петък, 31 януари 2014 г.

Защо в градовете няма булевард или улица с име 1-ви февруари ?

Новини
Първи февруари 1945 г.  е денят, в който е произнесена и изпълнена смъртната присъда срещу 147 души от политическия елит на Третото българско царство.
Датата е символична в много отношения. Тя е началото на кървавите репресии срещу българския народ, на физическото убийство на българския политически и икономически елит.
Мемориалът  на жертвите на комунизма в България е Национален паметник.
Посветен е на стотиците хиляди политически затворници, лагеристи и изселените от родните им места, на подложените на други политически репресии и на техните злочести семейства и близки.

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Такси | Сивата история на България | Разказ 5/50

Такси, такси ! За къде сте ? Може ли да продължа после ?
Въпросите, които задаваха клиентите и отговорите, които получаваха са неразбираеми за днешните българи.
Преди 1989-та година такситата бяха част от градския транспорт, а не услуга.  Разликата е много голяма… Шофьорите имаха право да PREкачват пътници и да ги настаняват в таксито, което вие сте наели. Вие също разчитате на това, когато махате на такси, което е във вашата посока, нищо, че в таксито има пътници. Важно е да има място и за вас.
Такситата работеха на принципа на днешните маршрутки, като разликата е, че само един плащаше пари на държавата, а останалите плащаха на шофьора като на частно такси. Представете си 10 000 шофьора, които всеки ден получават скрити от Държавата и необложени с данъци дневни приходи от над 50-60 лева. Само в София. И то в години, когато средната работна заплата беше 150-200 лева.
Таксиметровите шофьори осигуряваха свежи пари на много началници и на роднините им.
С няколко години работа като такси можеше да се узакони огромна къща или вила, за която парите са придобити чрез корупция и подкупи. Изпирането на пари ставаше по няколко „признати” начина. Таксиметров шофьор – зет или братовчед, купуване на печеливш фиш от тотото, намиране на ценни предмети в двора или на тавана, наследство от починал роднина и …

Таксиметров шофьор не беше толкова зле поставена работа, както е сега.
Нямаше шофьори на таксита български цигани. Задължителното условие шофьор на такси да е работил поне десет години в Градския транспорт на столицата имаше и добра страна. Таксиметровите шофьори уважаваха бакшишите и се опитваха, всеки според културата и възпитанието си, да бъдат любезни за да получат по-високи доходи.
Нали това е основата на малкият бизнес ?
Познавам такситата в столицата от 1970-та година и ще ви разкажа как се случваха нещата.
Корупцията, която създаваха и обслужваха такситата в София беше огромна.


1. Леките таксита.
В София бяха разделени на класи като най-долната класа бяха бивши шофьори на рейсове и тролеи. За тези, които не знаят, в столицата имаше задължително софийско жителство и всеки, който искаше децата му да станат софиянци можеше да подпише робски договор като шофьор в Градски транспорт и да получи софийско жителство, а след изтичане на дългосрочния договор имаше шанс да стане таксиметров шофьор. По-амбициозните шофьори от градски транспорт спестяваха пари за подкуп и се уреждаха. Тези, които имаха връзки в родното си място пак имаха шанс да станат таксиметрови шофьори.
Шанс, защото освен пари таксиметровите шофьори се запознаваха с хора с влияние и вече можеха да им предложат подкуп за да се снабдят с жилище, детска градина, добро училище и  дори с оправдателна присъда.
Такситата, които бяха с шофьори идващи от Градски транспорт се познаваха от километри, защото не разбираха какво точно работят. Те шофираха такситата с много висока скорост и не можеха да спират навреме за да вземат още клиенти. Постоянните клиенти ги ползваха само когато нямат време да изчакат шофьор – гражданин.
Тази класа таксиметрови шофьори нямаше нужда от много пари и не се стараеха да печелят още и още. Те си оставаха служители на Градски транспорт, но вече като таксиджии.

По-горната класа таксиметрови шофьори бяха хора с връзки, дошли от провинцията и станали софийски жители чрез жените си. Тези, които ги уреждаха им разказваха как могат да печелят повече и да си построят триетажна къща в провинцията само за няколко години. Те работеха малко по-добре. Повечето от тях работеха нощно време с държавната кола като частно такси. Горните класи таксиметрови шофьори рядко работеха нощем, защото трябваше да бъдат отпочинали и внимателни, а имаха и семейства.

Следващите няколко класи таксиметрови шофьори предлагаха през по-голяма част от работното си време Частни таксиметрови услуги. За тези таксиметрови шофьори нямаше опасност да бъдат наказани за „нетрудови доходи”.
Новите коли бяха само за шофьори с връзки и шофьори даващи подкупи - месечни такси на шефовете си или на началници от някое министерство.
Ако някой извърши тежка катастрофа можеше да се спаси като стане доносник. В тази група имаше шофьори, които пиеха по време на работа и затова ставаха интересни за ДС.

Следващата Класа бяха таксиметрови шофьори, които работеха постоянно за Системата - БНТ, БНР и Киноцентър Бояна. Те работеха с нови лади комби.
Стотина таксиметрови шофьори имаха държавни автомолили, с които осъществяваха частни таксиметрови услуги от висока класа. Това бяха любезни шофьори, лоялни към хората, които са ги назначили и даващи всеки месец такса за защита. Месечните такси, които тези шофьори даваха им  осигуряваха защита и запазване от тежестта да бъдат накарани да бъдат доносници.
Ако вече сте таксиметров шофьор в Системата е време да бъдете щастлив.
Возите само готини хора, няма нужда от борба на пиацата за бакшиш, няма проблеми с КАТ, милиция и кварталници. Важно е да не пиете по време на работа, да не заспивате на волана и да не разказвате как и колко пари печелите.

