вторник, 31 декември 2013 г.

Носталгията | Сивата история на България | Разказ 1/50

Нищо в живота ни не беше такова, каквото изглеждаше и много неща бяха възможни ако няма какво да губиш освен свободата си.

Този разказ е моя измислица и малко от това, което ще прочетете се основава на действителността в България преди 1989-та година.
Благодаря на всеки от сивите българи, който отговаряше на въпросите ми и разказваше своя версия за живота си. Не съм правил проучване и не съм проверявал факти.
Знам, че всеки от нас понякога лъже и все пак вярвам, че част от разказаното е истина. Описвам историите им като свой разказ. Всички имена са измислени и няма как да бъдат свързани с реални сиви хора. Местата в София са променени.
Сивата история на България ще се описва дълго защото никой не смее да разкаже какво е направил за да оцелее през онези дълги години. Когато повечето от сивите българи няма да са живи наследници или адвокати ще публикуват истината. Тогава ще може да се сглоби пълна картина на живота в НРБ
за да стане ясно защо през 2013-та година милиони българи изпитват носталгия по онези години.

Децата ни знаят много за Народна република България след 1944-та. Гледали са български филми, слушали са музика, разглеждали са снимки и имат представа как са живели 2/3 от населението.
Малко се знае как са живели сивите българи. Кои са те и как са оцелели. Защо Системата  е позволявала да има Сива част на икономиката? Защо Социализмът е позволявал стотици хиляди българи да изграждат СИВ сектор? Тези въпроси ме интересуват от малък и задавах въпроси на много хора. Някои ми отговаряха тогава, а други чак сега разказват какво са преживели.


Роден съм в София. Тогава България беше разделена на няколко класи :
1. Партията и приближените до властта, които се хранеха от хотел Рила ; 
2. Циганите, които държаха Черната борса и митниците. Циганите имаха Канал за прехвърляне на хора, но не беше сигурен, защото не се знаеше кого ще предадат на Властта. Циганите управляваха затворите, което им даваше тъмна сила ;
3. СИВите българи, които бяха преди арт средите, защото бяха свободни, а артистите бяха зависими по един или друг начин ;
4. Талантливи хора, които Партията понасяше и можеха да живеят малко по-добре от масата ;

5. Всички останали българи. 


Израснах в квартала до Университета и Телевизията, до Борисовата градина и старият ЗООпарк. През летните нощи чувах как лъвът ревеше за свободата си.
Вече бяха затворени повечето лагери и живота в столицата беше станал по-спокоен. Преди 50 години София беше малък град и по улиците около Военната академия рядко минаваха коли. Тогава нямаше интернет и всички деца играеха весело в дворове и по улици. За нас, децата,  нямаше значение дали родителите на другарчетата ни са верни на Партията или са Врагове на Народа. Нямаше забранени въпроси, но имаше думи, които никога не се изговаряха. В квартала имахме щастливо детство.

Опасно беше в училище.
Учителките задаваха въпроси и трябваше бързо да се даде невинен отговор. В училище се налагаше да бъда внимателен и заживях в паралелен свят. В семейството, с приятелите и с чуждите в училище. След няколко години станах много добър и това ми помагаше да разбера, че има сиви българи, които живеят различно. Внимавах да не се изпусна и да не кажа какво съм научил от гостите вкъщи, а в училище не разказвах какво разбирах за приятелите от квартала. Всички приятели знаеха, че майка ми бе частник и работя от 7 годишен. Аз не питах къде са по-големите им братя и сестри, а те не ме питаха колко пари печелим.
В квартала нямаше кооперация от която да няма роднина избягал в чужбина. Всяко дете навършило 10 години имаше право да кара летни кънки, а после и колело в Борисовата градина. Когато видим някой от квартала да „разхожда” с кецове голямо куче и да тича с него из Парка знаехме, че скоро ще има още един избягал в чужбина.
Често питах родителите си как ние разбираме кой ще избяга, а милиционерите не разбират. Обясняваха ми, че милиционерите са по-глупави от нас и ако внимавам мога да правя много забранени неща. Важно е да виждат, но да не разбират какво виждат. Приятел на родителите ми ме заведе на конгрес на илюзионисти където маг Орфи търпеливо показа, че ако разделям движението на части няма да се вижда какво правя.

