаха да премахват нуждата на българите да живеят в София.
Свободата да избират къде да живеят и къде да работят запрати българите не в София или големите български градове, а в чужбина.
Българите заминават в чужбина защото не са сигурни, че ДС няма да ги управлява отново с Омраза…

Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов



Държавна сигурност.com - Независим специализиран сайт за чисто минало и прозрачно настояще
desebg.com|От Христо Христов
---
Мариян Дянков: "И не важи само за учителите..."


Парадоксите на психологическата промяна, или как социализмът продължава да "живее" в учителите в Източна Германия и Чехия
От Capital.bg

---
Димитър Пъшков сподели :

---









Реформа или емиграция

“До 12 години 50 процента от българските учители ще навлязат в пенсионна възраст”, заяви главният секретар на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него е нормално разликата... Виж още"
---
---

​Тайни списъци заключват вратите на Алма матер за враговете на народа

​Тайни списъци заключват вратите на Алма матер за враговете на народа
През 50-те години на миналия век управляващите комунисти решаваха кой има право на образование в Бълга

---
Французойка, осъдена от ДС:
"Впечатлена бях също от историята за един саботажа на товарен влак на гара „Подуене“, станал през нощта.
Охраната вижда човека, който го подготвя. След няколко неуспешни опита все пак го хващат.
И какво се оказва – той е от провинцията, иска да си смени жилището, но понеже е безпартиен, въпросното жилище, за което кандидатствал, го дават на един партиен другар. И той решил да си отмъсти, защото не бил съгласен с тази несправедливост. По този начин иска да саботира системата, която го тормози и унижава.
Имало е и много други хора, които са били несъгласни със строя. И когато виждат нередностите в държавата, несправедливостта в обществото – това ги провокира към съпротива. "
Вижте цялото интервю : faktor.bg

---

Teodor Spasov Spasov сподели връзка


35 лет назад, в 1974 году, сельским жителям СССР наконец-то решили выдавать паспорта, запретив, правда, принимать их в городах на работу. Обозреватель «Власти» Евгений Жирнов восстановил историю борьбы...
KOMMERSANT.RU

---


Битовият феномен с елементи на психотрилър, наречен софийско жителство, разтърсва втората половина на миналия век...
SOCBG.COM

---
От Синдикат „Образование“ са бесни заради зачестилите случаи на агресия в училище


От там продължават да настояват българските учебни заведения да имат затворен режим и външни лица, в това число и родители
NOVINI.BG
---

Преди 26 години, около седмица след дворцовия преврат на 10…
NOVINI.LONDON
Харесва ми
Коментар
---


---