Киното и телевизията бяха Принцове на Българската икономика.
В бюджета на всеки български игрален или документален филм и всяко предаване или репортаж на Телевизията имаше бюджет за таксиметров превоз.
Работещите в Пропагандата не ползваха претъпкани рейсове, тролеи и трамваи…
Такситата минаваха по къщите на артистите и ги водеха на снимачната площадка. С таксита се пазаруваше за екипите. С таксита се събираше реквизит. С таксита се организираше всичко. След края на снимките артистите се возеха до дома им или където пожелаят.
В Системата няма плащане в брой. Всичко е с фактура.
Да, но по фактура се изписваше много повече километри от изминатите.
Шофьорите от Системата имаха километри, които трябваше да се изминат. В този момент ставаха Частни таксита и започваха да работят с качеството на всяко европейско такси. В зависимост от километрите, които трябва да изминат и уговорката за следващия ден шофьорите организираха частния си таксиметров бизнес. Ако има повече километри се пътуваше в провинцията. Ако имате по-малко километри, но повече време се пътуваше с проститутки по адреси. Ако няма постоянен клиент за деня се работи по улиците на София.
Тези шофьори караха бавно, внимателно, избираха клиентите и спираха точно пред клиента за да демонстрират уважение. Те слушаха приятна музика и питаха дали може да взимат още клиенти. Така за едни километри те взимаха поне по две чисти плащания. Чисти, защото колата е държавна и всички разходи са платени с фактурата, чрез която работят.

Ако километрите са много, но в деня няма работа и останат километри, които трябва да се „навъртят” се „качваха на шейната”.
Шейната е термин за превъртане на километража на таксито. Таксито се повдига с два крика и се застопорява здраво. Тих двигател върти колелата докато се извърти километража до необходимата цифра, според фактурата.
Партията знаеше, директорите на Клона знаеха, МВР знаеше, ДС знаеше.
Такава беше Системата. Важно беше Народа да не знае какво става и да не разбира как живее  Сивата класа. По света имаше Средна класа, а в Народна република България имаше Сива класа.

Следващата Класа бяха Лукс такситата – с нови автомобили „Волга”.  
„Гаражът на лукса” беше срещу Министерство на земеделието. За волгите трябваше още по-големи връзки защото те освен БНТ, БНР, Киностудио Бояна и СТФ Екран обслужваха големи държавни фирми, които имаха нужда от представителни лимузини, които се отличават от служебните коли.
Таксиметровият апарат на Лукса беше скрит и возещите се чужденци не разбираха, че това е такси, а предполагаха, че това е личната кола с шофьор на мениджъра с който преговарят…
Превозът с Луксозните таксита – Волга се плащаха с фактура.
Отново шофьорите получаваха фактура с много повече километри и можеше да ги навъртят с клиенти като частни таксита.  Частната практика на таксиметровите шофьори от лукса беше по-сложна защото не можеше да се движат из града като таксита за Народа.
Преди да имам паспорт един -два пъти в месеца плащах на шофьори от "Лукса" да ми показват град София и да ми разказват как живее столицата.

Шофьорите на „Лукса” бяха създали контингент от редовни клиенти.
Сивата класа ползваше  волгите от лукса  когато искаха да „замаят” някой клиент или пътуваха из провинцията. Цената в лукса беше доста по-висока от тези на таксита - лади, но постоянните клиенти имаха отстъпка защото така по-лесно се усвояваха парите от платените вече с фактура километри. „Лукса”, както ги наричаха,  осигуряваха спокойствие извън София защото нямаше катаджия, който да спре за проверка волга с перденца на задните стъкла. С тези таксита сивите хора вечеряха в Стария град или в Сандански и се връщаха без никой да знае какво се е случило.
Държавата имаше нужда от Сивата класа и затова не ги пускаше да избягат в чужбина. За да им даде мотивация да работят им позволяваше да живеят като Сива номенклатура

Върхът на таксиметровите услуги бяха мерцедеси „японки”.
Те работеха с чужденци и стояха пред големите столични хотели. Тези шофьори бяха интелигентни хора с приятна визия. Владееха добре поне два езика и осигуряваха отлично обслужване, приближаващо се до европейска частна практика. Шофьорите си купуваха класическа и рок музика от някое Сиво студио за музика.
Японките трябваше да работят само с гости на престижните хотели.  Но, постоянните им клиенти бяха и стотици Сиви хора, които са препоръчани от някой стар клиент. От японките можеше да се купи музика. Бармани на нощни заведения можеха да купят нощем подходяща музика от шофьорите на такси – японки.
Няколко пъти съм купувал касетки с рок музика от японките…
Сиви хора, певици и певци, артисти, интелигентни спортисти, елитни проститутки, партийци с ново гадже, всякакви хора, които имаха пари и искаха анонимност ползваха върха на такситата в София. Ако човек е кротък и не прави анти-социалистически коментари може да приеме, че няма да бъде „сготвен” защото постоянните клиенти са малко и шофьорите на японки не доносничеха на ДС за клиенти от Сивата класа.