За едно дете това беше вълнуващ урок. Тренирах и скоро разбрах, че мога да скрия част от действията си.
Доверие се печелеше най-лесно с книги.
От малък се радвах на достъп до забранени книги. Имаше домове на приятели, в които никога не съм влизал. Вратата се отваря и майката или бабата на Марина ни моли да изчакаме. Марина изтичва веднага, но никое дете от квартала не беше влизало в дома им. Много приятни хора. Разбирахме, че е по-добре да не знаем какво има там за да бъдем приятели.  Не питахме. Всяко дете в квартала съзнаваше, че родителите ни крият по нещо. В други апартаменти се влизаше в кухнята, но хола оставаше затворен.
Там, където ни пускаха до библиотеките молех за разрешение да разгледам книги. Ако ми разрешат се доближавам и питам ще ми дават ли да чета ако ги пазя. Имах разделител за страници, подвързии и връщах книгата в обещания срок и вид. Някои семейства ми даваха книги само ако има листче, на което записвахме коя книга съм взел и кога ще я върна.
С годините това ми помогна да говоря с родителите на приятелите си, а това е невероятна школа. В квартала живееха хора, които обичаха стаи с високи тавани, хранеха се с нож и вилица и ползваха правилно най-малко 2000 думи.
Книгите и разговорите с десетки хора всяка седмица ми помогнаха още като дете да науча колко важно е да ползвам точната дума и да анализирам думите, които чувам.

Проблемите бяха в училище. Понякога ставаше страшно.
Не знам колко от учителите бяха свързани с ДС но някои учители правеха провокации и дебнеха учениците си. Паднах в подобна клопка още в 4-ти клас, когато другарката Мишева говори цял час колко е опасна Католическата църква. Другарката Мишева виждаше от прозорците Манастира на кармелитките, знаеше, че всички в класната стая сме от района и въпреки това лъжеше най-безсрамно.
Провокираше ни за да види кое дете какво мисли. Вдигнах ръка и казах, че има католици които вършат добри неща и не е правилно да се говори с лошо за всички. Дадох пример с училища, кухни за бедни, болници, университети, приюти, манастири произвеждащи прекрасни храни и напитки и…
Стана страшно !
Другарката Мишева кресна от къде знам и кой ми говори такива лъжи. Директорка, въпроси, заплахи, родители, връзки… приятели на родителите ми се намесиха и не се стигна до по-сериозни проблеми.

Благодарение на другарката Мишева родителите ми започнаха да ме обучават да не реагирам на улавящи въпроси и провокации. Често те или приятелите им ми задаваха „невинни” улавящи въпроси. Ако се хвана и реагирам или отговоря следваше наказание. Бях 11 годишен.
Разрешаваха ми да присъствам в редовните петъчни игри на покер ако мълча и очите ми не издават какви са картите които виждам. Невероятни упражнения. Петър, Ивайло и Кольо обучаваха по същия начин.

Всяко дете от квартала знаеше, че ако някой съсед ни види да правим нещо забранено ще каже на родителите ни. Тази практика осигуряваше на родителите ни известно спокойствие, а ние се научихме да играем пред погледа на много хора.
Кварталът около ул. Иван Асен ІІ беше приятно място за живот и преди 50 години в стотици апартаменти имаше наематели. Апартаментите бяха просторни и нямаше проблем да има наемател. Ние давахме под наем мансарда. В нашата кооперация още три семейства даваха под наем мансарда. Намирането на наемател беше интересно преживяване. Трябваше да се определи точен профил на възпитан човек, който няма да слухти кой идва и какво говори.
Важно е да не се пречи и на съседите. Наемателите плащаха по-висока такса за входа и преди 50 години нашата кооперация наемаше жена, която почистваше стълбищата, миеше прозорците в общите части и помиташе двора.
По чистотата на общите части можеше да се разбере в коя кооперация има наематели.

Преди 50 години в квартала помагаха на врагове на народа. Имаше практика поне веднъж годишно да се наема жена за основно почистване на апартамента. По този начин преживяваха жени, които бяха с добро образование, но не могат да си намерят друга работа. Жени, които бяха от добри семейства преподаваха немски, френски и английски в домовете. Събирахме се по 2-3 деца и всеки път бяхме в дома на един от нас. По същият начин музиканти и певци даваха частни уроци.

Съдбата се шегува дори с БКП. Верни на Партията и врагове на Партията заедно помагаха на сиви българи да оживеят и да отгледат децата си с частни уроци, почистване, готвене, ремонти, детски лекари, шивачи, дизайнери, бижутери, художници, архитекти, строители и …
Предполагам, че Партията знаеше всичко и не се намесваше. По-късно ще разкажа защо.
В много от партерните апартаменти ДС беше настанила верни на Партията лица. В нашата кооперация живееше братовчед на партизанския командир Доросиев. Не познавам партизанина, но братовчед му беше прост и гаден тип. Никой в кооперацията не говореше с него, жена му и дъщеря му.
Още от малки ни учеха да ги избягваме и да не говорим с тях.
Така беше и в други кооперации в квартала. Доносниците слухтяха, гледаха през прозореца, преглеждаха пощата, оглеждаха мазетата. Предполагам, че са докладвали и на гадта Агайн – кварталният милиционер. Чичко милиционер Агайн разпитваше децата за избягалите им роднини. Гадна работа…Многократно ме е викал в кабинета си и заплашваше да ме изпрати в ТВУ.
Около кино Влайкова нямаше по-мразен човек от кварталното ченге Агайн.
По-големите деца ни показваха в кои партери живеят доносници и в кои любопитни стари но безвредни хора. На безвредните погахме, а тези като Доросиев дразнехме...


Земеделие при социализма | Сивата история на България | Разказ 21/50,

Псетата при Социализма | Сива история на България | Разказ 17/50,

Здравеопазване при Социализма | Сива история на България | Разказ 16/50,

Ширпотреба | Сива история на България | Разказ 15/50,

Папката | Сива история на България | Разказ 14/50,

Синият рецептурник | Сива история на България | Разказ 13/50,

Софийско жителство | Сива история на България | Разказ 12/50,

Престъпността при Социализма | Сива история на България | Разказ 11/50,

Бързи кредити | Сива история на България | Разказ 10/50,

Инвалидите при Социализма | Сива история на България | Разказ 9/50,

Казармата | Сива история на България | Разказ 8/50,

Парното в София | Сива история на България | Разказ 7/50,

Силата на парите | Сива история на България | Разказ 6/50,

Такси при Социализма | Сива история на България | Разказ 5/50,

Мода при Социализма | Сива история на България | Разказ 4/50,

Българска кухня | Сива история на България | Разказ 3/50,

Мансардата | Сива история на България | Разказ 2/50,

Носталгия | Сива история на България | Разказ 1/50,





Владимир Йосифов
Владимир Йосифов
#‎местоположение‬: RADISSON BLU GRAND HOTEL, София, България
„25 години свободна България“ се провежда под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев и е организирана от фондация Софийска Платформа.


НАСЛЕДСТВОТО НА ТОТАЛИТАРИЗМА . ПРОБЛЕМИ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО СЛЕД КРАЯ НА КОМУНИЗМА
25freebg.com
---

50 shades socialism
#носталгия, #история, #социализъм, #България, #истина, #разкази, #сива, #общество, #култура, #тоталитаризъм,,,

---

·
---

Alexandar Koshnicharov-Gibi:"Носталгия по комунизма. ША сА разрИва!"


Лидерът на БСП Михаил Миков смята, че случващото се в столичния квартал "Орландовци" е социално-...
·
---

Мери Русева:
" .... а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употребява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии. " ХРИСТО БОТЕВ ( а ако знаеше и че ще ни окупират в 1944 г. )
На 24 юни, през 1949 г. в новооткрития концлагер на остров Персин край Белене пристига първата група лагеристи. Те са около 300 души – бивши народни представители от забранената опозиция, лидери на предвоенни партии, бивши министри и дипломати, висши офицери, полицейски началници, съдии и чиновници на Царство България, анархисти, легионери. ( Българският Елит ) Вдигнати са от ТВО Перник – рудник Богдановдол, и са транспортирани до Белене с конски вагони.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=988826527816712&id=100000681227660&pnref=story