Връзките на тези шофьори бяха необятни. Те не говореха много и не можеше да се направи анализ на доходите, както беше с предишната класа.
Всеки служител на МВР беше наясно, че е опасно да тормози шофьори на такси от горните две  класи. Служителите на МВР и КАТ чуваха за случаи на потулени дела за катастрофи и дори за потулени смъртни случаи при катастрофи.
През онези години партийците бяха с дълга политическа кариера и ако направиш услуга на уважаван големец животът става луксозен. Познавам шофьор, който беше спасил сина на зам. министър и Емил беше абониран за нова волга в Гаража на лукса. Нямаше човек, който да го изгони от там. След голям скандал го наказаха да „боядисва оградата” за 30 дни, в което време волгата му беше на основен ремонт за да не я кара друг шофьор.

В леките таксита след 1976-та имаше и частни коли.
Няколко човека с постоянна клиентела от сиви хора обикаляха София и работеха като таксита. Първо частно такси работеше с червен Москвич 12. Шофьорът гледаше пътя и говореше за адреса и цената. Навигаторът избираше клиентите и гарантираше,  че в колата не влизат опасни хора. Виждал съм няколко такива двойки.  Ако навигаторът не сбърка и не заговори ченге или агент на ДС нямаше как да бъдат хванати и наказани.
Бях навигатор 3 години / като ученик /. Опитът с хора като дете ми позволяваше да избера подходяща двойка безпогрешно.  Да, може би съм пропускал клиенти, които съм приел за рискови, но нямаше значение, защото имаше много чакащи клиенти, а сивите хора се разпознавахме, както съм обяснил в предишни разкази.

2. Товарни таксита
Това е сериозен малък бизнес. Няма никакво значение, че камионите бяха държавни.
Клон 5 беше нарицателно за работа с висока корупция и високи доходи. За всички.
И тук имаше класи.
Извън класацията са нафтаджиите. За да работиш като нафтаджия се налага да имаш много близък човек - висш офицер от МВР. Всеки работен ден човекът ти трябва да се обажда в къщи и ако член от семейството не каже, че знае къде си започва да те издирва из арестите на София.
Дневната печалба от работа цистерна с нафта беше космическа за онези години !!!
Една цистерна за шофьора, една цистерна за Държавата, една цистерна за шофьора, една цистерна за държавата. Всеки ден. С години. Една цистерна нафта побира 5 000 литра.
Представете си да получавате 5000 литра нафта всеки ден !
Е, парите от откраднатите цестерни се разделяха, но все пак дори чисти 1000 лева на ден за шофьора се равнява на годишната заплата за средния българин по онова време…

Следващата класа бяха големите камиони, които се даваха на хитри хора с железни нерви.
Тук работеха върналите се от работа в Северна Африка. Там, в пустинята бяха добили опит. Със спечелените от черни курсове и смяна на гуми пари те даваха подкуп и се уреждаха с камион в Пети клон. Камионите подлежаха на военна мобилизация и  им осигуряваха дълго време за почивка и харчене на спечеленото тук и в Северна Африка.
В тази класа шофьори имаше добри хора с връзки из провинцията, които докарваха прилични месечни такси на кметове на окръжни градове.
 Камионите
AVIA бяха „плаваща” класа. Авиите бяха ужасни камиони за тежките зими преди 30-40 години. Това осигуряваше спокойствие за шофьорите им защото никой не ги искаше и нямаше опасност да ги изгонят заради човек с по-големи връзки. Тези шофьори пътуваха из провинцията.
През годините на Възродителният процес с такива камиони българите мюсюлмани пренасяха покъщината си към Турция.
Защо 24 години никой не потърси живи шофьори от Клон 5, които да разкажат какви трагедии са виждали ?
Въпреки нещастието, което ги е настигнало, въпреки ужаса българите мюсюлмани са плащали значителни суми за наемане на
AVIA с платнище, защото така може да се натовари повече, много повече багаж.
През 80-те години десетки камиони от Клон 5 – товарни превози са изпратени в провинцията за да участват в изселването на български турци. Не им е търсена сметка колко курса са направили и колко пари са спечелили. Важно е да пренасят багажа по-бързо.

УАЗките бяха градската част на Клон 5- товарни превози.
Те не подлежаха на Военна мобилизация и постоянните им клиенти можеха да разчитат с години на добро обслужване. Глупавите хора, които проверяваха за нарушения не можеха да си представят мащаба на услугите, които може да се предоставят с един "пикап".  Казвам, че УАЗките са градски пикап защото дошлите от провинцията мислеха, че само големите камиони са печеливши.
УАЗ са много здрави и стабилни, а и лесно се намираха оригинални резервни части.
Сивата класа ползваше най-често УАЗки. Те са незабележими, а могат да пренасят до 2.5 тона товар.  Малко хора знаеха, че УАЗките бяха с двойно предаване – нещо като днешното 4Х4.  Високата проходимост позволяваше на шофьорите да не ползват само уличната мрежа.
От квартал Слатина, през реката, под моста, се преминаваше в квартал Васил Левски, а от там през Сточна гара се избягва центъра. УАЗките позволяваха да се доставят товари в трудно достъпни вилни зони и това ги правеше ценни за всеки, който иска да строи без да се вижда как, кога и с кого.

За УАЗка, която е добре поддържана няма значение дали е зима или кална есен.
Ако наклонът на терена е много опасен на двойна предавка се изкачвате с километри на заден ход с 2 тона товар.
Няколко УАЗки участваха в доставката на мебели. Цигани, свързани с магазин ЯВОР, управляваха този огромен частен бизнес. Те организираха освен хамалски услуги и превоза.

В София имаше само един бял хамалин.
10% от приходите и бакшишите ми осигуряваха монопол над 2 магазина за кухненски мебели, голям музикален магазин, няколко тапицери, които произвеждаха мека мебели и …
Честност, плащане на обещаното, добра организация и точност бяха гаранция за всеки  управител на магазин, който работеше с мен.
Тогава нямаше мобилни телефони и интернет. Връзката беше с улични телефонни апарати, което налагаше да се носят десетки монети за телефон.