---

НОСТАЛГИЯ, ЗНАЧИ, НОСТАЛГИЯ И ВЪПРОС
Отдавна не съм попадал на прословутата картинка /к`во можеше да се купи с 2 социалистически лева/ и ми стана криво, та ще ви я покажа. Ама все не ми отговарят на въпросите. Гледам картинката и се питам. Начи….
При тая евтиния, която е на картинката, изниква въпрос, к`во правеше социалистическото другарство с останалите му пари.
Начи, нали така? Работиш за някакви пари, дават ти ги и трябва да ги похарчиш. Ми то евтиния, начи, ама не можеш да само да се возиш на трамвай, да ядеш осморки с боза, а в стола колкото и да си гладен, няма как да хапнеш повече от колкото можеш да поемеш. Щото, и всички в къщи да минат на осморкобозава диета с кисело мляко, ще се сбият. За пържола, кюфте…. и т.н. Те пък не бяха по 0,06 лв. Карай….
И така, според картинката остават ти не малко пари. И то щото, авторите на картинката не казваха, колко пари се получаваха.
Ами, в моята трудова книжка пише 4,52 лв. на ден. Значи са ми оставали цели 2,52 лв. на ден.
Да си купиш апартамент, не дават. И кола не ти дават да си купиш. Трябва да се редиш на опашка. Дават ти да си купиш телевизор, хладилник, пералня, ама ги нямаше. Пък и да ги има, къде да ги денеш? За какво са ти повече от 2-3 перални, хладилници, телевизори?
Не можеше да ходиш и на почивка, когато ти скимне, щото, едно, че нямаше къде, и друго, отпуски не даваха, когато поискаш. План се гонеше, строеше се социализъма.
Следователно, в социалистическото другарство оставаха пари. Много пари, както се вижда. И се чудих, какво ли ги правеше тези пари?
Абе аз не се чудя щото съм живял в тези времена.
Та, въпросът ми към тези, които пускат тази картинка, да кажат, какво е правило социалистическото другарство със свободните си пари.
---
За тези, които не знаят как беше при комунизма. А и за тези, които ги тресе носталгията. Това беше ежедневие.


---


---







петък, 27 декември 2013 г.

Безкористно за помощта

Дните около Коледа са добри.
Стават чудеса и дори хора, които през годината даряват пари само за китове, птици, кучета и котки в дните около Коледа даряват пари и за бедстващи хора по света .
Коледа е подходящ момент да говорим за парите, които милиони европейци даряват за храна, лекарства и PR за нуждаещи се хора. Празничните дни са подходящи за поемане на обещания, че и през следващата година ще бъдем добри но ще изискваме и хората на които помагаме да бъдат по-добри.
В тази връзка попитах еврокомисар Кристалина Георгиева като най-уважаваният български политик какво мисли за възможността дарителите да изискват от дарените да полагат усилие и да научат нещо добро за хората, които отделят от парите и времето си за да им помагат.
Е, явно изненадах г-жа Георгиева, макар, че съм убеден, че този въпрос й е задаван многократно от европейци.

Kristalina Georgieva:  В Пакистан Генерална дирекция "Хуманитарна помощ и гражданска защита" финансира 15 основни училища в лагера Джалозай чрез проект на УНИЦЕФ.
Тези училища не само предоставят образование на децата но също така уроци по здравна култура и хигиена, развлечение и психо-социална помощ.
http://ec.europa.eu/echo/files/aid/countries/factsheets/thematic/npp_project_pakistan_en.pdf

Vladimir Yosifov: Здравейте г-жо Георгиева, моля Ви, кажете защо Европа дава помощи без да изисква промени ?
Защо един германец да помага на бедстващи извън Европа ако Пакистан не прави промени в живота на населението си ?
С какво Пакистан помогна на ГДР след събаряне на Стената ?
Колко панелки им санираха ?
Г-жо Георгиева времето на помощ без ангажимент свърши . Снимката показва как изглеждаше Централна гара - София. Държавата Пакистан какво направи за децата, които живееха зад боклука ?


Kristalina Georgieva: Когато даваме помощ за развитие ние изискваме промени (даваме повече пари за повече грижа за хората, по-малко или никак на безотговорни правителства).
Хуманитарната помощ не е за правителствата, а отива директно за пострадалото население - понякога жертва на собственото си правителство. Това често е животоспасяваща помощ, доставя се от професионални хуманитарни работници, които дори рискуват живота си в името на човечността, на съпричастието към неволите на другите.
Ние не поставяме условия, защото хората, на които помагаме, не са по високите етажи на властта - те са гладуващи деца, семейства, бягащи от войни или пострадали от природни бедствия.
Vladimir Yosifov: Г-жо Георгиева, познавам лекар от Алжир, която е била доброволец.
Уважавам смелостта и добротата на такива хора.
Въпросът е в силата на парите.
Ако от бедстващите не се изисква усилие и промяна те стават потомствени нуждаещи се .
И по-страшното е, че смятат християните, които им помагат за глупави...
Ние изучаваме историята на страни, които се нуждаят от помощта ни.
Защо хора които получават помощ от Европа не изучават историята и културата ни ?
Европейците уважават всички религии и е справедливо мюсюлманите да познават религиите и цивилизацията в Европа.
Нали ?

Kristalina Georgieva: В Ирак организацията "ACTED" организира места, подходящи за деца и младежи, в лагера Домиз, където те могат да се възстановяват и участват в терапевтични дейности – място където децата могат да бъдат деца. http://ec.europa.eu/echo/files/aid/countries/factsheets/thematic/npp_project_iraq_en.pdf

Vladimir Yosifov: Г-жо Георгиева, моля Ви, ако имате време коментирайте този проект :  Сглобяема къща за бежанци от IKEA
Г-жо Георгиева, страните от ЕС всяка година помагат на милиони хора от цял свят да живеят по-добре като в замяна изискват те да спазват правилата и да живеят като цивилизовани граждани.
Нормално е такива изисквания да има и към хората, които получават помощи извън Европа и оживяват и отглеждат децата си благодарение на парите от данъци и дарения на европейци.
Нали ?

Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

сряда, 25 декември 2013 г.

Честита Коледа !

Весели празници !

Владимир Йосифов

неделя, 22 декември 2013 г.

Защо плащаме данък имоти ?

Когато Държавите искат да управляват хора провокират война, която ние плащаме с кръвта си.
Ако няма война Държавите управляват само земята…, което ние плащаме с данъците си.

Историята с Бургаски корабостроителници АД поставиха отново въпроса как се определя  цената на имоти и предприятия в България.
Земята и по-точно местоположението на земята, върху която е изградено нещо е ценно.
Нещото, което е изградено върху земята не е ценно, ако самото то не е уникално. В България все още са малко уникалните сгради и затова земята под сградите е ценна, а не самата сграда.

В добре управляваните държави хората знаят, че :
Колкото е по-близо до Кметството, толкова е по-скъпа земята…

На страниците на вестник Бряг от години питам защо експерти и оценители на имоти и предприятия в България биват оторизирани да заблуждават данъкоплатците, че цената е ниска защото се продава съборетина, която има нужда от голям и скъп ремонт.
Десетки пъти съм питал защо вещи лица, които знаят само къде е ЖП гарата и АВТО гарата определят цената на имоти в България.
Защо хора, които никога не са виждали добри имоти в бяла държава определят колко голям кредит може да се ИЗТОЧИ от Българските банки ?
Защо оценители в България определят цената на един имот или предприятие според броят тухли, дограми, керемиди и бетон, а не заради местоположението на земята ?

Когато говорим за Бургаските корабостроителници е добре да се знае колко струва земята ?
Земята под корабостроителниците в Бургас, градът, който е най-добър за живот в България, е 700 000 м2.
Тези 700 декара са в центъра, до пристанището, до плажа, до луксозни хотели, до ЖП гарата, Автогарата, до Морското казино и до …
Това е сърцето на Бургас !!!
Защо български депутати не са знаели колко ценна е земята под Бургаските корабостроителници ?