През онези години складовете на магазините за мебели бяха празни. Имаше само експонати за реклама и поръчки. В един или два дни в седмицата получаваха стока.
С добра организация имах работа за всеки ден от седмицата. Управителят на магазин правеше списъци с клиенти, които искаха да им се доставят закупените мебели и трябваше само да обезопасим УАЗката, да ги подредим по адреси и да ги доставим бързо. За един ден прекарвахме по адреси цял ТИР с кухненска мебел от магазина до хотел Плиска…
Ако имате въпроси за тази част на Сивата икономика – питайте.
Не вярвам да има друг софиянец, който да познава такситата в столицата по-добре от мен.

Преди 1989-та година имаше и нелегални товарни таксита за Европа.
Ако имате пари и връзки може да си уредите ТИР да качи автомобил в Югославия и да го достави до Берлин, Рим, Париж, Мадрид или друг град. Шофьорът има машинка за пломби, качва се колата в ТИР-а, запечетва го отново и сваля автомобила близо до града, където е уговорено. Така избягаха много софиянци, заедно с любимите си вещи, пари, картини, колекции от марки или монети.  Много силни връзки са необходими за този вид транспорт…
Това беше по-малко рисковият вариант защото не участваха български цигани.
Другият вариант беше хамалите на Митницата / до един – български цигани /  да натоварят  багажа в ТИР и да го пломбират, а шофьора на ТИР-а да прекара багажа, парите и ценностите зад граница. Рискът при този вариант  беше голям и ако няма гарант цигански барон не беше приемлив.

Такситата преди 1989-та година отразяваха много ясно Сивата икономика и участието / безучастието / на Държавата. 
Като войник ме пускаха да излизам от казармата, но само ако ме взима такси и ме връща такси за да не ме хванат военни полицаи.
Това е показателен пример за ролята, която имаха такситата през онези години…
Такситата правеха Сивите хора незабележими.
Цената не беше висока и позволяваше българите с малък семеен бизнес да се скрият от любопитни очи на хора, които не осъзнаваха, че има Сива класа, която е подкрепяна от Държавата.



В Сивата история на България 6/50 очаквайте разказ за Парното в София
Владимир Йосифов

Нищо в живота ни не беше такова, каквото изглеждаше и много неща бяха възможни ако няма какво да губиш освен свободата си.

Този разказ е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.

Владимир Йосифов

вторник, 28 януари 2014 г.

Мания - магазинът на окупаторите

Всички гледаме репортажи от Киев и виждаме добрата организация на Майдана.
Лекари, сестри, санитари, аптекари, шофьори, пазачи, спонсори.
Чай, кафе, сандвичи, сладкиши, готвачи, работници в кухнята, складови работници, шофьори, хамали охранители, спонсори.
Спонсори !!!
След победата всеки украинец ще пазарува от спонсорите на Майдана, а спонсорите на Бунта в Киев ще се радват на изгонването на министър-председателят на Украйна Микола Азаров.

Защо Ранобудните студенти нямаха спонсори ?
Добри граждани и роднини носещи батерии, храна и топли напитки в СУ не са спонсори.

Ранобудните студенти не успяха защото големи фирми като Кока Кола, Фабрика Победа, концерн NESTLÉ, кафе LAVAZZA, Магазини, BILLA, AstraZeneca или други сериозни компании, които не са доволни от Правителството не ги подкрепиха.
Всъщност, има ли недоволни от Правителството компании ?
Защо студентите от ФЖМК не помогнаха на колегите си и не ги свързаха с компании, които са недоволни от корупцията в България ?

Защо Ранобудните студенти не рекламираха приятелски компании като
McDonald's, където работят хиляди български студенти ?
Защо Ранобудните студенти не рекламираха магазини Мания, откъдето пазаруват майките им за да плащат образованието им ?


Ако Ранобудните студенти бяха рекламирали Магазини Мания щяха да убедят хиляди българи от 29 града, които се обличат с дрехи Втора ръка, че знаят как живеят сънародниците им.
Ако Вторите Окупатори на СУ бяха рекламирали Магазини Мания щяха да благодарят на компанията, която облича близките им.
Не се намери социолог, който да каже на студентите, че трябва да противопоставят развития социализъм, където носим с радост дрехи Втора ръка и загниващия капитализъм, където работещите поставят старите си дрехи в контейнери за да бъдат изпратени в страни от Третия свят.

Възможно ли е млади хора, които искат да променят Политическата Система в България да не знаят какво е Връзки с обществеността ?
Така изглежда .
Затова не получиха реална подкрепа от граждани !
Българите вече знаят колко е опасно да повярват на хора, които не са подготвени да управляват.

Втората окупация на СУ беше още по-странна. Коментарът на Violeta Fondou е показателен:
”Не мога да подкрепя неграмотни, говорещи на диалект и неположили изпити студенти. Окупират Ректората, защото студентите от хуманитарните специалности са по-толерантни, по-любезно възпитани и неприемащи силовите методи.
Да дойдат да окупират Математическия факултет и ще получат пълно обслужване от не толкова кротките студенти, които се надяват на дипломи и не могат да чакат да изгубят една учебна година.”



Основният проблем в България не е завистта, а неблагодарността !
Няма българин, който да не е носил или да не познава приятел или колега, който се облича от някой от 40-те магазини Мания. От Виденовата зима през 1996-та година магазини Мания са магазините на Прехода.
Идват избори за евродепутати. Дано десните партии се усетят и рекламират здравите и качествени дрехи на Магазини Мания !
Мания е магазинът на окупаторите и протестиращите българи и където и да се изселят те запазват добри спомени от магазина, който ги запозна с модата на белите хора...

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

петък, 24 януари 2014 г.

Кога охраната става прекалена ?


Няма нищо лошо Парламентът да е ограден. Сигурността е важна. Въпросът е колко да е голяма зоната за сигурност?

Зоната за сигурност се опира в Храм Александър Невски. Това е прекалено!
Зоната за сигурност е до ул. Париж. Посолствата на ул. Шипка и Светия Синод са като окупирани.

Живеем в години на тероризъм и е добре да се засили охраната на Парламента. След време протестите ще спрат и е добре зоната за сигурност да остане.
Каква площ да обхваща тя ?
Зоната за сигурност от какво пази ?
Ако пази от коли бомби тези огради няма да спасят сградата на Народното събрание.

Време ли е да се монтират бетонни прегради за коли ?
Може би има и други предложения за предпазване от коли бомби.
Важно е да се определи периметър на сигурност и да стане ясно, че тази площ на столицата няма да е достъпна за граждани и туристи.

Зоната за сигурност трябва да е "полигон" за обучение на полицаи от провинцията !
Тук трябва да има мобилна класна стая, където МВР да кани преподаватели, известни българи, блогъри, журналисти и други доброволци, които да обясняват на полицаите как трябва да изглеждат за да създават добро впечатление, добро отношение, да внушават ЕДНОВРЕМЕННО страх и доверие...

Стойката !
Няколко пъти пиша по въпроса. Не показвам снимки, защото се старая да запазя достойнството дори на полицаи, които изглеждат и стоят като разпасани селски пъдари.
Полицаите не са виновни !
Някой трябва да ги учи. МВР трябва да има екип, който да знае как трябва да изглежда българският полицай. Шефовете в МВР трябва да поискат полицаите да изглеждат като европейски граждани, а не като селяндури - охранители.
Лъснатите кубинки не значат нищо !
СТОЙКАТА, ПОХОДКАТА, ПОГЛЕДЪТ, ВНИМАНИЕТО и ...

Струпването на стотици полицаи, които не знаят какво правят, къде са, защо столичани ги гледат лошо, защо ги псуват, защо ги обиждат е грешка ако не се обучават.
Полицай от Трън, който е идвал в София преди 25 години за рокля на щерката не може да разбере сам какво става в столицата. Той пази оградата...
Когато се върне в родното градче ще запомни само лошото. Ще запомни обидите и пренебрежението.

Вчера говорих с полицаи около Парламента.
Имаше всякакви хора. Някои от полицаите, пазещи оградата, изглеждат като клошари.
Уморени, угаснал поглед, мръсни, мазни дрехи, мачкат в ръцете си бутилки с вода и гледат угнетено.
Имаше и млади, уверени, с добра стойка и остър, но не нагъл поглед. Говорих и с тях.
Ние дължим и на двата вида полицаи уважение !
Те са на работа и не са виновни, че никой не им е показал какво се иска от тях.
На няколко крачки от Зоната за сигурност са най-добрите преподаватели по право, връзки с обществото, театър и кино, социология.
МВР няма да признае, че при хиляди полицаи е видна липсата на добро възпитание и култура.
Доброволци трябва да поискат да им помогнат да станат европейски граждани.

НИЕ, столичани трябва да помогнем на полицаите да разберат, че НИЕ сме данъкоплатците и с нашите пари Правителството плаща заплатите им, заплатите на кмета в родното им село, кюмюра на родителите им, заплатите на учители и лекари...
НИЕ, данъкоплатците, плащаме всичко в България !!!
Затова имаме право да искаме да живеем добре и да разчитаме на полицаите да пазят Парламента, Правителството, Града и имотите ни !!!
Затова искаме полицаите да разбират какво работят и да учат през цялата си служба, както правим ние за да работим и да плащаме данъци !!!

Само с упорит труд и добро отношение може да се извърши голяма промяна в МВР,
а Зоната за сигурност е само повод да припомня на депутатите кой им плаща пътуванията...

Поздрави,
Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Модата при социализма | Сивата история на България | Разказ 4/50

PROPAGANDATA показва на Народа Денди, който играе ролята на гаден тип мислещ само за модни дрехи и обувки. Отвратителното му поведение е начин да се противопоставят българи, които биха искали да се обличат добре и българи, които носят един и същи мазен и смърдящ каскет вече 40 години... PRопагандата противопоставя каскета и лорнета.

Преди 1944-та година екипът на SINGER продава шевни машини из България.
Дори в най-затънтените села е имало домакини, които купували ръчна или крачна шевна машина. Опитни шивачки, наети от американската компания, са обучавали собственичките да шият „на машина”. 
SINGER доставяли модни кройки и здрави конци, ширити и копчета.
Списанията за домакини давали съвети и кройки на красиви и удобни дрехи.

Между 1944-а и 1949-а нещата са страшни и хората не мислели за мода.
След 1950-а година революция в модата се извършва не в столицата или големите градове, а в села, където са изселени граждани. Българите по селата приемат изселените граждани и оценяват смелостта на гражданките, които доброволно приемат да съпътстват наказаните си съпрузи с малките им деца. Често изселените жени стават учителки и това им дава възможност да изградят добри отношения с повече хора.