Защо безценна земя е продадена като работно място на 150 работника ???
Защо за работниците не бяха оставени 5% във вид на акции без право на глас ?
Защо толкова години не включиха работниците на Бургаски корабостроителници в Програми за преквалификация ? Защо депутатите от Бургас не им намериха работа ?
Какво става ?
Няма ли нито един български политик, който не е корумпиран и мисли за хората, които го избират ?

24 години след Краят на Социализма в Общините работят хора, които са или некомпетентни, или супер корумпирани, или са кукли на конци.
Как се определят данъците на имоти в България ?
КОИ са виновни, че Кметствата не получават справедлив данък сгради ?
Къде отиват парите, които е трябвало да бъдат платени за данък сгради ?



Работата на Държавата не е да осигурява работни места, а да управлява земята !!!
Добра е тази Държава, в която добре се управлява земята.
В добре управляваните държави земята е охранявана, има пътища, Вода и Канал, Електричество,
Добре управляваните държави събират СПРАВЕДЛИВИ данък имоти, данък наследство, данък при сделки с имоти. Данъците в добре управляваните държави се определят в зависимост от местоположението на земята, а не по усмотрение на чиновник, който би продал и децата си в Гърция.
 Данък имоти в добре управляваните държави контролират ИКОНОМИКАТА !!!



Снимки и коментари: Владимир Йосифов, BriagNews
През няколко години добре управляваните държави определят по-нисък данък за имоти, които ще се ремонтират или обзаведат с нови мебели . Това е ОГРОМНО преразпределение на парите . Милиони собственици на имоти сменят обзавеждането си и/или правят ремонт на имоти. Това създава работа за населението и генерира здравни и пенсионни осигуровки.
След няколко години Добре управляваните държави съобщават, че ако давате под наем празен имот ще имате по-нисък данък сгради !!!
Така всеки, който има старо обзавеждане изхвърля стари мебели и оборудване и плаща по-нисък данък … Решението оставя милиони имоти без обзавеждане и наемателите си купуват нови мебели и оборудване !!!
Добре управляваните държави са създали практика имотите да се продават ПРАЗНИ !!!
След сделката, при която добре управлявана държава е получила данък имот, всеки нов собственик купува обзавеждане и оборудване като създава работни места …

В добре управляваните държави предприемачите се стараят да произвеждат стоки и услуги за да задоволяват нуждите на населението.
РАБОТНИТЕ места са грижа на предприемачите, а добре управляваните държави се грижат да има достатъчно предприемачи и затова пазят населението от банди, мафии, тероризъм, корумпирани политици и чиновници …
Имотите са основната задача на добре управляваните държави от векове.
Ватиканът създава еталон за добро управление на имоти. Аристократите се учат от Църквата и така се създава добра практика. Доброто управление привлича хора от далечни страни, където още дълго корумпирани политици и чиновници ще тормозят населението.
Това се изучава във всяко добро учебно заведение по света.
Затова терористите образоват последователи и после създават мозъчни тръстове как с малко жертви и инвестиции да унищожават доброто управление на която и да е държава. Колко заводи са били обект на терористична атака ? Терористите атакуват качеството на живот, а не работните места!
Работните места не са задължение на държавата и не са предмет на тероризъм!
Задължение на добре управляваната държава е да пази метростанции, летища, пристанища, автогари, площади, улици, паркове и … ЗАТОВА те са обект на тероризъм.
Тероризмът очертава ясно задълженията на добре управляваната държава.

Социализмът се провали не защото идеологията е слаба.
Идеологията на социализма победи и промени капитализма. Социализмът се провали заради неразбирането, че Държавата управлява земята, като оставя всичко друго на населението. Социализмът остави населението без задължения и това удави икономиката.
Левият капитализъм ще промени планетата Земя като спои социалистическата идеология с доброто управление на земята. Това е Социален Капитализъм!!!
Всеки ще плаща данъци на държавата в зависимост от потребностите си.
Този, който има по-големи потребности ще учи по-вече и ще управлява по-голям брой население. Заради това ще ползва повече земя и ще плаща повече данъци.
Този, който не иска да учи и не иска да управлява ще ползва малко земя и затова ще плаща по-малко данъци.
НО всеки ще плаща данък по една скала !!!
Великите империи са управлявали справедливо земята, която са управлявали и всички са плащали един и същ  %, но разликата е в мащаба.
ДАНЪЦИТЕ са единственият начин без терор да се мотивира населението да работи .