В началото изселените шият дрехи на децата си използвайки плат от своите дрехи.
Скоро приятелчетата искат подобни панталонки, рокли, блузи или рокли. Първите клиенти на изселените жени са съученици на децата им, които са доволни от новите си дрехи и това дава  възможност на изселените жени да се научат как се взимат мерки, как се крои и как се шие с равни шевове. Времето минава и започва търсене на платове, конци и копчета от близките градове. В Южна България ходжите донасят платове, копчета и конци от Турция. В Бургас, Варна и градовете по река Дунав моряци доставят платове и списания с кройки и схеми с мерки.
Софийското жителство налага всеки, който иска да стане столичанин да познава добра шивачка или шивач. Студенти, артисти и певци от провинцията подхранват тази част на Сива България.
Ако сте работлив и имате шевна машина
SINGER, маса, ютия и огледало може да започнете малък бизнес. Хиляди българки издържат семействата си по този начин.

След 1960-а година изселените граждани се завръщат в София. Част от жените имат сива професия и значителен опит и започват да шият дрехи в дневната. Дрехи за сватби и абитуриентски балове са в основата на този бизнес. Шивачите – моделиери налагат модата на изпращане на войници, кръщенета, прощъпалници и други кич – събития, които биват използвани за демонстрация на новите дрехи.

Познавам добре тази сива зона и ще ви разкажа как се произвеждаха модни дрехи от прежда.
Майка ми е била изселена в Рудозем, а съпругът й – баща ми е бил изселен в Мадан. Там майка ми, която като момиче е обучавана да шие от екип на
SINGER, започва да шие на деца от Рудозем и Мадан. След 1968-а година майка ми започва да плете на ръка. С приятелки създават кръг от жени, които си прехвърлят клиенти. Може би не знаете, че плетенето на ръка е бавно и уморително. Имаше много клиенти, но не може да се приемат всички поръчки. За да не се губят поръчки и за да се поддържа лоялна клиентела няколко жени работеха заедно. Когато една от жените няма време дава на друга от групата поръчката.
Модата е дългосрочен бизнес. И клиенти, и плетачки са наясно, че добрият клиент е важен толкова, колкото и опитната плетачка.

Партията знаеше с какво се занимават хиляди жени в България. Важно е да не се занимават с политика.
През 1969-та година в къщи вече имаше всички необходимо за мини моден салон.
Самостоятелен телефон за контакти. Холът беше приемна – чакалня за клиенти, а в едната стая имаше огромно огледало - на цялата стена, което даваше реална представа на клиентите как изглеждат с новата дрешка.
Майка ми плетеше, баба ми гладеше, аз разплитах и навивах преждата.
Малък семеен бизнес. Малка сива клетка. Партията нямаше нищо против, стига да не се хвалим и да не искаме капитализъм…

През 1970-а
SINGER подари на майка ми най-модерната за онова време плетачна машина.
Двубърден стан, управляван с перфокарти !!! и здрави и удобни уреди за намотаване прежда  на шпули.  С помощта на американците Партията разреши на семейството ми да развива семеен бизнес, НО без да използваме наемен труд.
Така бяха всички сиви българи.

Ако граждани можеха да предложат услуга – добре, но нямаха право да наемат работници за да няма експлоатация. Не трябваше да се демонстрират добрите доходи за да не се наложи да изпратят Държавен и Народен контрол.
Чрез Сивите услуги Партията създаде търсене за дрехите, произведени от държавни цехове и фабрики.

През първия учебен ден, като първолак, вече имах няколко месеца трудов стаж
: ) .
Денят ми беше добре организиран. Ставане рано, гладене, училище, разходка, пазаруване, четене, игри с приятели, помощ в къщи и … вечер, пред телевизора навивах на шпули преждата, получена от клиентите през деня.
След година –две всеки продавач в квартала получаваше няколко стотинки бакшиш / с уважение / за да ми позволи да се предредя и да пазарувам бързо, много бързо. Чакащите по опашки свикнаха дете да минава отпред и да дава листче, пари и мрежа.
Спестявах час-два за игри.

Защо сивите българи се справяха по-добре ?
Защото имаха бюджет !
Всеки, който не получаваше аванс и заплата трябваше да има много точен бюджет и да спестява пари за сметки, подкупи, храна, дрехи, лекарства, ремонти на уреди, транспорт и чак след осигуряване на пари за няколко месеца напред може да се отделят пари за забавление.
На 8 години вече управлявах бюджета за храна. Имах тетрадка, в която майка ми и баба ми записваха какво трябва да се купи, а аз записвах разходите. Така се научих да не харча пари, които не са предвидени за друго освен за храна.
Четях в хола, край клиенти. След години започнах да разпознавам по походката, гласът, погледът, лицето и ръцете кой какъв е. Безценно знание !
На десет години можех да разпозная „опасен” мъж или жена от 100 метра, а лице в лице знаех какво да кажа, според лицето, което ме гледа.
Започнах да разпознавам и други сиви хора. Бяхме много. Поне в София, в центъра на София бяхме много и се разпознавахме без да си говорим или да си даваме знаци.
Очите и походката ни издаваха. Ние бяхме спокойни. Уверени, но без да сме нагли. Знаехме, че можем да оцелем въпреки политическата репресия. Знаехме, че сме нужни на Системата.

Нека отворят досиетата на Сивите хора и ще се види, че не са били доносници както са били журналисти, писатели, артисти, певци, адвокати, учени, учители и … други ярки представители на интелигенцията. Сивите хора са героите на онова време. Те са истинските дисиденти.

Как се организира малък семеен бизнес при Социализма ?
Бавно и трудно.
Внимавахме да не допускаме клиенти, които не са добри хора. На хора, които не харесвахме се измисля опашата лъжа за да се откажат и да не идват друг път.
Клиенти се избираха внимателно и те сами преценяваха на кого да кажат за нас за да не се изложат ако откажем да работим за него.
Това беше възможно защото нямаше конкуренция.
При социализма парите не бяха полезни ако нямате връзки. Сивите българи имаха връзки защото знаеха колко е важно да работиш за нормални хора. Нормални хора имаше и в Партията. Те оценяваха вниманието и старанието да ги вместим в графика. Често се работеше до късно за да може да се изпълни поръчка на хора с влияние, които имат бърза поръчка.
Да, сивите българи имаха пари и връзки, но работеха 2-3-4-5 ПЪТИ повече от хората на заплата.
Нямаше работно време, нямаше профсъюз, нямаше почивен ден.

 
Плетени дрехи се продаваха в оказионните магазини.
Така практикуваха жени, които не бяха свързани в група и нямаха достатъчно клиенти и поръчки. Жените, които работеха в група нямаха време за изработване на дрехи за оказионите. Освен това трябваше да купят сами прежда, а това беше много сложно защото качествени прежди се продаваха на черно или се доставяха от служители на посолства или чрез роднини емигранти.
Плетачките с добро име не купуваха прежда.
Всеки клиент идваше с прежда и в зависимост от количеството и качеството на преждата се избираше плетка и модел. Когато не е ясно дали преждата ще стигне се правеха мостри на плетки и се показваше на клиента при коя плетка ще стигне преждата му. Показваше се мострата и изчисленията на площта и бримките. Доверието беше важно и бе главна задача при запознаване с нов клиент. След 2-3 поръчка клиентите разбираха, че за да стигне преждата трябва да остане поне 2-3 метра прежда. Изчисленията чрез брой бримки не показваше колко прежда е нужна за съшиване на предницата, задницата и ръкавите.
Заедно с готовата дреха се връщаше и останалата прежда. Постоянните клиенти събираха остатъците и понякога поръчваха цветни дрехи.
Днес не може да се разбере колко ценна беше преждата. Не толкова като цена, а като проблеми при доставката.
Важен елемент при работа с плетени дрехи са идеите и моделите. Когато работите в група и с добре подбрани клиенти е по-лесно. Клиентите носят списания и посочват какъв модел искат и каква плетка избират. В дните, през които се изработва поръчката идващите клиенти разглеждат списанията донесени от други клиенти. Това е голям и винаги актуален кръг от списания, модели, плетки, мостри, виждат се готови части и готови за проби дрехи.
Този модел на работа наистина предлагаше модни дрехи и осигуряваше сериозни приходи на десетки групи в София.

Ние не приемахме поръчки за бебешки дрехи. Майка ми ги даваше на приятелките си от групата. Имаше уникални модели. Казвам това за да покажа, че имаше клиенти и от високите етажи на Партията. Нито веднъж не сме имали големец, който да не е искал да плати цената.
По онова време нашето семейство не беше тормозено и не са ни карали да плащаме „такси” или други подкупи. Няма жена от групата, която да е тормозена. Една от дамите беше уволнена дисциплинарно  заради Лютите чушки, но не и пречеха да плете в група. Друга работеше в БТА, но никой не я притесняваше. Всеки от клиентите знаеше кои са жените, но не ги притискаха за по-ниски цени или да им се работи безплатно.
По онова време имаше някаква форма на морал.
Повтарям стига да не се иска капитализъм или смяна на системата …

В София имаше известни шивачи и шивачки.
Някои от тях работеха на групи. Така се прескачаше забраната за наемане на работници.
Маргарита имаше „модна къща”за дами, като няколко жени работеха заедно и при проверка казваха, че се учат да шият. Маргарита имаше стотици клиентки – сиви българки.
До БНТ, на ул. Шипка работеше бай Митко.
Бай Митко взимаше мерки само веднъж. След кратък разговор как обичате да чувствате панталона и сакото си бай Митко взимаше мерки.
При всяка следваща поръчка се виждате с баба, която взимаше плата и питаше дали не сте напълняли или отслабнали. Ако няма промяна в мерките или в изискванията - не виждате бай Митко. В зависимост от срока е цената и си взимате панталона без проба !!!
Сиви хора с усет, талант и опит създаваха красиви и удобни дрехи. Сивите българи имаха доволни клиенти, които водеха свои приятели и колеги.
При шивачите проблемите бяха много повече защото трябва да намерите здрави конци, различни ципове, ширити, лепенки, подплънки, колани, копчета и …
Много важно е кой ще глади дрехите, защото „изпичането” на готовата дреха е важна част от бизнеса.
Шивачите имаха нужда от помощ от много хора и затова цените бяха сериозни.
През 80-те години съм присъствал на избиране на платове в завод Витоша. Заместник директор разрешаваше да се влезне в склад и да се избират качествени платове и да се изнасят за да бъдат ушити дрехи от сиви шивачи. Да платовете се плащаха, подаръците се даваха, услуги се правеха и всичко това създаде огромна корупционна практика.