Население, което не плаща справедливи данъци е корумпирано и работи срещу Родината си. Няма значение дали на власт е Социалистическо или Капиталистическо управление.
БЕЗ плащане на справедливи данъци населението се разделя и враждува.
Враждата се нарича с лъжливи думи, като се крие основната причина – данъците.
Ако дълго време една част от населението на една държава плаща повече от друга част от населението се създава голям проблем. Някои казват, че този проблем в България е създаден случайно и е заради неграмотността на политиците в първите години след 1944година.
Други казват, че това е добър ход на Партията за разделение и властване.
Чрез промяната на Данък имоти в Данък сгради Партията създаде класа, която бе освободена от данъци. Това лиши Държавата от данъци, но не това е белята, а разделението на Обществото.
Раздлението е на хора, които искат да плащат данъци за да живеят по-добре и на хора, които живеят добре и не искат да плащат данъци.
Разделението, макар и по-слабо е основният проблем между Западните и Източните провинции в Германия. Западна Германия откупи Източните провинции, но още поне 20 години ще има хора, които не искат да плащат данъци. Хората, които харесват социализма не искат да плащат данъци защото интуитивно осъзнават, че добре управляваната държава ще ги принуди да учат и работят.
Данъкоядците няма да се съгласят доброволно да плащат данък имоти, такса смет и ДДС.
Данъците ще разделят все по-страшно населението в България.
Вместо да се изгражда нов Блок в АЕЦ Козлодуй трябва да се похарчат 10 000 000 000 лева за цивилизоване на Държавата и смяна на Системата, която разрешава голяма част от населението да не плаща данък имоти, а другата част да плаща обидно високи данък имоти, данък боклук, данък печалба, ДДС, акцизи, осигуровки, още осигуровки, застраховки, още такси, още данъци, още акцизи, още такси, сметки за ток, сметки за парно, сметки за вода и канал, сметки за …

Уважаеми Кметове, данък сгради е плащане за услуги, които трябва да извършва Държавата чрез нейните служители – кметовете !!!
НЯМА, повтарям, НЯМА никаква друга причина да плащаме данък имоти !!!


Владимир Йосифов
Владимир Йосифов

вторник, 17 декември 2013 г.

ОСТАВКА, ОСТАВКА !!!

" - В кадър ли сме ?"
В кадър сте .
- "ОСТАВКА !!!"
Благодаря ви !
- "Утре пак ще сме тук. Ела да снимаш пак"
До утре .

"_ Готови !"
"-Три, две, едно..."
"-Започваме. Сега !"

"- ОСТАВКА !!!"

Всеки българин има право да изразява мнението !
Всеки данъкоядец има право да иска повече пари от данъкоплатците !
Това е основно право при демокрацията .
Уважавам тези българи, както уважавам и тези, които ще долетят от цял свят за да заявят желанието си като данъкоплатци.
Зарадвах се искрено, когато искащите оставката на Президента ме попитаха :

"- Имаш ли въпроси ?"
Имам.
"- Питай де ."
Ами, аз, да питам, тогава, ами, вие къде си регистрирате колите ?
В София ли или в родните села ?
Защо не регистрирате колите си в родните села за да подпомагате селата с данъците си ?
Миг тишина и се налага да сложа червена точка вместо виковете им.

Защо ?
Показах лесен начин да се подпомагат селата в България.
Протестиращите пред Президента казват, че са хора от Цяла България и искат по-добър живот в селата и малките градове.
АКО всеки, който има желание да помогне на родното си село регистрира автомобил и плаща данък за него в селото, където живеят родителите му - ще бъде голям успех .

Няма значение кой е Президент, Премиер, Главен прокурор, Победител в Биг Брадър ...
София, Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград и други големи градове могат да бъдат управлявани добре и без данъците от 300 000 - 500 000 автомобила.
Селата в България ще усетят прилив на свежите пари !!!

Стана ми много мъчно, че не успях да формулирам предложението си за да бъде разбрано от искащите оставката на Президента .
Явно грешката е моя... Говоря като софиянец от няколко поколения...



Владимир Йосифов
Владимир Йосифов