Сивата мода беше необходима.
Всеки от участниците би плащал данъци с радост, но това беше невъзможно и така се създаваше огромна корупционна схема.
С парите, които печели сивият българин можеше да си купи от други сиви българи вносни дрехи, вносни храни и напитки, вносни лекарства, модерна музика и …
БНТ, Киноцентър Бояна, артисти и певци бяха основни клиенти за семейни работилници – шивачи, обущари и плетачки. Те бяха добри клиенти защото знаеха какво искат и ако са доволни водеха приятели и колеги. От тях можеше да се разбере телефона на други сиви българи и да си купим нещо, което го няма по магазините.
Рок музика купувахме от Свилен, до пожарната на ул. Раковски.
Свилен можеше да направи запис на всеки концерт по света. Никой не питаше как го прави, или как е вкарал техниката си.
Ако обичате рок – молите някой от „кецовете” да ви заведе. Свилен нито препоръчваше клиентите си, нито искаше да го препоръчваме.
Ако искате джаз или диско – молите някой от БНТ да ви заведе при Чипев.
Чипев беше институция. Можеше да направи записи на всеки певец или група по света. Нощните барове и дискотеки купуваха музика от Чипев.
Чипев ! Ако ви запознае доверен човек се виждате лично, сядате, избирате напитка и разказвате какво искате и за какво. Няма невъзможно търсене !
Чипев ни е изпращал добри клиенти. Ние също.

Ако искате дънки, цигари, бельо, качествен алкохол, уреди, бяла техника, телевизор, презервативи или резервни части ще търсите кой да ви запознае с подходящ сив българин.
Пак БНТ, Киноцентъра или управител на нощен бар или сервитьор в някой от големите ресторанти. Добрите заведения бяха нещо като жълти страници. Всяка група имаше заведение, което беше нещо като бизнес клуб.
В кафе Бразилия, кафе България, ресторант Стадион, ресторант Будапеща, Архитектите и други знакови заведения се събираха свободолюбиви сиви българи.



Нищо в живота ни не беше такова, каквото изглеждаше и много неща бяха възможни ако няма какво да губиш освен свободата си.

Този разказ за Сивата история на България е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ за да стане ясно защо през 2014-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,



Публикувайте видеоклипове и снимки в @Heineken


Владимир Йосифов
Владимир Йосифов


Марица Гърдева:
"Ми гладен е бил човека!"
Представител на организаторите заявил, че не е желан по никакъв начин там
---






неделя, 19 януари 2014 г.

Защо Серафим Мелнишки бе избран за Неврокопски митрополит ?

BriagNews:
На 20 януари 2014 година, новоизбраният Неврокопски митрополит ще бъде въдворен на своята митрополитска катедра.
Защо Светия Синод избра Серафим Мелнишки ?

Новини



Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Серафим няма отношение към безбройните градски имоти. Този млад и умен мъж има подходящо образование и сериозен опит придобит при управлението на Роженския манастир.
Само манастирите на Българска православна църква притежават,
но не управляват успешно  30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини.
Тези безценни български земи скоро ще бъдат съживени и ще дават работа на хиляди работници. Изборът на Серафим Мелнишки ще мотивира игумените да управляват земите на БПЦ и да изпълнят задължението си към Нацията да увеличават БВП.

Като избра фирма “Smart Brokers” за управител на градските имоти Светият Синод демонстрира силно желание да спре безконтролното пилеене на време и загуба на огромни суми от наеми и реклами.
Макар, че в медиите няма нито дума за срещи между Патриарх Неофит и Премиера Орешарски е разумно да се предположи, че Правителството очаква Българската православна църква да осигури хиляди работни места в пустеещите църковни земи и имоти.

Според мен това е една от причините Светият Синод да избере игумена на добре управлявания Роженски манастир, а не игумена на скандалния Троянски манастир.
Всеки, който е посещавал двата манастира е учуден от голямата разлика в управлението им.

BriagNews публикува снимки на Троянския манастир.
Браницкият епископ Григорий, въпреки положените усилия явно не е успял да преобрази района около манастира, който управлява и не създава работа и щастие на хората от областта. Магазините, кръчмата и паркинга пред Троянския манастир разнасят по света духа на Старият режим.
Липсата на подходящо образование и опит за управление на манастир във време на тежка политическа и икономическа криза попречи на Браницкият епископ Григорий да получи още гласове и не беше избран.

Това е послание към всеки български епископ !
РАБОТА, РАБОТА и пак РАБОТА !!!
Създавайте работни места и увеличавайте богатството и на Църквата,
и на на Родината, и на населението на България !
Бъдете внимателни и не позволявайте скандали да рушат доброто име на бизнеса !
Религията е бизнес от хиляди години .
Свещениците се грижат за душите на вярващите, а игумените работят за увеличението на богатството на религията и увеличаване на влиянието си в Обществото.

Игумените трябва да са добре образовани, добре подготвени и лоялни към Религията. Българска православна църква изпитва трудности защото повечето свещеници са като Браницкият епископ Григорий. Получили са неподходящо образование, нямат сили и не разбират отговорността си пред Брутния вътрешен продукт на България.
Епископите носят вина, че църковните земи и градските имоти на БПЦ не са управлявани с желание и грижа на добри стопани и затова България е най-бедната страна в Европа !!!

Вярвам, че протестите ще принудят Пламен Орешарски да помага на хора като Неврокопския митрополит Серафим и заедно ще съживят стотици български села.
Вярвам, че скоро ще има качествени стоки с името на български манастири.

Вярвам, че Светият Синод ще изисква от всички 100 манастира в България да се запознаят с постигнатото от Роженския манастир под управлението на Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Серафим и да работят за цивилизоване на манастирите в Родината ни.

Вижте снимки от Роженския манастир и района около него :


До Роженския манастир има нови хотели, къщи за гости, редовен транспорт, тоалетна и ...
Вкусни храни, чисти напитки, приятна атмосфера, модерна реклама, интернет...
Вижте :

Управлението на имоти е работа за талантливи хора.
Това стана ясно в България чак 2000 години след раждането на Христа…

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов